Р
Е Ш Е Н И Е
№
................/ .2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети май през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
МЛ.С-Я МИЛЕНА Н.
При секретаря Елка ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Татяна
Макариева,
в. гр. дело № 96/2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувно
е по въззивна жалба на Производството по делото е образувано по жалбата на
И.Т.В. ЕГН ********** срещу решение №
4640/14.11.2017 г. постановено по гр.д.№ 12709 по описа за 2016 г. на Районен
съд – Варна, с което ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Т.В. ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 и чл. 51 ЗЗД
да бъде осъдено „Оркид мулти комплекс - Варна” ЕООД, ЕИК ********* да й заплати
сумата от 20000 лева, представляващи причинените й неимуществени вреди
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, вследствие на извършено
по възложение на ответника виновно действие - обособяване и използване на част
от паркинга на стопанисвания от него обект „Гранд мол” като картинг писта, при
липсата на такова предназначение и неосъществен контрол за спазване на
изисквания за безопасност, на която писта ищцата управлявайки картинг паднала
на 19.10.2011г. и получила дълбока прорезна рана на шията довела до опасност за
живота й, кръвонасядания и натъртвания по цялото й тяло, както и 4000лв. –
имуществени вреди изразяващи се в стойността на необходимата пластична операция
за заличаване на получения белег от травмата на шията, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 19.10.2011г. до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е
необосновано, неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния и
материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на решението и се присъдят направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който моли съда да остави жалбата без уважение, счита че оплакванията в нея не кореспондират със събраните доказателства. Счита, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, поради което моли съда да потвърди решението на ВРС.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на
изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че
:
Правната квалификация на
предявения иск, според изложеното в исковата молба е чл.49, вр.чл.
45 и чл. 51 ЗЗД. ЗЗД за осъждане на „Оркид мулти комплекс
- Варна” ЕООД да й заплати сумата от 2000 лева представляващи причинените й
неимуществени вреди изразяващи се във физически болки и душевни страдания,
вследствие на извършено по възложение на ответника виновно действие -
обособяване и използване на част от паркинга на стопанисвания от него обект
„Гранд мол” като картинг писта, при липсата на такова предназначение и
неосъществен контрол за спазване на изисквания за безопасност, на която ищцата
управлявайки картинг паднала на 19.10.2011г. и получила дълбока прорезна рана
на шията довела до опасност за живота й, кръвонасядания и натъртвания по цялото
й тяло, както и 1200лв. – имуществени вреди изразяващи се в стойността на
необходимата пластична операция за заличаване на получения белег от травмата на
шията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.10.2011г. до
окончателното изплащане.
От писмените доказателства – договор за наем от 31.01.2011 г.;
договор за упражняване на консултантска дейност при ново строителство датиран
от 28.04.2011 г.; представено с писмо изх. № 389 от 27.02.2017г. заверено копие
на медицинско досие /история на заболяване/ от МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД №
НХ1105-15891; амбулаторен лист; се установява, че: На 31.01.2011г. между „Оркид Мулти комплекс
- Варна” ЕООД като наемодател и „Ики енд мони ауто карт” ЕООД като наемател бил
сключен договор за отдаване под наем на част от обект функциониращ под
търговско наименование „Гранд мол
Варна”, намираща се на ниво 1 ½ над приземен етаж /кота +8,91/, с
площ 3700 кв.м., която част да бъде преустроена и използвана под търговска марка
„Картинг център Гранд мол”. В чл. 18 от договора било уредено, че наемателят
носи отговорност за дейността и експлоатацията на наетия обект, както и за
всички вреди произтекли в тази връзка, вкл. спрямо трети лица, а с анекс № 1
бил уговорен срок на договора от пет години. На 0,30ч. на 20.10.2011г. в МБАЛ
„Св. Анна” – Варна постъпило за лечение лицето И.Т.В. с разкъсно – контузна
рана на шията вследствие на удар при управление на картинг. Проведено е
медикаментозно и хирургично неинвазивно лечение и е изписана на 26.10.2011г. На
28.11.2011г. при медицински преглед в амбулаторни условия е установено
зарастване на раната с наличие на белег, водещ до опъване и дразнене.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
поддържа водопроводната система в сградата, където се помещава аптечния склад
на ищците. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и/или неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
При предявен иск по чл. 49 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да
установи по несъмнен начин противоправно и виновно действие или бездействие на
ответника, от които да са причинени съответните вреди. Ищецът следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди,
виновни и противоправни действия на служители на ответника при изпълнение на
служебните им задължения или бездействия, наличие на причинна връзка между
противоправните действия или бездействия и причинените вреди, които да са пряка
и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка следва да се отбележи,
че такова виновно и противоправно действие от страна на ответника не са
установени и доказани по делото, за да отговаря той спрямо ищцата във вр. с
така претърпения от нея инцидент.От договора за наем между Оркид мулти комплекс
–Варна ЕООД и „Ики енд мони ауто карт” ЕООД се установява, че ответника е отдал
под наeм обект до етап груп строеж без довършителни работи ,а всички
довършителни работи се проектират и извършват от наемателя, като наетият обект
ще бъде с предназначение „картинг център Гранд Мол” . Не се
установява, че на наемателя е възложена работа по трудов или друг вид договор от
ответника, а оттук не може да се твърди, че е налице противоправно поведение на
ответника , причинена на ищеца вреда /размер на имуществените; вид и характер
на неимуществените/, която да е при или по повод изпълнението на възложената
работа, съответно да се установява причинна връзка между противоправно
поведение на прекия причинител и причинения вредоносен резултат.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените вреди на ищцата.
Мотивите на настоящият състав имат напълно
съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд, поради което
решението следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на делото въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски, които съобразно
представените доказателства за реалното им извършване и списък по чл. 80 ГПК са
на стойност 800 лв.
Водим от горното, и на осн. чл.
271 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4640/14.11.2017 г. постановено по гр.д.№ 12709 по описа за 2016 г. на Районен
съд – Варна .
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И.Т.В. ЕГН **********
да заплати на „Оркид мулти комплекс -
Варна” ЕООД, ЕИК148009056 сумата от 800 лева, представляващи направените
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: