Р Е Ш Е Н И Е
№ 858 15.04.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6677 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК и е образувано по повод искова молба от К.К.И. ЕГН **********, с адрес: ***, В.И.К. ЕГН ********** , с адрес: ***, и Д.Г.Д. ЕГН ********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.С., против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1000, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от 29.10.2012 година по заповед от 25.10.2012 година, постановена по частно гражданско дело № 8653 по описа на Бургаски районен съд за 2012 година. В исковата молба е отправено искане за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На първо място ищците, чрез процесуалния си представител, излагат, че е налице новонастъпило обстоятелство - изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, като за част от вземанията по изпълнителния лист, представляващи лихви, заемни такси и разноски, считат, че давността е предвидената в чл. 112 б. „в“ от ЗЗД – три години. За посочените твърдения ищците излагат подробни фактически и правни доводи.
На следващо място ищците излагат, че цесията на основание на която ответното дружество счита, че е титуляр на вземането не е породила действие, тъй като не са уведомени за това, че има нов кредитор на задълженията по договора както изисква чл.99, ал.4 от ЗЗД. И за това твърдение ищците, чрез процесуалния си представител излагат подробни фактически и правни доводи.
В исковата молба ищците са посочили доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., дава писмен отговор на предявения иск. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Посочва, че до ищците, в качеството им на длъжници, са изпратени уведомления за договора за цесия, но съобщенията са върнати непотърсени. Излага, че те явно са уведомени за промяната в кредитора по правоотношението, тъй като са насочили иска си срещу ответното дружество. На следващо място посочва, че ищците следва да се считат уведомени за договора за цесия с получаване на препис от писмения отговор по настоящото дело.
Предвид придобиване на вземането ответното дружество е образувало срещу ищците, в качеството им на длъжници, изпълнително дело № 570/2013 година по описа на ЧСИ Н. Г.,*** действие района на Бургаски окръжен съд. От името на ответната страна е изложено, че по това изпълнително дело срещу насрещната страна са предприети изпълнителни действия, с които давността е прекъсната, които изброява. Конкретизира, че на 27.06.2013 година от К.И. е представена молба по изпълнителното дело, в което тя заявява, че признава дълга и ще заплаща по 100 лева на месец, което е направила на конкретизирани в писмения отговор дати. Поради това от името на ответната страна е изложен довод, че ищците са признали дълга и давността е прекъсната на основание чл.116, б. „а“ от ЗЗД.
На следващо място ответникът, чрез представляващ излага, че тъй като вземанията са съдебно установени за всички тях се прилага петгодишната погасителна давност на основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД, а не тригодишната давност.
Ответникът твърди още, че на 23.03.2018 година е образувано ново изпълнително дело № 254/2018 година по описа на ЧСИ Н. Г.,*** действие района на Бургаски окръжен съд. Поради това счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, а е бил прекъснат отново с предприемане на първото изпълнително действие по това дело.
Поради изложеното от името на ответната страна е отправено искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по водене на делото разноски.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна и се налагат следните правни изводи:
Със заповед № 5545 от 25.10.2012 година, постановена по частно гражданско дело № 8653 по описа на Бургаски районен съд да 2012 година, е разпоредено Длъжниците К.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** и В.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на кредитора “Банка ДСК” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район “Оборище”, ул. “Московска” № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова, Доротея Н. Николова, Диана Дечева Митева, Мирослав Станимиров Вичев, Любомир Митев Желязков и Николай Борисов Борисов– изпълнителни директори, чрез юк. Г. П., следните суми, дължимостта на които се установява по извлечение от счетоводните книги на “Банка ДСК” ЕАД – гр.София по договор за кредит от 23.09.2008г. и допълнителни споразумения от 25.11.2009г. и от 07.09.2010г. сума в размер на 16 286,38 лв. /шестнадесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и 38 ст./ - главница, сума в размер на 3000,15 лв. /три хиляди лева и 15 ст./ - лихва за периода от 07.09.2011г. до 23.10.2012г., сумата от 1260,04 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева и 04 ст./- санкционираща лихва за периода от 07.09.2011г. до 23.10.2012г., сумата от 145,84 лв. /сто четиридесет и пет лева и 84ст./-заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 1070,77 лв., от които 413,85 лв. внесена държавна такса и 656,92 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението като основание за изпълняемост на вземанията по договора заявителят е посочил настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит на 10.11.2011 година.
Изпълнителният лист е получен 06.11.2012 година.
