Разпореждане по дело №1476/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. Х. [ЕГН], понастоящем в Затвора-Варна, в която е предявен иск по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция " Изпълнение на наказанията" за изплащане на сумата от 1 000000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно с дължимата законна лихва, за периода 12.10.2020г. - 30.03.2023г.

С Разпореждане № 7470/17.07.2024г. производството по делото е оставено без движение за изправяне на констатирани от съда нередовности.

В отговор, ищецът е подал молба вх.№10900/_31.07.2024г., в която е въвел искания както за освобождаване от заплащането на дължима държавна такса, така и за необходимост от предоставяне на правна помощ. Мотивирал се е с твърдението, че: " нямам никакви средства и не работя нямам движими и не движими имущества".

Съдът съобразява константната практика на ВАС на РБ в сходни случаи, според които при направено искане за предоставяне на правна помощ не се предприемат други съдопроизводствени действия до приключване на производството по това искане. Така - Определение № 4169/08.04.2024г. по адм.д.№ 2960/2024г. на ВАС на РБ - шесто отделение, според което: "След като е поставен въпросът за нужда от правна помощ, не следва да се извършват никакви съдопроизводствени действия преди да бъде разрешен този въпрос, при наличие на риск за съда да преценява за редовни и адекватни действията на страната, която без правна помощ не може да се справи и да защити интересите си в процеса".

Предвид така установената практика, по молбата за предоставяне на правна помощ, съдът приема следното:

Съгласно чл.23 ал.3 ЗПП, по административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други обстоятелства.

Регламентацията по отношение на дължимите установявания, съставляващи предпоставки за предоставяне на правна помощ е ясна и недвусмислена, също, както и по какъв начин и чрез представянето на какви доказателства това е допустимо и възможно. Този ред не допуска преценка въз основа на представена декларация, освен само досежно имущественото състояние. Извън това в конкретния случай и декларация не е попълнена, освен няколко твърдения, изложени в молбата.

Поради изложеното, по делото на са налице данни, които да обуславят наличието на фактическия състав по чл. 95 ГПК, вр. чл. 21 т.2 и чл. 23 ал.З ЗПрП, за пораждането на правото на правна помощ. Следва да бъде предоставена възможност на ищеца да представи доказателства, установяващи предпоставките по чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по адм.д.№ 1476/2024г. по описа на Административен съд - Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА в 14-дневен срок от връчване на съобщението да представи доказателства, сочещи на обстоятелствата по чл.23 ал.3 ЗПрП, а именно по отношение на доходите си и тези на семейството му; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост- доходи от извършване на такава в Затвора-Варна, възраст и други обстоятелства, относими към твърденията му.

УКАЗВА на ищеца, че ако в предоставения срок не представи доказателства, сочещи на обстоятелствата по чл.23 ал.3 ЗПрП, молбата за предоставяне на правна помощ ще бъде оставена без уважение.

Разпореждането не подлежи на обжалване.