РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1787/23.10.2023г.
гр. Пловдив,23.10.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №1606 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от ОД на МВР-Пловдив, депозирана чрез процесуалния представител
юрисконсулт Белова, против Решение № 804 от 15.05.2023г.на Пловдивския районен
съд, постановено по АНД № 804 по описа на съда за 2023г., с което е отменен Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 4793741 , с който на И.Й.Я. с ЕГН **********, на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2,
във връзка с член 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Касационният жалбоподател посочва,
че решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно
съставяне на електронния фиш, мястото на заснемане на нарушението и
необходимостта да се направи разграничение между мястото на разполагане на АТСС
и мястото на контрол..
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно потвърждаването на електронния фиш и разноските по
делото. Възразява се относно прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - И.Й.Я.,
чрез пълномощника си адвокат Я., намира касационните оплаквания за
неоснователни, а решението на ПРС за правилно и законосъобразно.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Първоинстанционният съд, за да
отмени ел. фиш е установил следната фактическа обстановка: Издаден е от ОД на МВР гр. Пловдив електронен фиш серия
К № 4793741 за това, че на 27.042021г. в 20:13 часа в Републикански път II-64кш 49+800 в посока с. Труд с МПС „ ТОЙОТА ЛАНД
КРУИЗЕР“, вид лек автомобил с регистрационен номер ****е извършено нарушение за
скорост , установено и заснето с автоматизирано техническо средство № МD1196, като МПС се е движило с установена 76 км./ч., при
разрешена скорост - 60км./ч. и превишил разрешената скорост с 16км/ч.
Нарушението е квалифицирано по чл. 21,
ал. 2 във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на И.Й.Я. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева.
ПРС
е приел, че нарушението е установено с АТС МD1196 и същото представлява мобилно
такова, но съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията
могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и на контролен орган.
Приел
е, че не е изпълнено императивното изискване на чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., не е направена снимка на разположението на уреда.
Също е приел, че не отбелязан началото и края на контролирания участък, който
се попълва при режим на измерване в движение. И нарушена разпоредбата на чл.11,
ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Прието е още съгласно справка от
ОПУ-Пловдив, че на инкриминирания по делото пътен участък няма поставени
никакви пътни знаци и че от текста на ел. фиш не може да бъде направен извод
относно точното място на реализиране на нарушението.
Касационният съд намира, че
отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като
действително установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по
отношение на И.Й.Я. като законен
представител на „ „Я. 99„ ЕООД и без посочване на друго лице, което да е
било водач на МПС по време на нарушението.
Изпълнени са изискванията на чл.
189, ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е
било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изпълнено е
изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо
то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш.
В
случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото
от представените по делото доказателства се установява, че процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този
смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована,
при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата
е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от
проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на
изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Съгласно
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /Наредбата/ за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
Съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Касационният
съд установи, че по административната преписка е представен Протокол за
използване на АТСС с дата на използване 27.04.2021г. Направена е дигитална снимка за АТСС като
режим на измерване е посочен режимът „С“ /стационарен/. Посочен е и пътният
знак за ограничение - В26, разстоянието
от пътния знак до АТСС в метри – 150.
От
приетото по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-160
от 31.03.2023г. се установи, че на самия км.49+800, ляво платно, /което при
движение в обратна посока, от Пловдив към с. Труд, се явява вдясно/ няма
поставени никакви пътни знаци, в т.ч и пътен знак В26. Това място обаче е в
зоната на действие на пътен знак В26, който е поставен на км.49+860,
непосредствено преди участъка на пътя, за който се отнася забраната и
действието му се изчерпва при км.49+736, където има кръстовище. Към
27.04.2021г. този пътен знак е съществувал на самото място.
В
ЕФ и в съставения протокол по чл. 10 от Наредбата е отбелязано , че мястото на
контрол е пътен участък 49+800, следователно съгласно цитираното писмо от
Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-160 от 31.03.2023г. този пътен
участък попада в зоната на действие на пътен знак В26.
Съгласно
чл.8 от Наредбата при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта.
Необходимо е да се изясни, съгласно цитираната
норма на чл. 8 от Наредбата, че със същата се прави разграничение между мястото на поставяне на АТСС и обсега на извършване на измерването. Ясно е,
че обсегът на измерване е различен от мястото на поставяне на АТСС.
При
това съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото,
времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност. Същият се ползва с материална доказателствена сила, ако не е
оборен по надлежния ред. В случая в хода на съдебното производство не са
ангажирани доказателства опровергаващи материалната доказателствена сила на протокола.
Касационният
съд установи, че в случая е спазено
изискването АТСС да заснема МПС само в зоната на действие на пътен знак В26.
Следователно изводите на районния съд са неправилни.
Изцяло
неоснователно е възприето от ПРС, че при издаването на ЕФ чрез използване на
мобилно АТСС, не е спазено изискването за отсъствие на контролен орган и
нарушител.
След приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с
мобилни камери е отпаднала, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на
нормативно равнище редът и условията за използването им. Нещо повече след
нарочните изменения в чл. 189, ал. 4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017 г. изискването за
отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася само за самото издаване ЕФ.
Предвид представените пред районния съд
доказателства, касационната инстанция намира, че при установяване на
нарушението на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на
скоростта за движение в този участък на пътя.
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение не съответства на материалния закон,
поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
обжалваният електронен фиш да се потвърди.
Претендирани своевременно разноски от процесуалния
представител на касационния жалбоподател. На основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от Закон за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, дължимата от ответника
сума в полза на касационния жалбоподател е в размер на 80лв. /осемдесет
лева/.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХІІ
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 804 от 15.05.2023г.на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 804 по
описа на съда за 2023г. и вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 4793741 , с който на И.Й.Я., с ЕГН **********, на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
– глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка
с член 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА И.Й.Я.,
с ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер от 80
лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.