№ 285
гр. Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500512 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
И.Г.Ц.., от гр.Бяла, обл.Русе, е обжалвал решение №260048 от
27.05.2021г. постановено по гр.д.№690/20г. на Беленския районен съд, в
частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане
в размера над 5000лв за разликата до претендирания от 10000лв.Излага
доводи за неправилност на решението в тази част и моли въззивният съд да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи иска изцяло, при законните
последици.
В.С.Н.., от гр.Бяла, обл.Русе е обжалвал същото решение в частта, с
която е осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 5000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
210лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
непозволено увреждане от престъпление за което има влязло в сила съдебно
решение по НАХД №72/2020г. по описа на БРС ведно със законната лихва от
датата на деликта – 17.02.2018г. до окончателното й изплащане, и разноските
1
по делото.Развива оплаквания за неправилност на решението. Счита, че
изводите на първоинстанционния съд за това, че хванал пръстите на лявата
ръка на Ц. и ги извивал, са необосновани.Моли въззивният съд да отмени
решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
И.Г.Ц.. изразява становище, че жалбата на ответника В.С.Н.., е
неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на И.Г.Ц.. против В.С.Н.., с която са предявени искове по чл.45
от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000лв представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и унижение, както и сумата 210лв. имуществени вреди,
представляващи заплатени от ищеца разходи за поставяне на имплант в
пръста му и издаване на 3бр.медицински удостоверение, заедно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на деликта – 17.02.2018г. до
окончателното им изплащане.
С обжалваното решение ответникът В.Н. е осъден да заплати на
ищеца И.Ц. сумата от 210лв., представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от престъпление,
за което има влязло в сила СР/съдебно решение/ по НАХД №72/2020г. по
описа на БРС, както и сумата от 5000лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязло в сила СР/съдебно решение/ по НАХД
№72/2020г. по описа на БРС, ведно със законната лихва от датата на деликта
– 17.02.2018г. до окончателното й изплащане.
От приложеното НАХД №72/20г. по описа на Беленския районен
съд, се установява, че с решение №59 от 28.05.2020г. В.С.Н.., от гр.Бяла е
признат за виновен в това, че на 17.02.2018г. в гр.Бяла, обл.Русе причинил на
И.Г.Ц.., от гр.Бяла по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се
в многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на
2
четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика
поради оформен костен дефект, контрактура на интерфалангеалната става на
четвърти пръст на лявата ръка, преценена по медико-биологичния признак -
постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, като на основание
чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.Решението е било
обжалвано пред Окръжен съд Русе и е потвърдено с решение №260012 от
09.09.2020г. по ВАНД №576/20г. по описа на ОС-Русе.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и
на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в
сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че
разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма
/каквото е постановеното от Районен съд - Бяла решение по НАХД №72/20г./.
Според т. 15 от задължителните за съдилищата постановки на ТР №
6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.дело № 6/2012 г., приравнено по
значение на влязла в сила присъда /по см. на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/ е и
решението по чл. 78а НК с което наказателният съд освобождава подсъдимия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели
на постановеното от Районен съд - Бяла решение по НАХД № 72/20г.,
настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния
акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените
предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че В.С.Н.. е извършил деянието, че то
е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца са
причинени вреди, изразяващи се в описаните в решението увреждания:
многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга на
четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и алопластика
поради оформен костен дефект, контрактура на интерфалангеалната става на
четвърти пръст на лявата ръка, преценена по медико-биологичния признак -
постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота.Доколкото тези
увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението "средна
3
телесна повреда", то силата на присъдено нещо на постановеното решение
обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката
причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд – вж.Р № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., Р № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на
ВКС, І т. о. и др.Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че по
делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение
на ответника, на ищеца са причинени описаните в решението по НАХД
№72/20г. на РС-Бяла увреждания.Предвид изложеното изцяло несъстоятелни
са доводите в жалбата на ответника Н., че не са безспорно установени
извършеното от него деяние, вината и противоправността на поведението
му.Ирелевантни са твърденията на ответника за това, че изводите в
решението по НАХД №72/20г. по описа на Беленския районен съд са
необосновани, поради неправилно интерпретиране и неправилна преценка на
събраните доказателства, тъй като решението е влязло в сила и е недопустимо
да бъде ревизирано в настоящото производство.
Както беше посочено, причинените на И.Ц. от В.Н. увреждания при
инцидента на на 17.02.2018г. са предмет на диспозитива на решението по
чл.78а НК. Освен това, от приетата в първоинстанционното производство
съдебно-медицинска експертиза се установява, че И.Г.Ц.. е получил следните
увреждания : Кръвонасядане на шията. Охлузване на лява
ръка.Многофрагментно неправилно зарастващо счупване на средната фаланга
на четвърти пръст на лявата ръка, наложило метална остеосинтеза и
алопластика поради оформен костен дефект, контрактура /Oграничената
подвижност на дадена става/ на интерфалангеалната става на четвърти пръст
на лявата ръка.Според вещото лице, при такива счупвания, каквото е
установено при Ц., обикновено болките са най-силни непосредствено след
получаването им и продължават със значителен интензитет при всяко
физическо въздействие върху пръста до имобилизацията, след което
постепенно намаляват.Болки със значителен интензитет се усещат в
следоперативните периоди и в процеса на раздвижване на пръста. Болки с по-
слаб интензитет, но с продължителен характер могат да се усещат месеци и
години след инцидента, дори и за цял живот, особено при промяна в
атмосферните условия и при физически натоварвания.Неправилното
4
зарастване на счупването благоприятства наличието на по-продължителни и
по силни болки. В заключението вещото лице посочва, че от представената
медицински документация и при извършения преглед на ищеца, се
установява, че към момента /повече от 3г от инцидента/ е налице деформация
на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, анатомично увреждане
на близката междуфалангеална става на четвърти пръст на лявата ръка и
контрактура в междуфалангеалните стави на четвърти пръст на лявата ръка.
Т.е. и към момента не е настъпило пълно анатомично и функционално
възстановяване увреждането на четвърти пръст на лявата ръка. При тези
данни заключението на експерта е, че не се очаква занапред да настъпи
спонтанно анатомично и функционално възстановяване на четвърти пръст
на лявата ръка на Ц..В съдебно заседание вещото лице разяснява, че ищецът е
потърсил медицинска помощ своевременно – инцидентът се е случил на
17.02.2018г. около 9.00ч. Първият медицински преглед е извършен в 10,45ч
на същата дата, в 10.42ч е извършено рентгеново изследване. На 19.02.2018г.
отново е извършен преглед.На 05.03.2018г. Ц. е приет в УМБАЛ-Канев-АД-
Русе, където на 06.03.2018г. е извършена остеопластика и остеосинтез
металика. На 3.04.2018г. ищецът отново е приет в УМБАЛ Канев-АД-Русе и
на 05.03.2018г. му е направена нова операция, тъй като е имало неправилно
зарастване. Въззивният съд кредитира заключението на експертизата, предвид
специалните знания на вещото лице и на обстоятелството, че констатациите
се подкрепят от представените медицински документи. От данните по
амбулаторен лист №310/21.04.2021г. за извършен преглед на И.Ц. от д-р
Ангелов-специалист травматолог/хирургия на ръка. Констатациите от
прегледа на 21.04.2021г. са, че е налице контрактура в интерфалангеалните
стави. Няма подобрение в обема на движение. Има остатъчна
контрактура.Нова графия на ръката с почти заличена става и липса на ставен
хрущял.Няма пълна флексия и е с нарушен захват с пръстите на лява
ръка.Има постоянна болка в пръста, която нарушава функцията.
Свидетелката Л.Д., която живее на семейни начала с ищеца,
установява, че инцидентът между страните се е случил „пред очите й“ –
видяла как бащата на В.Н. държал И.Ц. за шията, а в това време В. извивал
ръцете на И.. Ищецът изпитвал силни болки и след инцидента отишли в
Спешно отделение. При рентгеновото изследване било установено, че е
5
счупен безименният пръст на лявата му ръка.Направили операция, а
впоследствие имало и втора операция.След операциите пръстът не се
оправил, продължавал да го боли и до момента. Ищецът не може да си свива
пръста, което му пречи и в обикновените ежедневни дейности.Пиел
обезболяващи. Свидетелката установява, че и към настоящия момент пръстът
„стои изпънат“ и ищецът не можел да го свива.Съдът преценява показанията
на свидетелката, предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, и кредитира същите,
тъй като изнесените от Дякова данни за състоянието на счупения пръст на
ищеца се подкрепят от данните в медицинската документация и експертизата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи :
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и наведените
твърдения, правилно съдът е квалифицирал иска за обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, по чл.45 ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК, влезлите
в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение
има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3
НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете
по глава двадесет и осма /каквото е постановеното от Районен съд - Бяла
решение по НАХД №72/20г./.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали вследствие на непозволеното увреждане.
В случая следва да се съобрази, че болките и страданията на ищеца не се
ограничават само до изживените в момента на счупването на пръста и
последвалия период на медицински манипулации и лечение, а макар и с по-
нисък интензитет продължават и към момента на настоящото производство.
6
При преглед от специалист травматолог, извършен на 21.04.2021г. е
констатирано, че все още няма пълна флексия и е налице нарушен захват на
пръстите на лява ръка.Причинената от ответника средна телесна повреда е
причина ищецът да претърпи многократни оперативни интервенции. Вида на
причинената фрактура – многофрагментна, по принцип обуслява голяма
вероятност да не настъпи правилно срастване и пълно възстановяване на
движенията на засегнатата става, независимо от вида оперативна намеса. При
липса на подобно противоправно деяние, каквото е било извършено от
ответника, няма да има нужда от нито една оперативна намеса и от
обсъждане на въпроси за своевременно/несвоевременно потърсена
медицинска помощ и за правилно/неправилно зарастване. Ето защо
несъстоятелни са твърденията на ответника, че неправилното зарастване на
пръста се дължи на поведението на ищеца, който се забавил с 15 дни с
оперативната интервенция и така нарушил нормалния ход на оздравителните
процеси.
Предвид изложеното за установените болки, претърпени от ищеца -
изключително интензивни при самото счупване и при операциите, както и
при раздвижването, които продължават, макар и с нисък интензитет;
унизителният начин, по който е причинена травмата, невъзможността ищецът
да извършва елементарни битови дейности с лявата ръка, като нарушението
на хватателната функция не е възстановено в пълен обем, както и социално
– икономическите условия и установения жизнен стандарт, които също се
отразяват върху обществените схващания за справедливост – *********,
съдът намира, че дължимото обезщетение е 7000лв. При определяне на
размера на обезщетението въззивният съд съобразява начина и характера на
увреждане (умишлено причинена средна телесна повреда), емоционалните
страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията,
възрастта на увреденото лице.
Искът е основателен и доказан в посочения размер и следва да бъде
уважен. Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен в размера над
5000лв за разликата до 7000лв и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца още 2000лв като обезщетение за причинените неимуществени
вреди.В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено,
7
като правилно.
С оглед изхода на спора и уважената/отхвърлена част от жалбите,
ищецът има право на разноски в размер на 548,96лв, а ответникът на 213,03лв
или ответникът по делото дължи на ищеца ответникът по делото дължи на
ищеца разноски по компенсация в размер на 335,83лв.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.3 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260048 от 27.05.2021г. на Беленския районен съд,
постановено по гр.д.№690/20г. по описа на БРС, в частта, с която искът
предявен от И.Г.Ц.., ЕГН********** от гр.Бяла,обл.Русе, ул.“Ш.“ №***
против В.С.Н.., ЕГН **********, от гр.Бяла, обл.Русе, ул.“М.в.“ №*** за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от непозволено увреждане, е отхвърлен в размера над 5000лв за разликата до
7000лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА В.С.Н.., ЕГН **********, от гр.Бяла, обл.Русе, ул.“М.в.“ №2
да заплати на И.Г.Ц.., ЕГН********** от гр.Бяла,обл.Русе, ул.“Ш.“ №***
сумата от 2000лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от непозволено увреждане, при законната лихва върху тази
сума считано от 17.02.2018г. до окончателното й изплащане, като целия
размер на присъденото обезщетение е 7000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.С.Н.., ЕГН **********, от гр.Бяла, обл.Русе, ул.“М.в.“
№*** да заплати на И.Г.Ц.., ЕГН********** от гр.Бяла,обл.Русе, ул.“Ш.“
№*** сумата 335,83лв разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
8
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9