Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260054
гр. Кубрат, 03.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 212 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът – „БАНКА ДСК” – ЕАД – ***, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника юрисконсулт Л. И., като твърди, че в изпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г. по описа на банката, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна като кредитор, и А.Р.Ю., от друга страна като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 3 600.00 лева, преведени по разплащателната сметка на ответницата; поради настъпил краен падеж за погасяване на кредита на 04.07.2015 г. и непогасяване от страна на кредитополучателя на дължимите по договора задължения, след настъпване на крайния падеж, „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството си на неудовлетворен кредитор по ликвидно и изискуемо на договорен краен падеж вземане, е депозиралата на 05.06.2018 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 333/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 179/ 06.06.2018 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора – „БАНКА ДСК“ ЕАД за претендираните суми, а именно: главница в размер на 1 480.25 (хиляда четиристотин и осемдесет лева, двадесет и пет ст.) лева, ведно с законната лихва от 05.06.2018 г. до изплащането на дълга; 190.00 (сто и деветдесет) лева – дължими такси; 1 182.93 (хиляда сто осемдесет и два лева, деветдесет и три ст.) лева – договорна лихва за периода 02.03.2013 г. – 04.06.2018 г.; 565.41 (петстотин шестдесет и пет лева, четиридесет и една ст.) лева – обезщетение за забава за периода 15.03.2013 г. – 04.06.2018 г., както и 68.37 (шестдесет и осем лева, тридесет и седем ст.) лева, платена държавна такса, и 150.00 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен е образувано срещу ответницата Изпълнително дело № 111/2019 по описа на ЧСИ Д. Драганов, вписан под № 762 в Камарата на ЧСИ; заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, ЧСИ е връчил на ответницата, в качеството на длъжник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление на рег. пост.адрес на 10.09.2019 г. , поради което с разпореждане № 196/ 20.02.2020 г., връчено на завителя на 27.02.2020 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 15.05.2020 г. пред РС – Кубрат, предвид разпореденото с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спиране изтичането на процесуалните срокове по съдебни производства, и моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, на която издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 179/ 06.06.2018 г. по ч.гр.дело № 333/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че тя дължи на ищцовото дружество претендираните с нея суми, както те са посочени, и я осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответницата - А.Р.Ю., ЕГН **********, с пост. адрес ***, наст. адрес в ***, редовно уведомена, чрез назначен й на основание чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител – адв. М. Х., АК – Разград, в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 260320/ 28.09.2020 г., с който заявява становище за допустимост и вероятна основателност на исковите претенции, предвид приложените към исковата молба документи.
По искане на ищцвото дружество по делото е допуснато участието на „О.Ф.Б.“ - ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като трето лице – помагач на ищеца, на основание чл. 219 ГПК. Посоченото дружество, уведомено за привличането му за участие в процеса, както и за правата му в процеса съгласно чл. 221 ГПК, ал.1 – да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора; ал.2 - В случай на противоречие между действията и обясненията на страната ищец и на третото лице, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото, с молба вх. № 1924/ 20.07.2020 г. заявява становище, че се присъединява към всички изложени от ищцовото дружество фактически твърдения и правни доводи, поради което моли за установяване на вземанията срещу ответницата, които е придобило по договор за цесия от 12.12.2019 г. с ищеца, след постановяването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответницата, считано от 06.06.2018 г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 333/ 2018 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г. по описа на банката, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна като кредитор, и А.Р.Ю., от друга страна като кредитополучател, се установи по несъмнен начин, че по силата на същия на ответницата Банката е предоставила кредит в размер на 3 600.00 лева, преведени по нейна разплащателна сметка в същата; за кредитополучателя се е задължила да върне сумата, ведно с възнаградителна лихва, чрез 96 месечни погаситгелни вноски в размер на 64.23 лева, до пълното погасяване на задължението с последна вноска – 02.07.2015 г., но ответницата А. Ю. е преустановила редовното обслужване на кредита през м. 03.2013 г., оставайки задължена за следващите 29 броя погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва и останала задължена за сумата 1 837.48 лева, към момента на настъпване на договорната изискуемостта на цялото вземане – 05.07.2015 г.
Договорът, не оспорен от ответницата, носи подписите на двете страни.
Крайният падеж за изпълнения на задълженията на ответницата е настъпил на 02.07.2015 г., видно от приложения погасителен план, при липса на извършени от нея плащания за погасяване на задълженията след м. 03.2013 г., поради което на 05.06.2018 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, образувано в ч.гр. дело № 333/ 2018 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 179/ 06.06.2018 г. по ч.гр.дело № 333/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат ответницата не е възразила, но същата й е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната.
Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г., ведно с приложените към него и подписани от ответницата „Общи условия по договор …“ от същата дата, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 04.07.2007 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответницата сумата по заема - 3 600.00 лева, преведени по нейна разплащателна сметка в същата банка, която тя се е задължила да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответницата е направила 67 погасителна вноска в размер на 64.23 лева, оставайки задължена за сумата 1 837.48 лева – главница и възнаградителна лихва, и преустановила всякакви плащания по договора за кредит на 02.03.2013 г., поради което следва да се приеме, че не е изпълнила задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от ищеца размери. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 05.06.2018 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Ответницата е станала причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 68.37 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 140.84 лв. и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и внесен депозит за възнаграждение на назначения на ответника особен представител в размер на 300.00 лева, поради което в полза на ищеца срещу ответницата за разноски по делото следва да се присъди сумата 540.84 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.Ю., ЕГН **********, с пост. адрес ***, наст. адрес в ***, чрез назначен й на основание чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител – адв. М. Х., АК – Разград, вземането на „БАНКА ДСК” – ЕАД – ***, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника юрисконсулт Л. И., по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 179/ 06.06.2018 г. по ч.гр.дело № 333/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – А.Р.Ю., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: главница в размер на 1 480.25 (хиляда четиристотин и осемдесет лева, двадесет и пет ст.) лева, ведно с законната лихва от 05.06.2018 г. до изплащането на дълга; 190.00 (сто и деветдесет) лева – дължими такси; 1 182.93 (хиляда сто осемдесет и два лева, деветдесет и три ст.) лева – договорна лихва за периода 02.03.2013 г. – 04.06.2018 г.; 565.41 (петстотин шестдесет и пет лева, четиридесет и една ст.) лева – обезщетение за забава за периода 15.03.2013 г. – 04.06.2018 г., дълг по Договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2007 г..
ОСЪЖДА А.Р.Ю., ЕГН **********, с пост. адрес ***, наст. адрес в ***, да заплати на „БАНКА ДСК” – ЕАД – ***, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника юрисконсулт Л. И., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното - 68.37 (шестдесет и осем лева, тридесет и седем ст.) лева, платена държавна такса, и 150.00 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, както и по настоящото сумата 540.84 (петстотин и четиридесет лева, осемдесет и четири ст.) лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „О.Ф.Б.“ - ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като трето лице – помагач на ищеца, на основание чл. 219 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева