Решение по дело №414/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по реда на чл.266 и сл. От ДОПК.

Образувано е по жалба на Н. И. Б. гр. В. Търново, [улица], вх. Г, ет. 4, ап.11 против Решение № 55/8.05.2025г. постановено от Директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение, подадената от нея жалба с вх. № 1421/20.1.2025г., по описа на ТД на НАП В. Търново и е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000238/ 14.1.2025г. издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорваното Разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново и потвърждаващото го Решение на Директор на ТД на НАП. Жалбоподателката не е съгласна с направените от публичния изпълнител правни изводи за спиране на давността, както следва:

1. На 11.09.2019г., когато е връчено Постановление за налагане на обезпечителна мярка – запор върху МПС – ПНОМ
2. С ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0123679/13.12.2024г. , с което публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори вкл. Съдържание на касети, както и суми предоставени за доверително управление в ТБ ОББ АД.

Счита, че неправилно АО е приел, че извършените действия по принудително изпълнение, каквито са налагането на ПНОМ, са спрели течението на давността, доколкото жалбоподателката не е била уведомявана за тях. Неправилен е и извода, че и трите ПНОМ са били надлежно връчени на упълномощено лице Н. Д., което ги е получило в сградата на ТД на НАП на 11.10.2019г. Счита, че пълномощното е следвало да бъде представено от ответника в оригинал при неговото поискване от другата страна по спора, но дори същото да не се изключи от доказателствата по делото, видно от съдържанието му е, че то е изрично и касае само действия по придобиване на МПС и съответно неговото регистриране в Сектор ПП и декларирането му пред местните органи. Освен това намира, че и двата акта страдат от съществен порок на формата, което е самостоятелно основание за отмяната им, доколкото в тях не се излагат подробни мотиви, защо органите считат, че Д. е надлежно упълномощен, тъй като липсва пълномощно издадено по реда на чл. 82, ал. 7 от ДОПК. Неправилен е и извода, че след като писмото, в което се съдържа гореописаното ПНОМ – запор върху банкови сметки не е било потърсено, то това означава, че е получено лично от жалбоподателката. Следователно спорният по делото въпрос е дали тези ПНОМ спират или прекъсват давността или с други думи дали се прилага разпоредбата на чл. 172, ал.1, т. 5 от ДОПК , касаеща спирането на давността при налагане на ПНОМ в хода на образувано изпълнително производство. Счита, че наложените ПНОМ по изпълнителното дело след 22.03.2019г. прекъсват давността, а не я спират, както твърди ответник жалба. Това е така, доколкото се касае за предварителни обезпечителни мерки, чиято цел е да обезпечат събирането на публичните задължения и те предхождат принудителното изпълнение, което е започнало на 22.03.2019г. , когато е образувано изп. д. Тъй като ПНОМ са издадени след започване на изпълнението, същите имат характер на действия по изпълнението, следователно на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК прекъсват давността, който извод следва и от разпоредбата на чл.221, ал. 4 от ДОПК. Този извод се подкрепя и от ТР № 7/15.04.2021г. по т.д. 8/2019г. на ОСС на ВАС, което постановява, че когато се предприемат действия по принудителното изпълнение, които прекъсват давността, длъжникът следва да бъде надлежно уведомен, което в настоящата хипотеза не е сторено. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи жалбата срещу действията на публичния изпълнител. Претендира за присъждане на разноски.

В о.з. се представлява от ... Ч., който поддържа така подадената жалба. Представя и подробна писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си гл.юк. Б. оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Счита, че в Решението на Директор на ТД на НАП В. Търново са изложени подробни мотиви обуславящи законосъобразността на Разпореждането на публичния изпълнител. Намира за неправилно становището на жалбоподателката, че с издаване на ПНОМ се прекъсва давността. ДОПК е ясен, че в този случай давността се спира, като връчването на ПНОМ не е елемент от законосъобразността му. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение № 55/8.05.2025г. постановено от Директор на ТД на НАП В. Търново, е оставена без уважение, подадената от Н. Б. жалба с вх. № 1421/ 20.1.2025г., по описа на ТД на НАП В. Търново и е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000238/14.1.2025г. издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново, тъй като намира, че публичните задължения , произтичащи от подадени от нея Декларации обр. 1 и обр. 6 за вноски във фондовете на ДОО и за вноски за здравно осигуряване не са погасени по давност на основание чл. 173 от ДОПК. Това Решение й е връчено на 13.05.2025г. а жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена на 16.05.2025г. чрез ТД на НАП В. Търново. .

Между страните няма спор за факти, като писмените доказателства в административната преписка ги установяват. Жалбоподателката има публични задължения, произтичащи от подадена Декларация обр.1 за период от м. 12.2018г. до м. 11 .2019г. в общ размер на 791,16 лева и задължения по Декларация обр. 6 за ДОО и здравно осигуряване за периода от 1.1.2016г. до 9.10.2019г. в общ размер на 5 695,67 лева. Тъй като тези публични задължения не са платени доброволно, публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново е образувал изп. д. № *********/2019г. и е издал съобщение за доброволно изпълнение с изх. №[рег. номер]-048-0060677/ 27.03.2019г. От публичен изпълнител е издадено и Разпореждане за присъединяване с изх. №[рег. номер]-105-0143087/20.05.2019г. За обезпечаване събирането на публичните задължения, публичен изпълнител е издал ПНОМ с изх. №[рег. номер]-022-0086892/ 25.09.2019г. с което е наложен запор върху МПС. Трите гореописани документа са връчени на Н. Д. на 11.10.2019г., в сградата на ТД на НАП В. Търново, като публичният изпълнител е намерил, че същият е надлежно упълномощен въз основа на представено по делото копие на пълномощно. За присъединяване на публични задължения е издадено Разпореждане с изх. № [рег. номер]-105-0148812/4.05.2020г., което не е връчено и Разпореждане с изх. № [рег. номер]-105-0122498/5.05.2021г., като органът е приел, че същото е надлежно връчено на 16.05.2021г. въпреки, че поставеният върху писмото с обратна разписка щемпел е със съдържание „Непотърсено“. С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0123679/13.12.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на лицето, намиращи се в ОББ – АД , при което е издадено и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0001418/14.1.2025г.

Н. Б. е направила писмено възражение за изтекла погасителна давност с вх. № 54-04-837/4.03.2025г. с което иска отписване на публични задължения за здравно осигуряване по подадена Декларация обр.1 за период от м. 12.2018г. до м. 11 2019г. в общ размер на 791,16 лева и задължения по Декларация обр. 6 за ДОО и здравно осигуряване за периода от 1.1.2016г. до 9.10.2019г. в общ размер на 5 695,67 лева. По повод на същото, публичен изпълнител е издал процесното пред Директор на ТД на НАП В. Т. Р., с което е приел, че са налице действие, с които давността е спирана и прекъсвана и към момента на произнасянето не е изтекла. Същото е издадено на 12.03.2025г. и връчено по електронен път на 23.04.2025г. , а жалбата е подадена на 29.04.2025г.

Предмет на настоящото дело са законосъобразността на Решението на Директор на ТД на НАП В. Търново и Разпореждането на публичния изпълнител. За да потвърди разпореждането на публичния изпълнител, ответникът е приел, че за задълженията за осигурителни вноски за тези периоди не е изтекъл визираният в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен давностен срок както следва за :

1. Задължения по Декл. Об.№ 6 за периода 1.1.2015г. до 31.12.2015г, подадена на 20.2.2017, поради което давността започва да тече от 1.1.2017г., тъй като главниците следва да се платят през 2016г. На основание чл. 172, ал.1 т. 5 давността е спряна при налагането ПНОМ от 25.09.2019г. и от 13.12.2024г. С Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 14.1.2025г. давността се прекъсва и започва да тече нова 5 годишна давност на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК.
2. Задължения по Деклр. Обр. № 6 за периода 1.1.2016г. до 31.12.2016г., подадена на 20.2.2017г,. давността започва да тече от 1.1.2018г., и на основание горепосочените в т.1 ПНОМ е спряла на основание чл. 172, ал1,т. 5 от ДОПК и от Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК е прекъсната и започва да тече от 14.1.2025г. нова 5 годишна давност.
3. Задължения по Деклр. Обр. 6 за периода от 1.1.2018г. до 31.12.2018г. , подадена на 17.04.2019г.,давността започва да тече от 1.1.2020г., спряна е на основание чл. 172, ал.1 т. 5 от ДОПК с горепосочените две ПНОМ и е прекъсната с издаване Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 14.1.2025г., от която дата на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК започва да тече нова 5 годишна давност.

Не е спорно, че Запорът върху МПС с рег. № [рег. номер] е вписан на 1.10.2019г. в регистъра към ПП – ОД на МВР В. Търново, а Запорът върху банковите сметки в ОББ АД е наложен, видно от отговор на третото задължено лице, при което се посочва, че същият следва да чака ред, тъй като преди него има други наложени запори.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал.1 изр. Първо от ДОПК, от надлежна страна, за която актът е неблагоприятен, което обуславя наличието на правен интерес от оспорването и това я прави процесуално допустима.

 

Обжалваното Решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, а именно Директор на ТД на НАП В. Търново в рамките на срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното пред административния орган Разпореждане е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.225, ал.1 от ДОПК. Поради това както актът на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го Решение на Директор на ТД на НАП – В. Търново представляват валидни административни актове, издадени от компетентни органи.

 

Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им. Не се споделя становището на жалбоподателката, че е налице порок на формата, който е самостоятелно основание за отмяна на актовете на основание чл. 58, ал. 2 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. И в двата акта са подробно изброени извършените процесуални действия, обективирани в съответните Разпореждания и ПНОМ, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение. Несъгласието с тяхната правна квалификация касае материалната законосъобразност на актовете, а не изискването за форма.

Извършената от съда проверка на основание чл. 168 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, а процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК. Настоящото производство е започнало по инициатива на жалбоподателката с подаване на възражение за изтекла погасителна давност, по което в срок се е произнесъл с надлежен акт Публичен изпълнител, чиято законосъобразност е била обект на проверка от страна на Директор на ТД на НАП В. Търново. Следва да се посочи, че правото на защита на жалбоподателката не е било ограничавано, същата е могла да прави искания, възражения, да представя доказателства и да се запознава със събраните такива от органа. Настоящият състав намира, че следва да се посочи, че предмет на настоящото производство не е законосъобразността на постановените от Публичен изпълнител актове в хода на изпълнителното производство, а единствено тези по повод направеното възражение за изтекла погасителна давност.

 

По приложението на материалния закон, съдът намира следното :

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, като в ал. 2 на чл. 171 е посочено, че изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, визирани в т., т. 1 – 5.

Както се посочи, за посочените три групи публични задължения, давността започва да тече както следва : от .1.1.2017г., от 1.1.2018г. и от 1.1.2020г, поради което абсолютната 10 годишна давност към момента както на постановяване на административните актове, така и към момента на постановяване на настоящото решение не е изтекла.

В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК е визирано, че давността спира при наличие на някое от изброените в т., т. 1 – 6 на същата алинея обстоятелства, а съгласно чл. 172, ал. 2, изр. първо от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Съгласно ал. 3 на чл. 172 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Така дадената правна уредба на спирането и прекъсването на давността разграничава обстоятелствата, водещи съответно до спиране, респ. прекъсване, които са различни по своя характер така, както са различни и правните последици от спирането и прекъсването на давността. За да се определи кое обстоятелство е налице и респ. до какви правни последици по отношение на давността води, следва да се разграничат различните хипотези по чл. 172, ал. 1 и ал. 2, които не се припокриват. Налагането на обезпечения, чрез издаването на постановления за налагане на обезпечителни мерки и съответно извършване на действията по тяхната фактическо налагане са обстоятелства, визирани в чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и в този случай те водят не до прекъсване, а до спиране на давността. Следователно в хипотезата на наложени обезпечителни мерки давността е спряла, тъй като законът ясно разграничава времево и от гледна точка на различните актове и действия налагането на обезпечението и неговата реализация, която вече е изпълнително действие. С други думи казано издаването на ПНОМ и налагането на запор или възбрана/ чрез вписване и др. действия по фактическото налагане на запора и възбраната/ водят до спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а изпълнение на запор/напр. парични вземания от трети лица, вкл. и банки/ са действия по принудителното изпълнение и водят до прекъсване на давността – чл. 172, ал. 2 от ДОПК. В разглеждания случай с издаването на ПНОМ не се прекъсва давността, а тя спира със завършване на целия фактически състав по налагането на обезпечителната мярка – не само с издаването на постановлението, но и с предприемането на действия по налагането на запора/възбраната. Ето защо действията по връчването на издадено ПНОМ нямат отношение към спирането на давността – тя спира след ефективното фактическо налагане на обезпечителната мярка. Връчването на акта на длъжника има действие само с оглед предприемането от негова страна на действия по защита посредством обжалване на акта, или отправяне на искане за замяна на обезпечения, в каквато връзка е нормата на чл. 199 от ДОПК. Повече от ясно е, че обезпечението следва да се наложи или да се предприемат действия по налагането му, преди да се уведоми длъжника, в противен случай обезпечителната мярка няма да може да изпълни своето предназначение – да попречи на длъжника да се разпорежда с предмета на обезпечението. Тъй като както вече се посочи, налагането на обезпечения не прекъсва давността, то неприложими спрямо конкретиката на казуса са съображенията, досежно уведомяването на длъжника и правните последици от това. В тази връзка съдът намира и за неотносима посочената съдебна практика, касаеща хипотези на прекъсване на давността. Отделно следва да се има предвид, че спирането или прекъсването на давността са правни последици, които настъпват екс легеили по силата на закона, без да е необходим изричен акт на публичния изпълнител или волеизявления от страна на длъжника.

В разпоредбите на чл. 172 от ДОПК се визира, че след прекъсването на давността, започва да тече нова давност, но липса изрична разпоредба, досежно определяне на периода на спиране на давността, когато такова настъпи по силата на закона. Правилата на логиката и тълкуването на общите правни принципи сочат, че когато наличието на един факт поражда определени правни последици, с прекратяването на съществуването на този факт, тези правни последици следва да преустановят действието си. Пренесено на плоскостта на изследвания проблем изводът е, че преустановяването на спирането на давността/продължаването на нейния срок ще започне от отпадане на обстоятелствата, които са довели до спирането. В конкретния случай това ще бъде отмяната на наложените обезпечителни мерки на някое от основанията, посочени в закона, като напр.отмяна от решаващ орган или съд, както и от органа, които ги е наложил. При липсата на тези обстоятелства давността ще бъде спряна дотогава, докато изтече давностния срок, визиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а именно 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Отделно ответникът е мотивирал извод, че след като в хода на образуваното срещу жалбоподателката изпълнително производство №*********/2019г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, са извършени действия по налагане на обезпечения – издадени са Постановления за налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/ с №, № [рег. номер]-022-0086892/25.09.2019г. и [рег. номер]-022-0123679/13.12.2024г./ и са издадени три броя разпореждания за присъединяване, с което са обединени за събиране в едно производство и други публични вземания на жалбоподателката, то давността е била спряна и след като не е изтекъл по отношение на посочените задължения визирания в чл. 171, ал. 2 от ДОПК 10-годишен срок, задълженията не са погасени по давност.

Основното възражение на жалбоподателката се основава на разбирането, че след като издадените в хода на изпълнителното производство актове на публичен изпълнител, вкл. разпореждания и постановления за налагане на обезпечителни мерки, не са й били редовно връчени, то тези действия не могат да се разглеждат като такива, които прекъсват давността по смисъла на чл. 172, ал. 2, изр. първо, пр. последно от ДОПК. Следователно липсва прекъсване на давността и тя е изтекла. Както се посочи по- горе това възражение не се споделя от настоящия състав, тъй като за пораждане действието на тези актове на публичен изпълнител не е необходимо надлежното им връчване. Съответно както правилно е приел и ответникът със самото им издаване се спира давността, като надлежното им връчване има значение единствено за започване течението на преклузивния срок за тяхното обжалване. При тяхната отмяна, както се посочи по- горе, се заличават последиците на спиране на давността, респ. същата ще бъде приета за изтекла. Тъй като в настоящото производство липсват каквито и да било доказателства жалбоподателката да е оспорила посочените ПНОМ, нито същите са отменени, то правилно Директор на ТД на НАП е приел, че в настоящия казус с тяхното издаване давността е спряла и като краен извод, не е налице изтичане на давностния срок на посоченото основание.

След като са налице наложени обезпечения, които не са отменени, няма действия по принудително изпълнение, насочено към тях, давността по задълженията, които са обезпечение е спряна и към настоящия момент.

Другата група оплаквания на жалбоподателката, касаят правната същност на ПНОМ, като същата приема, че след като същите са направени в хода на изпълнителното производство, то същите имат качеството на действия по принудителното изпълнение, респ. с тяхното налагане давността прекъсва, а не спира. Този извод не се споделя от настоящата инстанция, доколкото фактът, че ПНОМ се издадени в хода на изпълнителното производство не променя характера им на обезпечителни мерки, поради което както се изложи по- горе, с тяхното издаване давността спира да тече. Правилно и законосъобразно Директор на ТД на НАП В. Търново е приел, че издаването на Постановление за събиране на суми от наложени запори представлява именно такова действие по изпълнението, и с неговото издаване започва да тече нова петгодишна давност.

Следователно обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, съдът следва да присъди такива.

Производството по чл. 197, ал.2-4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал.1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, осми състав на Административният съд – В. Търново,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. Б. от [улица], ет. 4, ап. 11, [ЕГН] гр. В. Търново против Решение № 55/8.05.2025г. постановено от Директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение, подадената от нея жалба с вх. № 1421/20.1.2025г., по описа на ТД на НАП В. Търново и е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0000238/ 14.1.2025г. издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Н. И. Б. от гр. В. Търново, [улица], ет. 4, ап. 11, [ЕГН] да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.