№ 158
гр. ***, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901227 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1, във вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от 60 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от 1 595, 90 лв.,
както и акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху главницата
по всеки от исковете на основание чл.429, ал.3 КЗ, вр. чл.84 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът С. И. А. твърди в исковата си молба, че на 01.11.2019 г., на път
1-5, при км. 260+300 м., обл. ***, водачът на лек автомобил марка и модел
„**, с peг. № ** СМ К. Х. К., нарушил правилата за движение и ударил лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № **, управляван от С. И.
А., с което реализирал ПТП. При инцидента сериозно е пострадал водачът С.
И. А..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-1248/05.11.2019 г. Образувано е и Досъдебно
производство № ЗМ-212/2019 г., по описа на С. „ПП“ при ОДМВР - ***.
След злополуката ищецът С. А. е транспортиран от екип на ЦСМП до
Клиниката по ортопедия и травматология на ** - ***. Приет е с оплаквания за
силни болки в долните и горните крайници, торакса и главата, болезненост в
гръдния кош, ляв глезен и подбедрица, главоболие и други. Извършени са му
различни изследвания и прегледи, от които са установени следните
увреждания: деформация на лявата подбедрица и глезен, оток, силна и
спонтанна палпаторна болезненост, костни крепитации, силно болезнени и
ограничени движения, фрактура крурис синистра и други. Поставена му е
диагноза: Фрактура крурис синистра /Пилон/. След проведени консултации и
клинично обсъждане е взето решение за оперативно лечение. На 07.11.2019 г.,
под интубационна анестезия, е направено открито наместване на фрактурата с
1
вътрешна фиксация посредством дистална медиална заключваща плака. В
болнични условия провежда и медикаментозно лечение. Изписан е на
11.11.2019 г., като са му дадени препоръки да ходи с две патерици без да
натоварва крайника за период от два месеца и да продължи профилактиката с
НМХ.
Във връзка с проведеното лечение, ищецът заплатил и сума в общ
размер на 1 595, 90 лева /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и деветдесет
стотинки/, от които, както следва: - 1 480 /хиляда четиристотин и осемдесет/
лева - импланти; - 40 /четиридесет/ лева - алуминиеви патерици; - 69
/шестдесет и девет/ лева - лекарства, закупени на 11.11.2019 г.; - 6,90 лева
/шест лева и деветдесет стотинки/ - Аналгин ампули и Аулин.
Посочва се, че пътният инцидент причинил на С. А. внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи
усилия се справя в ежедневието си самостоятелно. Силно е ограничил
социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитва от фрактурата на крака. Изпитва трудности и болки при придвижване,
като се нуждае от чужда помощ. Използва и помощни средства, като все още
не се е раздвижил напълно. Променена е походката му поради
продължаващите болезнени усещания на мястото на уврежданията. Не може
да движи свободно левия си крак. Не може да стои продължително време
изправен. Затруднява се при ходене, при изкачване или слизане по стълби.
При заемането на определено положение на тялото усеща болезненост и бързо
умаляване поради уврежданията по цялото тяло. Не може сам да върши
елементарни битови дейности. Изпитва трудности при обуване и обличане,
заради ограничената подвижност и болките, както и при извършването на
всякакви активни движения. Усеща замайване и често му прилошава.
Допълнителен дискомфорт му създава необходимостта, която има, някой да е
ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него.
Невъзможността да работи и да се обслужва сам го прави затворен и
тревожен. Чувства се изолиран и по-рядко излиза навън, защото трудно се
придвижва. Все още изпитва силни болки в областта на травмите. Притеснява
се от подутините, отока на крака, оперативните белези и видимите
наранявания, които загрозяват външния му вид.
Твърди, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху
общото му емоционално съС.ие. Инцидентът повлиял отрицателно върху
психиката му. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато остава сам. Тези емоции са породени от
усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности
при физическа активност и никога няма да се възстанови напълно. След
преживяното ПТП, ищецът се променил, изпитва неувереност и страх от
МПС, отказва да шофира и се безпокои, че всичко ще се повтори. Станал плах
и често се разстройва, когато не може да свърши нещо сам поради болките и
обездвижването. Продължава да сънува кошмари, свързани с преживяното.
2
Станал тревожен и по-чувствителен от преди. Оплаква се от разсеяност и
поС.на напрегнатост, които чувства.
Към датата на депозиране на исковата молба страданията продължават,
като възстановяването му все още не е приключило.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и справката, извършена на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд, към момента на събитието виновният водач, управлявал
лек автомобил марка и модел „**, с peг. № ** СМ, е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със **, с полица № BG/02/119002111943, валидна от 18/08/2019 г. до
17/08/2020 г.
На 06.02.2020 г. ищецът отправил претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника **, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. №
ОК-75600/06.02.2020 г. Твърди се, че към настоящия момент, въпреки че е
изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правният интерес на ищеца, на основание чл.432, ал.1 КЗ да предяви
настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото
ПТП на 06.02.2020 г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се претендира и законна лихва върху
претендираната сума до окончателното й заплащане.
Моли съда да осъди ответника З*** да заплати на ищеца С. И. А.
обезщетение в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/ за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат на ПТП,
настъпило на 01.11.2019 г., при което са му причинени телесни повреди, както
и законната лихва върху претендиралата главница от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие с молба-претенция - 06.02.2020
г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и
обезщетение в размер на 1 595,90 лева /хиляда петстотин деветдесет и пет
лева и деветдесет стотинки/ за претърпените имуществени вреди - разходи за
лечение, както и законната лихва върху претендираната главница от датата на
депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В законния срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с която
счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по
делото без движение, като излага съображения за това.
По основателността на предявените искове, ответникът оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, оспорват и изложените в исковата
3
молба твърдения и наведени обстоятелства. Заявява, че предявените искове са
неоснователни, необосновани и недоказани, както и прекомерно завишени по
размер.
Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищецът по делото не бил
изпълнил посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди.
Ответникът не оспорва, че във връзка с процесното ПТП, настъпило на
01.11.2019год., при ** и по подадено от ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка - щета
№ **********. Твърди се, че с предявената извънсъдебно претенция на
застрахователното дружество не е представен нито един документ,
установяващ виновността на някой от водачите на участващите в ПТП
автомобили. В тази връзка, с писмо изх. № НЩ 1227 от 24.02.2020год. от
ищеца е поискано да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водач, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „**,
автотехническа и медицинска експертизи, протокол за оглед, медицински
документи, разходни документи, обосноваващи претенцията за претърпени
имуществени вреди. Исканите от застрахователя документи не били
представени от ищеца по образуваната преписка и по този начин увреденото
лице не изпълнило визираните в чл. 498, ал. 2 от КЗ свои задължения. Твърди
се, че непредставянето на горепосочените документи попречило на
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение. Посочва
се, че с предявената искова молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, отново не са представени доказателства, установяващи
виновността на водача на лек автомобил „**, с peг. № ** - К. Х. К. и въобще на
водач на МПС, застраховано в ЗД „**. Предвид гореизложеното, ответникът
счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана виновността на
водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното
застрахователно дружество.
Оспорва се твърдението, че в резултат на осъществяване механизма на
пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени описаните в исковата
молба травматични увреждания и са възникнали заявените от него
неимуществени вреди или ако са възникнали, то те не обосновават размера на
исковата претенция.
Оспорват се твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца
като вид, характер и обем, като се оспорват и твърденията за тяхната
продължителност - представените медицински документи не обосновавали
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение
за тях. Посочва се, че не са налице медицински документи, обвързани с
4
проследяване на здравословното съС.ие на пострадалия, както и документи
относно възстановителните и рехабилитационни процеси.
Оспорват се твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите
неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като се
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Оспорва се изцяло твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП е
получил деформация на лявата подбедрица и глезен, оток, силна и спонтанна
палпаторна болезненост, костни крепитации, силно болезнени и ограничени
движения. Посочва се, че описаните увреждания са заявени от ищеца,
позовавайки се на Епикриза ИЗ № 22288/2019год., издадена от УМБАЛ
"***** - ***, но в епикризата това е описание на обективното съС.ие на
пострадалия като обективни находки. В действителност, на ищеца била
поставена окончателна диагноза „фрактура крурис синистра (Полин)", за
която ответникът твърди, че липсва каквото и да било описание в исковата
молба какво всъщност представлява. Видно от епикризата, пострадалият имал
кратък десетдневен болничен престой и е изписан в подобрено общо съС.ие.