От приложените изпълнителни дела се установява, че на 30.04.2018 година против длъжниците по заповедното производство въз основа на получения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20138020400570 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 802 на КЧС с взискател „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, чрез процесуален представител.Заповедта за изпълнение на парично задължение и призовка за доброволно изпълнение са връчени на К.К.И. на 13.06.2013 година. Срокът за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл на 27.06.2013 година и на 28.06.2013 година заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила. На 27.06.2013 година К.К.И. е подала молба до ЧСИ Г., в която посочва, че ще внася по неговата сметка сумата от 100 лева всеки месец, тъй като толкова са във възможностите й към момента.
Съгласно чл.114 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. .
Настоящият състав приема, че в конкретния случай вземането е станало изискуемо с изтичане на срока за подаване на възражение от длъжника. От този момент за вземането за главница е започнала да тече петгодишна погасителна давност за вземането за главница – чл. 110 от ЗЗД. За вземанията за лихва давността е тригодишна – чл.11, б. „в“ от ЗЗД.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В случая образуваното изпълнително
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – взискателят е поискал това писмено. Постановлението на ЧСИ е
от 23.03.2018 година и в него е посочено, че е влязло в сила на същата дата.
Предвид предмета на спора следва да
бъде преценено дали междувременно е осъществен друг фактически състав за
прекратяване на изпълнението - по
чл.433, т.8 от ГПК, съгласно който изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Искането от исковата молба в този смисъл е да се приеме,
че погасителната давност е започнала да тече от по – ранен момент.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С тази част от тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. Тълкувателното решение в тази част /относно Постановление № 3/1980 на ВС/ следва да се прилага от датата на постановяването му. В този смисъл е Решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражданско дело № 2382 по описа на ВКС за 2017 година, ВКС, Четвърто гражданско отделение.
При това положение относно установеното от фактически страна настоящият състав приема, че преди прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ по искане на взискателя не са изтекли две години, в които взискателят да не е поискал реализиране на изпълнителни действия, представляващо основание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, т.8 от ГПК.
По отношение на частичните плащания на суми не следва да се приема, че представляват признания на иска по смисъл на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. „Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.“ - в този смисъл Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК.. В случая с частичните плащания в размер на 100 лева не се признава с едностранно волеизявление за фактите, правните им последици и размера. Но следва да бъдат квалифицирани като действия, предприети в резултат на процесуални действия, предприети от ЧСИ и взискателя.
По изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че погасителната давност не е текла докато е било образувано изпълнителното производство, прекратено на 23.03.2018 година, като в този смисъл взе предвид, че в хода му не са се осъществели предпоставките на чл. 433, т.8 от ГПК, за да се приеме, че давността е изтекла в по – ранен момент по отношение на ищцата К.И..
По отношение на длъжника В.И.К. настоящият състав приема следното:
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на В.И.К. на 15.11.2013 година, с което й е връчена и заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.11.2015 година с изтичане на срока по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение. На тази дата тя е подала молба до ЧСИ, в която е посочила, че предлага да внася по 200 лева до окончателното погасяване на задължението. Плащания от нейно име по изпълнителното дело са извършени на 02.12.2013 година, 02.01.2014 година, 05.02.2014 година, 05.03.2014 година, 08.04.2014 година. Впоследствие, на 18.04.2017 година е вписана възбрана върху неин недвижим имот. Не се установява искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в периода от 08.04.2014 година до 08.04.2016 година поради което настоящият състав приема, че по отношение на този длъжник изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, т. 8 от ГПК на 08.04.2016 година по силата на закона.
Съгласно т.10 от посоченото тълкувателно решение „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“ Посоченото разпореждане обаче не се прилага за първото изпълнително дело, тъй като е образувано при действието на Постановление № 3 от 1980 година на ВС, съгласно което, както беше посочено, давност не тече докато трае изпълнителен процес относно принудителното осъществяване на вземането. При това положение следва да се приеме, че с прекратяване на изпълнителното производство на посочената дата е започнала да тече нова давност, за която не изтекъл тригодишен срок за да се приеме, че са погасени поне задълженията за лихва.
Предвид прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК преди налагане на възбраната на 18.04.2017 година тя не следва да бъде взета предвид при преценка на последното изпълнително действие.
По отношение на длъжника Д.Г.Д. следва да бъде посочено, че не са извършвани валидно изпълнителни действия, освен образуване на пръвото изпълнително производство на 30.04.2013 година. Поради това на 30.04.2015 година за него то е прекратено на основание чл. 433, т.8 от ГПК. Второто изпълнително дело е образувано на 23.02.2018 година, поради което и за него не е изтекъл тригодишен давностен срок.
Съгласно чл.424 от ГПК Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая с връчване на поканите за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение длъжниците са били уведомени за това, че по задължението има нов кредитор, но не са възразили, че не са получили уведомление за цесията, сключена в периода от издаване на заповед за изпълнение до образуване на изпълнителното дело, поради което настоящият състав приема, че това възражение не може да бъде предмет на иска по чл. 439 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд