Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на 28 юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело № 277 по описа
за 2020
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.156 и сл. от
ДОПК вр.
чл. 189б от ЗКПО.
Образувано
е по жалба, уточнена с молба вх. № 1802/09.06.2020
г. по описа на АС-Русе относно предмета на оспорване и
петитума
(л. 11 от делото) на „Л. – ***, съгласно
които се оспорва Ревизионен акт № Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 на
орган по приходите при ТД на НАП - Варна в частта му, потвърдена с Решение № 96/08.05.2020
г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, в която
част е отказано преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б
от ЗКПО за 2015 г. и е установен корпоративен
данък по ЗКПО за 2015 г. в
размер на 19 115 лв. и лихва 1250,36 лв. Иска се обявяване нищожността на РА в оспорената му
част. Претендират се сторените по делото разноски,
за които е представен списък /л.22 от
делото/.
Ответната страна - Директорът на Дирекция
"ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител -
главен юрисконсулт Здравко Енев, оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и
да се присъдят разноски за юрисконсулт, съгласно представен списък на л.25 от
делото.
Производството е
процесуално допустимо.
Жалбата е
подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването -
адресат на акта. Същата отговаря на
изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е
задължителната фазата на административния контрол – РА е и потвърден, в
оспорваната по делото част, с Решение № 96/08.05.2020 г. на директора на
Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ
на НАП, поради което е налице годен
предмет на съдебен контрол. Следва да бъде отбелязано, че доколкото
оспорването е само за нищожност на РА, то не е ограничено със срок по аргумент от нормата на чл.149, ал.5 от АПК вр.
параграф 2 от ДР на ДОПК. Независимо от това, жалбата до съда е подадена в 14
дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, тъй като решението на горестоящия орган е
съобщено на РЛ на 11.05.2020 г. /л.3 от делото/, а жалбата по съдебен ред е
подадена на 21.05.2020 г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001819005140-020-001/02.08.2019
г. е възложено извършване на ревизия на „Л. – 6“
ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново за задължения за корпоративен
данък /КД/ за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2015 г. и за ДДС за периода
01.12.2013 г. – 31.12.2015 г. (л. 3-4 от папка 2/2 от преписката). ЗВР е
издадена от
Васил Георгиев Христов – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, в
качеството му на заместник на Богомил Симеонов Стойков, на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП Варна. Предвид издаването на заповедта, с която е сложено началото на
ревизионнто производство в условията на заместване, следва да се разгледа
въпросът надлежно ли е упражнето правомощие за това от заместник. За да
е изпълнен фактическият състав на „заместването“ следва да са налице в
кумулативност две условия: първо - изрична писмена заповед, издадена от
надлежния орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите
на отсъстващ титуляр на длъжността и второ – доказателства за отсъствието на
титуляра към релевантния момент. Първата предпоставка съдът намира за
установена. Със заповед на Директора на ТД на НАП – Варна
/л.2 от преписката, папка 2/, съгласно чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК, са определени органи по приходите, които да
издават ЗВР, считано от 02.01.2019 г., сред които са и горепосочените началници в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Варна, съответно В. Г.
Х. /т.10 от заповедта/ и Б.
С. С. /т.8 от заповедта/. Със
същата заповед на Директора на ТД на НАП-Варна, издадена на основание чл.11, ал.3
от ЗНАП вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, са регламентирани и начините за
заместване на органите по приходите, като В.
Г.Х. е органът по
приходите, определен да упражнява правомощията на орган по възлагане на ревизии
при отсъствието на титуляра Б. С. С. /т.7, стр.2 от заповедта/. Представена е Заповед №33-5955/25.07.2019 г.,
с която на Б. С. С. е разрешено ползването на платен годишен отпуск, считано от
29.07.2019 г. до 02.08.2019 г., вкл., като и в тази заповед е посочено, че
заместването му ще се осъществява от В. Г. Х. /л.21 от делото/. Със заповедта
се установява отсъствието на титуляра и обективната невъзможност за изпълнение
на възложените му функции на 02.08.2019 г. Така ангажираните доказателства установяват
изпълнението на предпоставките от фактическия състав на заместването, от което
се следва изводът, че ЗВР е издадена от компетентне орган. Със ЗВР е определен
ревизиращия екип, съответно: Д.
Н. Б. – главен инспектор по
приходите (ръководител
на ревизията) и В. Г.
Б. – старши инспектор по приходите. Определен е и срокът за
извършване й - три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена електронно на РЛ на 07.08.2019 г., видно от разписката на
л.3, папка 2 от преписката. Със ЗИЗВР №
Р-03001819005140-020-002/05.11.2019 г. ( л. 5-6 от папка 2 от преписката) срокът за завършване на ревизията е определен на 06.12.2019 г. Заповедта е
издадена от титулярния орган по приходите - възложител на ревизията – Б.
С. С. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП и е връчена
електронно на 07.11.2019 г. От същият орган е последвало издаване и на ЗИЗВР № Р-**********5140-020-003/05.12.2019 г. (л. 7-8 от папка 2/2 от
преписката), с която срокът за завършване
на ревизията е определен на 06.01.2020 г.
За констатациите от ревизията е съставен РД №
Р-03001819005140-092-001/20.01.2020 г. /л.608-л.623 от
папка 1 от преписката/, в 14 дневния срок след
изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/,
със съдържанието по чл.
117, ал. 2 ДОПК. Същият е връчен
на ревизираното лице по електронен път на
21.01.2020 г. /л.608, гръб от папка 1 от преписката/.
Последвало е издаване на Ревизионен акт /РА/
№ Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 г. на орган по
приходите при ТД на НАП-Варна /л. 624- л.635
от папка 1 от преписката /. РА е издаден в предвидената в чл.120 ДОПК
форма и от компетентните органи по приходите –
възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал. 2 от ДОПК, съответно: Б. С.
С., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП Варна /възложител/ и главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна – Д. Н. Б. /ръководител на ревизията/. Не се спори от страните по
делото, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни
подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената
служебно от съда проверка /вж. протокол от съдебно заседание на 28.07.2020 г.
на л.26-л.28 от делото/. Оспореният РА, в потвърдената му част с решението на
горестоящия орган, не се явява нищожен поради липса на компетентност.
Предявената пред съда жалба е само за нищожност на оспорения частично РА, което
детерминира предмета на делото. От оспорващата страна нищожността се обосновава
с приложението на чл.177,ал.2 от АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК, предвид
влязлото в сила Решение № 1998/10.05.2018 г.
по адм. дело № 635/2017 г.
на АС-Варна, с което е отменен Акт за установяване на
задължения но декларация № 1607643/04.11.2016
г.
С
оспорения частично РА на дружеството-жалбоподател са установени задължения за
корпоративен данък за 2015 г. в размер 19 115.00 лв. и лихви в
размер на 1250,36 лв., като данъкът и лихвите са внесени от ЗЛ на 30.11.2016 г.
От „Л.-6"
ООД, със седалище: с.Червен, общ. Иваново, е
подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2015 г. с вх. №1800110122487/25.03.2016
г., с която е деклариран данъчен финансов резултат
след данъчно преобразуване данъчна печалба
– 477 877.60 лв., полагащ
се КД (10 %) – 47 787.76 лв.;
преотстъпен корпоративен данък – 19 115.00
лв. по реда на чл. 1896 от ЗКПО /спорния по делото/; годишен
КД след преотстъпването – 28 672.76
лв.; направени авансови вноски за годината 14 760.00 лв.; разлика
за внасяне – 13 912.76 лв. Задължението по
подадената ГДД е внесено от дружеството заедно с дължимите лихви за просрочие.
При
извършената ревизия не са установени осчетоводени разходи, с които счетоводния
финансов резултат на дружеството за 2015 г. да подлежи на
преобразуване за данъчни цели.
В РД,
неразделна част от РА, след анализ на данъчно-осигурителната сметка
на дружеството от ревизиращите е установено
следното:
На
10.11.2015 г. е издаден АПВ №П-03001815182545-004-001 /10.11.2015 г., с който
са прихванати задълженията към цитираната дата и остатъкът ДДС за
възстановяване в размер на 35 263.16
лв. от приключила процедура за
периода 01.07-30.09.2015 г. е възстановен на ревизираното лице. Следователно към 10.11.2015 г. „Л.-6" ООД няма публични
задължения.
След
10.11.2015 г. за „Л.-6" ООД възникват задължения за
данъци:
- по
Декларация обр. 6 №180021509733471/18.11.2015 г. - данък върху доходите на физически лица в
размер на 1022.77лв. с краен срок на внасяне 25.11.2015 г.
- по
Годишна данъчна декларация по чл. 92. ат. 1 от ЗКПО №1800И0087751/
25.03.2015 г. корпоративен данък - авансова
вноска за периода 01.07.-30.09.2015 г. в размер
на 4920.00 лв. с краен срок на внасяне 15.12.2015 г.
- по
Декларация обр. 6 №180021510426084/11.12.2015
г. - данък върху доходите на физически лица в размер на 1031.55 лв. с
краен срок на внасяне 28.12.2015 г.
Същевременно
за периода от 11.11.2015 г. до 31.12.2015 г. от „Л.-6"
ООД са направени следните вноски за данъци:
. На 18.11.2015 г. -
1031.55 лв.
. На 04.12.2015 г. - 4920.00
лв.
. На 07.12.2015 г. -
994.02 лв.
Според ревизиращия екип вноската в размер на 1031.55 лв.,
направена на 18.11.2015 г.,
е погасила първото по поредност задължение - данък върху
доходите на физически лица в размер на 1022.77 лв. с
краен срок на внасяне 25.11.2015 г. Остатъкът в размер на 8.78 лв. е погасил част от следващото по поредност задължение:
корпоративен данък авансова вноска за периода 01.07.-30.09.2015 г. в размер на
4920.00 лв. с краен срок на внасяне 15.12.2015 г. Вноската в размер на 4920.00
лв., направена на 04.12.2015 г.,
е погасила остатъка от задължение за КД -
авансова вноска за периода 01.07.-30.09.2015 г. в размер на 4920.00 лв. с краен срок на внасяне 15.12.2015 г. Остатъкът в размер на
8.78 лв. е погасил част от следващото по поредност
задължение - данък върху доходите на физическите лица в размер на 1031.55 лв. с краен срок на внасяне 28.12.2015 г.
Последната
за 2015 г. вноска от дружеството в размер на 994.02 лв.,
направена на 07.12.2015 г., е погасила част от задължение по Декларация
образец 6 №180021510426084/11.12.2015 г. за данък върху доходите на физически
лица в размер на 1031.55 лв. с краен срок за внасяне
28.12.2015 г. Според РД, неразделна част от РА,
остатъкът от задължението по цитираната декларация
в размер на 28.75 лв. не е внесен към 31.12.2015 г.
В резултат
на гореизложеното, ревизиращите са установили, че към 31.12.2015 г. „Л.-6"
ООД е имало публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение и лихви
по тях, както следва: данък
върху доходите на физически лица в размер на 28.77 лв., в т.ч.: 28.75 лв. главница по Декларация образец 6 №180021510426084/11.12.2015
г. за периода 01.11. - 30.11.2015 г. с
краен срок за внасяне 28.12.2015 г. и лихви
върху тази главница в размер на 0.02 лв. за
периода 29.12.-31.12.2015 г. С оглед на тези констатации от
приходните органи е прието, че по аргумент от чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО, за ЗЛ не
възниква право на преотстъпване на КД за 2015 г. в размер на 26 052.00 лв.
/размерът на данъка в мотивите на стр. 9 от РА
погрешно е посочен като “26 052.00 лв.” вместо коректния 19 115,00 лв./.
С
разпоредбата на чл.189б ЗКПО е предоставено данъчно облекчение,
представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в
преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени
лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от
дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Предпоставките за това са разписани в точките на ал.2 на нормата и те следва да са налице кумулативно. Приходните
органи са приели, че РЛ отговаря на тези изисквания. Независимо от
това, те са счели, че не са изпълнени общите
изисквания за преотстъпване на данъка, установени в нормата на чл.167 от ЗКПО, и жалбоподателят не може да ползва преотстъпване на КД,
тъй като към 31.12.2015 г. има подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения /горепосочените главница за ДДФЛ и лихви/.
Предвид
установеното, ревизиращите са извели извода, че „Л.-6“
ООД
не изпълнява условията, визирани в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО по отношение на преостъпения корпоративен
данък за 2015 г., и за дружеството не възниква право на
преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. в размер на 19 115,00 лв. На това основание
с РА са установени задължения в размер на 19 115 лв. за КД и
1250,36 лв. за лихви.
При
извършената ревизия е установено още, че във
връзка с гореизложеното по отношение на декларирания преотстъпен данък по ГДД
за 2015 г. в размер на 19 115.00
лв., на „Л.-6"
ООД е издаден Акт за установяване на задължения по декларация № 1607643/04.11.2016
г., с който е установено задължение за КД
в размер на 19 115.00 лв. и лихва
за просрочие върху определения данък за внасяне, изчислена до 04.11.2016 г.
в размер на 1158.13 лв. Допълнително е доначислена лихва към 30.11.2016 г. в размер на
92.23 лв. Установено е и, че с Решение № 1998/10.05.2018 г.
по адм. дело № 635/2017 г.
на Административен съд - Варна Акт за установяване на задължения но
декларация № 1607643/04.11.2016
г. е отменен, като внесената по него
сума не е поискана и не е възстановена на РЛ
към датата на издаване на РА, поради което допълнително
установения КД за внасяне в размер на 19115,00
лв. за 2015 г. е внесен от ревизираното дружество на
30.11.2016 г. заедно с изчислената лихва за просрочие до
30.11.2016 г. в размер на 1250,36 лв. (1158,13 лв. + 92,23 лв.).
В
производството по оспорване по административнен ред на процесния РА, от
решаващия орган с Акт за предаване на документи от архив изх. №237/16.04.2020
г., са приобщени копия от документи:
АУЗД №1607643/04.11.2016 г. и пълномощно; Решение №14/17.01.2017 г., с което на
основание чл. 155. ал. 2, във вр. с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК директорът
на ТД на НАП - Варна е потвърдил АУЗД като законосъобразен. Към
административната преписката е приложен препис от Решение №998/10.05.2018 г. по
адм.д. №635/2017 г. на Административен съд Варна /л. 87-90/.
По повод влязлото в сила отменително съдебно решение на АУЗД решаващият
орган е приел, че то не се явява процесуална пречка да се проведе
ревизионно производство, тъй като двете производства - това по чл. 106, ал. 1 ДОПК и това по
чл. 108, ал. 1 от ДОПК, са с различен правен характер.
Актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на
задълженото лице при самоизчисляване на основата и дължимия данък или ЗОВ по
чл. 105 от ДОПК. Затова и
допустимостта на разпорежданата правна промяна е обусловена от бездействието на
задълженото лице само да поправи несъответствието в декларацията си по реда на
чл. 103 от ДОПК. С акта по
чл. 106, ал. 1 от ДОПК не се
установяват предпоставките за съществуването па публичните задължения, а
основата и размерът им. Установяването на данъчните задължения става с РА по аргумент
от чл. 106, ал. 3 от ДОПК вр. чл.
108, ал. 1 от ДОПК, който е
заключителен в производство по гл. XV от ДОПК. Според директора на Дирекция
ОДОП-Варна производствата по чл. 106, ал. 1 и по чл. 108, ал. 1 от ДОПК се провеждат
по различен процесуален ред; финализират се с различни актове, издадени от
органи с различна компетентност. Според органа,
тълкуването
на целия нормативен текст на чл. 106 от ДОПК налага извод, че
извършването на ревизия е допустимо, независимо от издаване на АУЗД, докато
издаването на последния е само при наличие на несъответствия в самата
декларация относно данъчната основа или размера на установения данък.
Гореизложените доводи относно правното естество, характера и последиците на
двете производства, уредени в ДОПК – това по чл. 106, ал. 1 и това по чл. 108, ал.
1 от ДОПК, са
принципни и верни. Те отразяват преобладаващата
съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона. В
този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решенията по адм. д. №
8888/2017 г., VIII о.; адм. д. № 11804/2019 г.,
VIII о.;
адм. д. № 8563/2018 г., VIII отд.; по
адм. д. № 4517/2018 г., I отд. и много други.
При разрешаване на конкретния случай обаче,
приходните и решаващия органи, не са
съобразили спецификите му, като не са отчели последиците от разрешения със сила
на присъдено нещо правен спор за
законосъобразността на АУЗД.
От
приобщените в ревизионната преписка и при административното обжалване писмени
доказателства, както и от материалите в приложеното в съдебната фаза приключило
адм. дело № 635/2017 г. на АС-Варна се установява, следното:
По
повод подадената от дружеството ГДД по чл. 92
от ЗКПО за финансовата 2015 г. с вх. №1800110122487/25.03.2016 г., е възложено извършването на проверка за установяване на
факти и обстоятелства относно правомерността на преотстъпване на КП и данък
върху доходите по реда на ЗКПО за 2015 г. от регистрирания земеделски
производител. В съставения от проверката Протокол №1606736/14.10.2016 г. е
отразено, че при анализ на данъчно-осигурителната сметка на ЗЛ е установено, че
към 31.12.2015 г., то има неплатени публични задължения в общ размер на
28,77лв., от които 28,75 лв. главница и
лихви – 0,02 лв. за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение по
декларация обр.6 за периода 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., със срок за плащане
на задължението 28.12.2015 г. В протокола е направен извода, че в ГДД
дружеството невярно е посочило данни,
довели до неоснователно преотстъпване на КП в размер на 19 115 лв. за 2015 г., тъй като не било
изпълнено условието на чл.167, ал.1, т.1
и т.3 от ЗКПО – ЗЛ към 31.12.2015 г. да няма подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения и лихви, свързани с невнасяне в срок на
задълженията. В тази връзка, на осн. чл.103 от ДОПК до дружеството е било изпратено съобщение №
180661606071876/14.10.2016 г. за подаване на нова, коректна ГДД по чл.92 от ЗКПО, но такава не е последвала.
Впоследствие от инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна е издаден Акт за установяване на задължения по
декларация № 1607643/04.11.2016
г., с който на основание чл.106, ал.1 от ДОПК е корегирана
подадената от “Л.-6”ООД декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчен период 2015 г.,
като са установени задължения за
довнасяне на КД за 2015 г. в размер на 19115,00 лв., заедно с изчислената лихва за просрочие към релевантния момент от 1158,13
лв. От издаделя на акта са възприети изложените обстоятелства в горецитирания
протокол за извършена проверка от 14.10.2016 г. за съществуването на непогасени
публични задължения в общ размер от 28,77 лв.,
от които 28,75 лв. - главница
и лихви – 0,02 лв. за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение по
декларация обр.6 за периода 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. АУЗД е бил оспорен по административен ред, като с постановеното от
директора на ТД на НАП-Варна Решение №14/17.01.2017 г. актът е потвърден.
Последвало е съдебно оспорване на АУЗД. С постановено Решение №998/10.05.2018
г. по адм.д. №635/2017 г. по описа на АС-Варна, съдът е
отменил АУЗД. Съображенията на съда се свеждат до това, че от събраните по
делото писмени доказателства и заключение на приетата ССЕ е оборен изводът в акта,
че към 31.12.2015 г. дружеството е имало неплатени публични задължения /горепосочените
по основание и размер/; приетите доказателства еднозначно и безсъмнено
доказват, че задълженото лице е погасило чрез плащане задълженията, които като
вид и размер е декларирало. Отделно от това съдът е изложил доводи за това, че
справката за задълженията по данъчно-осигурителната сметка на ЗЛ, не съставлява
акт, който да установява задължения по основание и размер и която да фигурира
сред изпълнителните основания, посочени в чл.209, ал.2 от ДОПК. По тези
съображения съдът е заключил, че направените в АУЗД изводи, че за дружеството
не са изпълнени изискванията по чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ДОПК и то няма право
на преотстъпване на декларирания от него КД за 2015 г., са неправилни, и
незаконосъобразно с акта са му
определени задължения за довнасяне на КД за 2015 г. в размер на 19 115 лв. и
лихви 1158,13 лв.
Решение
№998/10.05.2018 г. по адм.д. №635/2017 г. по описа на АС-Варна , с което е отменен Акт за установяване на задължения по
декларация № 1607643/04.11.2016
г., не е било обжалвано и е
влязло в законна сила на 31.05.2018 г.
Съобразявайки
това, съдът намира, че оспореният в
настоящото производство частично РА е издаден в нарушение на правилата на
чл.177, ал.1 и ал.2 от АПК, приложими поради препратката
на параграф 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл.177 ,ал.1 АПК решението има сила
за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменени, то има
действие по отношение на всички. С нормата се въвежда
принципа на непререшаемост на споровете,
разрешени със сила на пресъдено нещо. Принципът е доразвит в разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки
заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да
я обяви.
С
влязлото в сила горецитирано съдебно решение на АС-Варна отмяната на АУЗД е
постановена поради издаването му в нарушение на материалния закон. Съдът е
разрешил спора по същество – признал е правото на дружеството на преотстъпване
на корпоративен данък за 2015 г. в размер на 19 115,00 лв., като е приел, че са
налице всички условията за това, вкл. общите такива по чл.167, ал.1, т.1 и т.3
от ДОПК, и в резултат на това е отрекъл съществуване на установените с
издадения на основание чл.106, ал.1 от ДОПК АУЗД задължения за КД за данъчния
период в размер на 19 115,00 лв. и лихви.
В
този случай, според настоящия съд, има пречка да бъде издаден нов акт, макар и от друг
орган и по друг ред на същия кодекс – чл.108 и следващите от ДОПК, но със
същото съдържание и правни последици като отменения АУЗД, какъвто се явява
оспорения частично РА.
Силата
на пресъдено нещо се формира по предмета, по който съдът се е произнесъл (ТР №1
от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, мотиви към т. 18).
Отводът за прeсъдено нещо предпоставя тъждество на предмета и за да е налице е
необходимо изцяло пълно припокриване между признатото право, респ. отреченото
задължение със сила на прeсъдено нещо по първото дело и правото - предмет на
разглеждане на настоящото съдебно производство. В случая такава тъждественост е
установена, предвид белезите, които индивидуализират спорното право на
преотстъпване на КД на дружеството, респ. възникване на задължение за данък за
2015 г. поради непризнаване на правото – налице е пълно съвпадение между
правопораждащите факти, съдържание, основанията /фактически и правни/, периода,
субекта - титуляр на правото на преотстъпване, респ. на възникващо публично
задължение поради непризнаването му. При съобразяване, че с влязлото в сила Решение
№998/10.05.2018 г. по адм.д. №635/2017 г. на АС-Варна е бил отменен издаденият
преди това АУЗД на основанието по чл.160, ал.2, предл. последно ДОПК /заради
противоречието му с материалния закон/, като съдебно е признато спорното
материално право, респ. е отречено съществуване на публичното задължение за ЗЛ
по ЗКПО, е недопустимо издаване на нов акт със същия предмет. Такъв не се
следва да бъде издаден и по друг процесуален ред по ДОПК и от друг орган,
противно на доводите на ответника. Правомощието на приходната администрация за
издаване на процесния РА, със същото съдържание като отменения от съда АУЗД по
чл.106,ал.1 ДОПК, не може да бъде обосновано с нормата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК, според която „независимо от издаването на акт по ал. 1 задълженията
за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване с
ревизионен акт”. Разпоредбата визира общия и съответен на закона случай, в
които АУЗД се издава при наличие на несъответствия в подадената
от ЗЛ декларация относно данъчната основа или размера на установения данък, в
който случай се предвижда възможността и за установяване на публичните
задължения впоследствие с РА. Разглежданият казус не е такъв. С Акт за
установяване на задължения по декларация № 1607643/04.11.2016 г., макар и
издаден на основание чл.106,ал.1 от ДОПК, на “Л.-6” ООД е определено данъчно
задължение по вид, период и лихви за просрочие, като при последвалото съдебно
оспорване на акта със сила на присъдено нещо е признато несъществуването на
задължението. Издаденият впоследствие и оспорен частично по настоящото
дело ревизионен акт, с който е установено напълно идентично публично вземане за
КД за 2015 г. заради отсъствие на правото на приспадане на данъка по чл. 189б
от ЗКПО, е в колизия със стабилния съдебен акт. От нормата на чл.177, ал.2 АПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва забрана за данъчната администрация да пререшава
въпроси за същестуването на задължения за данъци, решени с влязло в сила
решение на съда. Последицата от нарушаването на императивната забрана е
нищожност на акта, противоречащ на съдебното решение. Искането на жалбоподателя
за обявяване нищожността на РА, в оспорената му част, е основателно.
За разноските.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноските по делото. Същият е заплатил държавна такса в размер
на 50 лв. за образуваното съдебно производство /л.12 и л.13 от делото/.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.05.2020 г.
/л.10 от делото/ и фактура № ********** от 20.05.2020 г. /л.23 от делото/, между “Л.-6“ ООД, със седалище: с.Червен и адвокат В.М.,
осъществила процесуалното представителство по делото, е договорено платимо по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1 106,00 лв., върху който е начислен ДДС в размер на 221,20 лв.
на основание § 2 а от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или възнаграждението за процесуалното представителство възлиза
на 1 327,20 лв. То е заплатено по банков път на 20.05.2020 г., видно от
приложеното извлечение от банкова сметка ***.24 от делото и е дължимо на
страната в този размер. Общо дължимите разноски възлизат на 1 377,20 лв. При
условията на § 1, т.6 от ДР АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК задължена за
разноските е Националната агенция по приходите - София, в състава на която е
дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. Варна.
Мотивиран така и на основание чл.161 ДОПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт №
Р-03001819005140-091-001/17.02.2020 на орган по
приходите при ТД на НАП - Варна в частта
му, потвърдена с Решение № 96/08.05.2020 г. на
директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, в която
част на “Л.-***, общ. Иваново, област
Русе, с ЕИК *********, представлявано от Л.В.Л., е отказано преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО и
е установен корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на главница - 19 115,00
лв. и лихва - 1250,36
лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - гр.София да заплати на “Л.-***, ул. “Баба Тонка” №23, с ЕИК *********, представлявано
от Л.В.Л., сумата 1 377,20
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: