Р Е Ш Е Н И Е
№ 260508 26.10.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На седемнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Милена Манолова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 5568 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано чрез разделяне от гр.д. ***82/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд на част
от заявените насрещни искове на Д.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, против Д.Д.Н. **********,
адрес: ***, с които се претендира
осъждането му за заплащане на
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на преустановеното от ответника ел.
захранване и водозахранване
на конна база; иск за
осъждане на ответника да й заплати сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неудобство, страх, стрес в процеса на осигуряване
на вода на
настанените в конната база животни и иск за осъждането
на ответника да й заплати сумата
9 275 лева, представляваща обезщетение за пропусната полза, настъпила вследствие прекратяването на сключения със сдружение с нестопанска цел Клуб
по конен спорт /СНЦ ККС/ „К.“ граждански договор от 15.03.2014 година, вследствие на реализираните
от ответника действия по преустановяване
доставката на вода до конната
база. Претенциите са заявени със
законна лихва от момента на
осъществяването им, за което се
сочи датата 07.05.2014 г., до момента на
предявяването на исковете, както и законна
такава от датата на предявяването
им до окончателното
изплащане, т.е. законна лихва
от 07.05.2014
г. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените
суми се основават
на твърдения, че страните са
бивши съпрузи, като по време
на брака си изградили законно
процесния обект – конна база, като
след прекратяването му същият бил
съсобствен между тях. В обекта конна
база ищцата отглеждала коне, но вследствие действията
на ответника във връзка с прекъсване
на ел. захранването
и водоподаването, свързано
с работа на хидрофорно съоражение и сондажен кладенец, нарочно регистриран за водопой на животни и за поливни
нужди, който бил бетониран от ответника и неговия баща, претърпяла вреди, чието обезщетяване търси в настоящото производство.
По първия иск
се излага, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди в размер на 10 000 лева, вследствие на спряното ел.
захранване и водозахранване
на конната база, вследствие на което е следвало
базата да бъде зареждана с вода чрез водоноски,
като количеството от което се
нуждаел един кон за
едно денонощие възлизало от 24 л. до 48 л. или средно
36 л. При настанените 16 коня средната дневна нужда
от вода възлизала
на 576 л., а за един месец
17 280 л. Пазарната цена
за доставка на вода чрез
цистерна варирала от 350 лв. до
550 лв. на курс, за
цистерна от 4 000 л. Така за времето,
през което стопанисвала базата без вода, в периода на претенцията от месец май
2014 г. до месец септември 2015 г. били необходими около 29 160 лв. за осигуряване
на необходимото количество вода на животните, като
в уточнението на насрещната искова молба от 29.05.2019 г. е налице надлежна индивидуализация в какво се изразяват вложените
средства. Претендира обаче заплащане само на част
от вредите /без да се предявява частичен
иск/, които
се сочи, че са
претърпени във връзка с това, в размер на 10 000 лева.
По отношение на
иска за заплащане
на сумата от 1 000 лева се излага, че
осигуряването на вода за настанените
в конната база животни, било съпроводено
с физически, финансови и психически трудности, които били съпроводени
с актове на физическа саморазправа и психически тормоз от страна на
ответника, във връзка с което ищцата претърпяла вреди от стрес,
страх и неудобство, чието обезщетяване в размер на 1 000 лева претендира.
По отношение на
иска 9 275 лева, представляващ обезщетение за пропусната полза,
настъпила в следствие на прекратяване на сключения между нея и СНЦ ККС „К.“ граждански договор от 15.03.2014 година, се излага че
съгласно договора ищцата е следвало да получи възнаграждение
от 12 000 лв., но поради преждевременното
му прекратяване с анекс от 20.06.2014 г., причината за което
било липсата на вода – преустановяване на водозахранването на конната база, възпрепятстване на
възстановяването му и поддържане на състоянието по липса на водозахранване, получила само 2 725 лв., с което пропуснала търсената полза от 9 275 лева.
Предявените искове са с правно основание
чл. 45, ал. 1 във връзка с чл.
51, ал. 1 и чл. 52 и чл. 84, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който заявените искове
се оспорват като неоснователни. Излага, че никога и по
никакъв начин ответникът не предприемал каквито и да било
задължения по отношение на настанените
в конната база животни, както и че е едноличен собственик на земята,
където е построена конюшнята, като в това число и такъв
на подземните съоръжения в нея, включително и на кладенеца, поради и което не е имал
задължение да осигурява вода и/или ток на
когото и да е. Заявява също така, че конюшнята
дори и към настоящия момент не е въведена в експлоатация, поради което не само
нямал задължението, а нямал и правото да предоставя вода на трети лица от
собствения му кладенец, находящ се в собствения му
имот. По отношение на иска за
заплащането на пропуснатите ползи се заявява, че
ищцата е сред учредителите на сдружението и негов представител, като е сключила процесния договор, като е договаряла сама със себе си,
именно с цел да се облагодетелства
по настоящото дело. Заявява се,
че не е посочен
размера на претенцията за законна лихва, като в тази връзка
следва да се отбележи, че
с оглед правното естество на исковете
същата е заявена от датата на
извършване на деликтното действие, за която се
твърди, че е 07.05.2014 г.,
като съгласно съдебната практика е допустимо по искове
от непозволено увреждане същата да се заявява
от този момент,
предвид и разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от ЗЗД. Също търси присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях
граждански брак на 19.08.2006 г. е прекратен
по взаимно съгласие на 16.12.2013 г. с решението по гр.д. № 7503/2013 г.
по описа на Бургаския районен съд.
С
нотариален акт ***, том II, рег. ***, дело ***от ***г. на нотариус ***– рег. № *** в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. 13045 от ***г.,
акт ***, ответникът е закупил процесното УПИ – тогава
поземлен имот, представляващ нива, в м. „***“ в землището на с. ***, общ.
Бургас, ЕКАТТЕ *** с площ от 8 750 кв.м., съставляващ имот № *** по плана
за земеразделяне на с. ***. Установява се, а и не е спорно по делото, че
теренът върху който е изградена конна база, е лична собственост на ответника,
което е видно от решението по гр.д. № 4518/2014 г. по описа на Бургаския
районен съд, с което е уважен искът му за трансформация на лично имущество досежно този терен – УПИ ***в масив 16 по Картата на
възстановената собственост на землище с. ***, община Бургас, ведно с намиращите
се в него подобрения – манеж, падок и питомник за
кучета. След закупуването на имота, съгласно решение № 5/17.05.2007 г. на
Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Бургас към Министерството на земеделието
и горите, е променено предназначението на земеделската земя за изграждане на
обект „конна база“, като със Заповед № 563/26.03.2007 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за същия, а именно относно
имот с пл. ***, масив 16, м. „***“ в землището на с. ***, който се състои в
урегулиране на имота и обособяване на УПИ ***– отреден за конна база, с посочен
режим на застрояване. Издадено е и разрешение за строежа й от 24.04.2008 г. Съгласно
техническата записка е предвидено изграждането на конна база с бистро и конюшня,
съгласно което е проектирано изграждането на водопроводна мрежа, която ще
осигурява вода за питейно-битови нужди от собствен водоизточник, като по делото
е представен и изготвеният проект в тази връзка. Посочено е че имотът се намира
на голямо разстояние от с. *** и гр. Бургас, поради което ще се проектира и
изгради сондажен кладенец и чрез помпено-хидрофорна
уредба ще се водоснабди сградата. Предвидено е на площадката на имота да се
изгради водопроводна мрежа, а отпадните води да се заустват
в изгребна шахта /л.339-342/. Видно от удостоверение
№ 22282/19.07.2011 г. /л. 322/ от Басейнова дирекция
за черноморски район на името на Д.Н., в
качеството му на собственик на процесния терен, е че
под горния номер, на основание чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите на негово
име е регистриран кладенец за задоволяване на собствени потребности - потребности от вода за домакински цели и за
водопой на животни и за поливане, с изключение на потребности от вода за
извършването на стопанска дейност, упражняване на професия или занаят, съгласно
§1, ал. 1, т. 71 от ДР на Закона за водите.
С
констативен акт от 14.09.2012 г. е установена годността на строежа, като е
констатирано изпълнението му по одобрените строителни книжа т.е. в това число и
част В и К /л. 355/. По делото е представено удостоверение за регистрация на
животновъден обект - конеферма от 07.10.2010 г., с
капацитет за отглеждането на 10 броя коне, собственост на Д.Н., находящ се в с. ***, вписан под номер 81550093 в регистъра
на животовъдните обекти.
През
2008 г. е регистрирано сдружение "КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ К." с решение №
1/2008 г. по ф.д. № 89/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Съгласно чл.
26, сдружението се представлява от председателя Д.Н. и изпълнителния директор ***,
заедно и поотделно. Ответникът също е негов член и по-конкретно - член на
контролния съвет за срок от 5 години. Съгласно устава, сдружението е българско
юридическо лице с нестопанска цел, като е отделно от членовете си и отговаря за
задълженията си със своето имущество. Седалището му е в гр. Бургас, ***, конна
база „К.“.
С
договор от 01.01.2009 г. /л. 366 и 367/, сключен
между ККС „К.“, представляван от Д.Н., и Д.Н., последната предоставя на клуба
за стопанисване, ползване и управление недвижим имот: сграда-конюшня със
застроена площ от 207 кв.м., с изградено и функциониращо ел. захранване, и
изградено и функциониращо ВиК захранване от локален
сондажен кладенец, съоръжение-манеж със застроена площ от 2 080 кв.м. и
съоръжение - падок със застроена площ от 350 кв.м.,
изградени в процесното УПИ, като договорът е
безсрочен. За сметка на това клубът е поел задължението за своя сметка да
стопанисва, поддържа, доизгражда и развива обектите – предмет на договора, само и
единствено с цел развиване на конен спорт и любителска езда. Реализираните
приходи от това клубът се задължава да използва за поддръжката на обектите,
дейността на обектите и конете, настанени в конюшнята и в навеса, както и по
обезпечение възнагражденията по сключените трудови и граждански договори между
страните и със служител на сдружението – конегледач.
Представен е и протокол от заседание на управителния съвет от 03.01.2009 г., в
състав: Д.Н. – председател, ***– изпълнителен директор и ***, съгласно което е
одобрен и приет горния договор. С анекс към договора от 10.10.2010 г. е разширен неговия предмет, като е
добавена и сграда-навес с оградни стени, който също е
одобрен и приет от управителния съвет с протокол от 11.10.2010 г.
Представен
е и трудов договор от 12.01.2010 г., видно от който ищцата е назначена на
длъжността треньор към сдружението с уговорено основно месечно трудовото
възнаграждение от 300 лева /л.59/.
Видно
от протокол от проведено общо събрание на сдружението от 21.02.2014 г. /л.
375-379/ се изменя седалището и адреса на управление на дружеството: гр.
Бургас, ***, конна база „К.“, идентична с имот № *** по плана за земеразделяне
на с. ***. Приета е промяна в структурата на сдружението, чрез отпадане на
длъжността изпълнителен директор; избрани са нови членове на управителния съвет
–Д.Н., М.В. и Р.П., както и нови членове на контролния съвет, сред които не е
ответникът /с решение на управителния съвет от 29.08.2015 г. е прекратено неговото
членството в сдружението/; общото събрание е утвърдило подписан анекс от
20.05.2013 г. между управителния съвет и Д.Н. към договор за стопанисване,
ползване и управление недвижим имот от 01.01.2009 г.,
като от безсрочен, договорът от 01.01.2009 г. се преобразува
в срочен такъв, сключен за срок от пет години.
Съгласно
протокол от заседание на управителния съвет от 10.12.2012 г. е взето решение, с
което е възложено на председателя Д.Н. да извърши всички необходими фактически
действия за реализиране на тренировки, разходки и поддръжка на конете,
собственост на членовете на клуба /налице са данни за броя на членовете на
клуба и решения за отглеждането на техните коне на л. 381-414/, за реализиране
на тяхната спортно-състезателна подготовка и подготовка за любителска езда през
2013 г., в изпълнение на което е взето и решение да бъде сключен граждански
договор с председателя, в качеството му на треньор, за цялата 2013 г., за което
е уговорено заплащането на възнаграждение от 15 000 и 9 000 лева, като
са сключени и граждански договори в тази връзка от 10.01.2013 г. и 12.03.2013
г., приети на заседание на управителния съвет на 10.01.2013 г. и 12.03.2013 г.
/л. 418-423/. Идентични книжа са представени и за следваща календарна година –
2014 г. /л. 424-426/, като съгласно договора за 2014 г. уговореното
възнаграждение, което клубът следва да заплати на треньора Д.Н. за възложената
й дейност по обучение, тренировки и разходки на конете в периода от 15.03.2014
г. до края на календарната година /чл. 6 във вр. с
чл. 3, ал. 1 и чл. 1, ал. 1 от договора/ е в размер на 12 000 лева. Съгласно
допълнително споразумение от 20.04.2014 г. към граждански договор от 15.03.2014
г., възложителят ККС “К.“ е поел задължението да заплати на ищцата още 800 лева,
поради обучението и т.н. дейности на още един кон, като договорът и анексът са
също са приети и одобрени от управителния съвет. В допълнително споразумение от
17.03.2014 г. е посочено, че уговореното възнаграждение от 12 000 лева,
представлява 480 броя дейности по обучение, тренировки и разходки на конете -
собственост на членовете на сдружението, по 25 лв. за всяка една извършена
дейност.
На
заседание на управителния съвет от 19.06.2014 г. е взето решение да се
преустановят тренировките и обучението на конете, като на същите да се
осигурява само престой на чист въздух, като се преустанови всякаква езда, с
оглед липсата на течаща вода на разположение на конете денонощно в поилките в
боксовете им; да се сключи анекс, с който да се прекрати гражданския договор от
15.03.2014 г.; по повод сключения между Д.Н. и сдружението договор за
стопанисване, ползване и управление, е взето решение Н. да осигури
водоснабдяването, включително и най-вече на питейна вода за конете чрез водоноски, посредством неколкократно
зареждане в седмицата на 3-4 кубика питейна вода за конете, вода за миене на
хората и тоалетните на съблекалнята. Представен е и анекс от 20.06.2014 г.,
съгласно който се преустановява изпълнението на дейности по горния граждански
договор за 2014 г., като уговореното възнаграждение се редуцира по
съразмерност, съгласно извършената дейност до 07.05.2014 г., като същият е
одобрен и приет на заседание на управителния съвет от 21.06.2014 г. /л.
429-431./. С протокол възнаграждението е преизчислено на 2 725 лв., като
същото е одобрено и прието с решение на управителния съвет от 30.11.2014 г. Съгласно
разходен касов ордер от 17.12.2014 г., сдружението е изплатило на ищцата
2 515. 42 лв. по гражданския договор от 15.03.2014 г.
Съгласно
служебна бележка от 24.01.2014 г. по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ,
регламентиращи издаването от работодателя на служебна бележка по образец за
изплатения през годината облагаем доход и за удържаните през годината данък и задължителни
осигурителни вноски по искането на работника, облагаемият доход на ищцата от процесното сдружение за 2013 г. е в размер на 3 545.
16 лева, а за друга стопанска дейност - в размер на 10 500 лева, като
същите са отразени в данъчната й декларация за 2013 г. Съгласно служебната
бележка за 2014 г., този доход е в размер на 2 725 лева, като същият е
отразен в годишната данъчна декларация за 2014 г. За 2015 г., съгласно
данъчната декларация, доходът от друга стопанска дейност е в размер на
1 750 лева.
Съгласно
протокол от заседание на управителния съвет от 18.05.2014 г. е взето решение
сдружението да закупи хидрофорна помпа, ведно с
прилежащите към нея съоръжения, която да се монтира в сондажния кладенец.
Представени са тази връзка и фактури, със съответните касови бонове, за
закупуването на хидрофорна помпа и смукателен клапан
за сумата от 399. 70 лева, както и на други принадлежности на обща стойност от
86. 08 лева, през месец май 2014 г. от страна на сдружението. Представено е и последващо решение от 30.05.2014 г. за отремонтирането
й и последващото й ново монтиране.
На
проведено заседание на управителния съвет на 01.09.2015 г. е взето решение за
изместването на конете, поради преустановяване на водозахранването,
вследствие на неправомерните действия на ответника.
Със
заявление от 30.04.2014 г. /л. 298/ ответникът е поискал от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да прекъсне
електрозахранването на обект „конна база“, което е изпълнено на 07.05.2014 г.
След достигналата до дружеството информация за правен спор между страните са
изпратени лица, които да възстановяват захранването, които не са били допуснати
от ответника. В крайна сметка ел. захранването
е възстановено на 09.05.2014 г.
От
констативен протокол от 23.06.2016 г. на Басейнова
дирекция за управление на водите се установява, че водоснабдяването на конната
база до 07.05.2014 г. се е осъществявало от собствен водоизточник – сондаж,
регистриран в БДЧР под рег. № 22282/12.07.2007 г., като към момента на
проверката същият не се е експлоатирал, поради прекъсване на водопроводното
отклонение, като тръбата е запушена с газобетонни
блокчета и бетонна замазка. Констатирано е че към момента водоснабдяването се
осъществява чрез водоноски.
По
делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля ***– дългогодишен приятел на ответника, се установява, че през 2007
г. е закупил центробежна помпа, която е предоставил за ползване на ответника
във връзка с кладенеца му. Помпата е била извадена от кладенеца, като буквално
е била изтръгната с арматурата, и е получил обаждане от полицаите, които са
били на мястото, да си я вземе. Това се
случило през 2014 г. След това, на по-късен етап отново предоставил помпата за
ползване на Д..
От
показанията на свидетелите Р.П., М.В. и С.Г. се установява нормалното
функциониране на конната база от 2010 г., като Д. и Д. създали заедно клуба.
Свидетелите знаят, че конната база и земята са техни, като проблемите всъщност
започнали след развода им. По-късно разбрали, че семейство Петрови също имат
дял в собствеността, като не са наясно със статута на кладенеца, нито с
договорките между собственика на клуба и собственика на сондажния кладенец. Те
самите не са плащали за вода, тъй като са имали договорки с клуба за
стопанисването на базата. Водозахранването на конната
база се осъществявало от хидрофорна помпа, която
снабдявала два резервоара с вода, като имало сондажен кладенец, от която
помпата черпела вода до 2014 г. След това, по молба на ответника, било спряно
електрозахранването, което препятствало и работата на помпата, като същото било
възстановено непосредствено след няколко дни. След това обаче помпата била
демонтирана, като ищцата се принудила за закупи нова помпа, която била
монтирана и работила кратко време, тъй като била умишлено повредена от
ответника и негови приятели. После същата била поправена и поставена наново, но
след отново била повреждана. Поради това, Д. и собствениците на конете в
сдружението, решили да започнат да се снабдяват с вода чрез водоноски.
За първата доставка заплатили 240 лв. След това се ориентирали към по-евтин
вариант за доставка, като използвали услугите на един човек от село Маринка –
чичо ***, който им доставял вода. Стойността на една доставка била 180 лева,
като се снабдявали с вода в периода от юли 2014 г. до края на август, началото
на септември, когато напуснали конната база, поради факта, че нямало нормално
водоснабдяване и имало затруднения. На
седмица били осъществявани по 3-4 заявки, след предварителна уговорка от
предния ден. Били закупени и 4 резервоара, като водоноската
пълнила резервоарите, а от там те наливали с туби и кофи и носели вода на
конете. Д. плащала водата на ръка, като
не били съставяни разписки или някакви други платежни документи. Винаги
присъствал и друг човек, тъй като Д. отправял заплахи и пречел на човека, който
доставя вода. Сочат и за настъпил инцидент по време на Тодоровден, като Д.
отново отправял заплахи към човека, който доставял водата. Преди да започнат
доставките на вода с водоноски Д. и баща му
бетонирали сондажната тръба. Отделно от това, Д. получавала възнаграждение за
тренировката на конете, консултантски услуги и т.н., което било определяно
ежегодно от сдружението. Гражданския договор с нея за 2014 г. бил прекратен
през месец май 2014 г., тъй като не било препоръчително конете да бъдат
тренирани при липсата на постоянен водоизточник. Съответно за тази година било
преизчислено възнаграждението й и тя получила около 3 000 лева, съобразно
свършената работа до този момент. На свидетелите не им е известно да са
заплащани някакви суми за ползването на вода от сондажния кладенец. По принцип
ответникът споделял с тях, че няма нищо против тях, но иска Д. да се махне,
като те не са довели до нейното знание това обстоятелство.
Така
и от констативен протокол от 23.06.2016 г. на Басейнова
дирекция за управление на водите се установява, че водоснабдяването на конната
база до 07.05.2014 г. се е осъществявало от собствен водоизточник – сондаж, регистриран
в БДЧР под рег. № 22282/12.07.2007 г., като към момента на проверката същият не
се е експлоатирал, поради прекъсване на водопроводното отклонение, като тръбата
е запушена с газобетонни блокчета и бетонна замазка.
Констатирано е че към момента водоснабдяването се осъществява чрез водоноски.
Останалите
представени по делото книжа - сигнали до Прокуратурата, разменени нотариални
покани, кореспонденция по имейл между страните или между някоя от тях и трети
лица и т.н. съдът намира, че не следва да обсъжда, тъй като същите де факто
съставляват твърдения на страните и сами по себе си не са годно доказателство.
Това се отнася и досежно свидетелските показания,
инкорпорирани в представените протоколи от съдебни заседания от други дела и
образувани прокурорски преписки.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правно страна
следното:
Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, като съгласно текста на чл. 51 от същия закон, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от уреждането. Т.е. фактическият състав на непозволено увреждане включва
няколко елемента, които следва да бъдат налице в кумулативна даденост, а
именно: деяние – действие или
бездействие; вреда или вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на чужда
правна сфера; причинна връзка между деянието и вредите и вина. Съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД вината се предполага да доказване на противното.
В
тази връзка съдът намира, че по делото се установи, че ответникът действително
умишлено е извършил действия с цел да прекъсне достъпа на вода до процесната конна база. Установи се също така, че за да
снабдява конния клуб с вода ищцата е плащала за доставката на вода чрез водонски, както и че именно липсата на вода е станала
причина за прекратяване на сключения между нея и сдружението "КЛУБ ПО
КОНЕН СПОРТ К." граждански договор. Независимо от това съдът намира, че тези
действия не са причинили вреди, които да са настъпили пряко в правната сфера на
ответницата т.е такива, които да са в пряка причинна връзка с поведението на
ответника. От една страна е налице всъщност пряка причинна връзка между
действията на ответника и настъпили вреди, които обаче са преки и директни за правна
сфера на сдружението "КЛУБ ПО КОНЕН СПОРТ К.". Последното е отделен и
самостоятелен правен субект, различен от неговите учредители и членове, както и
изрично е посочено в устава му. От друга страна ищцата не твърди и установява,
в качеството й на съсобственик, какъвто се явява по отношение на конната база,
да е претърпяла сочените от нея имуществени и неимуществени вреди. Всички вреди
са не прост резултат от поведението на ответника, а резултат от сключения между
ищцата и сдружението договор за стопанисване, ползване и управление на недвижим
имот: сграда-конюшня със застроена площ от 207 кв.м., с изградено и
функциониращо ел. захранване, и изградено и функциониращо ВиК
захранване от локален сондажен кладенец, съоръжение-манеж със застроена площ от
2 080 кв.м. и съоръжение - падок със застроена
площ от 350 кв.м., изградени в процесното УПИ,
съгласно който де факто същата поема задължението да предостави за безвъзмездно
ползване горните имоти в описаният им вид на сдружението. Единият от тях е съсобствен с ответника, а другите два – манежът и падокът, собственост на ответника, като ответникът не е
давал съгласие за ползването на собствените му такива, още по-малко е поемал
някакво задължение спрямо трето лице, каквото се явява процесното
сдружение. Така и след спиране на водоподаването самата
ищцата е сключила договор със сдружението, съгласно който е поела задължение за
своя сметка да снабдява конната база с вода, при което и претърпените имуществени
вреди в тази насока, също са пряк резултат от така поетото задължение, но не и пряк
резултат и съответно в пряка причинна връзка с действията на ответника. Същото
се отнася и по отношение на твърдяната пропусната полза, произтичаща отново пряко
от сключения между ищцата и сдружението договор за управление и последващото му прекратяване, но е и пряко от поведението
на ответника. Друг е въпросът, че за да получава уговореното в договора
възнаграждение ищцата е следвало да извършва дейности по обучение, тренировки и
разходки на конете - собственост на членовете на сдружението, което при всички
случаи предполага и ползването на манежа, който, както се установи, не е нейна
собственост. Не е ясно при това положение на какво годно правно основание
същата би могла да претендира спрямо собственика такива действия, въз основа на
които да реализира горното, още по-малко пък да търси вреди в резултат на невъзможността
да стори това, независимо дори от причината за това. Не е без значение и
обстоятелството, че съгласно закона и по–конкретно §1, ал. 1, т. 71 от ДР на
Закона за водите, процесният кладенец може да бъде
използван единствено и само за „собствени потребности на гражданите",
които съгласно закона са потребностите от вода за домакински цели, както и за
водопой на животни и за поливане в границите на собствения имот, с изключение
на потребностите от вода за извършването на стопанска дейност и упражняване
професия или занаят, каквито безспорно се явяват уговорените в договора
дейности, като именно и поради това ищцата ги е декларирала като доходи от
стопанска дейност. Същото се отнася и по отношение на преживения стрес и
неудобство в процеса на доставката на вода, породен отново пряко от
невъзможността на ищцата да изпълни поетите от нея задължения по горните
договори със сдружението. Всичко изложено само потвърждава, че ищцата не е
претърпяла вредите, чието обезщетяване търси, само и единствено от поведението
на ответника, т.е. липсата на пряка причинна връзка между деянието и вредите. Абсолютен
аргумент в тази насока е обстоятелството, че всички действия на ответника не
биха могли да предизвикат вредите, чието обезщетяване се търси, тъй като
последните въобще нямаше да съществуват, ако не бяха налице сключените договори
между ищцата и сдружението. Това само отново потвърждава изложеното, че същите
са пряк резултат от поетите от нея задължения от договорите й със сдружението,
за което не следва ответникът да отговаря. Също така, всичко изложено по-горе,
действително обосновава извода за настъпването на преки вреди в правната сфера
на сдружението, чието обезщетяване обаче не е заявено в настоящото
производство. За това свидетелстват и всички обсъдени по-горе доказателства – решенията
на сдружението и сключените между него и ищцата договори, които само
потвърждават, че ищцата сама по себе си не е претърпяла вреди, които да са в
причинна връзка с действията на ответника. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че дори и да бе заявена от сдружението претенция за обезщетяване
на вреди, то тогава би следвало да се изследва дали е налице действително неправомерно
поведение на ответника, при все че се касае до вреди, произтичащи от невъзможността
за пълноценното ползване на собствените му идеални части от процесната
конна база, и собствените му манеж и падок, без да е
налице неговото съгласие за това. Така или иначе, това е извън настоящия правен
спор и не следва да бъде разрешавано по настоящото дело.
С
горните мотиви съдът намира, че исковете като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за заплащане на
разноските по делото, следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищцата
да заплати на ответника сумата от 2 340 лв. за направените по делото
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение /л. 242/.
Съответно неоснователна е претенцията на ищцата за присъждане на разноски
по делото.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на Д.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, против Д.Д.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, за осъждането му за заплащане
на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на преустановеното от Д.Д.Н. електрозахранване и водозахранване на конна база, изградена в УПИ ***в масив 16
по Картата на възстановената собственост на землище с. ***, община Бургас,
довело до необходимостта за водоснабдяването й чрез водоноски
в периода от месец май 2014 г. до месец септември
2015 г., за осъждането му за заплащането на сумата 1
000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените в периода от месец май 2014 г. до месец септември 2015 г. неимуществени вреди от неудобството, страха и стреса
в процеса на осигуряване на вода на настанените
в конната база животни и за осъждането му за заплащането
на сумата 9 275 лева, представляваща обезщетение за пропусната полза, настъпила вследствие прекратяването на сключения между Д.Н.Н. и сдружение "КЛУБ ПО КОНЕН
СПОРТ К." граждански договор от 15.03.2014 г., поради реализираните действия от страна на Д.Д.Н. по преустановяване доставката на вода
до конната база, ведно със законната лихва за
забава върху горните суми от 07.05.2014
г.
Осъжда Д.Н.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Д.Д.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 340 лв. /две хиляди
триста и четиридесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.