№ 3184
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110130103 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. Д. против
„(фирма)” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 798.11лв., представляваща главница за периода 25.06.2014г.
до 27.04.2016г., както и сумата от 109.23лв., представляваща лихва за периода 26.07.2014г.
до 27.04.2016г., за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 25963/2016г. на СРС, 38 с-
в. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че
давността е била прекъсната със заведеното изпълнително дело, както и с извършването на
последващи изпълнителни действия.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 31.10.2016г., издаден по
ч. гр. д. № 25963/2016г. на СРС, 38 с-в срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. дело № 340/2017г. на ЧСИ Х..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
1
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил
потребител на вода за битови нужди и че през исковия период между страните са
съществували облигационни отношения по договор за доставка на вода за водонабдявания
имот; че стойността на доставената вода възлиза на процесните суми.
С оглед отделянето на фактите, описани по – горе, като ненуждаещи се от
доказване, спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Видно от събраните по делото доказателства изпълнителният лист по ч. гр. д. №
25963/2016г. на СРС, 38 с-в, е издаден на 31.10.2016г.
С молба от 17.01.2017г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително
дело, като е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение.
На 15.06.2017г. и 23.06.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствени на ищеца
имоти.
С молба от 11.01.2019г. ответникът е отправил искане за насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника.
На 12.04.2019г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищец.
На 19.12.2019г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствен на ищеца имот.
На 01.03.2021г. взискателя е отправил искане до ЧСИ за извършване на определени
изпълнителни действия.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело не е перемирано, нито е погасено по давност.
Между никое от описаните по – горе изпълнителни действия, извършени от ЧСИ,
респективно поискани от взискателя, не са изтекли повече от две години, поради което не е
настъпила перемпция.
Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от
последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а когато
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, всички
процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния из-пълнител вече няма да са
валидни, тъй като те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и
материално значение. Без правно значение относно прекъсване на давността е и
обстоятелството, дали е издавано постанов-ление за прекратяване на делото пред ЧСИ,
доколкото съгласно трайната съдебна практика постановлението на съдебния изпълнител за
прекратяване на делото има само декларативно действие, а не конститутивно. В случая
обаче не се устано-вява изпълнителното дело да е перемирано, респективно вземането да е
било по-гасено по давност, тъй като поради изложеното по - горе, взискателят е поддър-жал
висящността на процеса.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и
указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г.
2
и др./, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което вземанията на
търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от
ЗЗД.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемане-то на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен спо-соб (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взис-кателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за съ-биране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на
вещ, назнача-ването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
об-разуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доб-роволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на екс-пертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпре-деление, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активност-та на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълни-телни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значени-ето и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен из-пълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
По изпълнителното дело от ЧСИ са извършвани множество действия, описани по –
горе, които са прекъсвали течението на давността, като между никое от извършените и
описани по – горе от ЧСИ изпълнителни действия не е изтекъл период по – голям от 3
години.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не възприема
възражението в писмения отговор на ответника, че за изпълнителното де-ло следва да
намери приложение ППВС № 3/1980г., а не Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за
нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който
3
се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал
акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му
действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни
след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което
съдът на-мира, че соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно право-
отношения, възникнали преди приемането му.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес (населено
място), (улица) срещу „(фирма)” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(населено място), (улица), искове с правно основание чл. 124 ГПК за призна-ване на
установено, че Н. Г. Д., ЕГН **********, не дължи на „(фирма)” АД, ЕИК (номер), сумата
от 798.11лв., представляваща главница за потребена вода за периода 25.06.2014г. до
27.04.2016г., както и сумата от 109.23лв., представляваща лихва за периода 26.07.2014г. до
27.04.2016г., за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 25963/2016г. на СРС, 38 с-в,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес (населено място), (улица) да
заплати на „(фирма)” АД, ЕИК (номер), със седали-ще и адрес на управление (населено
място), (улица), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4