Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
гр. Перник, 05.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Слава Георгиева
При
секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 455/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 –
чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на Т.Л.Д.,*** против заповед рег. № 313з-1218 от 01.07.2020г. на директора на ОД на МВР-П., с която му е
наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна. Дадената правна квалификация не съответства на установените
факти. Сочи се, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно с
нарушението. Излагат се доводи и за противоречие на заповедта с целта на
закона. Искането към съда е заповедта да се отмени и да се присъдят направените съдебни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат И.М. поддържа жалбата. Пледира
оспорената заповед да се отмени и да се присъдят направените съдебни разноски.
Депозира писмени бележки, в които развива доводите за отмяна.
Ответникът по
жалбата-Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.,
чрез юрисконсулт З.В.*** оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като
неоснователна.
По
допустимостта:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и
интереси са засегнати от оспорения акт, против акт подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата е процесуално допустима.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
По фактите:
Жалбоподателят
заема длъжност младши автоконтрольор в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР–П..
С доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020г. относно извършване на проверки по изнесени
данни в ДЗ рег. № 3286р-533/06.01.2020г. и писма рег. №
3286р-4971/30.01.2002г., № 3286р-5612/03.02.2020г. и № 3286р-5955/05.02.2020г.
на ГДНП за неправомерни действия на държавни служители от СДВР и ОД на МВР във
връзка с допуснати нарушения на ЗДвП е уведомен министъра на вътрешните работи
и е направено предложение директорите на СДВР/ОД на МВР да предприемат
конкретни действия, с които да прекратят практиката по неправомерно издаване на
глоби с фиш.
С докладна
записка рег. № 313р-4957/15.04.2020г. началникът на отдел „ОП“ при ОД на МВР-П.
е уведомил директора, относно постъпил доклад на дирекция „Инспекторат“ МВР за
извършени неправомерни действия на служители на ОД на МВР-П.и е предложил да
бъде проведено дисциплинарно производство, като се назначи комисия, която
изясни постъпилите данни и установи извършителите на дисциплинарните нарушения.
Със заповед №
313з-745/16.04.2020г. директорът на ОД на МВР- П. е назначил комисия, която да
извърши пълна и задълбочена проверка на обстоятелствата, изнесени в доклад на
дирекция „Инспекторат“ към МВР с рег. № 4574р-797/24.03.2020г. и да изготви
писмена справка, която да бъде докладвана до 15.05.2020г.
С предложение
УРИ 313р-6033/12.05.2020г. председателят на назначената по–горе комисия е
уведомил директора на ОД на МВР-П., че определеният срок следва да бъде
продължен до 29.05.2020г.. С резолюция на директора от 13.05.2020г. срокът е
продължен.
С обяснение № 1158р-4321
от 14.05.2020г., дадено в хода на проверката, жалбоподателят е заявил, че нарушението
е за несъобразяване с ПЗ В2, като на падащото меню от РСОД погрешно е въвел, че
не съобразява поведението си с ПЗ Б2 и е наложил глоба в размер на 20лв. по чл.
183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Със справка рег.
№ 313р-6780/28.05.2020г., в т. 25 назначената комисия е посочила, че Т.Д.-младши
автоконрольор е издал фиш серия GT, № 98516 от 03.10.2019г. за установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП-нарушава пътен знак Б2, с наложена глоба по чл. 183, ал. 2, т. 3-20лв. За
това нарушение е предвидено отнемане на 8 контролни точки, поради което не
следва да се налага глоба с фиш. Посочено е, че въвеждането на фиша в АИС-АНД е
извършено лично от издателя му.
Комисията е
предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца, поради пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност на основание чл.
199, т. 5 от ЗМВР, във връзка с Инструкция № 8121з-749/20.11.2014г. за реда и
организация за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
Жалбоподателят се е запознал с изготвената справка на 09.06.2020г. в 11.25ч.,
което е отбелязано собственоръчно.
Срещу
обективираното в справката е депозирано от Д. с рег. № 1158р-5261 от 10.06.20г.
възражение.
С покана за даване
на писмени обяснения рег. № 313р-7993/25.06.2020г., директорът на ОД на МВР-П.
е поканил Д. в срок до 24 часа да даде писмени обяснения. Поканата е връчена на
29.06.2020 година.
Със заповед №
313з-1218 от 01.07.2020г. директорът на ОД на МВР-П. е приел, че на Д. следва да се наложи дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2,
чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. първо и ал. 2 и чл. 204, т.
3 от ЗМВР, за това, че на 03.10.2019г., в гр. Трън, по време на изпълнение на
служебните си задължения е съставил фиш серия GT, № 98516/03.10.2019г. за установено нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наложил на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв., вместо да издаде АУАН. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че
описаното деяние представлява пропуск в изучаването на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност по контрол на пътното движение, с което
жалбоподателят е нарушил задължението си, произтичащо от длъжностната му
характеристика, утвърдена със заповед № 3286р-19549/11.11.2015г. за познаване
на основните нормативни документи, регламентиращи дейността и функциите на
полицията, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, нормативните документи, свързани с контрола на
автомобилния транспорт и безопасността на движението. Нарушението е
квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните
задължения.
Заповедта е връчена
лично на младши автоконтрольор Д. на 08.07.2020г. Срещу нея е подадена жалба
вх. № 2039/16.07.2020г..
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй
като е издадена от компетентен орган по
см. на чл. 204 от , в предвидената от закона
писмена форма. Съгласно чл. 204 от дисциплинарното
наказание "писмено предупреждение"
се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е
Директорът на ОД на МВР-П., по силата на чл. 204, т. 3
във връзка с чл. 37, ал. 1, т.
2 от ЗМВР. С оглед на това
заповедта е издадена от компетентен
орган. Дисциплинарната отговорност е
реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР-не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не се
налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената
заповед отговаря на изискванията за форма, като в нея се съдържат реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Има посочени фактически и
правни основания за издаването й и са
посочени доказателствата, въз основа на които нарушението се смята за
установено. С оглед на това не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазен е редът
на дисциплинарното производство, уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Въз
основа на констатации в доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020г., със заповед № 313з-745/16.04.2020 г. на директора на ОД
на МВР–Перник на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е назначена проверка за
изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение, като е определена комисия, която да я извърши.
Констатациите на последната са обективирани в справка рег. № 313р-6780/28.05.2020г.
и е предложено на дисциплинарно наказващият орган да наложи на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. В съответствие с чл. 206, ал.
1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е дал възможност на привлечения към
дисциплинарна отговорност служител да изложи обяснения. Такива не са постъпили
в определения срок. Не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл.
199, ал. 1, т. 5, предложение първо от ЗМВР – за неизпълнение на служебните
задължения, в хипотезата на пропуски в изучаването на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Като неизпълнено е посочено задължението,
следващо от раздел ІІ на типовата длъжностна характеристика за длъжността
младши автоконтрольор ІІ – І степен, за познаване на основните нормативни
документи, регламентиращи дейността и функциите на полицията, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
да познава нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния
транспорт и безопастност на движението.
Наличието на
пропуски в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е
обосновано с твърдението, че Д. неправилно
е съставил фиш, а е следвало, съгласно на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл.
6, ал. 1, т. 8 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г., според които за нарушението
по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП се отнемат 8 контролни точки да ангажира
административно наказателната отговорност на водача по общия ред чрез издаване
на акт за установяване на административно нарушение.
Настоящият
състав намира, че деянието извършено от жалбоподателя и послужило като
основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не изпълва състава
на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.
В тази връзка ще се посочи, че
законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност за извършено
дисциплинарно нарушение изисква от дисциплинарно наказващият орган да установи
по безспорен и категоричен начин, наличието на всички елементи, както от
обективната страна на дисциплинарното нарушение, така и от неговата субективна
страна. Едва когато са налице всички тези елементи, деянието ще бъде
съставомерно по посочената правна квалификация на нарушението. В конкретния
случай, дисциплинарно наказващият орган не доказва наличието на всички
елементи, нито от обективната страна на деянието, нито от неговата субективна
страна. Нито в дисциплинарното производство, нито в хода на
съдебното обжалване са представени доказателства, от които да следва извода, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да познава основните нормативни
документи, регламентиращи дейността и функциите на полицията, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, да познава нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния
транспорт и безопастност на движението.
Вмененото на жалбоподателя деяние е
такова по чл. 194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Тези служебни
задължения са обвързани с вмененото му по длъжностна характеристика задължение
да познава Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, да познава нормативните документи, свързани с
контрола на автомобилния транспорт и безопастност на движението. По делото не
са налице доказателства, от които да е установено по съответния ред
непознаване на ЗДвП. Липсва проведено изпитване върху разпоредбите на посочения закон,
удостоверяващо тяхното непознаване.
В тази връзка ще
се посочи, че издаването на фиш по реда на чл. 186 от ЗДвП, във вр. с чл. 39,
ал. 2а от ЗАНН е административно-наказателна дейност, която се регламентира от
разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Не е спорно, че тази дейност е вменена като част
от служебната му дейност. Неправилното приложение на правна норма от
правоприлагащия орган в конкретен правен спор, не обосновава извод за пропуски
в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност. Последното
ще бъде налице, ако той не е запознат със съществуването на правната норма,
като част от обективното право или не познава нейното съдържание. В случая
такива твърдения не са наведени от дисциплинарно наказващия орган. Затова
настоящият състав намира, че от изложените в оспорената заповед обстоятелства
не следва извод за осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал.
1, т. 5 от ЗДвП.
Следва да се
отбележи и че описаното от дисциплинарно наказващия орган неправилно приложение на закона не доказано.
Това е така, защото контролът за законосъобразност на осъществената
правораздавателна дейност, включващ и преценката за правилната квалификация на
нарушението, санкционирането на извършителя му с предвиденото в закона
административно наказание и налагането му по предвидения за това ред, може да
бъде осъществен само по реда и от органите, предвидени в закона. В случая
правораздавателният акт, който е издал жалбоподателя и във връзка, с който е
прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, е фиш по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП,
във вр. с чл. 39, ал. 2а от ЗАНН. Той влиза в сила от момента на връчването му
на нарушителя, с което се удостоверява, че последният е съгласен с
констатацията на административно-наказващия орган за извършването на
административно нарушение и с наложеното му за него наказание. Влезлият в сила
фиш не подлежи на обжалване и представлява стабилен правораздавателен акт. По
аргумент от чл. 186, ал. 2 от ЗДвП констатираните в него факти и извършеното
приложение на закона могат да бъдат проверени само по възражение на нарушителя,
при наличие на което за констатираното нарушение се образува административно-наказателно
производство по общия ред, предвиден в ЗАНН. В настоящия случай видно от
представените писмени доказателства издаденият от жалбоподателя фиш за налагане
на глоба е връчен на нарушителя на датата на издаването и не е направено
възражение срещу него по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП. Затова той е влязъл в сила и в
настоящото производство не може да бъде
извършвана преценка за законосъобразността му. По тази причина не е доказано и
извършването на дисциплинарното нарушение, санкционирано с оспорената заповед.
На следващо
място и като взе предвид, че фишът е генениран от система и като се съобрази с представените доказателства
за внедряването, функционирането и актуализирането на Работна станция за
отдалечен достъп до информационни фондове, методически указания, АИС“Пътна
полиция“ /сочещи проблеми от техническо естество в работата на АИС/ следва да се приеме, че при издаване на фишове
полицейските
служители разполагат с таблет за дистанционна връзка, в който, след въвеждане
на данните на водача и ръчно въвеждане на нарушената разпоредба, системата
автоматично извежда санкционната разпоредба. При това действие обаче остава
открит въпроса как системата допуска
издаването на фиш по реда на чл. 183, ал. 2, т.
3 от ЗДвП след като следва да се състави АУАН за нарушение на пътен
знак Б 2 при установено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Тоест при работа в
АИС, при въвеждане на материалноправната разпоредба на нарушението системата
автоматично извежда санкционната разпоредба. Поради това след като в АИС към
датата на извършване на дисциплинарното нарушение е фигурирала неотносима
санкционна разпоредба към пътен знак Б2 и същата се е генерирала автоматично
при въвеждане на нарушената материалноправна такава и е позволила издаването
/разпечатването/ на фиш, се приема, че деянието за което е ангажирана
дисциплинарна отговорност не е извършено виновно.
Въз основа на изложеното се приема, че
жалбата е основателна. По делото не се доказа
виновно неизпълнение на служебните задължения, което да представлява дисциплинарно нарушение.
Въз основа на изложеното се приема, че оспорената
заповед е материално незаконосъобразна и като такава ще се отмени в условията
на чл. 146, т. 4 от АПК.
По разноските:
При този изход
на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените от него разноски – 10 лв., заплатена държавна такса за
образуване на производство и 400 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Л.Д.
Заповед № 313з-1218 от 01.07.2020г., издадена от Директора на ОДМВР – П., с
която му е наложено дисциплинарно
наказание “писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство вътрешните работи– Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 да заплати на Т.Л.Д., ЕГН **********
*** съдебни разноски в размер на 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/.
Решението не подлежи на касационно
оспорване на основание чл. 211, изр.
трето от ЗМВР.
СЪДИЯ:/п/