Разпореждане по дело №76/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК. Постъпила е въззивна жалба от К. Д. К. от Г. К. против Определение № 99/22.06.2010 г., постановено по ч. н. д. № 481/2010 г. по описа на РС – К., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. против постановление на РП – К. от 10.05.2010 г., с което е прекратено ДП № 116/2006 г. по описа на ОДМВР – К.. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Досъдебно производство № 116/2006 г. по описа на ОДМВР – К. е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, а именно – за това, че неустановена дата през 2006 г. в Г. К., сам или чрез другиго е съставил неистински частен документ – поставил е подпис от името на С. О. Б. срещу „получил” в Запис на заповед, издаден от Р. Д. Б. на 03.05.2006 г. – и го употребил, за да докаже, че е изпълнено парично задължение към Бодуров и с това е прекратено правно отношение, създадено с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от месец май 2001 г. (съгласно постановлението за образуване на РП – К. от 01.03.2007 г.). По делото не се откриват актове, с които от страна на компетентните да осъществяват наказателно преследване органи да е променен така очертания предмет на наказателното производство. За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че жалбоподателят К. К. не е от кръга на лицата, посочени в чл. 243, ал. 3 от НПК, които лица имат право да обжалват постановленията по чл. 243, ал. 1 от НПК. Настоящата инстанция застъпва същото становище поради следните съображения:

На първо място, жалбоподателят не е обвиняем по делото. На второ място, К. не се явява и „пострадал” (съответно – наследник на пострадалия) по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК. Предметът на конкретното досъдебно производство, така, както е очертан в постановлението на РП – К., с което е образувано наказателното производство, не включва в себе си причиняването по отношение на дадено лице на каквито и да било вреди, още по-малко на жалбоподателя К.. От друга страна, поради изложеното, „Р” или което и да било друго юридическо лице не могат да притежават качеството „ощетено юридическо лице” по смисъла на чл. 243, ал. 3 от НПК по това наказателно производство с така очертания му предмет, доколкото същото понятие (макар това да не е изрично посочено в закона) очевидно е производно на понятието „пострадал” (пострадалият може да бъде само физическо лице). Поради това и няма как въззивният жалбоподател К. К. да се явява представител на ощетено юридическо лице като субект на наказателния процес, за да се поставя въобще въпросът дали същата има представителна власт по отношение на „Р” или няма такава (каквато представителна власт К. към момента няма). Следва да бъде уточнено това, че „престъплението” по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, от което трябва да е претърпяло вреди едно физическо лице, за да бъде „пострадал” по смисъла на същата разпоредба, е това престъпление, което е посочено в съответния акт на органа на досъдебното производство, с който е образувано същото или който определя насочеността му на един по-късен етап (например – постановление за привличане на обвиняем); същото се отнася съответно и до ощетеното юридическо лице като процесуална фигура.

Горното води до извода, че жалбоподателят не е сред лицата, които, съгласно чл. 243, ал. 3 от НПК, имат право да обжалват пред съда процесното прекратително определение на прокурора, издадено по реда на чл. 243, ал. 1 от НПК. От това следва, че първоинстанционният съд правилно е оставил без разглеждане подадената пред него жалба, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 99/22.06.2010 г., постановено по ч. н. д. № 481/2010 г. по описа на РС – К..

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.