№ 1066
гр. Варна, 22.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20223100500922 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивната страна ЯВ. П. В., редовно и своевременно призован, явява
се лично и се представлява от адв. К.К., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззивната страна Д. П. В., редовно и своевременно призована, не се
явява, представлява се от адв. К.К., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно
призована, представлява се от юрисконсулт С.Ц., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивни жалби на ЯВ. П. В. и Д. П. В.
срещу Решение № 260084/10.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 5053/2020 г.
1
по описа на Районен съд - Варна, ХVII състав, с което е прието за установено,
че община Варна е собственик по силата на закона /§42 от ПЗР на ЗОС/ на 1/2
ид.ч. от дворно място с площ от 2200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото
лице на л. 297 с площ от 2956 кв.м./, находящо се в гр. Варна, ж.к. „В.“,
дворище пл. № 40.41 по плана на ж.к. „В. ІV“, при граници на мястото: път,
бл. на ДСЗ, дере и В.С.С.в, за който имот е издаден КНА № 7, том V, дело
1746/13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Росица Табакова, който имот е част
от поземлен имот целият с площ от 18 264 кв.м. с идентификатор *** /нов
идентификатор *** с площ 16 549 кв.м./ по КК на гр. Варна и В.и са осъдени
да предадат на община Варна владението върху гореописания имот, на
основание чл. 108 от ЗС; отменен е КНА № 7, том V, дело 1746/13.04.1990 г.
на нотариус при ВРС Росица Табакова, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК;
осъден е ЯВ. П. В. да заплати на община Варна сумата от 2 445 лева,
представляваща парично обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч.
от гореописания имот за периода 13.04.1990 г. – 20.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба –
20.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; осъдена е Д. П.
В. да заплати на община Варна сумата от 465.99 лева, представляваща
парично обезщетение за лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от гореописания
имот за периода 20.01.2015 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещната искова молба – 20.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба на ЯВ. П. В. се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при
нарушения на материалния закон. Твърди се, че община Варна не е
установила в условията на главно и пълно доказване предпоставките на § 42
от ПЗР на ЗОС. Иска се отмяна на решението в частта, с която е уважен иска
по чл. 108 от ЗС и иска по чл. 59 от ЗЗД досежно въззивника. Претендират се
разноски.
Във въззивната жалба на Д. П. В. се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е постановено при
2
нарушения на материалния закон. Твърди се, че община Варна не е
установила в условията на главно и пълно доказване предпоставките на § 42
от ПЗР на ЗОС. Иска се отмяна на решението в частта, с която е уважен иска
по чл. 108 от ЗС и иска по чл. 59 от ЗЗД досежно въззивницата. Направени са
доказателствени искания за приемане във възивното производство на
квитанции за заплащане на местни данъци и съобщение за данъчни
задължения на Р.Р.К. и за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред община Варна, дирекция „Местни данъци“ за снабдяване с
копие от данъчна декларация с вх. № 0635104/18.02.1998 г. на Р.Р.К. за имот в
м. „П.“, включително разпечатка за плащани от К. местни данъци за имота за
периода преди 18.02.1998 г. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна община Варна в срока по член 263, алинея 1 от
ГПК депозира отговори на подадените въззивни жалби, с който се оспорват
въззивните жалби и се отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
АДВ. К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
СЪДЪТ докладва постъпила уточняваща молба с вх. №
13237/06.06.2022г. от адв. К.К. в качеството му на процесуален представител
на ЯВ. П. В., с която заявява, че се обжалва цялото съдебно решение.
СЪДЪТ връчва препис от молбата на процесуалния представител на
въззиваемата страна.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Запозната съм, така и съм приела, че обжалват в
цялост.
АДВ. К.: Поддържам депозираните въззивни жалби, оспорвам
отговорите. Не са приети доказателствата ни, че имотът е бил данъчно
деклариран в продължение на повече от 40 години, нямам други
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Оспорвам въззивните жалби, поддържам
отговорите. Поддържаме уточняващата си молба с оглед указанията на съда.
Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
3
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Въззивните жалби са подробни, свързани са с нарушения,
извършени в първа инстанция, поради което моля да отмените
първоинстанционното решение и да постановите друго такова, с което да
отхвърлите изцяло ревандикационната претенция на Община Варна.
Пределно ясно и категорично е и в това отношение съдебната практика все
още не е допуснала промяна, а именно когато се предявява ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС, три са основните момента, върху които трябва да се
акцентира при постановяване на съдебното решение. Първият е ищцовата
страна дали е собственик на процесния имот. Именно тук още във Варненски
районен съд в моята пледоария, в писмените бележки, а впоследствие и във
въззивната жалба, аз считам и продължавам да твърдя категорично, че
ищцовата страна не е установила в условията на пълно и главно доказване
своята собственост по отношение на процесните имоти. Само това е
достатъчно основание, за да се счита, че искът по чл. 108 от ЗС е
неоснователен и следваше да бъде отхвърлен. Въпреки това Районен съд –
Варна прие, че по §6 от ЗС имотът е бил безстопанствен, не е бил вписан на
никого, едва ли не той не е съществувал, което беше абсурдното изречение в
това съдебно решение. Имотът е съществувал като такъв, бил е частен имот,
вписан в разписните листи с достатъчно скици, които са представени от
Район „М.“. По-важно е, че главният извод, който се налага е, че ищцовата
страна няма как да стане собственик на имота, тъй като имотът никога не е
4
бил държавна собственост и няма как да стане такава. В съдебната практика
се коментира следващият елемент, а именно ответниците да владеят
процесния имот. Потвърждавам още веднъж, че моите доверители владеят
процесния имот заедно със своя вуйчо, така че това обстоятелство не подлежи
на спор, и не е било спорно по време на производството пред ВРС. Що се
отнася до това дали са собственици и на какво основание са в този имот, това
е последният признак за уважаване или отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС.
Особено важно е представеното писмено доказателство – нотариалният акт от
1941г., в който категорично се посочва общият наследодател като собственик
на един имот от 7 дка. Това е един прекалено голям имот, границите са
съвсем различни, и поради тази причина и вещото лице счита, че няма как да
се твърди и да се говори за идентичност между имот преди 80 години и този
имот, който е в момента. Вижда се в кадастралната карта, че този имот
постоянно променя своите граници, площ и т.н., включително и кадастралния
идентификационен номер. Действително нотариалния акт от 1990г. е
нотариален акт по давност и наследство – нещо, което ВРС не съобрази и не
пожела да коментира изобщо в своето съдебно решение. Оказа се, че
давността не може да тече. Това е давност срещу всички останали наследници
на общия наследодател, а той е категоричен и ясен. Той е посочен в този
нотариален акт от 1941г., това е В. Р. Н.. Този човек е вписан в разписния
лист през 1983г., 1985г. и следващите кадастрални планове. За него имаме
представени доказателства кои са наследници, включително и връзката
между този човек – собственик по нотариалния акт от 1941г., и моите
доверители. Няма какво повече да доказваме и да установяваме, че този имот
е собственост на моите доверители и техния вуйчо. Моля да приемете, че
решението на Районен съд – Варна е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и в нарушение на
материалния закон. Моля да ни присъдите сторените разноски за двете
инстанции, за които съм представил доказателства.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Доста подробни са отговорите ни на
предявените срещу решението на Районен съд - Варна въззивни жалби. Адв.
К. беше процесуален представител на въззивницата, въззивникът беше
представляван от друг процесуален представител. Същественото е, че днес
във въззивното производство се навежда отново, че двамата въззивници
черпят права от нотариален акт, съставен в полза на техен праводател през
5
1941г. В открито съдебно заседание пред ВРС аз съм цитирала протокол,
лично адв. К.К. каза, че черпят права само и единствено от констативен
нотариален акт, съставен много по-напред във времето. Допусната е съдебно-
техническа експертиза по мое искане, въпроси имаше и на противната страна,
която не е оспорена от нито една от двете страни по спора. Продължават да се
навеждат твърдения за недопустимост на предявения от Община Варна иск.
Вярно е, че има изменение на ПУП в частта на процесния имот, но това
изменение не касае претендираната от нас процесна идеална част от реална
част от имота, индивидуализиран по кадастрална карта. Моля всичко, което
съм релевирала да бъде зачетено като пледоария по същество. Подробно съм
засегнала и практика на ВКС в частта на забрана за придобиване по давност
на идеална част от недвижим имот още при действието на ЗТСУ. Решаващият
състав на ВРС е изследвал в цялост спора както от фактическа, така и правна
страна, и е съобразил решението си с материалния закон, действал през всеки
един момент, който е от значение за процесния имот през годините. С
констативния нотариален акт не стана ясно те какво са владели. Не бяха
налице основания да бъдат допуснати писмени доказателства в настоящото
въззивно производство, защото те са могли да ги представят преди
настъпване на преклузия в първоинстанционното. Заплащането на местни
данъци и такси не е индиция за своене и в този смисъл е налице богата
практика на ВКС, като моля да съобразите решението си със същата. Моля да
ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6