Решение по дело №1606/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1787
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20237180701606
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           1787/23.10.2023г.

 

 

гр. Пловдив,23.10.2023год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                   ГЕОРГИ ПАСКОВ  

 

           при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №1606 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от ОД на МВР-Пловдив, депозирана чрез процесуалния представител юрисконсулт Белова, против Решение № 804 от 15.05.2023г.на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 804 по описа на съда за 2023г., с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4793741 , с който на И.Й.Я. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с член 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

            Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.

            Излага съображения относно съставяне на електронния фиш, мястото на заснемане на нарушението и необходимостта да се направи разграничение между мястото на разполагане на АТСС и мястото на контрол..

            Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно потвърждаването на електронния фиш и разноските по делото. Възразява се относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

            Ответникът по касационната жалба - И.Й.Я., чрез пълномощника си адвокат Я., намира касационните оплаквания за неоснователни, а решението на ПРС за правилно и законосъобразно.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

            Първоинстанционният съд, за да отмени ел. фиш е установил следната фактическа обстановка:  Издаден е от ОД на МВР гр. Пловдив електронен фиш серия К № 4793741 за това, че на 27.042021г. в 20:13 часа в Републикански път II-64кш 49+800 в посока с. Труд с МПС „ ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР“, вид лек автомобил с регистрационен номер ****е извършено нарушение за скорост , установено и заснето с автоматизирано техническо средство № МD1196, като МПС се е движило с установена 76 км./ч., при разрешена скорост - 60км./ч. и превишил разрешената скорост с 16км/ч.

       Нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на И.Й.Я.  е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева.

     ПРС е приел, че нарушението е установено с АТС МD1196 и същото представлява мобилно такова, но съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и на контролен орган.

     Приел е, че не е изпълнено императивното изискване на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., не е направена снимка на разположението на уреда. Също е приел, че не отбелязан началото и края на контролирания участък, който се попълва при режим на измерване в движение. И нарушена разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Прието е още съгласно справка от ОПУ-Пловдив, че на инкриминирания по делото пътен участък няма поставени никакви пътни знаци и че от текста на ел. фиш не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране на нарушението.

            Касационният съд намира, че отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по отношение на И.Й.Я.  като законен представител на „ „Я. 99„ ЕООД и без посочване на друго лице, което да е било  водач на МПС по време на нарушението.

            Изпълнени са изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изпълнено е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

           Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш.

        В случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

        Съгласно чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.

        Съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

         Касационният съд установи, че по административната преписка е представен Протокол за използване на АТСС с дата на използване 27.04.2021г.  Направена е дигитална снимка за АТСС като режим на измерване е посочен режимът „С“ /стационарен/. Посочен е и пътният знак за ограничение  - В26, разстоянието от пътния знак до АТСС в метри – 150.

         От приетото по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-160 от 31.03.2023г. се установи, че на самия км.49+800, ляво платно, /което при движение в обратна посока, от Пловдив към с. Труд, се явява вдясно/ няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч и пътен знак В26. Това място обаче е в зоната на действие на пътен знак В26, който е поставен на км.49+860, непосредствено преди участъка на пътя, за който се отнася забраната и действието му се изчерпва при км.49+736, където има кръстовище. Към 27.04.2021г. този пътен знак е съществувал на самото място.

         В ЕФ и в съставения протокол по чл. 10 от Наредбата е отбелязано , че мястото на контрол е пътен участък 49+800, следователно съгласно цитираното писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 11-00-160 от 31.03.2023г. този пътен участък попада в зоната на действие на пътен знак В26.

         Съгласно чл.8  от Наредбата при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.

     Необходимо е да се изясни, съгласно цитираната норма на чл. 8 от Наредбата, че със същата се прави разграничение между  мястото на поставяне на АТСС и  обсега на извършване на измерването. Ясно е, че обсегът на измерване е различен от мястото на поставяне на АТСС.

     При това съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Същият се ползва с  материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред. В случая в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства опровергаващи  материалната доказателствена сила на протокола.

     Касационният съд установи, че в случая  е спазено изискването АТСС да заснема МПС само в зоната на действие на пътен знак В26. Следователно изводите на районния съд са неправилни.

      Изцяло неоснователно е възприето от ПРС, че при издаването на ЕФ чрез използване на мобилно АТСС, не е спазено изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител.

       След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им. Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал. 4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017 г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася само за самото издаване ЕФ.  

      Предвид представените пред районния съд доказателства, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.

       По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не съответства на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което обжалваният електронен фиш да се потвърди.

      Претендирани своевременно разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател.  На основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,  дължимата  от ответника  сума в полза на касационния жалбоподател е в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

       По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

 

Р Е Ш И:

 

        ОТМЕНЯ Решение № 804 от 15.05.2023г.на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 804 по описа на съда за 2023г. и вместо него постанови:

       ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4793741 , с който на И.Й.Я., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с член 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

      ОСЪЖДА И.Й.Я., с ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер от 80 лв. /осемдесет лева/.

      РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.