Посочва, че с исковата молба не са представени други медицински документи
за допълнително лечение, допълнителна медикаментозна терапия или
възстановяване на ищеца, които да обосновават претендирания размер за
неимуществени вреди. Изложеното давало повод на ответника да твърди, че
липсва каквато и да било пряка причинно - следствена връзка между
посочените в исковата молба телесни увреждания и факта те да са получени от
виновното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с peг.
№ ** - К. Х. К.. Счита се, че ако все пак от процесното ПТП има настъпили
телесни увреждания, то те не са в претендирания обем, вид и характер.
Оспорва се твърдението, че в резултат от настъпилото пътно -
транспортно произшествие ищецът е изпитвал болки и страдания от
психологически характер. Посочва се, че липсват доказателства в тази насока.
Твърди се, че процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба
начин.
Поддържа се, че с предявената искова молба не са представени
доказателства (влязъл в сила съдебен акт), установяващи виновността на
водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с peг. № ** - К. Х. К. и въобще
на водач на МПС, застраховано в ***. По тези причини счита, че в конкретния
случай, не е установена и доказана виновността на водач, управлявал
участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно
дружество. Във връзка с това оспорва механизма на ПТП и виновността на
водача К. Х. К..
Изцяло оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат", с peг. № ** К. Х. К. за настъпването на
твърдените в производството неимуществени и имуществени вреди, като
поддържа доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
5
пострадалия С. И. А., изразяващо се в нарушаване на нормативно
установените правила за движение по пътищата. Твърди, че ищецът е
управлявал лек автомобил „**", с peг. № ** ВН с несъобразена и превишена с
пътните условия и участък от пътя скорост, с което поведение сам се е
поставил в риск и с поведението си е допринесъл за настъпването на тежкия
вредоносен резултат. Твърди, че ако лек автомобил „**", с peг. № ** ВН се бе
движил със съобразена за конкретните условия скорост, то процесното ПТП не
би настъпило, съответно, водачът на лекия автомобил - ищецът по делото, не
би получил заявените с исковата молба телесни увреждания.
Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. И. А.,
като се счита, че причина за настъпване на телесните му увреждана е негово
виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата,
изразяващо се и в непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП,
с което поведение сам се е поставил в риск. Твърди се, че ако С. И. А. бе с
поставен предпазен колан не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до твърдяното в
исковата молба телесно увреждане. Поддържа се, че съпричиняването от
негова страна е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на
получените увреждания. Счита се, че описаното в исковата молба телесно
увреждане е получено изцяло в резултат на обстоятелството, че пострадалият
е пътувал без поставен предпазен колан. Посочва се, че при непоставянето на
обезопасителен колан се касае за поемането на предвидим и реално очакван
риск, или в неговото неоправдано игнориране, като това поведение на
пострадалия съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно -
транспортно произшествие. Поддържа се, че травмите на С. И. А. са
настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, както и че
поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло настъпването на
претърпяното вследствие на ПТП телесно увреждане или би ограничило до
голяма степен настъпването на телесните увреждания.
Счита, че е налице самостоятелно съществуващо обстоятелство, сочещо
на принос на ищеца С. И. А. за настъпване на вредоносния резултат, което се
състои в предприето от ищеца изпреварване на друг автомобил при
нарушаване действието на хоризонталната пътна маркировка - наличие на
непрекъсната пътна лента, забраняваща изпреварването в района на пътното
произшествие. Освен това, счита, че водачът на лек автомобил „**", с peг. №
** ВН - С. И. А. е предприел изпреварване като не се е убедил, че има
видимост, както и не се е убедил, че има свободен път на разС.ие, достатъчно
за изпреварване, като не се е съобразил с насрещно движещият се лек
автомобил „Фолксваген Пасат", с peг. № ** СМ, управляван от К. Х. К..
Твърди се, че ако ищецът бе спазвал правилата за изпреварване, разписани в
ЗДвП процесното ПТП не би настъпило, съответно, водачът на лекия
автомобил - ищецът по делото, не би получил заявените с исковата молба
телесни увреждания.
6
Счита, че посочените обстоятелства осъществяват, както от правна, така
и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при
постановяване на решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то
рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
Поради горните доводи, счита, че са налице основания за намаляване на
обезщетението на ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни
последици, като обезщетението следва да бъде определено при условията на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на
комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието
на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на
правонарушението, тъй като деянието на пострадалия в настоящия случай е
противоправно и степента на неговата вина.
Оспорва се размера на предявения иск за неимуществени вреди, като
същият се счита за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по
настоящото дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното ПТП. Ответникът намира претендираното обезщетение
за прекомерно, като посочва, че същото не отговаря на действителната вреда,
не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по
делото, не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД,
трайната съдебна практика, неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищеца, както и не е съобразено с
конкретните икономически условия към момента на увреждането.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Счита, че и предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди е неоснователен и недоказан. Поддържа се, че не е налице
причинно - следствена връзка между претендираните имуществени вреди и
процесното ПТП.
Оспорва се обстоятелството, че ищецът е направил разходите по
представените с исковата молба 3бр. фискални бонове на стойност 115,90
лева. Посочва се, че от представените като писмени доказателства фискални
бонове не става видно от кого и във връзка с какво е направен съответния
разход, а и в самата искова молба не се сочи тези разходи (заплатени за
медикаменти) във връзка с лечението на какви точно увреждания са били
направени.
Оспорва се иска за присъждане на лихва и по претенцията за
имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание се поддържа и оспорването на началния
7
момент, от който се претендира лихвата по иска за неимуществени вреди -
06.02.2020год. - датата, на която застрахователното дружество е уведомено за
настъпилото ПТП посредством застрахователната претенция. Развиват се
съображения, че когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците
от неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно
обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на
които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая
обстоятелства. В конкретния случай дружеството било сезирано с искане за
изплащане на застрахователни обезщетения с писмени застрахователни
претенции. Тъй като същите не били придружени от всички документи,
имащи значение за установяване на основателността на претенциите, от ищеца
било изискано да представи допълнителни документи - влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в
Застрахователно дружество „**, автотехническа и медицинска експертизи,
протокол за оглед, медицински документи, разходни документи, както и други
документи, обосноваващи претенциите за претърпени съответно
неимуществени и имуществени вреди. Такива документи не били представени
и към момента на изготвяне на настоящия отговор на искова молба. Ето защо
се счита, че при евентуална основателност на претенцията за неимуществени
вреди, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата
молба пред съда.
Направено е искане предявените от С. И. А. искове за претърпени
неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно, в случай, че съдът счете за основателни исковите
претенции на ищеца, е направено искане размерът на претендираните
обезщетения да бъде намален по изложените съображения.
Претендират се всички съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство. В случай, че
съдът уважи частично исковите претенции, се претендират сторените съдебни
и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Претендират се направените разноски по делото, включително и за
адвокатско възнаграждение.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа изцяло
подадената искова молба. Направено е искане съдът да отдели за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, по полица №
8
BG/02/119002111943, валидна от 18/08/2019 г. до 17/08/2020 г.
Посочва се, че в резултат на настъпилия пътен инцидент и поставената
дистална медиална заключваща плака, ищецът е претърпял втора операция по
премахване на металните тела. На 17.02.2021 г. постъпил за пореден път в
Клиника по ортопедия и травматология на **** - *** с лека болка в областта
на лявата подбедрица в крайните фази, като на 26.02.2021 г. под интубационна
анестеза е направено отстраняване от костта на имплантираните уреди от
тибия и фабула. Щателно е почистено оперативното поле, като по стария
оперативен цикатрикс е достигнато до имплантираните метални тела. Дадени
са препоръки за щадящ двигателен режим - ходене с помощни средства, като
ищецът е изписан от болничното заведение за домашно лечение на 01.03.2021
г.
По отношение на оспорения механизъм на ПТП и виновността на
делинквента - водача на лек автомобил марка и модел „**, с per. № ** СМ К.
Х. К. се заявява, че при предявяване на застрахователната претенция пред
ответното дружество, ищецът представил всички документи, които са били в
негово държане, в това число и Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1228р-1248 от 05.11.2019 г, които документи били в достатъчен обем
за установяване на застрахователното събитие. Посочва се, че на основание
чл. 106, ал. 5 от КЗ, застрахователят няма право да изисква доказателства, с
които ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване
на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен това, на
основание чл. 107, ал. 1 от КЗ, застрахователят имал възможността служебно
да изиска необходимите му документи, поради което направеното оспорване
от страна на ответника в тази връзка се счита за напълно неоснователно.
На следващо място се посочва, че по своята същност, Констативния
протокол за ПТП с пострадалия лица представлява официален документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, като се
цитира съдебна практика, в която е застъпено становището, че когато ПТП не
е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола,
последният се ползва с доказателствена сила за констатираното положение на
участвалите в инцидента моторни превозни средства, пострадалите лица и
водача.
В тази връзка, по отношение наведените от ответната страна възражения
относно механизма на ПТП, обстоятелствата около него и наличието на
виновно и противоправно поведение на сочения за виновен водач - К. Х. К., се
уточнява, че за категоричното установяване механизма на ПТП и
противоправното поведение на деликвента, с исковата молба са направени
доказателствени искания.
Като неоснователни и недоказани се определят оспорванията на
9
ответника, относно обема, вида, характера и интензитета на получените
увреждания от ищеца, в резултат на процесното ПТП, както и по отношение
на протичането на лечебния и възстановителния период.
По повод оспорването от страна на ответното дружество за липса на
медицински документи относно провежданата рехабилитация, се уточнява, че
след изписване на пострадалия от лечебното заведение е препоръчан постелен
режим—да ходи с 2 патерици, без да натоварва оперирания крайник два
месеца, като след свалянето на конците на 15-я ден от оперативната
интервенция, на ищеца е указана гимнастика за раздвижване на долния
крайник, която същият стриктно изпълнявал в домашни условия.
Относно оспорването на претърпените от страна на ищеца болки и
страдания от психологически характер се заявява, че след настъпване на
катастрофата, ищецът не е консултиран от психиатър или психолог, но това не
би променило характера на случилото се и негативните последици, които са
оказали влияние върху психоемоционалното му съС.ие. Липсата на
специализирана намеса можело да се обясни със социокултурните особености,
а не с липсата на травми от психологически характер.
Категорично се оспорва твърдението на процесуалния представител на
ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от
страна на пострадалия С. И. А., както и твърденията, че същият е допринесъл
за причиняване на вредоносния резултат. Посочва се, че за да е налице
съпричиняване, следва приносът на пострадалото лице да е доказан по
несъмнен и категоричен начин, а доказателствената тежест за това следва да
бъде разпределена сред обстоятелствата, които ответникът следва да докаже в
процеса.
За неоснователно се счита и оспорването от страна на ответника на
размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията, че същият
е прекомерно завишен. В тази връзка, се поддържа подадената искова молба в
предявения й размер.
Във връзка с оспорването на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, се посочва, че болките и страданията, които ищецът е
претърпял и продължава да търпи в резултат на преживяното произшествие,
това че в резултат на претърпяното ПТП е получил телесни увреждания,
причинили му внезапно и неочаквано увреждане на здравето, изключително
силни болки и страдания, обстоятелството, че и към настоящия момент
изпитва затруднения при извършване на движения с долния крайник, изпитва
болки в областта на травмите при рязка промяна на атмосферната
температура, това, че са настъпили съществени промени в емоционалното му
съС.ие - станал е силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията,
изключително депресивен, отказва да се среща с хора извън семейството,
срамува се от останалите белези в областта на травмите, са обстоятелства,
които са релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следва да
бъдат взети предвид.
10
В този смисъл, заявява, че размерът на търсеното обезщетение е
съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, така и с константната съдебна практика до сходни казуси.
По отношение на акцесорния иск за присъждане на законна лихва, се
посочва, че следва да се приложат законовите положения, намерили
отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са
обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и
акцесорния.
Относно отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за
вреди, произтичащи от сключения застрахователен договор “Гражданска
отговорност”, се посочва, че същата е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за
вредите от забавата. Цитира разп. на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
С оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, който
препраща към чл. 496, ал. 1 от КЗ, се посочва, че срокът за заплащане на
обезщетението е три месеца от поканата по чл. 380 от КЗ.
Посочва се, че тези норми установяват отговорността на самият
застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение,
която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е
обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на
последната, съобразно чл. 497 във вр. с чл. 492 от КЗ. При изложените доводи
се поддържа, че законната лихва за забава, която следва да се присъди на
увреденото лице - ищец върху определеното обезщетение е от датата на
сезиране на застрахователя. т.е. от 06.02.2020 г.
Като неоснователно се определя и направеното оспорване от ответната
страна по отношение на заплатените от страна на ищеца разходи в размер на
115,90 лева за закупуване на патерици, лекарства и консумативи, необходими
за проведеното лечение в причинно-следствена връзка с ПТП. Видно от
представените 3 бр. фискални бонове, съответните разходи били направени
след настъпване на произшествието като представляват помощни средства за
придвижване и обезболяващи - Аналгин, Аулин и др. лекарства.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички
възражения, оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Не е спорно, че на 01.11.2019 г., на път 1-5, при км. 260+300 м., обл. ***
11
е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „**, с peг. № ** СМ,
управляван от К. Х. К. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
peг. № **, управляван от С. И. А., при което пострадал водачът С. И. А..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-1248/05.11.2019 г. Образувано е и Досъдебно
производство № ЗМ-212/2019 г., по описа на С. „ПП“ при ОДМВР - ***.
Не е спорно, че за лек автомобил марка и модел „**, с peг. № ** СМ, е
налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със **, с полица № BG/02/119002111943, валидна
от 18/08/2019 г. до 17/08/2020 г.
Видно от данните по делото, на 06.02.2020 г. ищецът е отправил
претенция до **, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № ОК-75600/06.02.2020 г.
С писмо изх.№НЩ-1227/24.02.2020г. ответното дружество е уведомило
ищеца, че във връзка с настъпило застрахователно събитие по горепосочената
полица е заведена щета №********** от 01.11.2019г., но го е уведомило, че до
представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото в „БУЛ ИНС“ АД МПС няма основание да заплати
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
Видно от приложения по делото протокол №442/19.09.2024г. от
публично заседание по НОХД№224/2024 г. по описа на Районен съд – ***, с
одобрено споразумение от 19.09.2024 г. по делото подсъдимият С. И. А. е
признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.11.2019г. на път I-5, км. 260-300 в
землището на Община Опан, при управляване на моторно превозно средство -
лек автомобил марка: Фолксваген, модел: Голф, с peг. № ** в посока към
север, е нарушил правилата за движение по пътищата, съдържащи се в Закона
за движението по пътищата /ЗДвП / и в Правилника за прилагането му
/ППЗДвП/, а именно: чл. 6, т. 1 ЗДвП - „Участниците в движението:
1.съобразяват своето поведение ... с пътните знаци и с пътната маркировка“,
като не сторил това; чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП - „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“, като не предприел своевременно аварийно спиране
при възникналата опасност - движещият се лек автомобил марка: Фолксваген,
модел: Пасат, с peг. № ** СМ в насрещната пътна лента; чл.42, ал.2, т.2 от
ЗДвП - „Водач, който изпреварва, е длъжен: 2. когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, като не
сторил това и създал опасност за движещия се в насрещната пътна лента лек
автомобил марка: Фолксваген, модел: Пасат, с peг. № ** СМ; чл.47, ал. 3
ППЗДвП - Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена
забрана имат следните изображения и наименования: В24-Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош; В 31 -Край на
въведената с пътен знак забрана за изпреварване на автомобили и
12
мотоциклети с кош“, като предприел изпреварване в зоната на действие на
пътен знак В 24 и преди поставения пътен знак В31; чл. 63, ал. 2. т. 1 ППЗДвП-
„Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и
значения: „Двойна смесена линия“ - М5. Пресичането й е разрешено само от
страната на прекъснатата линия. Това не забранява на тези, които са започнали
изпреварване, да се завърнат в пътната лента, съответстваща на посоката им
на движение“, като нарушил наличната двойна смесена линия - М5 и
предприел изпреварване от страната на непрекъснатата линия, и по
непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а
именно:
на К. И. Милушев, на 51 г. от гр.*** причинил: тежка телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и счупване на костите,
изграждащи лявата очница, представляващо поС.на слепота с лявото око,
както и многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в: в
разкъсноконтузна рана в челната област с подлежащо многофрагментно
счупване на челната кост, представляващо нараняване, което прониква в
черепната кухина; счупване в лявата част на горната челюст, представляващо
счупване на челюст и лезия (нарушаване целостта) на първи черепномозъчен
нерв - обонятелния нерв, довело до липса на обоняние, представляващо
поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота и на Севда Събинова
Сиракова, на 58 г. от гр. Казанлък причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място, причинило
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок, по-дълъг
от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал. 3, пр. 3. б. „а“, пр. 1 и 2, вр.
с ал.1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 381, ал. 4 НПК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1
НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8
/ОСЕМ/ МЕСЕЦА, като НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 НК е отложено
изпълнението на така определеното на С. И. А., наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
По делото са изслушани заключенията на две автотехнически
експертизи и съдебномедицинска експертиза, както и свидетелски показания,
които съдът счита, че не следва да обсъжда, предвид установените по делото
факти и обстоятелства, които излага по-долу в мотивите си.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: че ответникът е застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобил, че в срока на
действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, че е претърпял неимуществени
и имуществени вреди в претендирания размер, както и причинна връзка
между вредите и настъпилото застрахователно събитие. Вината се предполага
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.
В настоящия случай, съдът намира, че с оглед одобреното споразумение
13
от 19.09.2024 г. по НОХД № 224/2024 г. по описа на Окръжен съд – *** е
безспорно установено, че всъщност ищецът С. И. А. е единственият виновен
за настъпване на процесното ПТП, а не соченият от него за делинквент К.
Х. К.. Установените с горепосоченото споразумение нарушения от водача С.
И. А. на лек автомобил „Фолксваген“, „Голф“, с peг. № ** се явяват пряка,
непросредствена и единствена причина за настъпване на процесното ПТП,
което е довело и до причиняване на собствените му неимуществени и
имуществените вреди, чието възмездяване претендира. Безспорно е, че
ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди от ПТП - то, но
само настъпването на вредите не може да обоснове извод за наличие на
деликт, а оттам и основание за ангажиране на функционалната отговорност на
застрахователя.
За да възникне деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, следва да са
налице всички елементи от фактическия състав, а в настоящия случай
безспорно се установява, че не е налице противоправно поведение от страна
на водача на лекия автомобил **, с peг. № ** СМ - К. Х. К., които да са довели
до вредоносния резултат за ищеца С. И. А..
Ето защо настоящият състав на съда приема, че от страна на соченото за
делинквент лице К. Х. К. не са осъществени елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за неговия застраховател ** не е
възникнала отговорността да заплати претендираните обезщетения за
настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени и имуществени
вреди за ищеца С. И. А.. Следователно отговорността на застрахователя ** по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, не следва да бъде ангажирана.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск от С. И. А.
против ** за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат на ПТП,
настъпило на 01.11.2019 г., при което са му причинени телесни повреди, ведно
със законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото произшествие с молба-претенция -
06.02.2020 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск от С. И.
А. против ** за заплащане на обезщетение в размер на 1 595, 90 лв. за
претърпените имуществени вреди - разходи за лечение, както и законната
лихва върху претендираната главница от датата на депозирането на исковата
молба в съда – 07.07.20221 г. до окончателното изплащане на обезщетението
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По отговорността за разноски:
14
В настоящото производство ответното дружество е направило следните
разноски: адвокатско възнаграждение за предявеният иск за неимуществени
вреди в размер на 2 880 лв. с ДДС /л.185/, адвокатско възнаграждение за
предявеният иск за имуществени вреди в размер на 480 лв. с ДДС,
възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на
450 лв., възнаграждение за изготвяне на първоначална автотехническа
експертиза в размер на 390, 50 лв., възнаграждение за изготвяне на повторна
автотехническа експертиза в размер 1 200 лв., депозит за явяване на свидетел
в размер на 20 лв. и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в
размер на 5 лв. или в общ размер на 5 425, 50 лв.
С оглед изхода на делото ищецът С. И. А. следва да заплати на **
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 5 425, 50
лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. И. А. ЕГН **********, с адрес: гр.
*** против **“ с ЕИК **, със седалище и адрес за управление: гр.
*************, *** за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
резултат на ПТП, настъпило на 01.11.2019 г., при което са му причинени
телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие с
молба-претенция - 06.02.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. И. А. ЕГН **********, с адрес: гр.
*** против **“ с ЕИК **, със седалище и адрес за управление: гр.
*************, *** за заплащане на обезщетение в размер на 1 595, 90 лв. за
претърпените имуществени вреди - разходи за лечение, както и законната
лихва върху претендираната главница от датата на депозирането на исковата
молба в съда – 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението
като неоснователен.
ОСЪЖДА С. И. А. ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на **“ с
ЕИК **, със седалище и адрес за управление: гр. *************, ***
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 5 425, 50
лв. /пет хиляди четиристотин двадесет и пет лв.и 50ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
15
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
16