Решение по дело №7129/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3464
Дата: 24 юли 2024 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20241110207129
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3464
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110207129 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №VI- 87/27.04.2024 г. на зам.
началника на 01 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), с което на В. М. А. от гр. София на основание
чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
във вр. с чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане
на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за извършено административно
нарушение по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочат нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, оспорва се извършването на нарушението,
счита се, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. По същество последният
пледира за уважаване на жалбата, позовавайки се на показанията на
свидетелите и отмяна на НП, тъй като жалбоподателят не е имал и не е носел
маска. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
1
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява процесуален представител и не е изложено становище по същество.
От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
жалбоподателят на 27.04.2024 г., за това, че на 27.04.2024 г. около 15:10 часа,
преди провеждане на футболна среща между ПФК „ЦСКА-София и ПФК
„Левски“ - София, с начален час 16:15 на Национален стадион „В. Левски“,
находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №38, на КПП 3, на
сектор „Б“, е извършил противообществена проява (спортно хулиганство),
изразяваща се в носене на черна маска, пришита на горнището му, с която се
затруднява разпознаването му.
Съставеният АУАН на 17.10.2019 г. е от В. А. С. ПИ при 01 РУ – СДВР, като
в него е посочена като нарушена разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
Същият е съставен в присъствието на двама свидетели.
Жалбоподателят не е посочила в акта, че има възражения. Подадено е
писмено такова под формата на заявление, с което възразява срещу акта и
заповедта за забрана за посещаване на футболни срещи за срок от една година.
Актосъставителят В. С., разпитан в качеството на свидетел излага, че е
съставил акт по докладна записка от полицейски служители, които са
присъствали на спортното мероприятие, футболната среща, не е бил на място,
не е гледал записи.
Разпитан в качеството на свидетел А. Г. К. – служител на СДВР излага, че
той е съставил докладната записка, не познава жалбоподателя, не си спомня
случая, не помни дали е иззел само маска или и суитчър, бил е охрана на КПП
пропуски на футболни фенове, като са проверявали всеки за забранени по
време на футболната среща вещи. На КПП са филтриращ пункт и дори и да не
е поставена маската, ако е била в багажа му я изземват. Не помни дали
жалбоподателят е носил маска на лицето или по друг начин го е установил.
Изготвена била докладна записка по случая. Изготвен е протокол за
доброволно предаване на един брой маска за лице, пришита към горнище.
Същата е предадена на домакин ВД при 01 РУ-СДВР.
Изготвен е протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ.
2
Снети били писмени сведения от В. М. А..
Изготвена е справка за, че В. М. А. няма данни за повторяемост на
нарушения по ЗООРПСМ.
Лицето В. М. А. било задържано със Заповед по МВР за срок до 24 часа на
27.04.2024 г.
Въз основа на АУАН зам. началникът на 01 РУ - СДВР е издал обжалваното
наказателно постановление за нарушение, осъществено на 27.04.2024 г.
Приложена е след изискване от съда единствено Заповед №225з-
105/26.01.2024 г. на началника на 01 РУ-СДВР, с която оправомощава зам.-
началникът да издава НП за нарушения по ЗООРПСМ.
Установява се от показанията на свидетеля Мартин Яворов Симов, че
познава жалбоподателя. Засекли се на стадиона преди процесния мач, при
което видял жалбоподателя да носи горнище около кръста и не е видял да е
обличал горнището. Не го е видял да носи нещо на лицето си, не е виждал
маска, жалбоподателят не е носил нищо на главата си, дори и шапка.
Свидетелят бил преди него и влязъл, когато се обърнал него го нямал,
звъннал му и той му казал, че са го задържали.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетелите В. С., Ат. К. и М. Симов, дадени непосредствено пред съда в хода
на съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата: писмени и гласни,
които са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни,
логични и непротиворечиви. Не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно, поради липса на противоречие помежду им.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния
четиринадесетдневен срок и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
3
На първо място наказателното постановление е издадено от некомпетентен
орган.
С оглед на горното следва да се посочи какво се има предвид под
компетентност: Същата определя кръга от въпроси, за които един
административен орган е оправомощен да ги осъществява, както и
правомощията, с които органът разполага, за да бъдат решени определени
въпроси, като представлява нормативно призната способност за издаването на
определен акт, включително наказателно постановление, което е вид
правораздавателен такъв. Компетентността на държавните органи е израз на
специализация на функциите на държавно управление и очертава кръга от
задачи, които са възложени на определен орган по осъществяване на
определени държавни функции.
Липсата на компетентност се приема, че е предвид следните съображения:
Съгласно чл.52, ал.2 от ЗООРПСМ: „Министърът на вътрешните работи или
определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.“
След изискване на такова оправомощаване е изпратена единствено Заповед
№225з-105/26.01.2024 г. на началника на 01 РУ-СДВР. Липсва
оправомощаване от министъра на вътрешните работи на зам.-началника на 01
РУ-СДВР да издава НП по ЗООРПСМ, а липсва и такава за оправомощаване
на началника на 01 РУ-СДВР. Предвид което последният не е имал правно
основание да преупълномощава с правата, които не притежава друго лице, в
случая зам.- началника на 01 РУ-СДВР.
Предвид горното НП е издадено от некомпетентен орган.
На следващо място се установи, че не е спазена процедурата по чл.44, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Непосредствено след съставянето на АУАН е издадено
процесното НП, като не е била дадена възможност в 7-дневен срок, съгласно
изложеното в чл.44, ал.1 от ЗАНН, да подаде възражение срещу акта. Нещо
повече, независимо от факта, че подведеното под
административнонаказателна отговорност лице е с установен адрес на
територията на страната, но в случая е приложена нормата на чл.44, ал.4 от
ЗАНН като незабавно е издадено НП, както относно чужденци и лица без
адрес на територията на страната ни, а не е предоставена преписката и АУАН в
14-дневен срок на наказващия орган. Предвид което е нарушена установената
в ЗАНН процедура и са нарушени правата на жалбоподателя да изрази своите
4
възражения и съответно представи доказателства към тях, както и на
законосъобразна процедура пред наказващия орган, тъй като преди да издаде
НП се прилага разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно: „Преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства“.
Предвид което е налице нарушаване на процесуалните норми по ЗАНН в
хода на административнонаказателното производство и това не може да бъде
санирано в хода на съдебното производство.
В случая от доказателствата по делото не се установява по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в
наказателното постановление нарушение на посочената в същото дата
27.04.2024 г., поради следното:
В разпоредбата на чл. 21 ЗООРПСМ е посочено, че противообществена
проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не
съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в
спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект
във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т. 7 - носенето на
маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което
затруднява разпознаването.
Не се установи, че жалбоподателят е носел маска, каквото твърдение е
наведено в акта и НП в спортния обект преди спортното мероприятие. Нещо
повече изготвилият докладната записка по случая, въз основа на която е
съставен акта и впоследствие НП, не е наясно маска или суитчър с пришита
към него маска са иззети от жалбоподателя. Не се установи от събраните и
кредитирани доказателства, че жалбоподателят е носел маска, с която да
прикрива лицето си или части от него и с това да затруднява разпознаването.
Поради което не се установи, че е извършено така визираното
административно нарушение, а именно противообществена проява (спортно
хулиганство) с правна квалификация по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
5
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП се
следват разноски на жалбоподателя, което искане се явява основателно,
поради следното:
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 600 лв. Размерът е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
сумата при дела с интерес до 1000 лв. е 400 лв., какъвто е и процесния.
Предвид което така определения размер, който следва да се възложи в тежест
на СДВР е претендирания и заплатен от жалбоподателя от 600 лв..
Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, който е изготвил въззивната
му жалба и се е явил в съдебно заседание, предвид което и съобразно
гореизложеното следва да бъде уважен размер съгласно посоченото от 600 лв.,
колкото е и фактически договореното и заплатено, като липсва възражение от
страна на наказващия орган.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №VI- 87/27.04.2024 г. на зам.
началника на 01 РУ при СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на В. М. А., с ЕГН
********** от ***** сумата в размер на 600 (шестстотин лева) лв. за адвокат
за една инстанция по делото.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
6

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №VI- 87/27.04.2024 г. на зам.
началника на 01 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), с което на В. М. А. от гр. София на основание
чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
във вр. с чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане
на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за извършено административно
нарушение по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочат нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, оспорва се извършването на нарушението,
счита се, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. По същество последният
пледира за уважаване на жалбата, позовавайки се на показанията на
свидетелите и отмяна на НП, тъй като жалбоподателят не е имал и не е носел
маска. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява процесуален представител и не е изложено становище по същество.
От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
жалбоподателят на 27.04.2024 г., за това, че на 27.04.2024 г. около 15:10 часа,
преди провеждане на футболна среща между ПФК „ЦСКА-София и ПФК
„Левски“ - София, с начален час 16:15 на Национален стадион „В. Левски“,
находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №38, на КПП 3, на
сектор „Б“, е извършил противообществена проява (спортно хулиганство),
изразяваща се в носене на черна маска, пришита на горнището му, с която се
затруднява разпознаването му.
Съставеният АУАН на 17.10.2019 г. е от В. А. С. ПИ при 01 РУ – СДВР, като
в него е посочена като нарушена разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
Същият е съставен в присъствието на двама свидетели. Жалбоподателят не е
посочила в акта, че има възражения. Подадено е писмено такова под формата
на заявление, с което възразява срещу акта и заповедта за забрана за
посещаване на футболни срещи за срок от една година.
Актосъставителят В. С., разпитан в качеството на свидетел излага, че е
съставил акт по докладна записка от полицейски служители, които са
присъствали на спортното мероприятие, футболната среща, не е бил на място,
не е гледал записи.
Разпитан в качеството на свидетел А. Г. К. – служител на СДВР излага, че
1
той е съставил докладната записка, не познава жалбоподателя, не си спомня
случая, не помни дали е иззел само маска или и суитчър, бил е охрана на КПП
пропуски на футболни фенове, като са проверявали всеки за забранени по
време на футболната среща вещи. На КПП са филтриращ пункт и дори и да не
е поставена маската, ако е била в багажа му я изземват. Не помни дали
жалбоподателят е носил маска на лицето или по друг начин го е установил.
Изготвена била докладна записка по случая. Изготвен е протокол за
доброволно предаване на един брой маска за лице, пришита към горнище.
Същата е предадена на домакин ВД при 01 РУ-СДВР.
Изготвен е протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ.
Снети били писмени сведения от В. М. А..
Изготвена е справка за, че В. М. А. няма данни за повторяемост на
нарушения по ЗООРПСМ.
Лицето В. М. А. било задържано със Заповед по МВР за срок до 24 часа на
27.04.2024 г.
Въз основа на АУАН зам. началникът на 01 РУ - СДВР е издал
обжалваното наказателно постановление за нарушение, осъществено на
27.04.2024 г.
Приложена е след изискване от съда единствено Заповед №225з-
105/26.01.2024 г. на началника на 01 РУ-СДВР, с която оправомощава зам.-
началникът да издава НП за нарушения по ЗООРПСМ.
Установява се от показанията на свидетеля М. Я. С., че познава
жалбоподателя. Засекли се на стадиона преди процесния мач, при което видял
жалбоподателя да носи горнище около кръста и не е видял да е обличал
горнището. Не го е видял да носи нещо на лицето си, не е виждал маска,
жалбоподателят не е носил нищо на главата си, дори и шапка.
Свидетелят бил преди него и влязъл, когато се обърнал него го нямал, звъннал
му и той му казал, че са го задържали.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетелите В. С., Ат. К. и М. С., дадени непосредствено пред съда в хода на
съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата: писмени и гласни,
които са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни,
логични и непротиворечиви. Не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно, поради липса на противоречие помежду им.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния
четиринадесетдневен срок и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява основателна, поради
следното:
2
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
На първо място наказателното постановление е издадено от некомпетентен
орган.
С оглед на горното следва да се посочи какво се има предвид под
компетентност: Същата определя кръга от въпроси, за които един
административен орган е оправомощен да ги осъществява, както и
правомощията, с които органът разполага, за да бъдат решени определени
въпроси, като представлява нормативно призната способност за издаването на
определен акт, включително наказателно постановление, което е вид
правораздавателен такъв. Компетентността на държавните органи е израз на
специализация на функциите на държавно управление и очертава кръга от
задачи, които са възложени на определен орган по осъществяване на
определени държавни функции.
Липсата на компетентност се приема, че е предвид следните съображения:
Съгласно чл.52, ал.2 от ЗООРПСМ: „Министърът на вътрешните работи или
определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.“
След изискване на такова оправомощаване е изпратена единствено Заповед
№225з-105/26.01.2024 г. на началника на 01 РУ-СДВР. Липсва
оправомощаване от министъра на вътрешните работи на зам.-началника на 01
РУ-СДВР да издава НП по ЗООРПСМ, а липсва и такава за оправомощаване
на началника на 01 РУ-СДВР. Предвид което последният не е имал правно
основание да преупълномощава с правата, които не притежава друго лице, в
случая зам.- началника на 01 РУ-СДВР.
Предвид горното НП е издадено от некомпетентен орган.
На следващо място се установи, че не е спазена процедурата по чл.44, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Непосредствено след съставянето на АУАН е издадено
процесното НП, като не е била дадена възможност в 7-дневен срок, съгласно
изложеното в чл.44, ал.1 от ЗАНН, да подаде възражение срещу акта. Нещо
повече, независимо от факта, че подведеното под
административнонаказателна отговорност лице е с установен адрес на
територията на страната, но в случая е приложена нормата на чл.44, ал.4 от
ЗАНН като незабавно е издадено НП, както относно чужденци и лица без
адрес на територията на страната ни, а не е предоставена преписката и АУАН в
14-дневен срок на наказващия орган. Предвид което е нарушена установената
в ЗАНН процедура и са нарушени правата на жалбоподателя да изрази своите
възражения и съответно представи доказателства към тях, както и на
законосъобразна процедура пред наказващия орган, тъй като преди да издаде
НП се прилага разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно: „Преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
3
спорните обстоятелства“.
Предвид което е налице нарушаване на процесуалните норми по ЗАНН в
хода на административнонаказателното производство и това не може да бъде
санирано в хода на съдебното производство.
В случая от доказателствата по делото не се установява по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в
наказателното постановление нарушение на посочената в същото дата
27.04.2024 г., поради следното:
В разпоредбата на чл. 21 ЗООРПСМ е посочено, че противообществена
проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не
съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в
спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след
спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект
във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т. 7 - носенето на
маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което
затруднява разпознаването.
Не се установи, че жалбоподателят е носел маска, каквото твърдение е
наведено в акта и НП в спортния обект преди спортното мероприятие. Нещо
повече изготвилият докладната записка по случая, въз основа на която е
съставен акта и впоследствие НП, не е наясно маска или суитчър с пришита
към него маска са иззети от жалбоподателя. Не се установи от събраните и
кредитирани доказателства, че жалбоподателят е носел маска, с която да
прикрива лицето си или части от него и с това да затруднява разпознаването.
Поради което не се установи, че е извършено така визираното
административно нарушение, а именно противообществена проява (спортно
хулиганство) с правна квалификация по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП се
следват разноски на жалбоподателя, което искане се явява основателно,
поради следното:
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 600 лв. Размерът е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
сумата при дела с интерес до 1000 лв. е 400 лв., какъвто е и процесния.
Предвид което така определения размер, който следва да се възложи в тежест
на СДВР е претендирания и заплатен от жалбоподателя от 600 лв..
Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, който е изготвил въззивната
му жалба и се е явил в съдебно заседание, предвид което и съобразно
гореизложеното следва да бъде уважен размер съгласно посоченото от 600 лв.,
4
колкото е и фактически договореното и заплатено, като липсва възражение от
страна на наказващия орган.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5