№ 4029
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110205366 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Настоящото НАХД № 5366/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав е
образувано след като с решение № 2363/10.04.2024 г. на Административен
съд – София град, постановено по КНАХД № 82/2024 г. е отменено решение
от 04.10.2023 г., постановено по НАХД № 1329/2023 г., по описа на СРС, НО,
6 състав, с което съдът е потвърдил електронен фиш серия К № 3875008,
издаден от СДВР.
С решение № 3786/20.08.2024 г., постановено по настоящото дело съдът
е отменил обжалвания електронен фиш и е осъдил СДВР да заплати на С. Г.
М. сумата от 400 лева, представляваща сторените от нея разноски за
процесуално представителство в производството по НАХД № 5366/2024 г. В
решението си съдът е изложил съображенията си относно размера на
разноските, присъдени на жалбоподателя С. М..
За решението е съобщено на жалбоподателя чрез адв. А. на 02.09.2024 г.,
която на 13.09.2024 г. е депозирала настоящата молба за изменение на
решението в частта за разноските, като се иска в полза на жалбоподателя да се
присъдят разноски в размер на 880 лева.
Препис от молбата е изпратена на СДВР на 02.10.2024 г., като в указания
едноседмичен срок отговор не е постъпил.
СЪДЪТ, като се запозна с постъпилата молба и материалите по делото
намира следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена е
от легитимирано лице и в срока за обжалване на решението, чието изменение
в частта за разноските се иска. Представен е и списък с разноските от С. М. /л.
21/ от делото/, с оглед на което молбата е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
1
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143 от АПК при отмяна на обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт жалбоподателят има
право на разноски - държавна такса, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат. Същевременно съгласно разрешението,
дадено с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г. „съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка” тоест за да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
не е достатъчно то да е уговорено, а е необходимо и действително да е
заплатено.
По делото /както и при предходното разглеждане на спора от друг състав
на съда/ е представен договор за правна помощ от 03.01.2022 г., видно от който
уговореното възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя М. до приключване на производството пред СРС е в размер на
400 лева без ДДС, платими по банкова сметка. На 03.01.2023 г. е издадена и
проформа фактура на стойност 480 лева, касаеща адвокатското
възнаграждение, дължимо от жалбоподателя М.. По делото е представен и
Анекс /л. 29 от делото/ към договора за правна помощ от 03.01.2022 г., в който
е посочено, че тъй като уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева без ДДС е непосилно за заплащане от страна на възложителя /тоест
жалбоподателя М./ то ще бъде заплатено от „Н и Н ТТ**** Л****” АД.
Видно от приобщеното платежно нареждане от 14.03.2023 г. именно
дружеството „Н и Н ТТ**** Л****” АД е заплатило адвокатското
възнаграждение за процесуалното представителството на жалбоподателя М..
Следователно по делото се установи, че жалбоподателят не е заплатил
уговореното в цитирания договор адвокатско възнаграждение тоест тези
разноски не са направени от него, поради което и не следва да му бъдат
възстановени. В молбата за изменение на решението се излагат причините,
поради които това адвокатско възнаграждение е било заплатено от
дружеството, а не от жалбоподателя /твърди се договор за заем/, но тези
причини са ирелевантни при преценка следва ли да бъдат присъдени тези
разноски на лицето, което фактически не ги е сторило, като съдът в това
производство не изследва вътрешното правоотношение между страната по
делото и лицето, което фактически е сторило разноските. Разрешението,
дадено с цитираното ТР е категорично, че право на разноски има само
страната, която действително е сторила разноски.
Съдът в решението е посочил, че единствените разноски за адвокатско
възнаграждение, чието извършване е доказано от страна на жалбоподателя в
производството по обжалване на електронен фиш серия К № 3875008, издаден
от СДВР /по НАХД № 1329/2023 г. по описа на СРС, НО, 6 състав и
настоящото НАХД № 5366/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав/ са в
размер на 400 лева и именно те са му били присъдени с решението по делото.
2
Липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, като на
жалбоподателя не следва да се присъжда по-висок размер разноски от
посочените 400 лева, тъй като не се установи сумата за разноски над
присъдените 400 лева до претендираните 880 лева да е била действително
заплатена от жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. М. чрез адв. К. А. за
изменение на решение № 3786/20.08.2024 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя чрез адв. А.
и на СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3