Р Е
Ш Е Н
И Е 309/3.5.2019г.
гр. ЯМБОЛ 03.05.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ районен съд гражданска колегия в публично
заседание на 04.04.2019 година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря С.М.
и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
СЪДИЯ Д. гр.дело N .4197 по
описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното
Производството по делото е
образувано по молба на П.Й.Д., с която желае да се осъди „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС”
АД да й заплати сумата от 1544,28 лв. като обезщетение за имуществени вреди в
резултат на ПТП на 13.11.2013г., представляващи разходи във връзка с лечението
й, извършени за периода от 19.11.2013 г. до 10.12.2013 г., заедно със законната
лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда, до окончателното плащане. Претендира и за направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че с ответникът е сключила на 06.11.2013г. задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № ***, валидна от
06.11.2013г. до 05.11.2014г. за следния автомобил: марка „Форд", модел
„Ескорт" с рег.№ ***.
Твърди, че на 13.11.2013г., около
07:00ч., на обходен път „***”, в близост до „***", към ж.к. „***", в
близост до Подстанция на Електроразпределение, в землището на гр. Я., С.П. С.,
при управление на лек автомобил „Форд,", модел „Ескорт", с per. № *** нарушил правилата за движение по пътищата,
загубил управление над автомобила, излязъл извън пътното платно и я блъснал
като пешеходка. При удара й били нанесени следните телесни увреждания -травма с
обхващане на главата, бъбреците, таза и долните крайници; счупване на черепа с
контузия на мозъка; контузия на десния бъбрек с макроскопска
хематурия с хематоми в областта на десния бъбрек; травматичен
шок; фрактура на дясна пубисна кост; счупване на
тялото (диафазата] на лява бедрена кост, закрито;
Вината на
водача С. П. С. е установена с влязла в сила присъда № ***г. по НОХД № ***г. по
описа на РС-Я.
След произшествието ищцата е
транспортирана до МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД- гр.
Я., където след провеждане на диагностични и терапевтични процедури й била
поставена диагноза „травматичен шок, фрактура крании,
фрактура на дясна пубисна кост, фрактура на ляв фемор, контузия на десен бъбрек и била насочена към ортопедично отделение за
лечение на фрактурите. Ищцата била със скъсен във външна ротация ляв долен
крайник, с патологична подвижност. Била проведена операция: открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация под анестезия на ляв
долен крайник. Била извършена допълнителна репозиция
и поставена заключваща плака. Била проведена и рехабилитация в съответното отделение на същата
болница, където лечението и рехабилитацията продължавали.
Поради травмите, движенията на
ищцата били ограничени и много болезнени. През първите шест месеца след
катастрофата тя била изцяло на постелен режим в
домашни условия. Налагало се двете й сестри изцяло да я обслужват при хранене,
тоалет, къпане. Не можела да става. Изпитвала силни болки в бъбреците, левия
крак, в гръбнака. След шестия месец постепенно започнала да става и да се
опитва да ходи с две патерици. Дълго време след инцидента била потисната и
разтревожена. Все още изпитва напрежение и страх от пътуване в автомобил, при
пресичане на улици.
Възстановяването на ищцата все
още продължава. Тя продължава да се оплаква от интензивни болки в бъбреците,
левия крак, глезените и коленете, като болката в крака се усилва при
натоварване и влошаване на времето. Придвижва се с помощта на помощни
средства-патерици.
В резултат на причинените й
травми от описаното ПТП, пострадалата търпи имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение и медицински консумативи.
През периода, считано от
19.11.2013 г. до 10.12.2013г. е извършила във връзка с лечението си разходи, като
общият им размер възлиза на сумата в размер на 1544,28 лв., които е
конкретизирала по пера в исковата молба, и която претендира с настоящият иск.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявената искова
претенция за имуществени вреди - по основание и размер.
Заявява възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на предявеното като вземане по аргумент от чл.
197 от Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2006 г. - отм.
1. Поддържа, че към датата на
предявяване на исковата претенция чрез подаване на исковата молба, същата е
погасена по давност, считано от датата на събитието.
Оспорва всички твърдения в исковата
молба по основанието на предявената претенция за имуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата
молба, че във връзка с настъпването на телесни травми от произшествие,
осъществило се на 13.11.2013г., около 07.00ч. в землището на гр. Я., ищцата П.Д.
е сторила - в български лева, разходи за потребителски такси, лекарства,
провеждане на лечение и медицински консумативи, възлизащи на исковата сума.
Оспорва твърденията с описаните
като разход суми да са се намалили активи на имуществото на ищцата, както и
същите да са разходвани във връзка с провеждане на лечението и от травми при
ПТП.
Оспорва твърденията, че през
периода от 19.11.2013г. до 10.12.2013г. ищцата Д. е извършила описаните в
табличен вид разходи във връзка с провеждане на лечение на травми от ПТП, както
и разходването на описаните суми да е представлявало необходим разход във
връзка с провеждане на лечението и от травми, възникнали при транспортния
инцидент.
Във връзка с горното, оспорва
твърдението разходите в т.1 и т.З от таблицата, поместена в исковата молба - за
потребителска такса при посещение в „МБАЛ Св. Панталеймон"
гр. Я., да са били сторени във връзка и по повод провеждане на лечение/преглед
на ищцата, като последица от настъпилото ПТП. Счита, че извършените плащания
нямат характер на имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП-то от
13.11.2013г.
Счита, че ищцата не е представила
и доказателства, на какво основание и поради какви причини трябва да закупи лекарството
***10 mg.
Оспорва твърденията посочените
горе разходи да са сторени от ищцата и относно лечението й, както и същите
разходи да представляват необходими такива за провеждане на лечението й с оглед
състояние на травма на ищцата от ПТП.
Оспорва претенцията за
имуществени вреди и по размер.
Оспорва размера на предявената
искова претенция за имуществени вреди, като твърди, че предявения размер е
недължим - с аргумент за липса на доказателства разходите да са извършени като
необходими за лечението на ищцата и чрез разходване на лични нейни имуществени
активи.
Оспорва изцяло иска за присъждане
на лихва по претенцията за имуществени вреди, като неоснователен, по
съображения за неоснователност на главния иск.
Във връзка с изложеното, моли да бъдат
отхвърлени предявените от П.Й.Д. искове, като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за
присъждане в полза на ищеца на направени по делото разноски, като оспорва и
размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните
размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендира за направените по
делото разноски.В хода на производството ответникът не изпраща представител на
проведените съдебни заседания.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
С Присъда № *** г. постановена по
НОХД № *** по описа за
Ищцата е представила протокол за
оглед на местопроизшествието съставен на 13.11.2013 г. от разследващ полицай
при РУП- Я., албум с фотоснимки, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 13.11.2013 г.
за посетено ПТП от полицай при ОД на МВР – Я. за станало ПТП в гр. Я. на ул. обходен път изток в кв. „***
между ППС с рег. № ***, марка „Форд”,
модел „Екскорт”, собственост на С. П. С. с водач С. С. и участник П.Й.Д., за която
е посочено, че е пострадала с диагноза ***
За установяване на здравословното
си състояние ищцата е представила 3 бр. епикризи, издаден от
МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД гр. Я. за това, че
постъпила за лечение в болницата на 13.11.2013 г. и е изписана на 19.11.2013 г.
с диагноза ***, ***, ***, *** и ***.
Представено е съдебномедицинско
удостоверение № ***г. издадено от Д-р Ч., който дава заключение, че П.Й.Д. при
възникнало ПТП на 13.11.2013 г. е получила автомобилна травма – травма
вследствие блъскане на движещ се лек автомобил, при което е получила съчетана
травма с обхващане на главата, десния бъбрек, таза и крайниците, изпаднала в
състояние на травматичен шок и по спешност била приета на лечение в ОАИЛ при МБАЛ
Св. Пантелеймон” АД гр. Я. Ищцата е представила експертно решение № *** от заседание *** г. на комисията за общи
заболявания е към МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД с посочена работоспособност 50% ТНР и
водеща диагноза ***. Представена е изготвена от Гаранционен фонд –
С. справка за сключена застраховка
„ГО” на автомобилите, в която е
посочена и застраховката на автомобила, причинил процесното ПТП.
За заплатените от ищцата суми във
връзка с осъщественото й лечение същата е представила фактура от 19.11.2013 г.
за сумата от 34.80 лв. и касов бон към нея, фактура от 21.11.2013 г. за сумата
от 1380 лв. с касов бон към нея, фактура
от 29.11.2013 г. за сумата от 23.12 лв., фактура от 30.11.2013 г. за сумата от
55.89 лв., рецепта издадена от д-р И., фактура № *** г. за сумата от 50.39 лв.
за които са представени и касови бонове.
По искане на ищцата по делото
бяха допуснати и изслушани 2 съдебномедицински експертизи и съдебно-счетоводна
експертиза.
Съгласно заключението към
съдебномедицинска експертиза вх. № ***г. на д-р Б. - ***, въз основа на представените медицински
документи по делото описаните в представените епикризи
травми могат да бъдат в причинна връзка с настъпилото ПТП. Травмите, които е
получила ищцата са наложили медицински разходи за възстановяване на здравето
й, което е достигнало до Решение на
ТЕЛК. Вещото лице заяви в съдебно заседание, че всички разходи извършени от
ищцата и представени по делото са свързани с подобряване нейното здравословно
състояние и с лечението й.
Съгласно заключението на
представената съдебномедицинска експертиза вх. № *** г. извършена от д-р Н.Й. –
специалист по ортопедия и травматология в МБАЛ „Д-р Иван Силимински” – С. в резултат на ПТП от 13.11.2013 г. ищцата П.Й.Д.
е получила следните травматични увреждания: съчетана травма – глава, корем,
таз, крайници, довело до състоянието на травматичен шок, глава – фрактура на
черепа, корем с контузия на десния бъбрек и хематолия,
таз – фрактура на дясната пубистна кост, фрактура на
тялото на лявата бедрена кост. Уврежданията са получени в резултат на удар с
твърди, тъп предмет или друг твърд тъп или тъпоръбест
предмет. Предполага, че счупването на бедрото е в резултат на първоначалния
директен удар от лекия автомобил, а счупването н дясната пубистна
кост, контузията на бъбрека и счупването на черепа от последвалото падане върху
земята и удар в твърдата земна повърхност на настилката, на широка основа.
Съчетаната травма, протекла с клинична
картина на травматичен шок се характеризира с медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Описаните от вещото лице травми, които е понесла ищцата
са й причинили за различните травми временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, трайно затрудняване
движението на десния долен крайник, трайно затрудняване на ляв долен
крайник, като обичайния възстановителен
период на уврежданията, аналогични на тези претърпени от ищцата са с различна продължителност на
възстановителен период. Контузията на десния бъбрек е с възстановителен период
около 2-30 дни, счупването на дясната пубистна кост – възстановяването при по-леки счупвания изисква 20-25
дни постелен режим, а при по-тежки – 30-40 дни
след което болният се вертикализира. Пълно
натоварване на крайника може да се осъществи след около месец, а при по-тежките
фрактури – 45 дни. Тъй като пациентката имала счупване и на лявото бедро, тя не
е могла да се вертикализира по-рано, в съответния
срок. Според вещото лице тя би могла да
натоварва крайника на 60-75 ден. Счупването на лявото бедро
е лекувано оперативно със
заключваща плака, рехабилитация в
леглото се разрешава без да сяда 30 дни, поради фрактура на таза, след
което започва рехабилитация на колянна и тазобедрената
става, сядане в леглото. Натоварване
се разрешава след 5-6 месеца при
достатъчно костно срастване. В случая на пациентката е препоръчано натоварване след 6 месеца.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза вх. № *** г. изготвена от вещо лице С.Д.
посочените в И.М. 5 бр. фактури, а именно: № *** г. е издадена от
МБАЛ „ Свети Пантелеймон” АД на обща стойност от
34.80 лв., представляваща потребителска такса, фактура № *** г. издадена от
МБАЛ” Свети Пантелеймон” АД е на обща стойност 1380
лв. за заплатена ортопедична заключваща плака, фактура № *** г. издадена от
МБАЛ „Св. Пантелеймон”
АД на стойност 23.20 лв. е заплатена потребителска такса, фактура № *** г. е
издадена от ЕТ „К. М.” на обща стойност от 55.89 лв. с вкл. ДДС е за лекарства и фактура № ***
г. издадена от ЕТ „К. М.” на обща
стойност от 50.39 лв. за лекарства. Според вещото лице Н.Т. - Й. при лечение в
болницата пациентите заплащат потребителска такса в размер на 5.80 лв. до 10 дни за една година. Такава сума е заплатена
от ищцата. НОЗК не поема разходите за металните импланти
и ищцата е заплатила 1380 лв. за използваната заключваща плака по време на
операцията. Задължително след такива травми и операции се прави профилактика с антикоаголанти с цел предотвратяването на белодробен тромбемболизъм. По време на престоя в болницата е бил
прилаган препаратът ***, а след дехоспитализация
препарата *** за още 20 дни /какъвто е стандартът според Бота/, предписан от
Д-р А. И. и 5.50 лв. за обезболяващо средство ***.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн.чл.226,ал.1 от КЗ от 2005г./отм./във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Съгласно КЗ с договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: наличие на валидна облигационна връзка по силата на договор за
застраховка "Гражданска отговорност"сключен между деликвента
и ответното дружество, противоправно поведение на деликвента, от което са настъпили вреди; настъпване на
застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди;
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Предвид обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.)
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Липсва
спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, че ответникът е застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС , марка
„Форд”, модел „Ескорт” с рег.№ ***
Влязлата
в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно
посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или отречено, дали
е противоправно и дали деецът е виновен. В съгласие с
трайно установената съдебна практика решението по чл.78а НК се включва
в обсега на чл.300 от ГПК, т.е. влязлото в сила решение по чл.78а НК
е задължително за гражданския съд (Решение по т.д.№ 340/2011 год. на
ВКС-ТК, І т.о; решение № 14 от 04.05.2011 г. По гр.д. № 1493/2009 г. По
описа на ВКС, IVг.о.).
Предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по нохд
№***. по описа на РС Я. съдебен акт, се установява несъмнено извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност,
вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване ищцата, доказва и наличието
на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпилите за нея имуществени вреди, свързани с разходи за лечението на
травмите, които е получила, както и пряката им причинна връзка с деянието. В
тази връзка съдът изцяло възприема заключенията на съдебно-медицинските
експертизи и съдебно – счетоводната експертиза, като обективни и компетентно
дадени, които по несъмнен начин установиха , какви увреждания ищцата е получила
от ПТП-то, какво лечение й е проведено и че разходваните от нея средства
посочени в представените от нея фактури , са във връзка с лечението, което е
провела на травмите, получила ги от процесното ПТП случило се на 13.11.2013г. в
гр.Я. Съгласно представените фактури стойността на тези средства са в размер на
1544.28лв., поради което съдът намира иска за основателен и доказан по размер.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва,
която при непозволеното увреждане се дължи от датата на деликта.
Т.к. в случая ищецът претендира законна лихва от подаване на исковата молба в
съда – 23.10.2018г., то съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, законна лихва следва да се присъди от тази дата.
По отношение на направеното
възражение за изтекла погасителна давност:
Вземанията от
непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от
увреждането или от откриване на дееца или отговарящия за вредоносното деяние.
Началната дата на
погасителната давност е момента на изискуемостта на вземането, а това е денят
на извършване на непозволеното увреждане, ако деецът е известен, а ако не е
известен – денят на неговото откриване –
чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД.
В настоящия случай денят на извършване на непозволеното
увреждане е 13.11.2013г., от когато започва да тече
давността и изтича на 13.11.2018г. Исковата молба е входирана
в съда на 23.10.2018г., като към тази датата не е изтекъл предвидения
погасителен срок от 5 години, поради което направеното възражение от ответника
съдът намира за неоснователно.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото,
които съобразно представения списък са общо от 1025.51лв.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което е в размер на 360лв. с ДДС, тъй като същият е
съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. (338,10 лева) с оглед
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите
на ищцата по делото.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – гр.С., район
Лозенец, бул.”Черни връх” №51Д, ЕИК ***, да заплати на П.Й.Д., ЕГН ********** ***, сумата от
1544,28лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
представляващи разходи направени за лечение и медицински консумативи извършени
за лечението й от травми настъпили в резултат на настъпило на 13.11.2013г.
пътнотранспортно произшествие, дължими от ответника при условията на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” , обективирана
в полица № ***г. с обект на
застраховане лек автомобил марка „Форд“, модел”Ескорт” с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на иска в съда – 23.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на П.Й.Д. направените
по делото разноски в размер на 1025,51лв.
Присъдените на ищцата суми да се приведат от ответника по следната сметка
на П.Й.Д. в Райфайзенбанк /България/ ЕАД : IBAN ***: RZBBBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: