ОПРЕДЕЛЕНИЕ
03.09.2018г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на трети септември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав
Съдия: Хайгухи Бодикян
разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 769 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по жалба от
„Минерал ауто“ ЕООД – с.М****, обл.Х., *******, представлявано от Д. П.–
управител, подадена чрез административния орган и от пълномощник, срещу Заповед
№РД-01-724/27.07.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИААА) – София. С молба вх.№4605/06.08.2018г.,
подадена директно в съда от „Минерал ауто“ ЕООД – с.М****, обл.Х., *******,
представлявано от Д. П.– управител, чрез адв. В.К., е направено искане по
чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на заповедта. С разпореждане от
10.08.2018г. жалбата е оставена без движение с указания за отстраняване на
констатирани нередовности. Към делото е
присъединено ч.адм.д.№761/2018г. по описа на Административен съд Хасково,
образувано във връзка с отделно подадена от дружеството молба с искане по чл.
чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК, в която се излагат подробни съображения във връзка
с особеното искане и се прилагат писмени доказателства.
В искането се излагат съображения, че в резултат на
предварителното изпълнение на заповедта е налице реална опасност дружеството да
претърпи значителни и труднопоправими вреди, доколкото е разпоредено
преустановяване на търговска дейност – извършване на периодични прегледи за
техническа изправност на пътни превозни средства (ППС) . Сочи се, че на база продължения от
27.03.2018г. срок на издаденото на
дружеството разрешително да извършва подобна дейност, са сключени договори с корпоративни клиенти,
в т.ч. и по проведени процедури по ЗОП. В тази връзка се твърди, че всяко
неизпълнение на поетите ангажименти ще доведе до прекратяване на договорите, до
уронване престижа и авторитета на дружеството, както и до възникване на
задължения за репариране на вреди. Освен, че трябвало предсрочно да се прекрати
договора с ОДМВР Хасково, дружеството щяло да бъде лишено и от възможността за
участие в новата процедура за възлагане на тази дейност за следващ период. Сочи
се също, че по отношение на назначените в дружеството четирима работници,
същото ще бъде принудено да търпи загуби като им плаща заплати и осигуровки, а
ако те бъдат освободени с цел намаляване
на загубите, то на един по-късен етап (постановяване на окончателно решение) е
вероятно да бъде невъзможно повторното им наемане на работа.
По изложените съображения се иска от съда да спре
предварителното изпълнение на Заповед
№РД-01-724/27.07.2018г. на Зам. изпълнителния директор на ИААА – София.
В подкрепа на твърденията по молбата се прилагат два
броя договори за възлагане изпълнението на обществена поръчка с конкретно
посочен предмет, сключени между дружеството и ОДМВР-Хасково на 13.06.2017г.;
Списък към Разрешение №293/27.03.2018г. за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС на
Изпълнителния директор на ИААА, валиден от 27.03.2018г. до
27.03.2023г.; 4 бр. уведомления по чл.62
ал.4 от КТ, касаещи лицата, посочени в списъка, ведно със справки за приети и
отхвърлени уведомления; Отчети за
финансовите показатели на Пункт за ПТП на дружеството за 2017г. и за периода 01.01.2018г.
– до 31.07.2018г., ведно със Справки за реализирания оборот за същите периоди.
Приложено е и заверено копие от жалба срещу Заповед №РД-01-724/27.07.2018г. на
Зам. изпълнителния директор на ИААА – София , подадена до Административен съд
Хасково чрез административния орган , заведена с вх.№11-30-410/17/03.08.2018г.
на ИААА.
В срока по чл.158 ал.1 от АПК от жалбоподателя е
постъпила молба, с която представя
вносна бележка за внесена държавна такса и договор за правна помощ,
ведно с пълномощно на адв. Валя Крумова, упълномощена да подаде от името на
дружеството жалба.
С писмо вх№ 4776/21.08.2018г. е постъпила пълната
административната преписка по издаване на оспорената заповед.
Жалбата е редовна
и допустима, въпреки липсата на представени по преписката данни за датата на
връчване на обжалвания акт, но предвид датата му на издаване- 27.07.2018г. и
датата на подаване на жалбата, постъпила пред административния орган с
вх.№11-30-410/16/ 02.08.2018г., очевидно не е изтекъл срокът по чл.149 от АПК, поради
което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът следва да се произнесе по направеното искане за
спиране изпълнението на оспорената заповед съдът намира следното:
Искането е направено от легитимирано лице, адресат на оспорената
Заповед №РД-01-724/27.07.2018г. на Зам. изпълнителния директор на ИААА, с която
на основание чл.148б ал.1 т.5, предл. първо, ал.2 и ал.3, чл.148 ал.10 т.4,
предл. първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.26, ал.1 т.5,
предл.първо и ал.2 , и чл.15 ал.2 т.4, предл. първо от Наредба
№Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, и Заповед №РД-08-149/13.04.2018г. г.
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е
наредено :
I .Отнемане на
-
Разрешение № 293
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
(ПППТИ) на ППС, както и списъка към него, издадено на „Минерал ауто“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с.М****, обл. Х. ******* и с адрес на
контролно-техническия пункт (КТП) – гр.Х., ********, валидно до 27.03.2003г.
-
Предоставените на
„Минерал ауто“ ЕООД документи, с които се удостоверява извършването на
периодичен преглед
-
Индивидуалните
печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на
периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в
списъка към Разрешение №293
Прекратяване на достъпа на А. П. А., А. А.Г., П. Д. П.
и Р. Х. Р. до информационната система
(ИС) по чл.147 ал.9 от ЗДвП.
II.
Заличаване на А.
П. А. и Р. Х. Р. от регистъра на
председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите
специалисти по чл.148 ал.9 от ЗДвП.
Оспорената заповед, инкорпорира два отделни
административни акта – заповед по чл. 148б ал.1 т.5 вр. ал.2 и ал.3 от ЗДвП и
заповед по чл.
148, ал.10 ЗДвП. На основание чл.
148б, ал.4 ЗДвП, съответно чл.
148, ал.13 ЗДвП, оспорването не спира изпълнението на горепосочените два
акта, инкорпорирани в оспорената заповед .
Разпоредбата на чл.
166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2.
В този смисъл, съдът преценява искането като
такова по реда на чл.
166 АПК, поради което същото като насочено срещу подлежащ на предварително
изпълнение административен акт, е процесуално допустимо и следва да бъде
разгледано по същество.
Искането е основателно по следните
съображения:
В
отклонение от общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, приложимата
разпоредба на специалният закон – ЗДвП, не сочи основанията и реда, при които
съдът може да спре изпълнението на административния акт, то в случая намира
приложение общата норма на чл.
166, ал.4 вр. ал. 2 от АПК, сочеща основанията, при наличието на които може
да се спре предварителното изпълнение на административните актове.
Предварителното
изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закона, което
презюмира наличието на предпоставките по чл.
60, ал. 1 от АПК. При това положение в тежест на оспорващия е да докаже, че от
предварителното изпълнение на акта се засяга негов личен интерес, който е със
същата или по-висока степен на важност от тази на защитения от законодателя
обществен интерес.
Изпълнението може да бъде спряно от съда при
условията на чл.
166, ал. 2 от АПК, а именно при всяко положение на делото до влизането в
сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда. Настъпването на вредите следва да е достатъчно
вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. В тежест на
жалбоподателя е да установи осъществяването на тези предпоставки. В този смисъл
Определение № 870 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2013 г.
Определение № 9142 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2014 г. Нормата на чл.
166, ал. 2 от АПК налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта
следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или
неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на алтернативност
може да е значителна или трудно поправима. Във всички случаи, частният интерес
на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения
интерес, поради което законодателят е предвидил предварително изпълнение на
даден административен акт като изключение от принципа за суспензивен ефект на
подадената жалба. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните
в чл.
166, ал. 2 от АПК предпоставки, съдът може да спре изпълнението на
невлезлия в сила административен акт.
В тежест на молителя е да посочи и установи
пред съда обстоятелствата по чл.
166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е
основателно – обстоятелства, дотолкова значими, че да се противопоставят на
онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното
изпълнение на административния акт по силата на закона. Жалбоподателят
посочва, че за него биха настъпили значителни и трудно поправими вреди,
конкретно изразяващи се в това, че основния предметна дейност на дружеството е
организиране на хазартни игри, поради което и при отнемането на лиценза му, той
ще бъде лишен от възможността на извършва основната си дейност, вписана в ТР.
Освен това мотивира искането си за спиране и с настъпването на сериозни
имуществени вреди, които ще произтекат от предварителното изпълнение на оспорената
Заповед. Не на последно място мотивира вредите за него с вероятната
основателност на жалбата, предвид сходния предмет с производство по НАХД
№350/2018г., 351/2018г., 352/2018г., 353/2018г., 354/2018г. по описа на
РС-Хасково, по които производства е постановено отменително решение.
Настоящият съдебен състав приема тези мотиви за
настъпване на значителни и трудно поправими вреди за дружеството за
основателни. Съдът приема, че с предварителното изпълнение на оспореното
решение за жалбоподателя биха настъпили икономически вреди и биха били
засегнати икономическите му интереси, като този значителен икономически интерес
е противопоставим на обществения такъв, който винаги е с приоритет пред
частния. Съдът счита, че в конкретния случай икономическия интерес на
дружеството се противопоставя на обществения такъв, тъй като по този начин би
се стигнало до невъзможност дружеството да осъществява основния предмет на
дейността си, за която е регистриран. На първо място се доказва твърдението на
оспорващия за сключени договори с корпоративни клиенти, за извършване на
периодични прегледи за техническа изправност на пътни превозни средства ППС,
като са представените два броя договори за възлагане изпълнението на обществена
поръчка с конкретно посочен предмет, сключени между дружеството и ОДМВР-Хасково
от 13.06.2017г., със срок на действие до 13.06.2019г. на първия договор/видно
от чл.2, ал.3 от договора/ и без данни за прекратяване на другия,в които е
предвидена неустойка при неизпълнение.
По отношение твърдението, че в резултат на
предварителното изпълнение на заповедта, дружеството ще е лишено от
възможността да участва в новата процедура по ЗОП за възлагане на дейност,
жалбоподателят не представя конкретни доказателства за условията за участие или
за стартирала подобна процедура.
Представените
доказателства-списък на технически специалисти, наети от дружеството по трудов
договор за изпълнение на дейностите на дружеството и приетите уведомления от
НАП по реда на КТ, обосноват извод за основателност на особеното искане и
доводите, че дружеството ще бъде принудено да търпи загуби, свързани със
заплащане на заплати и осигуровки на наетите четирима работници.
По този начин би се стигнало до загуба на технически,
финансов, персонален и друг ресурс, с който би следвало да разполага
дружеството, което пък само по себе си е значителна и трудно поправима вреда.
При преценка на баланса между накърнените
интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от
предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че от предварителното
изпълнение биха настъпили значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя,
с оглед фактическото прекратяване на упражняваната от дружеството търговска
дейност. Не се установява някоя от предпоставките по чл.
60, ал.1 от АПК, която да е налице, каквато оборима презумпция е налице при
допуснато по силата на закона предварително изпълнение – не е налице опасност
за здравето и живота на хората, като следствие от забавянето на изпълнението на
решението до разглеждане на спора по същество, напротив – незабавното спиране
носи такова опасност; охраняваните държавни и обществени интереси по–скоро биха
били засегнати негативно от предсрочно изпълнение; липсва опасност от
осуетяване на изпълнението или възникване на вреди в тежест на държавата.
Нарушен е принципът на съразмерност, тъй като
ползите от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
решението се явяват несъизмерими с посочените вреди, които ще възникнат в
правната сфера на жалбоподателя
Административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целта на допуснатото
предварително изпълнение по силата на ЗДвП е защита на важни държавни или
обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и
интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха
настъпили за последния. Спирането на изпълнението не би застрашило важни
държавни и обществени интереси и то не може да осуети последващо изпълнение на заповедта.
По отношение на предварителното изпълнение, са налице достатъчно доказателства
по делото, че то ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда
по смисъла на чл.
166, ал. 2 АПК(Така и определение № 10803 от 07.09.2017 г. на ВАС, адм.д.
9364/2017 г., VІІ о.).
Предвид
гореизложеното, искането по чл.166,
ал. 4 вр. с ал.
2 от АПК следва да бъде уважено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА Заповед
№РД-01-724/27.07.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИААА) – София, до приключване на делото с влязъл в
сила съдебен акт.
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател – „Минерал ауто“ ЕООД – с.М****, обл.Х., *******,
представлявано от Д. П.– управител
Ответник
– Зам. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
На
осн. Чл.152, ал.4 от АПК Задължава
ответника в 3 дневен срок да комплектова административната преписка с жалба с
рег.№11-30-410/17/03.08.2018г. подадена от А. П. А. и Р. Х. Р., ведно с
обяснения за причините същата да липсва в изпращаните преписки, изискани
неколкократно от съда по реда на чл.152 от АПК. Да представи доказателства за
връчване на оспорения акт на адресатите.При неизпълнение следва налагане на
санкция по реда на чл.405 от ЗСВ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.10.2018г. от 10.30ч.. за която
дата да се призоват страните.
Дава възможност на ответника в 14дневен срок да
депозира отговор на жалбата и представи всички доказателства, дали основание за
издаване на оспорената заповед.
Определението в частта за спиране изпълнението на
оспорената заповед, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати незабавно на
страните.
СЪДИЯ: