№ 959
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
и прокурора Г. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от И. Г. КИРИМОВ Частно наказателно
дело № 20231110201255 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ПРОКУРОРЪТ Г. И. се явява.
ОБВИНЯЕМИЯТ:
И. Н. Б. - явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М.
Димитров“ № 42 и с упълномощения си защитник от досъдебното
производство адв. Раев.
В съдебно заседание присъстват Н. Б. - баща на обвиняемия, както и
Г.Б. - съпруга на обвиняемия, като публика.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:
И. Н. Б. - роден на /ЛИЧНИ ДАННИ/3, ЕГН: **********
Съдът върна личната карта на обв. Б..
СЪДЪТ прочете правата на обвиняемия по чл. 55 НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата ми. Нямам искания за отводи.
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното
следствие, нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА искането на СРП за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение по обвинението по делото.
Прочете се.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
АДВ. РАЕВ: Оспорвам искането на СРП. Моля да приемете
удостоверение за граждански брак и уверение за това, че обвиняемият е
записал право - четвърти курс в „Нов български университет“.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ НАМИРА, че представените в съдебно заседание писмени
доказателства от страна на защитника са относими към настоящото
производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА същите към доказателствения материал.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
материалите по досъдебното производство.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
КАТО взе предвид, че няма искания и делото е изяснено от
фактическа страна, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ по искането за мярка
2
задържане под стража.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам така
направеното искане. Считам, че към настоящия момент са събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият Б. е съпричастен към престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
На първо място, в тази насока са гласните доказателствени средства,
а именно показанията на свидетеля Т., който описва как на два пъти са били
отправени закани за убийство спрямо него от обвиняемия Б., както и фактът,
че многократно преди това е получавал заплахи за своето здраве, изразяващи
се в закани за причиняване на средни и тежки телесни повреди.
Моля да обърнете внимание, че показанията на свидетеля Т. се
подкрепят от показанията на свидетеля И. М., която била на мястото при
извършване на едно от процесните деяния. Нещо повече, същите показания се
подкрепят частично и от обясненията на самия обвиняем, както и на
показанията на неговата съпруга.
На следващо място, показанията на свидетеля Т. се подкрепят и от
показанията на свидетеля Ш., като показанията на Ш. са изключително важни
в две насоки.
Първо, те потвърждават, че свидетелят Т. му е споделил, че е бил
обект на закани с убийство от обвиняемия Б.. Нещо повече, свидетелят Ш. е
бил обект на агресия, вербална такава, отново от страна на обвиняемия Б..
Считам, че изключително важни в случая са показанията на
свидетелите И.а и И., които докато са били в магазина действително са
видели влизането в същия магазин на свидетеля Т. и последващото влизане на
обвиняемия Б. в магазина, като двамата са влезли във физическо
съприкосновение.
Смятам за изключително житейски нелогично изложеното от
обвиняемия Б., че самият той е бил жертва на агресия от страна на Т., тъй
като ако това беше вярно, той едва ли щеше да го преследва в магазин, вместо
да гледа да се отдалечи от мястото на извършване на деянието.
На следващо място, обоснованото предположение се подкрепя от
приложените по делото писмени доказателствени средства, от които е видно,
че в дома на обвиняемия Б. е намерен пистолет, който отговаря по описание
на пистолета, описан от свидетеля Т., като такъв насочен срещу него.
Моля да обърнете внимание и на факта, че в дома на обвиняемия Б. е
намерен и детонатор от граната.
На следващо място, в подкрепа на обоснованото предположение са и
заключенията на изготвените компютърно-технически експертизи, от които е
видна ескалиращата агресия от страна на обвиняемия Б., която първоначално
започва с обиди, постепенно преминава към закани с престъпления против
3
здравето, до момента, в който се достига до закани с убийство.
На следващо място, за престъплението, за което е привлечен
обвиняемия Б., материалният закон предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 6 години. С това е изпълнена и формалната но изискуема
предпоставка по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК.
Установената фактическа обстановка считам, че разкрива една много
висока степен на обществена опасност на извършителя. Първо, привлеченият
към наказателна отговорност за извършено престъпление в условия на
продължавано такова. В период буквално на седем дни, на два пъти се е
заканил с убийство по отношение на свидетеля Т.. Нещо повече, при
извършване на първото деяние се е наложило неговата съпруга на обвиняемия
да го издърпва от мястото, за да може същият да прекрати агресията си.
Действително нейните показания в тази насока се различават, но това е лесно
обяснимо, с оглед на факта, че му е съпруга и е пряко заинтересована от
изхода на делото и неговата съдба.
На следващо място смятам, че следва да се отбележи, че показанията
на свидетеля Т. във времето за изключително достоверни. Казаното от него
многократно е било потвърждавано от заключенията на изготвените
компютърно-технически експертизи и по никакъв начин няма основание да се
приеме, че свидетелят Т. изведнъж е решил да преувеличава за извършеното
спрямо него.
Моля да обърнете внимание, че при извършване на едно от
деянията, обвиняемият Б. не е бил възпрян дори от присъствието на свидетел,
а именно свидетеля М.. Нещо повече, проявил е вербална агресия по
отношение на нея, като е започнал да я обижда, непосредствено след
извършване на деянието.
Моля да обърнете отново внимание, че агресията на обвиняемия е
ескалираща, която освен инкриминирания период от една седмица обхваща и
други закани, отправени не просто по отношение на свидетеля Т., но е видно,
че са били отправени закани за чупене на пръсти и по отношение на свидетеля
К. Ш..
Обърнете внимание, че при извършване на второто деяние е
използван пистолет, като за осъществяване на деянието по чл. 144 няма
никакво значение какво е естеството на пистолета, дали същият е бил зареден
или не.
Обърнете внимание, че при извършване на второто деяние,
обвиняемият Б. не просто е извършил деянието и да се отдалечи от мястото, а
е последвал свидетеля Т. в магазина, където са били свидетелите И.а и И..
Това говори за абсолютна непоколебимост и решимост на обвиняемия да
проявява агресия по отношение на свидетеля Т..
Като отегчаващи вината обстоятелства моля да приемете факта, че
обвиняемият Б. е с множество повдигнати обвинения за различни
престъпления против телесната неприкосновеност, престъпления свързани с
4
културно-исторически ценности, но и продължавано престъпление по чл. 339
НК, свързано с огнестрелно оръжие. Като друго отегчаващи вината
обстоятелство считам, че следва да приемете факта, че обвиняемият към
настоящия момент изучава право и вместо да проявява уважение към
законите на страната, той демонстративно ги погазва.
Обърнете внимание на водената кореспонденция с пострадалия Т.,
при която обвиняемият многократно демонстрира безнаказаност като заявява,
че никоя институция и конкретно посочва МВР и прокуратурата, не е
способна да помогне на свидетеля Т..
С оглед на всички тези обстоятелства считам, че обвиняемият е лице
с много висока степен на обществена опасност и при него е налице реална
опасност от извършване на престъпление, което е напълно достатъчно към
настоящия момент, в който се изисква единствено наличието на обосновано
предположение, а не безспорна доказаност на обвинението за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Моля да се произнесете в този смисъл.
АДВ. РАЕВ: Уважаеми г-н Председател, от името на моя доверител
и свое собствено ще помоля да приемете, че искането от страна на
представителя на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо моя доверител е незаконосъобразно и
необосновано и като такова трябва да бъде оставено без уважение.
На вниманието на почитаемия съдебен състав, това производство е
извършване на анализ на събрания доказателствен материал към този момент,
с оглед извеждане наличие на обосновано предположение за авторство на
деянията, за които е обвинен моят доверител по конкретния текст от НК и
респективно дали са налице другите кумулативни предпоставки, а именно
реалната опасност от извършване на престъпление или укрИ.е.
Ще маркирам, че настоящото производство няма нищ общо с вината
и всички тези твърдения на колегата за отегчаващи вината обстоятелства
следва да бъдат оставени без уважение, защото тук вина не се коментира.
Отделно от това, за първи път чувам, че на някой трябва е отегчена неговата
вина, тъй като учи висше образование.
Твърдя, че от събрания доказателствения материал към този момент
не може да бъде изведено обосновано предположение за това, че обвиняемия
Б. на седемнадесети януари се заканил на депутата Т. с убийство и че няма
закана за убийство на 24.01.2023 г.
СРП е описала в своето искане, а и пред Вас се твърди бланкетно, че
имало, видите ли, множество доказателствени източници за това, че има
обосновано предположение. Напротив, има само едно, и то на пострадалия Т..
Други доказателства в тази посока няма. Разбира се и със свидетеля М., която
е в същата партия, негова съмишлечника и няма нищо по-нормално от това,
5
от една атака, която продължава вече две години срещу семейство Б., когато
някой иска да направи поредната си PR акция и поредната атака, да
синхронизира своите действия, но обсъждайки реално адекватно и
справедливо доказателствата, това имаме - твърдение на свидетеля, че моят
доверител го е обидил и му е казал: „Ще те убия!“ и от там насетне по второто
обвинение, видите ли, там дори нямаме и някаква закана. Тук прокуратурата е
извела заканата за убийство - подчертавам убийство, защото това е текстът по
НК, по който моят доверител е привлечен - от насочването на пистолет.
От там се извлича заканата за убийство. Разбирате колко
юридически несъстоятелна е тази теза и това обвинение.
Връщам се на датата седемнадесети - свидетелят Т. много
услужливо не описва това, че когато моят доверител е засечен с
„пострадалия“, е носил две кошници с цветя и е отивал на имен ден. В тази
посока са показанията на него и неговата съпруга.
Отварям скоба, нали не се надява някой да се разхожда с абсолютно
непознат човек по улицата като му се случи нещо лошо, да не бъде този
свидетел предубеден. Ами много по-предубедени и по-заинтересовани са
именно Т., именно Ш., който пък няма нищо общо с тези обвинения, а е само
периферен, чул какво казал другия, другият казал на третия, но в конкретния
случай това се пропуска като факт. От там насетне трябва да се отговори на
въпроса - може ли изобщо човек, носейки две кошници цветя да заплаши
някой със закана за убийство? С кошниците ли ще го убива, с орхидеите или с
какво?
Това са изобилните доказателства, те други няма да бъдат събрани в
хода на ДП за това, че моят доверител се заканил на пострадалото лице. Дума
срещу дума и нищо повече няма да се намери.
По-интересно е обвинението на двадесет и четвърти януари, защото
всъщност нямаме волеизявление, има някакво превратно тълкуване на това,
че някой носейки, вадейки пистолет, не се знае къде го е насочил, реално
обективно и субективно е искал да се закани към някой с убийство. Да не
говорим, че този пистолет е газов, да не говорим, че изобщо към момента на
това нещо изобщо няма доказателства, че е ваден, на трето място е бил без
пълнител, когато са го намерили в апартамента.
Тук, споменавайки свидетелите И.и, има един детайл, който също е
много важен - двамата свидетели не говорят за каквото и да било оръжие в
магазина. Такова оръжие не съществува. И нещо много важно - свидетелят Р.
И.а заявява: „Когато влезна момчето с брадата, то попита: „Защо ме
преследваш?““ Това е възприела свидетелката. Надявам се да не кажат, че и
тя е предубедена. И. Б. запитва „пострадалия“, който преди това пък си и
признава, че го е ударил първи и му е разбил веждата и е целият в кръв, И. Б.
от това пита: „Ти защо ме преследваш?“, а не обратното. Разбира се
досъдебното производство е в своя начален етап, тепърва ще се изяснява,
тепърва има и видеозаписи, но така или иначе аз считам, че единствените
6
данни, които се съдържат, че моят доверител е съпричастен към извършеното
престъпление са именно твърденията на пострадалия, с който са в
изключително тежки взаимоотношения, във вражда, и то не за друго, а
защото на моят доверител баща му е кмет и това е поредната PR акция и
поредните политически войни, на които моят доверител става жертва.
По-натам, занимавайки се с естеството на това производство, а и
прокуратурата не твърди, то и няма как, реална опасност от укрИ.е никога не
е имало, няма и да има, тъй като той е с известна самоличност, известен адрес,
трайно семейно установен на територията на Република България в гр.
Панагюрище т.е. такива рискове няма.
По отношение на рисковете от извършване на престъпление,
законодателят много ясно е начертал правните норми, касаещи извършването
на престъпление т.е. обществената опасност на едно престъпление се отразява
на наказателно-санкционната част. Колкото по-тежко е едно престъпление и
колкото по-голяма обществена опасност има, толкова по-голяма е санкцията.
През призмата на това да се говори, че е изключително висока степента на
обществена опасност, за мен изглежда подплатена с доказателства. Първо,
защото престъплението е до шест години. Практически, дори и в хипотеза, в
която даден човек осъден по този текст и е неосъждан, повече от условно
осъждане в най-лошия случай не може да се получи. Говоря в хипотетичен
план. Второ, защото сме далеч от оборимата презумпция, че въобще колкото
по-голяма е обществената опасност, рисковете се презюмират, тук сме много
далеч. Не на последно място, за пореден път се излага в съдебна зала това, че
даден български гражданин е обвинен в други престъпления, че било
индикация, видите ли, че той е най-големият престъпник и че има риск да
извърши престъпление. В България все още, за мое щастие, има презумпция
за невиновност и все още всеки е невинен до доказване на противното с
влязла в сила присъда. Не може висящо производство, било то в досъдебна
или в съдебна фаза, без да е влязло в сила да става аргумент на настоящия
съдебен състав да приеме, че има риск от извършване на престъпление и да
задържи моя доверител. Защо? Защото след една година като бъде оправдан
моят доверител, ако се възприеме тази аргументация, че той е задържан
защото има висящо производство, по което в последствие е оправдан, тезата
на прокуратурата изглежда несъстоятелна.
Данните по делото - такива, каквито са събрани и каквато е
истината, уважаеми г-н Председател, това са, че пред Вас седи едно 23-
годишно момче, неосъждано, с много прилично, почтено семейство, студент в
четвърти курс, който си гледа семейството и си гледа съпругата и за никаква
огромна обществена опасност на дееца и на деянието не може да става дума.
Това е поредната провокация, която ще докажем, но към днешна дата фактите
са такива, че самият свидетел Т. споделя, че пръв го е ударил, самото
изпълнително деяние на насочване на пистолет не отговаря на законовите
изисквания и не може да бъде вменено като престъпление по чл. 144, ал. 3, а
по отношение на първото имаме категорични показания на моя доверител и
7
неговата съпруга, че няма нищо по-различно от размяната на две обиди от
страна на пострадалия към обвиняемия и от обвиняемия към пострадалия.
Нищо повече, нищо по-малко, но се надявам и винаги вярвам и ще вярвам в
справедливостта на българските съдилища, в опита и професионализма и се
надявам да не допуснете тогава, когато обществеността влезе в съдебната зала
да излезе справедливостта и правораздаването.
При тези данни и при обстоятелствата, че моят доверител е
неосъждан, с добри характеристични данни, със семейство, с установен адрес,
на фона на тези обвинения, целите на мярката за неотклонение могат да бъдат
постигнати с една доста по-адекватна и лека мярка - и „парична гаранция“, и
„домашен арест“, но мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е
самоцелна и няма за цел да репресира или мачка даден български гражданин.
Направих си труда за последните 2021 г. и 2022 г., доколкото имам
възможност да проверя, те са десетки, ако не и стотици такива дела с този
член. Няма нито едно такова дело с такава фактология на човек - на 23
години, неосъждан, с известен адрес, който дори да се е искало „задържане
под стража“, да бъде определено задържането под стража. Това е поредният
натиск и доказателства в тази насока са начинът, по който безобразно са
разбили вратата на дома на Б. и начинът, по който господата с качулки са се
гаврили с неговата майка, която е била по кърпа след банята. Може ли да си
представите за какво отношение става въпрос? Били са го с електрошок,
което е много хубаво да се знае, защото по делото има експертиза, която ако
не бях отишъл да го видя в полицията как го бяха смазали от бой, нямаше и
да изляза, защото първата експертиза от СДВР казваше, че има само
наранявания в главата и добре че бях аз, та да напиша молбата да го снимат,
но сега вече черно на бяло има, че и органите на МВР са използвали
електрошок многократно спрямо него и считам, че тая репресия, полицейска
и донякъде прокурорска, трябва да бъде спряна.
Моля да не уважавате искането на СРП и да определите мярка,
различна от „задържане под стража“.
Благодаря Ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Уважаеми г-н Председател, относно г-н Т., както
и Ш., мога да кажа следните неща. Тези хора в продължение на година и
повече тормозят нашето семейство, както и хора, приближени до тях.
Тези хора изпращат сигнали до всякакви органи на ДП, за всякакъв
род престъпления, които до сега са прекратявани преписките и не са
образувани досъдебни производства по тях.
За датата седемнадесети януари отивах на имен ден на майката на
съпругата ми с цветя. По никакъв начин не съм отправял заплахи към Т..
Обида имаше, но не съм отправял срещу него заплахи и не съм насочвал
8
срещу него оръжие. Същото важи и за двадесет и четвърти. Тогава г-н Т. се
намираше пред входа на кооперацията, в която аз живея. Той първи ми
посегна и ми нанесе разкъсно-контузна рана на лицето, която се наложи да
бъде хирургически обработена, след което ми нанесе удар в дясното око.
От там нататък нямам ясен спомен какво се случи, но това, което
мога да Ви кажа е, че след като беше разбита вратата на нашата къща, и
влязоха маскирани служители на МВР, без по никакъв начин да сме
предизвикали тяхната агресия, без да оказваме каквато и да е съпротива или
вербална комуникация дори, те се отнасяха нечовешки към майка ми, а
отделно спрямо мен използваха над десет пъти електоршок, за което имам
издадено СМУ.
Аз съм студент по право, на 23 години, четвърти курс съм, в
момента съм в сесия. Даже утре имам изпит по трудово право, със съпругата
ми сме заедно студенти. Отделно се грижа за баба ми, която е на легло.
Моля Ви, уважаеми, за по-лека мярка за неотклонение, за да мога да
бъда при семейството си и да мога да продължа образованието си.
На основание чл.297 НПК,
СЪДЪТ
ДАВА последна дума на обвиняемия:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Моля за по-лека мярка.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните
и съобразявайки наличните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.3 НПК.
Инициирано е с искане на СРП за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо И. Н. Б. - обвиняем по ДП № 230/2022 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 48074/2022 г. по описа на СРП.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането,
като излага съображения, че към този начален етап на производството по
отношение на конкретно инкриминираните действия може да бъде изведено
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната престъпна дейност. В тази връзка извършва анализ на
показанията на свидетелите Т., Ш., М., И. и И.а, според които се установявала
изложената в постановлението за привличане фактическа обстановка.
Представителят на СРП намира, че същата отчасти се подкрепя и от
обясненията на самия обвиняем, както и от показанията на свидетеля Г.Б..
9
От друга страна, представителят на СРП намира, че е налице и
реална опасност от извършване на престъпление, с оглед самия механизъм на
инкриминираното деяние, като такава се извежда и от наличните
доказателства по делото за криминалистични регистрации на обвиняемия и
образувани досъдебни производства срещу него, както и обстоятелството, че
същият е студент по право. При така изложеното, моли искането да бъде
уважено като спрямо обвиняемия бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „задържане под стража“.
Защитата намира искането за незаконосъобразно, като на първо
място при свой прочит на събрания до момента доказателствен материал
намира, че по делото не е събрана такава доказателствена съвкупност, при
чийто анализ да може да бъде изведено обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към инкриминираната престъпна дейност.
Отделно от изложеното, защитата намира, че по делото не са налице
доказателства за наличието на алтернативно предвидените опасности в чл. 63,
ал. 1 НПК, а именно обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление.
При така изложеното моли да не се взима мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия, алтернативно да бъде взета мярка за неотклонение
различна от „задържане под стража“.
Обвиняемият сочи, че не е извършил инкриминираните деяния, като
моли за по-лека мярка за неотклонение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК, за да бъде взета най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, следва да е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което
се наказва с „лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемия
да се укрие или да извърши престъпление.
С оглед така предвиденото по закона, съдът намира, че за да бъде
взетата най-тежката мярка за неотклонение на първо място следва да са
налице двете задължителни кумулативно предвидени предпоставки, а именно
да е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил
престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
В случая обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност с
постановление за привличане на обвиняем от 25.01.2023 г. за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
осъществено с две отделни деяния, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до шест години, което съгласно чл. 93, т. 7 от НК се
явява тежко такова, с което е налице една от двете кумулативно
задължително предвидени предпоставки.
На следващо място, при прочит на събрания до момента
доказателствен материал, в този ранен етап на производството съдът намира,
че може да бъде изведено обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към инкриминираната дейност.
10
Изрично следва да се посочи, че към настоящия момент и с оглед на
производството по чл. 64 НПК, съдът не дължи подробен и обстоен анализ на
доказателствената съвкупност, а единствено анализът се ограничава до това
дали може да бъде изведено обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към инкриминираната дейност. Такова обосновано
предположение съдът намира, че може да бъде изведено от показанията на
свидетелите С. Т., К. Ш. и И. М. за извършеното на 17.01.2023 г. деяние, както
и от показанията на С. Т., А. И. и Р. И.а за извършеното на 24.01.2023 г.
деяние. Действително, за деянието на 24.01.2023 г. свидетел е единствено С.
Т., доколкото същият е пострадал, но изложеното от същия намира подкрепа
и в показанията на свидетелите И. и И.а, които разказват за събитията,
случили се в процесния магазин, в който са влезли двете лица, като изрично
следва да се посочи, че действително в показанията на свидетеля И.а се
съдържат данни, че лицето с брадата е казало на другото лице: „Ти защо ме
преследваш?“. В същото време обаче следва да се посочи, че от показанията
на свидетеля И. е видно, че вторият мъж е казал на първия мъж нещо от рода
на: „Що се криеш?“ Показанията на свидетелите следва да бъдат доизяснени
в хода на ДП, но и двамата свидетели са категорични, че мъжът с брадата е
избутал първия мъж т.е. свидетелят Т.. Допълнително в хода на
производствата чрез извършване на разпознаване ще бъде извършена
проверка на показанията на посочените свидетели.
Изложеното от свидетеля по отношение на второто деяние, а
именно, че при интересуващите производството събития, обвиняемият е
използвал черен пистолет се потвърждава и от протокола за претърсване и
изземване, като в дома на обвиняемия в гр. София е установен именно черен
пистолет.
За изложеното от свидетеля Т. относно значимите в производството
събития, случили се на 17.01.2023 г., подкрепа намира и в показанията на И.
М. и Ш..
Съдът намира, че приобщената към момента доказателствената
съвкупност дава възможност за извод за наличието на обосновано
предположение, като същата към настоящия момент не се разколебава от
обясненията на обвиняемия, както и от показанията на свидетеля Г.Б..
В хода на ДП следва да бъдат извършвани допълнителни следствени
действия, в т.ч. приобщаване на видеозаписи от установените с протоколи за
оглед видеокамери, технически експертизи на мобилни телефони, с оглед
установяване на съпричастност на обвиняемия към приложената по делото
комуникация през социални мрежи, с оглед проверка показанията на
свидетеля Т. и обясненията на обвиняемия.
Както вече посочи съдът, на този етап от производството, а именно
началния такъв, изискванията към доказуемостта на обвинението е със
значително по-ниска степен от изискването за доказване на обвинението с
крайния съдебен акт, поради което се изисква единствено да се установи
11
съпричастност на обвиняемото лице към инкриминираната дейност. Отделено
въпросът за вината на обвиняемия подлежи на преценка с крайния съдебен
акт.
На следващо място, да се вземе най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ следва да е налице една от двете алтернативно
предвидени опасности, а имено обвиняемия да извърши престъпление или да
се укрие.
Съдът намира, че към този етап не е налице опасност обвиняемият
да се укрие, доколкото същият е с установени по делото адреси, както и е
студент.
Не така стои обаче въпросът с наличието на реална опасност за
извършване на престъпление.
В конкретния случай, с оглед данните по делото относно механизма
на извършване на престъплението и специфичните обстоятелства, при които е
реализирано, съдът намира, че е налице реална опасност от извършване на
престъпление по отношение на обвиняемия, независимо от чистото му
съдебно минало.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че всички
криминалистични регистрации и образувани в ДП, по които няма
постановени крайни съдебни актове, с които обвиняемият да е признат за
виновен за извършване на престъпление, не се обсъждат при преценката за
наличие на реална опасност от извършване на престъпление.
При преценка на самия механизъм на извършване на
престъплението, както и обстоятелствата, при които същото е извършено - с
две отделни деяния в светлата част на денонощието, на публично място, като
при второто от двете деяния е използван пистолет, независимо от
обстоятелството дали същият представлява огнестрелно оръжие или газов
такъв, което не е от значение за съставомерността на деянието, съдът намира,
че така посочените обстоятелства разкриват висока степен на обществена
опасност, както на случая, така и на самия обвиняем, което разкрива
възможност на този ранен етап от производството спрямо обвиняемия да бъде
взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“
Следва да се посочи, че предвид установената практика на ЕСПЧ, в
някои случаи на извършени тежки престъпления, какъвто е именно
настоящият, с оглед повдигнатото обвинение, особената тежест на
извършеното и обществената реакция, което то предизвиква, могат да
обосноват вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В тази връзка следва да бъде посочено, че тежестта на обвинението
може да бъде основание само за началното и кратко временно задържане, но
не и да послужи за продължаването му за дълго време.
По изложените мотиви, съдът намира, че мярка за неотклонение
„задържане под стража“ представлява законосъобразна и пропорционална
12
намеса в правата на обвиняемия, която е насочена към постигане на
легитимни цели, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши
престъпление.
По настоящото дело не се разкриват обстоятелства, които да водят
до извод, че по-лека мярка за неотклонение би имала възпираща роля спрямо
обвиняемия, още повече, че от материалите по делото се установява, че
обвиняемият и свидетелят Т. обитават жилища, които се намират в
изключителна близост. В същото време, по делото се разкриват данни, че
след деянието на 17.01.2023 г. в комуникация със свидетеля Т., обвиняемият е
отправил други заканителни съобщения спрямо същия, като с оглед
съдържанието им може да бъде направен извод, че същите са действително от
обвиняемия, доколкото описват случката, развила се по-рано през същия ден,
за която единствено той има непосредствени впечатления.
Не се променя изводът на съда, че именно мярката за неотклонение
„задържане под стража“ се явява пропорционална намеса в правата на
обвиняемия и с оглед посоченото, че същият е студент по „Право“, доколкото
това обстоятелство не е оказало възпиращо въздействие спрямо него да
върши противозаконни прояви.
По тези съображения и на основание чл.64 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на И. Н. Б., ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно
производство № 230/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48074/2022 г. по
описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда може да се обжалва и протестира в
тридневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба и/или протест съдът насрочва делото пред
въззивната инстанция за 02.02.2023 г. от 10.00 часа, за която дата и час
обвиняемият и защитникът - уведомени от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ началникът на Следствения арест за
определението на съда, включително с оглед евентуално осигуряване на
обвиняемия пред въззивния съд.
Препис от протокола да се издаде при поискване.
Съдебното заседание приключи в 16:42 часа.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14