Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 03,01,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гр.д.№2244 по описа на
съда за 2019 г., на основание закона и данните по делото, за да се
произнесе, съобрази следното:
Пред РС *** е
постъпила искова молба от В.Н.Н., ЕГН **********,***, против П.И. ***, и Р.Г. ***.
В молбата се твърди, че ищецът притежава гараж с две клетки с дворно място на ***
в гр.***, представляващо ПИ с идентификатор ***. по ***на гр.***. Сочи се, че в
имота е построена жилищна сграда на три етажа, в която на приземния етаж живее ***на
ищеца, а на третия етаж – неговия ***. Твърди се, че дворното място е изградено
като бетонна площадка. Сочи се, че на 23,08,2018 г. ответниците предприели
самоуправно изменение в съществуващото положение в ПИ, като монтирали в бетона
метални тръби и метална мрежа на тях, а на входа на двора – напречна метална
тръба, с която препятстват възможността на ищеца да влиза с микробуса си в
двора и достъпа до гаражите му. Ищецът твърди, че е ***, и монтираната ограда и
ограничителна тръба препятстват достъпа му до гаражните клетки, където
съхранява инструменти и средства, необходими за транспортната му дейност. Сочи
се, че подал сигнал до ОП и РП ***, както и до Община ***, но ответниците само
били предупредени от кварталния. Ищецът твърди, че е принуден да паркира
микробуса си, който преди това паркирал пред гаража, на платен паркинг, и търпи
вреди. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да преустановят нарушаването на правото му на собственост като
премахнат изградените ограничителна тръба на входа на двора, метални тръби и
метална мрежа, които ограничават достъпа и ползването на двора и гаражните
клетки на ищеца, и да възстановят първоначалното фактическо положение като
премахнат оградата, ведно с всички тръби, мрежи и пана. Ищецът иска и
ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 480,00 лева
/цената уточнена с молба от 14,05,2019 г./, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди – направени разходи за платен охраняем
паркинг, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. –
28,02,2019 г. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
претенциите.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът П.И. депозира писмен отговор, в който сочи, че
исковете са допустими, но са неоснователни. Сочи се, ищецът е ***само на една гаражна клетка с площ 26
кв.м., въпреки че в отклонение от одобрения проект гаража е построен на 34
кв.м. Сочи се, че в качеството си на съсобственици с 2/3 ид.ч. от имота,
двамата ответници са реализирали законовото си право по чл.48, ал.1 от ЗУТ да
предприемат действия по изграждането и разполагането по вътрешната регулационна
линия на имота, към съседния УПИ, на лека прозирна ограда, за която съгласно
чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ не се изисква нито разрешение за стореж, нито
съгласие на собствениците на съседния имот, нито съгласия на останалите
съсобственици на имота. Сочи се, че с Протокол от 21,08,2018 г., издаден от
правоспособно лице, е определена строителна линия и ниво за изграждане на
ажурната оградапо вътрешната регулационна граница на процесния имот VII – 5758
в гр.***, по приложена скица №***г., издадена от техническата служба на Община ***.
По отношение монтираната метална напречна тръба се сочи, че същата е монтирана
на височината на гаражните врати, а освен това служи и за осъществяване на
по-голяма стабилност на прозирната ограда. В отговора се навеждат и доводи за
правомерни действия по извършването на ремонт на козирка, но доколкото няма
такива твърдения в ИМ, съдът не ги коментира. Сочи се, че искът по чл.45 от ЗЗД
е неоснователен, тъй като липсва виновно и противоправно поведение на ответника
П.И.. В с.з. процесуалният представител на отв.И. моли съда да отхвърли
претенциите. Твърди се, че ответника И. заедно с другия ответник Р.Г. са
съсобственици на 7/12 ид.ч. от дворното място и на законно основание са взели
решение да изградят ограда към съседното дворно място на основание чл.48, ал.1
от ЗУТ. Сочи се, че за изградената лека прозирна ограда не се изисква одобрение
на проект и разрешение за строеж. Сочи се също така, че няма никакви
доказатества ищецът да е ***на процесния бус, който се твърди че не може да
спира в двора. По отношение иска по чл.45 от ЗЗД се сочи, че няма никакво
противоправно деяние, за да се търси обезщетение.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Р.Г. не депозира писмен отговор. Същият не се явява и
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
представенена Скица на ПИ №15-615758-29,08,2018 г. на ПИ с идентификатор ***.
по ***на гр.***, одобрени със заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ***на ***, се
установява, че имотът е с адрес гр.***, ***, с площ от 483 кв.м., като
съсобственици в дворното място са ищеца – с 1/12 ид.ч., отв.Р.Г. с 1/3 ид.ч. и
отв.П.И. с 1/3 ид.ч. Няма данни за частите в съсобствеността на останалите
лица, посочени като собственици в скицата.
От
представеното заверено копие на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №143,
том 1, рег.№943, дело №54 от 2005 г. на ***Ж.М., се установява, че на 16,02,2006
г. ищецът В.Н. е закупил 1/12 ид.ч. /1/4
ид.ч. от 1/3 ид.ч./ от дворно място на *** в гр.***, представляващо УПИ ***в
кв.160 по плана на града, заедно с 1/2 ид.ч. от гаражна клетка №5, с площ от 26
кв.м.
От
представеното копие от писмо изх.№ЖС-94В-10534-1 от 05,12,20189 г., изпратено
от Община *** до страните по делото, се установява, че след извършена проверка
на място е установено, че в УПИ ***в кв.160 по плана на града по вътрешната
регулационна линия съществува прозирна ограда на метални колове, за която
съгласно чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж и същата
не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
От
представената фактура №1655/01,10,2018 г. се установява, че същата е за наем на
недвижимо имущество, на стойност 120,00 лв с ДДС е и е издадена на дружеството
„***. От представената фактура №1664/01,11,2018 г. се установява, че същата е
за наем на недвижимо имущество, на стойност 120,00 лв с ДДС е и е издадена на
дружеството „***. От представената фактура №1679/07,01,2019 г. се установява,
че същата е за наем на недвижимо имущество, на стойност 120,00 лв с ДДС е и е
издадена на дружеството „***. От представената фактура №1692/08,02,2019 г. се
установява, че същата е за наем на недвижимо имущество, на стойност 120,00 лв с
ДДС е и е издадена на дружеството „***.
От
представеното заверено копие на нот.акт за дарение на недвижим имот ***, дело №***от
1992 г. на ***при ПлРС Р.И.се установява, че на 04,09,1992 г. ответникът П.И. е
придобил 1/3 ид.ч. от дворно място на *** в гр.***, представляващо УПИ ***в
кв.160 по плана на града, заедно с целия втори етаж от построената в дворното
място жилищна сграда, принадлежащите му сутеренна стая и мазе, 1/3 ид.ч. от
таванското помещение и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.
От
представеното заверено копие на Протокол относно строителна линия и ниво от
21,08,2018 г. се установява, че същият е издаден от правоспособно лице – ***.Н.Н.,
за изграждане на ажурна ограда в УПИ ***в кв.160 по плана на гр.***, като е
съставена и окомерна скица. Изрично е посочено, че данните за трасиране са в
метри и са по регулаионните граници, съгласно скица №***г.
От
представеното копие на скица №***г. се установява, че същата е издадена от
Община ***.
От
представеното копие от разрешение за строеж №161 от 24,03,1980 г. се
установява, че същото е издадено на В.Н.Н. и Д.И.И. за изграждане на гаражна
клетка №5 с площ от 26,00 кв.м. в УПИ ***в кв.160 по плана на гр.***.
От показанията
на св.С.Н.- ***на ищеца, се установява, че откакто е сложена оградата и лоста
над входа, ***не може нито да си изкара колата от гаража, нито да си вкара буса
в дворното място. Според свидетелката оградата не е поставена на правилното
място, а навлиза в двора им.
От показанията
на св.К.Г. се установява, че при изграждане на оградата същата навлязла малко
повече в имота, съсобствен на ответниците и ищеца. Свидителят твърди, че е
виждал преди изграждане на оградата ищеца да си вкарва бусчето в дворното
място.
От показанията
на св.Д.Н. – *** на ищеца, се установява, че е ***на 1/3 ид.ч от целия имот, но
никой не му е искал съгласие за построяването на оградата. Сочи се, че оградата
навлиза в дворното място и по този начин както той, така и *** му не може да си
изкара колата от гаража, а поставената тръба на входа препятства вкарването на
буса, собственост на ищеца в двора.
От показанията
на св.С.Г. се установява, че буса на ищеца не може да влезе в гаражната клетка,
но е стоял паркиран пред гаража, сменял му е гуми ищеца там, измивал го е.Свидетелят
твърди, че след поставянето на оградата е виждал ищеца да паркира лекия си
автомобил ***пред гаража.
От изготвеното
по делото заключение на ***М.Ч., което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че площта на процесния имот по
приетата ***е 483 кв.м., като източната граница според кадастралната карта на
имота е опозната по съществуващия на терена слог, който слог е показан на
окомерната скица на л.36 от делото. ***сочи, че регулационната линия не покрива
показания слог, като същата е показана на скицата на л.37 от делого. ***е установило,
че изградената ограда върви по регулационната линия на урегулирания имот, че
микробус не може да се паркира в имота поради наличието на метална тръба над
входната врата, а от процесния гараж л.а. ***е възможно да се изведе и да се
паркира в гаража. В с.з. ***сочи, че оградата е изградена по регулационната
линия на имота и с нея се съкращава подходът към гаражите, но изкарването на
кола от гаража и съответно паркирането й вътре зависи изцяло от шофьорските
умения на водача. Според ***поставената метална тръба фиксира състоянието на
двете метални колони на входа и пречи на микробус да паркира в имота. Според ***оградата
е изградена по регулационен план и са спазени техническите изисквания, но би
трябвало да има разрешение за строеж.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.109 от ЗС
Негаторният
иск по чл.109 от ЗС предоставя защита на правото на собственост и ограничените
вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което,
без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на вещта или имота според предназначението му. Такава защита може да
бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице,
което разполага с права по отношение на имота /съ***или собственик/. Целта на
исковата защита е да се отрече правомерността на въздействието от страна на
ответника, като постанови спрямо него със сила на пресъдено нещо правото на
ищеца, и бъде осъден ответникът да преустанови нарушението, а в някой случаи –
и да възстанови фактическото положение, съществувало преди нарушението.
Доколкото
ищецът не притежава право на собственост в построената жилищна сграда, няма
припокриване между собствениците на земята и собствениците на обекти в
построената сграда в режим на етажна собственост, поради което дворното място
не е обща част към етажната собственост.
В случаите,
когато етажните собственици не са съсобственици на дворното място, или не са единствени съсобственици на
дворното място, а има и други лица – съсобственици, които не са етажни
собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното място
може да стане само по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като етажните собственици
не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното място, което не е
обща част, а е съсобствено.
Спорният въпрос, който се поставя за разглеждане по повод предявения от ищцовата
страна иск по чл.109 от ЗС е свързан с установяване дали така поставената
ограда /състояща се от метални колове, мрежа и напречно поставена на входа
метална тръба/ препятства достъпа на ищеца до имота.
По отношение претенцията за премахване на
изградената от ответниците лека прозирна ограда - съгласно чл.48 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към
улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Оградите към съседните
урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато
оградата е плътна с височина над 0,6 м., тя се допуска въз основа на изрично
писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от
оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот
е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е
оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя – както е в процесния
случай. Не се изисква разрешение за строеж на леки прозирни огради и плътни
огради до 2,20 м. с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления
имот, съгласно чл.147, ал.1, т.7 и чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ. Доколкото от
заключението на ***не се установи поставената ограда да препятства ползването
на каквато и да е част от имота /дворно място и гараж/ от ищеца, тъй като
изкарването на автомобил от гаража и паркирането му о***но вътре е въпрос на
шофьорски умения, то предявеният негаторен иск в тази част следва да бъде
отхвърлен. Поставянето
на ограда на към съседния урегулиран имот – ПИ с идентификатор ***. не е
противоправно състояние, доколкото законът допуска такова ограждане /чл.48,
ал.1 от ЗУТ.
По отношение претенцията за премахване на изградената
ограничителна тръба на входа на двора – както от заключението на ВЛ, така и
от показанията на всички разпитани свидетели, безспорно се установява, че
поставената на входа метална тръба е на височина около 2 м., поради което в
дворното място микробус /а и всякакъв в***по-високо превозно средство или
съоръжение/ не може да бъде вкаран. Тук следва да се отбележи, че доводите на процесуалния
представител на отв.И., че ищецът не е доказал собствеността си върху микробуса,
не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите бяха наведени едва в пренията по
същество. Въпреки всичко следва да се посочи, че дори и свидетелят, доведен от
ответника И., посочи, че преди изграждане на оградата и поставянето на тръбата,
ищецът е паркирал буса си пред гаража, сменял му е гумите, миел го е.
При така извършеното от ответниците поставяне на метална тръба на входа на
дворното място, и то на височина, ограничаваща подхода на по-високи от 2 метра
превозни средства /каквото превозно средство ответниците много добре знаят, че притежава
ищеца Н./, машини и съоръжения, сочи, че предявеният от ищеца иск е
основателен. При наличие на съсобственост между страните в идеални части на
дворното място, извършеното без съгласие на ищеца поставяне на ограничаваща
метална тръба на входа възпрепятства достъпа му с притежавания /или ползвания/
микробус до дворното място, което нарушава правото на собственост на ищеца.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД
За да се
реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице
няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е
извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е
противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с
нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на
противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е
действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и
непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използуват и
от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички
случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца.
Отговорността
за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите
на гражданите и има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват
законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите
на другите граждани.
Както
бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице, респективно за да
бъде ангажирана деликатната отговорност на причинителя, възникнала, поради
виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да са налице следните предпоставки:
Първо,
наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие, в
случая действие – поставянето на ограничаваща подхода към дворното място на
по-високи от 2 метра превозни средства, тръба, от ответниците.
Вторият
елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е противоправност на деянието,
тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е
извършено престъпление. Тук следва да се отбележи, че този елемент също е
налице, тъй като с поставянето на тръбата се ограничава ищеца да ползва
съсобствения си имот както намери за добре – в случая същият е препятстван да
паркира микробуса си в дворното място поради ограничението във височината на
входната врата.
На трето
място, следва да се установят вредите, причинени на ищеца от действията на
ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
на обезщетение подлежат реално причинените конкретни вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай, в резултат на действията
на ответниците и невъзможността да паркира буса си в съсобственото си дворно
място, ищецът е използвал услугите на платен паркинг за определен период от
време, за което е заплащал наем в общ размер на 480,00 лева, което се
установява от представените с ИМ фактури, неоспорени от ответниците по
надлежния ред. При тези съображения, съдът счита, че претенцията за сумата от 480,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –
направени разходи за платен охраняем паркинг, за периода 01,10,2018 г. –
30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., се явява основателна
и доказана и следва да бъде уважена като такава.
По отношение
на разноските – ищецът е претендирал разноски в общ размер на 850,00 лева /600,00
за адв.възнаграждение, 100,00 лева за ДТ и 150,00 лева за депозит за ВЛ/, от
които, с оглед изхода на спора и частичното уважаване на претенцията /за едно
от общо двете заявени искания по чл.109 от ЗС и за иска по чл.45 от ЗЗД/,
ответниците му дължат разноски в размер на 567,00 лева. Ответникът П.И. също
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, или от общо
претендирани 600,00 лева от отвеника И. за адвокатско възнаграждение, ищецът
следва да заплати на ответника И. сумата от 200,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС П.И. ***, и Р.Г.
***, да преустановят нарушаване на правото на собственост на В.Н.Н., ЕГН **********,***,
като премахнат изградената ограничителна тръба на входа на дворното място,
намиращо се на *** в гр.***, представляващо ПИ с идентификатор ***. по ***на
гр.***, която ограничава достъпа и ползването на двора, като за разликата до останалата претенция
– за осъждане на ответниците да премахнат изградените метални тръби и метална
мрежа, които ограничават достъпа и ползването на двора и гаражните клетки на
ищеца, ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД П.И. ***, и Р.Г. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 480,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за платен
охраняем паркинг за микробус, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за
периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал1 от ГПК П.И. ***,
и Р.Г. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.Н.Н., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 567,00 лева съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Н.Н., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И. ***, деловодни разноски съразмерно с отхърлената
част от исковете, в размер на 200,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: