№ 1026
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204420 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на В. Н. Н. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв.
П.Д. – БАК, съдебен адрес: *** чрез адв. П. Д. против заповед за задържане на лице №
7855зз-23/01.07.2021г. издадена от Г. Н. П. – разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“
МВР – София, структура Бургас.
Първоначално производство е образувано под № 3256/2021г. на БРС като с
определение от 21.07.2021г. не е даден ход на делото, то е прекратено и е изпратено по
подсъдност на СРС, тъй като органа, който е осъществил задържането е служител в
Дирекция „Вътрешна сигурност“ – основна структура на МВР със седалище гр. София.
Повдигнат е спор за подсъдност между БРС и СРС, който е разрешен от Административен
съд София град по неговото адм. д. № 7433/2021г. и е прието, че делото е подсъдно на БРС
и е изпратено за разглеждане на жалбата на В. Н., с което е образувано под нов номер №
4420/2021г. по описа на БРС.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане като не били
посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта за задържане трябвало да се
посочат конкретни причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв.
П.Д. и преупълномощения от него защитник адв. Д. Р.. В последно съдебно заседание
1
жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Р. като поддържа жалбата. Защитникът
пледира, че е нарушен принципът за съразмерност и счита, че заповедта за задържане като
незаконосъобразна следва да се отмени. Претендира разноски като представя списък с
разноски.
Жалбоподателят се присъединява към становището на своя защитник.
Ответникът, оспорва жалбата, като редовно призован, не се явява в последното съдебно
заседание, без да се сочат уважителни причини за неявяването му.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки - оспореният акт е издаден от полицейски
орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането – 01.07.2021г. в 09;10 часа. Разяснени са правата
на задържаното лице по чл. 72, ал. 3,4,5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, за което задържаното лице се е
разписало в заповедта за задържан като му е предоставено копие от заповедта срещу
подпис. Задържаното лице е декларирало, че е запознато с правата си в момента на
задържането, за което е положило подписа си.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че
лицето се задържа за това, че от 01.01.2021г. до 01.07.2021г. в качеството си на длъжностно
лице съобщава другиму информация, която му е достъпна по служба и за която знае, че
представлява служебна тайна. По случая е образувано ДП № 68/2021г. по описа на ОслО
при ОП Бургас за извършено престъпление по чл. 284 НК. Заповедта е издадена на
01.07.2021г. от ответника и в 09;10 часа лицето В.Н. е задържано.
С определение за насрочване на съдебно заседание съдът е дал указания до
жалбоподателя да отстрани констатирани нередовности – да представи надлежно
пълномощно и доказателства за платена държавна такса, които са отстранени. Със същото
това определение съдът е указал и на ответника да представи доказателства за
компетентността на органа, издал заповедта, както и е разпределил доказателствената
тежест като е указал на административния орган, че носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и
2
изпълнението на законовите изисквания за издаването му.
В изпълнение на указанията на съда са представени от МВР Дирекция „Вътрешна
сигурност“ документи, релевантни към делото, образувано по жалба на В.Н. срещу
издадената заповед за задържане като се представя докладна записка рег. № 251р-
22765/01.07.2021г. по описа на ОДМВР Бургас; служебна бележка, формуляр за изготвяне на
длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна
характеристика специфична длъжностна характеристика на длъжност „разузнавач VI-I
степен“ в сектор 01,02 и 03 към отдел 01,02,03,04 при Дирекция „Вътрешна сигурност“ –
МВР, заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г., протокол за обиск от
01.07.2021г., декларация от 01.07.2021г. в 09.10 часа, декларация, талон за медицински
преглед /нечетлив/, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, разписка от
01.07.2021г., предавателно-приемателен протокол от 02.07.2021г.
След разрешаване на спора за подсъдност съдът с определение е насрочил
разглеждане на делото като е задължил МВР Дирекция Вътрешна сигурност да представи
всички доказателства във връзка със задържането на В.Н. като е постъпил отговор, че
всички материали са изпратени за приобщаване към ДП № 68/2021г. по описа на ОСлО при
ОП Бургас наблюдаващ прокурор Б. К. и се представят отново първоначално представените
документи заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, декларация,
декларация за правна помощ, талон за медицинско изследване /нечетлив/, разписка за
върнати вещи и пари на задържано лице, разписка от 01.07.2021г., предавателно-
приемателен протокол от 02.07.2021г.
Предвид полученото писмо относимите доказателства са изискани от посочения за
наблюдаващ прокурор Б. К., от която е постъпил отговор, че ръководство и контрол върху
ДП се упражнява от Окръжна прокуратура Бургас. Ето защо документите са изискани от ОП
Бургас. В резултат по делото са представени заверено копие на Определение №
487/02.07.2021г. по НЧД № 3093/2021г. по описа на БРС ведно с копие на протокол за
претърсване и изземване по чл. 161, ал. 2 НПК от 01.07.2021г., заверено копие на
Определение № 488/02.07.2021г. по НЧД № 3092/2021г. по описа на РС Бургас, ведно с
копие на протокол за претърсване и изземване по чл. 161, ал. 2 НПК от 01.06.2021г.
От представените по делото протоколи за претърсване и изземване става ясно, че са
били претърсени две помещения – кабинет за времето от 10,30 часа до 12,00 часа и
апартамент в гр. Бургас от 12.10 часа до 13.10 часа. Лицето Н., съгласно представената
заповед за задържане, е задържано на 01.07.2021г. от 09,10 часа и е освободено на
02.07.2021г. в 08,10 часа.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22
ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
3
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши престъпление и
спрямо него да не може да бъде проведено разследване. Поради това, възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок
до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност като за прилагането на
тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да
са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство.
Изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат
достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в
предвид решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и
Профиров срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение
следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва
да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването „подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест
и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
В случая в представената докладна записка се съдържат данни за възможна
престъпна деятелност, което е послужило като основание за органа да предприеме
задържане в условията на оперативна самостоятелност. В заповедта за задържане органът се
е позовал на образувано ДП № 68/2021г., което е посочено и в издадената докладна записка,
послужила като основание за задържане. Както вече се посочи, за прилагането на ПАМ не е
необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин
авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а само
наличието данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението е достатъчно, административният орган при условията на
оперативна самостоятелност, да наложи мярката. След като за административния орган са
съществували данни, че лицето може да е съпричастно към престъпление в рамките на
4
своята оперативна самостоятелност е предприело задържане на лицето и не се споделят
възраженията в жалбата, че липсват посочени фактически основания за задържане. Такива
са посочени в издадената заповед, а именно за това, че „от 01.01.2021г. до 01.07.2021г. в
качеството си на длъжностно лице съобщава другиму информация, която му е достъпна по
служба и за която знае, че представлява служебна тайна. По случая е образувано ДП №
68/2021г. по описа на ОслО при ОП Бургас за извършено престъпление по чл. 284 НК“. Така
в достатъчна степен са посочени фактическите твърдения, въз основа на които се е
осъществило задържането.
По мнение на настоящия съдебен състав обаче в конкретния случай е нарушен
принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като административният орган е
засегнал права и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото
от гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от
24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва
някаква легитимна, законово призната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия,
налагана по усмотрение на административния орган. В случая издаването на заповедта
превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не
е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано от 01.07.2021г. в 09,10 часа и да
бъде освободено на 02.07.2021г. в 08:10 часа. Видно от ангажираните доказателства
съобразно разпределената доказателствена тежест действията, които са били извършени за
срока на задържане са обиск на задържаното лице, както и претърсване и изземване в две
помещения като последното претърсване и изземване е приключило в 13,10 часа.
В това производство не следва да е изследва въпросът дали правилно протоколът за
претърсване и изземване е бил одобрен от съда по реда на чл. 161, ал. 2 НПК, както и не се
изследва въпросът дали действието е било извършено в условията на неотложност,
допуснати ли са грешки в протокола, не се изследва и годността на протокола за
претърсване и изземване, неговата допустимост и доказателствена стойност като тези
обстоятелства се решават в производството по съществото на образувано наказателно
производство, поради което и съдът не обсъжда възражението на защитата, че единият
протокол е одобрен след изтичане на 24-часовия срок за това.
Според съдебния състав обаче за извършване на процесуално-следствените действия
по претърсване и изземване не е било необходимо лицето да бъде задържано като същото е
оказало съдействие за извършването им. Дори да се е налагало неговото задържане, за да се
обезпечи необезпокояваното извършване на действията, то е следвало лицето да се освободи
веднага след като е отпаднала необходимостта от ограничаване на свободата му – с
приключване на последното действие.
Липсват данни след приключване на последното действие с участието на
задържаното лице в 13,10 часа да са извършени други действия, заради които да е било
необходимо да продължи неговото задържане и да бъде освободен едва на следващия ден,
малко преди изтичане на предвидените в закона 24 часа 02.07.2021г, - 08,10 часа. Не са
5
налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, които да
налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-
следствени действия. Липсват ангажирани доказателства от 13,10 часа на 01.07.2021г. до
освобождаване на Н. на 02.07.2021 г. в 08.10 часа органите на МВР да са извършвали други
действия с лицето и да е било необходимо неговото задържане. Това означава, че в
конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ и настоящият състав да приема, че
ПАМ е наложена в нарушение с целта на закона, като е нарушен принципът за съразмерност
и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в
полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай
по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 600 лева, както и 10 лева за държавна такса за образуване на делото, не е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
следва да се възложат в тежест на Министерство на вътрешните работи, Дирекция
„Вътрешна сигурност“.
Така мотивиран и на основание чл. 172 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 7855зз-23/01.07.2021г. издадена от Г. Н. П.
– разузнавач в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР – София, структура Бургас, с която на
основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на В. Н. Н.
с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 АПК Министерство на вътрешните работи,
Дирекция „Вътрешна сигурност“, да заплати на В. Н. Н. с ЕГН: ********** сумата от 610
/шестстотин и десет/ лева, представляваща сторени разноски в производството по
обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6