РЕШЕНИЕ
гр.
София, 24.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13211 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и
евентуален иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът С.М.
твърди, че на 15.04.2017 г. около 14,00 ч. е разглеждал нефтено сондажно
съоръжение, находящо се между с. Тюленово и гр. Шабла. Около съоръжението
нямало ограждания, нямало работници на мястото, нито табели с указания.
Съоръжението работело тихо и почти не се чувало. Ищецът вдигнал лявата си ръка
да помаха на приятелите си и съоръжението му откъснало лявата ръка от рамото.
Ищецът твърди, че преди злополуката е работел като шофьор, като е извършвал
превози на пътници (таксиметров шофьор), но след злополуката не може да
управлява МПС, като може да извършва трудова дейност само от вкъщи при ниско
възнаграждение. Ищецът твърди, че процесното съоръжение се ползва от ответника,
който не е предприел необходимите мерки, за да го обезопаси. При евентуалност
твърди, че настъпилата вреда е причинена от самото естество на съоръжението,
което е под надзор на ответника. Поради това ищецът иска ответникът да му
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер общо
от 30 000 лв., предявен като частичен иск от общия размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 100 000 лв., заедно със законната лихва върху
посочената сума от 15.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски по делото.
Ответникът „П.и д.н.н.и г.“ АД оспорва иска. Не
оспорва, че стопанисва съоръженията за добиване на нефт, разположени в района,
сочен от ищеца, съгласно предоставена на дружеството концесия. Твърди обаче, че
съоръженията са обезопасени, разположени са в частен имот, до който поначало
няма обществен достъп, като при съоръженията има знаци и табели с
предупредителен знак за високо напрежение, както и за повишено внимание при
преминаване в района. Съоръженията издават и силен звук, така че не може да не
се разбере, че функционират. Поради това твърди, че вредите за ищеца не са
настъпи по описания от него начин, а че поведението на ищеца е единствена
причина за настъпване на инцидента, евентуално, че поведението му е допринесло
в значителна степен за неговото настъпване и за вредоносния резултат, още
повече доколкото нефтодобивните съоръжения, описани от ищеца, не представляват
източник на повишена опасност според ответника. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Между страните е безспорни обстоятелството, че
добивът на нефт в находището „Тюленово“ се осъществява от ответника по силата
на сключен концесионен договор с период на действие 12.08.2003 г. – 12.08.2035
г. . Самото находище се намира в района на с. Тюленово (с. Тюленово е
разположено между Шабленския фар и Камен бряг), където са намират и
съоръженията за добив на нефт.
От свидетелските показания на М.А. се установява,
че на 15.04.2017 г. свидетелката заедно с ищеца, неговата съпруга и още
двама души са обикаляли района на нос Шабла (Шабленския фар) и Камен бряг.
Докато се разхождали са видели хора, които разглеждат нефтените сонди и са
решили да отидат и те. Посочва, че в района е нямало заграждения и надписи,
предупреждаващи да не се влиза. Разглежданото от тях съоръжение се е намирало
встрани от пътя, навътре в поляната, до него са стигало по отъпкана пътека.
Самото съоръжение е било повдигнато над нивото на земята, на нещо като
поставка. Свидетелката не е видяла табели на машината или на двигателя. Два месеца
по-късно след инцидента, по време на оглед с полицията, на който е присъствала,
свидетелката сочи, че на мястото вече са поставени табели с надпис „Внимание,
не докосвай“, а съоръжението е оградено с телена ограда с железни колове.
Забелязала е, че човката на съоръжението се движи бавно вертикално
нагоре-надолу, освен движението на човката не е забелязала нещо друго да се
движи. Чула е шум от мотор, но не е видяла къде се намира той. След като са разгледали
съоръжението, ищецът е предложил да си направят снимка с телефона. Тогава той
се е намирал в задната част на съоръжението – разположен между машината и
свидетелката. Свидетелката е приготвила телефона си и когато е вдигнала поглед
от телефона е видяла, че ръката на ищеца е била откъсната от тялото му,
изхвърчала е във въздуха и след това е падала на земята.
За разяснение на характеристиката и спецификите на
работа на нефтената сонда, съответно за проверка на описания механизъм на
увреждане, по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Според
обясненията на вещото лице нефтената сонда, нарича „станок-качалка“, е помпено
съоръжение за извличане на нефт (към експертизата са приложени снимки на
нефтената помпа с описание на нейните компоненти). Самата машина е стационарна.
Тя има шаси, поставено върху две блокчета, които са високи около 50 см. Шасито
не се движи. Има електромотор, който подава движението към редуктора, който от
своя страна задвижва кривошипа и биелата, която е закачена за него. Биелата
движи стрелата и човката. За човката е закрепен движещият лост на самата помпа,
която изпомпва непрекъснато нефт. Тя има 5 – 6 цикъла в минута (това е движение
на човката). Също така 5 – 6 цикъла в минута правят и кривошипът с биелата. При
тяхното движение се получава разминаване, подобно на ножица. Следователно, ако човек
се намира в зоната, където се разминават кривошипа и биелата, ще последва
увреждане (отг. на въпрос 6). Мястото, на което свидетелката посочва, че се е
намирал ищецът по време на инцидента, съответства на описаната от вещото лице зона,
в която при движение на кривошипа и биелата е възможно да пострада намиращият
се в близост човек. Именно при контакт между тези две части от машината и
ръката на ищеца той твърди, че е настъпил инцидентът. Въз основа на това съдът намира
за установено, че процесният инцидент е настъпил по описания от ищеца начин – вследствие
на контакт между ръката на ищеца и задните движещите части на използваната от
ответника нефтена сонда, при което е откъсната над нивото на лакътя лявата ръка
на ответника.
При това положение се поставя въпросът дали
ответникът е имал задължение за обезопасяване на машината. За да се отговори на
тази въпрос, следва да се съобрази, че съгласно Закона за подземните богатства (ЗПБ) нефтът е подземно богатство,
като неговото добиване се осъществява чрез предоставяне на концесия – чл. 2,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 4, ал. 2 ЗПБ. Концесията за добив предоставя право на концесионера
да придобие собственост върху добитите от него подземни богатства в
предоставения за това участък, като е длъжен да извършва всички дейности, свързани
с добиването на нефт съгласно закона и сключения договор – чл. 33 – 35 от
закона. В тази връзка в чл. 14 от Закона за безопасни условия на труд (ЗБУТ) е
предвидено общо задължение за юридическите лица, които наемат работници, да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
По повод защита на трети лица в чл. 11 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7), е предвидено че
територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за
ограничаване достъпа на външни лица, а непосредствената околност и границите на
територията на предприятието се оформят и обозначават така, че да се виждат
ясно и да могат да бъдат лесно разпознавани. Минималните изисквания за
осигуряване на безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни
богатства чрез сондиране са уредени в Наредба № 9/29.07.2003 г., която заедно с
нормативните актове, отнасящи се до осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд, намира приложение спрямо всички сондажи, където се проучват или
добиват подземни богатства. Адресат на задълженията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на сондажа, т.е. мястото, където се извършва
проучване или добив на подземни богатства (§1, т. 2 от ДР на Наредба № 9), е
концесионерът, на когото е предоставена съответната концесионна площ. Съгласно
чл. 14 от Наредба № 9 освен да бъдат инструктирани за правилата за безопасност
с цел защита живота и здравето на работещите, е необходимо зоните, в които има
или могат да се появят специфични опасности, да се ограждат или очертават и да се
означават с установените знаци за безопасност. В чл. 70 от Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, с която се
въвеждат разпоредбите на Директива 2006/42/ЕО относно машините, чиято цел е
осигуряване на безопасността и здравето на хората, по-специално на работниците
и потребителите, и ако е необходимо, на домашните животни и имуществото,
по-специално по отношение на рисковете, произтичащи от използването на машините,
е предвидено, че „движещите се части на машината се проектират и изработват
така, че да се избегне рискът от контакт, който би могъл да доведе до
злополуки, или когато този риск не може да бъде напълно предотвратен, частите
да се комплектуват с предпазни устройства или защитни прегради. Те са проектирани
да предпазват хората срещу опасностите, създадени от движещите се части, които
участват пряко в работния процес. В §1 от ДР на Наредбата се съдържат дефиниции
на „машина“ – съвкупност от свързани помежду си части или възли, от които поне
една се движи, които са свързани за осигуряване на определено приложение,
снабдена със или предназначена да бъде снабдена със задвижваща система,
различна от пряко приложена човешка или животинска сила; „защитна преграда“ е
компонент от машината, който се използва специално за осигуряване на защита
посредством създаване на физическо препятствие; „предпазно устройство“ е
устройство, различно от защитна преграда, което намалява риска самостоятелно
или в комбинация със защитна преграда; „опасност“ е потенциален източник на
нараняване или увреждане на здравето. Също така, както е прието в практиката на
Върховния съд (напр. решение № 244 от 24.01.1966 г. по гр. д. № 2427/1965 г., I
г. о. на ВС) задължението за обезопасяване машините и машинните уредби,
инструменти, места и строителни площадки, така че всяка опасност за живота и
здравето на работниците и служителите да бъде предотвратена, е в тежест на
предприятието-работодател. Това задължение не отпада, ако предприятието-производител
на машини и съоръжения не спазва задълженията си за обезопасяване при
фабричното производство. За вредите на работници, последвали от необезопасяване
на такива машини, отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Следователно,
когато машина с движещи се части, създаващи опасност от нараняване, не е
обезопасена от производителя, задължението за обезопасяване е в тежест на
лицето, което я използва.
От посочените правни разпоредби и възприетото в
съдебната практика се налага изводът, че концесионерът, на когото е предоставена
концесия за добив на нефт, има задължение да осигури безопасни условия за работещите
на сондажите, както и за външните лица, които имат достъп до тях. За целта машините,
които имат движещи се части, създаващи опасност от физическо увреждане, следва
да бъдат с поставени защитни прегради или предпазни устройства. Зоните, в които
има или могат да се появят специфични опасности, следва да се ограждат или
очертават и се означават с установените знаци за безопасност. Концесионният
участък трябва да е ограден или да е ограничен достъпът за външни лица. Доколкото
ответникът е концесионер, на когото е предоставена концесия за добив на нефт в района
около с. Тюленово, то последният е адресат на задължението за осигуряване на
здравословни и безопасни условия в участъка, където се намират и използваните
от него сонди и където е настъпило процесното събитие.
От заключението на вещото лице по техническата
експертиза и приложените по делото снимки е видно, че движещите части на
машината не са снабдени със защитни прегради и предпазни устройства, които да
предпазват намиращите се в близост хора. Освен това от показанията на свидетеля
С.М., който от 2007 г. работи при ответното дружество като ръководител на
концесионните участъци, включително този за добив на нефт при с. Тюленово,
както и на свидетелката М.А. се установява, че към датата на инцидента машините
не са оградени, няма и поставени предупредителни табели, сигнализиращи за
опасността от контакт с машина. Телена ограда с надпис „Внимание, не докосвай“
е поставена след инцидента. Същевременно от представения по делото снимков
материал се установява, че полето, където се намират машините, също не е
оградено. Следва да се отбележи, че то е разположено в близост до обществен
път, свързващ Шабленския фар и Камен бряг и минаващ през с. Тюленово, поради
което възможност за достъп до машините, освен работещите при ответника, имат и
външни лица – жителите на населените места и туристите, посещаващи забележителности,
намиращите се в близост до Шабленския фар и с. Тюленово.
Относно ограничаване и предупреждаване за опасност
свидетелят М.сочи, че е имало на ел. таблата на 3-4
метра встрани от съоръженията знак „Високо напрежение“ и „Опасно за живота“, а в
началото на двата основни пътя от с. Тюленово до Шабленския фар и от към пътя
от с. Българево до Камен бряг има поставени табели до пътя - „ПДНГ АД“ и
„Внимание! В района има добивни съоръжения – достъпът забранен“. Първите табели
сочат опасността от контакт с електрическото табло. А относно вторите
свидетелят не уточнява дали към датата на инцидента са се намирали на описаните
места по пътя, доколкото според показанията на свидетелката М.А. не е имало
табели, забраняващи влизането в района. Дори и да е имало табели по пътя обаче,
следва да се приеме, че разполагането на им само на две места в продължение на
цялото находище е недостатъчна мярка да ограничи достъпа на външни лица, като
същите не означават и ясно границите на предоставената за добив площ.
Свидетелят М.посочва, че находището в с. Тюленово
е имало и охрана, мобилна охрана и стационарна. Стационарната охрана
представлява човек, който е при складовете, намиращи се в посока към Шабленския
фар на около 2,5 км до 3 км от машината. Мобилната охраната представлява
автомобил, който обикаля района на цялото находище не само по асфалтовия път, а
и по черните пътища вътре в находището, като за един ден е трябвало да направи
четири обиколки в района на находището. Отделно от това е имало и дежурен
оператор, който работи без почивен ден и обикаля всичките сондажи, за да ги
оглежда. Взетите от ответника мерки за охрана също не са достатъчни като
предпазна мярка. Това се потвърждава от обстоятелството, че охраната нито е
забелязала, нито е предотвратила навлизането на групата на ищеца, както и тази
преди тях, поради което се налага изводът, че достъпът до сондажните машини,
разположени в находището, е бил необезпокояван. Адекватно обезопасяване на тези
машини ответникът е предприел, но след инцидента, като е поставил ограждания и табели,
указващи опасността от контакт с тях.
От изложеното дотук се установява, че използваните
от ответника машини за добив на нефт са с движещи се части, представляващи
опасност от физическо нараняване за намиращите се в близост хора. Към датата на
инцидента нито тези части, нито самата машина са били оградени. Нямало е
поставени табели, указващи опасността от контакт с машината. Полето, в което се
намира находището, също не е било оградено. Не са били взети и адекватни мерки
за ограничаване достъпа на външни лица. Доколкото достъпът до машината от
външни лица не е ограничен, трябва да се приеме, че задължението за
обезопасяване на съоръжението се разпростира не само по отношение на предпазване
на живота и здравето на работниците, но и на други външни лица, които имат достъп
до машината. При това положение следва изводът, че ответникът, действащ чрез
своите служители и работници, не е обезопасил използваната от него машина за
добив на нефт, като не е ограничил достъпа до нея и не е поставил указващи
опасността табели, в резултат на което на 15.04.2017 г. при контакт с движещите
се части на машината е откъсната ръката на ищеца.
Относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди по делото е прието заключение на съдебномедицинска
експертиза и е разпитана като свидетел съпругата на ищеца А.А., която има
непосредствени впечатления от събитията след нараняването на ищеца, престоя в
болницата и периода на възстановяване. От показанията на свидетелката се
установява, че след инцидента ищецът е бил в съзнание (взел в решение за
провеждане на операция за реимплантация), поради което се налага изводът, че
последният е изпитвал болката от откъсването на ръката през цялото време до
приемането му в болница. Той и близките му са потърсили помощ – свързали са се
с телефон 112, от където са изпратили линейка. През това време те са превързали
ръката на ищеца с колан, за да се спре кръвотечението, взели са откъснатата
част от ръката от земята и са тръгнали към гр. Шабла, за да пресрещнат
линейката. Тя ги е откарала в клиника в гр. Шабла, където не са успели да
укажат помощ на ищеца, нямало е и достатъчно лед, в който да се постави ръката.
Това е наложило да продължат с линейката към спешното отделение в гр. Добрич,
където са оказали първа помощ на ищеца, сложили са му турникет и инжекции. В
гр. Добрич обаче е нямало специалисти, които да извършат операция за
реимплантация, поради което са тръгвали с линейка към гр. Варна. В Окръжната
болница в гр. Варна са установили, че част от крайника е останала в машината. Последвала
е 7-часова операция за реимплантация на ръката, но тъй като кръвообращението не
се е възстановило и това е застрашавало живота на ищеца, се е наложило извършването
на втора операция за ампутиране на ръката. След операцията ищецът е престоял в
болницата около седмица, като е приел тежко загубата по такъв травматичен начин
на част от тялото си. Започнали са болките и в дясната ръка, тъй като с нея е компенсирал
липсващата лява, поради което се е наложило провеждане на физиотерапия на активната
ръка. Изпитвал е ежедневно фантомни болки в липсващата ръка. Тази болка не е намаляла
с времето, а при смяна на атмосферните условия се е засилвала. Били му предписани
болкоуспокояващи, но фантомната болка е оставала. Ползвал е козметична протеза,
която създава всекидневно неудобство както при поставянето ѝ с ластици
през цялото тяло, така и при носенето ѝ. Преди инцидента ищецът е бил
таксиметров шофьор, но поради травмата е било невъзможно да продължи да работи
същото.
Заключението на вещото лице,
изготвено въз основа на представените медицински документи, потвърждава
показанията на свидетелката А., че на 15.04.2017 г. вследствие на травматична
ампутация над лакът на горен ляв крайник ищецът е приет в болница в гр. Варна,
където е извършена по спешност оперативна интервенция за реимплантация на
ръката. В следващите дни кръвообращението не се е възстановило и се е появила
болка, оток и зачервяване на крайника с почерняване на кожата, което е наложило
на 18.04.2017 г. да се извърши повторна операция за ампутиране на крайника. Вещото
лице посочва, че е характерно за пациенти с ампутация да изпитват фантомни
усещания в областта на ампутирания крайник, като по-голяма част от усещанията
са болезнени. Състоянието може да се влоши от стрес, тревожност и промени в
метеорологичните условия. Тази болка е периодична, нейната честота и
интензивност намалява с времето. Фантомната болка може да е изключително
мъчителна за някои пациенти, като усещането е различно при всеки.
Въз основа на изложеното се установява,
че в резултат на процесния инцидент на 15.04.2017 г. ищецът, който тогава е бил
на 52 години, е претърпял интензивни болки, причинени от травматичната
ампутация на лявата му ръка над лакътя, две операции, последвани от болничен
престой, фантомни болки в областта на операцията и болки в дясната ръка в резултат
на повишеното ѝ натоварване. Освен това той е изпитвал неудобство от
носенето на протеза, която е имала само козметична функция. Невъзможността да
упражнява досегашната му професия като таксиметров шофьор също се е отразила
негативно на ищеца. Преживял е тежка психическа травма от загубата на част от
тялото си.
Следва да се отбележи обаче, че
със своето поведение ищецът също е допринесъл за настъпване на вредоносното
събитие. От свидетелските показания и техническата експертиза се установява, че
машината е издавала шум и движещите ѝ части са били разположени от външната
страна, поради което е било възможно да се възприеме, че същата работи. Освен
това ищецът признава, че е знаел, че машина се използва за добив на нефт, т.е.
не е туристическа забележителност. Не се установява, а и не се твърди увреждането
да е настъпило от дефект на машината, движещите ѝ части да се излезли
извън границите, в които нормално функционират, поради което се налага изводът,
че инцидентът е настъпил, като ищецът е навлязъл в зоната, където се разминават
движещите се части на машината, т.е. намирал се е в непосредствена близост до
нея. Въз основа на това следва да се приеме, че поведението на ищеца също е в
причинна връзка с вредоносния резултат. Машина е предназначена за добив на нефт
и не е била обезопасена, с което се ангажира отговорността на ответника за
настъпилото събитие. Но с оглед на посочените обстоятелства в случая за ищеца е
било очевидно, че нейните движещи части представляват източник на опасност,
особено при близко стоене до тях. С решението си да се снима до машината,
ищецът е пренебрегнал общоприети правила за безопасност и е създал възможност
за възникне на вредоносния резултат. Поради това следва да се приеме, че
приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат възлиза на 40%.
Следователно налице са предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД, поради което
той следва да заплати обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени
вреди. Като се съобразят посочените по-горе обстоятелства, свързани с
получените от ищеца увреждания и тяхното отражения върху начина му на живот,
както и като се отчете приетия размер на съпричиняване на вредата от ищеца, съдът
намира, че размерът на справедливото обезщетение, дори и след съответното му
намаляване, предполага пълното уважаване на предявената частична претенция на
ищеца в размер на 30 000 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, както е в настоящия случай,
законната лихва за забава се дължи и без покана от момента на възникване на
задължението за обезщетяване, т.е. от настъпването на увреждането. Поради това
следва да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата на
обезщетението от датата на увреждането 15.04.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Поради уважаване на главния иск
по чл. 49 ЗЗД, съдът не следва да разглежда предявения евентуален иск по чл. 50 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски по делото. Следва да се
присъдят само разноските за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
(1 500 лв.), както и държавна такса по предявения иск и за подадената
частна жалба (общо 1 221,40 лв.) или общо разноски от 2 721,40 лв. На
ищеца не следва да се присъждат сочените от него пътни разноски във връзка с
неговото и на процесуалния му представител явяване в съдебните заседания в гр.
София, тъй като тези разноски не са пряко свързани със съдебното производство,
включително поради това, че личното явяване на ищеца не е необходимо, а той е
можел и да избере процесуален представител в района на съда, където се
разглежда делото.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.и д.н.н.и г.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на С.А.М., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 49 ЗЗД сумата 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева) (предявен като частичен
иск от общия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 100 000
лв.), представляваща обезщетение за
претърпените от С.А.М. неимуществени вреди, настъпили на 15.04.2017 г. в
резултат на травматична ампутация на горен ляв крайник, вследствие на
неизпълнение на задължение н. „П.и д.н.н.и г.“ АД да обезопаси използваните от
последния и разположени в находище „Тюленово“ нефтени сонди, заедно със
законната лихва върху тази сума от 15.04.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „П.и д.н.н.и г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.А.М., ЕГН **********,
адрес *** сумата 2 721,40 лв.
(две хиляди седемстотин двадесет и един лева и 40 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: