Определение по дело №714/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 504
Дата: 15 ноември 2024 г.
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20241400200714
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 504
гр. Враца, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20241400200714 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Д. К. И., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание участието на лишения от свобода Д. И., със съгласието му,
е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа
молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й
без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Д. К. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца,
наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 258/2024 г. по описа на РС-Мездра,
за деяние по чл.343б, ал.2 НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда, след като е бил осъден за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, при първоначален общ режим.
Осъденият е започнал да търпи наказанието в Затвора гр.Враца на 24.06.2024 г.
На 19.07.2024 г. е разпределен в ЗООТ "Враца", след задължителен престой в
1
приемното отделение. Към датата на постановяване на настоящото определение -
15.11.2024 г., от това наказание е изтърпял 5 месеца и 18 дни, от които 4 месеца и 21
дни фактически, а от работа 27 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 12 дни.
От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице
първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от
1/2 от наложеното му наказание.
На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората
законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 23 точки, в рамките на ниските стойности. Дефицити при него
са били наблюдавани в зоните: злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от
вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от характера на настоящото
престъпление и криминалното минало на лишения от свобода-осъждан за идентично
деяние по чл.343б, ал.1 НК. Рискът от вреди е насочен към широк кръг от обществото-
участниците в движението по пътищата. В тази връзка е отчетено, че употребата на
алкохол е фактор, който може да доведе до извършване на нови правонарушения и
тяхната ескалация. Рискът за всички останали категории е нисък.
Като причини за извършеното престъпление са посочени ниското правно
съзнание на осъдения и некритичното отношение към предишните му криминални
действия. Отчетено е, че предишните осъждания не са изиграли необходимия
превантивен, коригиращ и възпитателен ефект.
В изготвения план на присъдата са поставени като цели и задачи пълноценно
оползотворяване на престоя в затвора, повишаване на мотивацията за участие в
организираните ресоциализационни мероприятия; формиране на умения за
разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията от тях, участие в
корекционна програма, съобразно отчетените дефицити; затвърждаване на трудовите
навици.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че с оглед размера на наказанието не е
изготвяна нова оценка на риска от рецидив за осъдения, тъй като не е изтекъл
едногодишния срок на предишната оценка. Рискът от вреди запазва стойностите си за
всички категории. Положителна промяна е отчетена единствено в раздела "трудова
ангажираност", тъй като в затворническото общежитие осъденият полага труд на
външен работен обект, считано от 04.09.2024 г. Освен това, през м.септември 2024 г. е
взел участие в културно-информационна беседа, а от 22.10.2024 г. е включен в
индивидуално-оценъчен модул "Подготовка за живот на свобода".
В доклада е посочено, че по време на престоя в ЗООТ лишеният от свобода И.
има примерно поведение, няма извършени дисциплинарни нарушения и не е наказван.
Не е и награждаван, поради липса на системни положителни прояви за продължителен
период от време.
Отчетено е обаче, че осъденият не проявява желание да участва в корекционни
програми, независимо, че това е предвидено в плана на присъдата и графика за
провеждането им е поставен на общодостъпно място за лишените от свобода.
Констатирано е, че за времето на престоя му в ЗООТ са организирани две такива
програми, а именно "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по
чл.343б НК" през м.октомври и "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в
мисленето", стартирала на 05.11.2024 г., но осъденият не е подавал молба за участие в
нито една от тях.
Въпреки престоя в затвора проблемните зони при осъдения остават същите, а
именно умения за мислене и злоупотреба с алкохол. Налице е ригидност в мисловния
2
процес и неосъзнаване на последствията от управление на МПС след употребата на
алкохол. Осъденият е със слаба критичност към криминалното си поведение, не
разпознава вредите, които има вероятност да причини и е склонен системно да повтаря
едни и същи грешки, което сочи на неустойчивост в нагласите за промяна на
досегашния начин на живот. Залегнала е и констатацията, че злоупотребата с алкохол е
отключващ фактор за извършване на нови правонарушения, като рискът от вреди е
насочен към всички участници в движението.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане
на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Д. И. все
още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване. Необходимо е индивидуалната работа с него да продължи в посока
създаване на безопасни умения за шофиране и формиране на гъвкав модел за мислене,
намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Д. И. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на
осъждането му в миналото за идентично престъпление по транспорта сочи на
реалистична прогноза за вероятност от криминален рецидив и причиняването на
вреди. Съдът съобрази и това, че не са изпълнени в цялост целите, заложени в плана
на присъдата, а една от основните дефицитни зони при осъдения – "умения за
мислене", трябва да продължи да бъде обект на интензивна корекционна работа, тъй
като осъденият все още не осъзнава напълно проблемите си и нуждата от трайна
позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата степен
негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на престоя си в затвора
той е взел участие в трудовия процес и няма нарушения на дисциплината в ЗООТ,
което безспорно е показателно за положителна тенденция в развитието му. Тези
позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други
доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му
поправяне. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при
него съществува риск от завръщане към стари общественоопасни модели на поведение
при излизане от средата на затвора. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора
не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е
необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице
за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата
и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при предстоящото
му освобождаване от затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен
начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Д. И. е
3
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Д. К. И., роден на
*** в гр.Ботевград, обл.Софийска, българин, български гражданин, понастоящем в
ЗООТ "Враца" към Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 месец и 12 дни, от
наказанието в размер на 7 месеца лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. №
258/2024 г. по описа на РС-Мездра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4