№ 1356
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000501543 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№1900/30.03.2022 г., подадена от С. О. Б., чрез адв. Н. Д., срещу Решение
№8/28.02.2022 г. по т.д.№116/2021 г. на ОС – Враца, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателката против Гаранционен фонд, кумулативно съединени
искове – главен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от
влошаване на здравословното й състояние - настъпил ексцес в пряка причинно-
следствена връзка с получени увреждания при ПТП на 06.01.2017 г., в претендирания
размер от 30 000 лв., както и акцесорни претенции – за присъждане на законна лихва
на осн. чл.429, ал.3 от КЗ върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди,
за периода от 19.01.2021 г., до окончателното погасяване на вземането, КАКТО И
законна лихва на осн. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение /главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ/, считано от
10.02.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния и
процесуалния закон, и противоречие с практиката на съдилищата. Настоява се за
отмяна на решението, и постановяване на ново по съществото на спора, с което
предявените претенции да бъдат изцяло уважени. Съдът е приел за установено, че на
ищцата е било определено и изплатено извънсъдебно на 16.08.2018 г. от ГФ
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
травматично увреждане - счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза,
причинено при ПТП на 06.01.2017 г., настъпило по вина на С. С., като водач на л.а.
„Форд Кугър“ с ДК№ ***, без валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП. По делото е установено от
1
събраните експертизи, че впоследствие при ищцата е установена „радикулопатия,
увреждане на лумбо-сакралните коренчета“, което увреждане е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяното ПТП, което не е било налично първоначално, а се е
проявило значително по-късно. Вещото лице от приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза заявява, че не притежава необходимите специални знания в
областта на неврологията, за да отговори в пълнота на поставените въпроси, поради
което заключението е необосновано, и не следва да бъде кредитирано от съда.
Поисканата повторна съдебно медицинска експертиза в вещо лице – невролог, не е
допусната от съда. Приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза е оспорена от
ищцата, тъй като фактическите изводи на вещото лице не са били основани на
проведено същинско събеседване, и не са били проведени психологически тестове,
поради което заключението е необосновано, същото е оспорено своевременно, и е
направено искане за допускане на повторна СПЕ по същата задача, което искане също
е отхвърлено. Поради допуснатите от съда процесуални нарушения, и като е
кредитирал оспорените експертизи, съдът е изградил неправилен извод за липса на
ексцес, поради което е отхвърлил предявените искове. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение, и постановяване на ново по съществото на спора, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Заявява се претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за двете
съдебни инстанции. Релевира се евентуално възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски за процесуално представителство за въззивната
инстанция, в случай, че са по-високи от минималните.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответника Гаранционен фонд и на
третото лице – помагач С. П. С..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№2231/12.04.2022 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез адв. Е. Г., в който се застъпва
становище за неоснователност на въззивната жалба. Не е проведено пълно главно
доказване, че е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата (ексцес)
във връзка с настъпилото ПТП на 06.01.2017 г. Хоспитализацията на ищцата в периода
17.05.2021 г. – 25.05.2021 г. е настъпила четири години след първоначалното
увреждане от ПТП на 06.01.2017 г., като междувременно са налице само два прегледа –
на 12.08.2020 г. и на 26.08.2020 г., с поставена диагноза:“Увреждане на лумбосакрални
коренчета“. Същевременно, получената при ПТП на 06.01.2017 г. „Контузия в
лумбосакралната област“ е отзвучала още по време на стационарния прием
непосредствено след произшествието. Не се установява диагнозата „Радикулопатия“ да
има връзка с бързопреходната контузия на поясната област, с настъпила консолидация
в рамките на 7-10 дни след увреждането. В представената епикриза не са описани
увреждания на гръбначномозъчните нерви и няма обективни данни за неврологичен
проблем. Експертизата, изготвена от ортопедтравматолог, установява, че към момента
състоянието на опорно-двигателния апарат на ищцата е добро. Съдебно-
психиатричната експертиза установява, че ищцата е психически здрава, няма промяна
на психологическото й състояние, няма травми, няма нужда от медикаментозно
лечение, няма психично заболяване. Настоява се за потвърждаване на обжалваното
решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач
2
С. П. С..
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентeн съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна претенция към ответника, по
която е бил постановен отказ за изплащане на обезщетение, поради което съдебният
акт е валиден и допустим.
Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от
страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
Между страните не се спори, че на 06.01.2017 г. ищцата е претърпяла ПТП като
пешеходец, по вина на С. П. С., като водач на л.а.“Форд Кугър“ с рег.№***, който не е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на ПТП. В резултат от това ПТП ищцата е получила
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горното рамо на лявата срамна
кост на таза, както и други травматични увреждания – рана на главата, комоцио със
загуба на съзнание, рана на лявата лакетна става, главоболие, болки в кръста. По
извънсъдебна претенция, предявена пред Гаранционен фонд, с Протокол №16 на УС на
ГФ от 14.08.2018 г. на С. О. Б. е било определено и впоследствие изплатено
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди общо в размер на 20 000
лв., от които 3000 лв. за контузия на главата с мозъчно сътресение, с очаквано трайно
възстановяване за период от 1 месец, 16 000 лв. за счупване на горното рамо на лява
срамна кост, лекувано консервативно, с очаквано възстановяване на движенията на
лявата тазобедрена става за период от 4-5 месеца, и 1000 лв. за останалите увреди –
кръвонасядане на челото, ВЛК на ляв лакът и контузия на поясно кръстната област.
С Искова молба, подадена на 10.08.2021 г., ищцата претендира, че вследствие на
получените травматични увреждания при посоченото ПТП са настъпили допълнителни
усложнения и ищцата не се е възстановила напълно, а през годините, следващи
произшествието, тя е продължила да търпи постоянни болки в областта на кръста и
десния крак, които не могат да се купират. На 12.08.2020 г. било диагностицирано
увреждане на лумбосакралните коренчета с радикулопатия, което състояние ищцата
твърди да е пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП на 06.01.2017 г. В
резултат на това допълнително увреждане ищцата търпи постоянна болка, стягане,
скованост, слабост и изтръпване в десния крак и в лумбалната област. Болката в десния
крак се усещала по задната повърхност на бедрото, като понякога обхваща целия крак
и стига до глезена, като не се влияе от лечение с аналгетици. Поради постоянната
болка била хоспитализирана в периода от 17.05.2021 г. до 25.05.2021 г. в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Козлодуй, но
е изписана с продължаващи болки и ограничения в движенията. На 19.01.2021 г. е
депозирала пред Гаранционен фонд претенция за изплащане на обезщетение за
настъпил ексцес на уврежданията, претърпени от нея при ПТП на 06.01.2017 г., по
която претенция Гаранционен фонд е постановил изричен отказ за изплащане на
обезщетение. Претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за
неимуществените вреди от настъпилия ексцес на травматичното увреждане, получено
при ПТП на 06.01.2017 г., в размер на 30 000 лв., законната лихва върху главницата на
обезщетението, за периода от предявяването на претенцията по реда на чл.558, ал.3 от
КЗ – 19.01.2021 г., до окончателното плащане, както и законна лихва върху тези две
суми /главницата, плюс законна лихва върху нея за периода от 19.01.2021 г. до
3
окончателното плащане/, претендирана на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, за периода
от изтичането на срока от 15 дни след уведомяването – т.е. от 10.02.2021 г. до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд е оспорил изцяло
предявените искови претенции, поради липса на причинна връзка на актуалното
увреждане на здравето, търпяно от ищцата, изразяващо се в увреждане на
лумбосакралните коренчета с радикулопатия, с травматичното увреждане,
претърпяно от ищцата при ПТП от 06.01.2017 г. При условията на евентуалност се
поддържа прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение. Оспорва се
дължимостта на законна лихва, като се поддържа, че същата се дължи за забава на ГФ
да се произнесе по предявена претенция в законоустановения срок за произнасяне. В
случая ГФ се е произнесъл в законния 3-месечен срок от предявяването на
претенцията, поради което лихва за забава не се дължи.
За установяване на твърдяното от ищцата увреждане на лумбосакралните
коренчета с радикулопатия, и спорната между страните причинна връзка между тези
страдания на ищцата и претърпяното от нея ПТП на 06.01.2017 г., по делото е
назначена Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност
ортопедия и травматология, депозирана на 04.01.2022 г. /на л. 128-130 от делото на ОС
– Враца/. След извършен преглед на ищцата, и запознаване с медицинската
документация, експертизата установява, че ищцата при процесното ПТП на 06.01.2017
г. е получила счупване на горното рамо на лявата срамна кост с леко приплъзване на
лонното съчленение на таза, разкъсно-контузна рана на десния лакът и кръвонасядане
на челото в дясно. Няма медицински данни за установени нарушения на целостта на
поясните прешлени и кръстцовата кост, които да водят до засягане на коренчета на
гръбначно-мозъчните нерви с последваща радикулопатия. При процесното ПТП е
настъпило счупване на горното рамо на лявата срамна кост, което е довело до
затруднение на движението на долния ляв крайник, но няма медицински данни за
засягане на функцията на долния десен крайник. Лечението е проведено
медикаментозно с обезболяващи и противооточни медикаменти, и хирургична
обработка на раната. По време на престоя в болницата, който е бил 3 дни,
възстановителния процес е протекъл гладко. За последващия период след
дехоспитализацията на ищцата не е представена медицинска документация относно
възстановителния процес. Обичайният възстановителен процес при подобно
увреждане е от порядъка на 2-3 месеца, като уврежданията подлежат на пълно
възстановяване. В конкретния случай лечението е било консервативно, и не се е
налагало оперативно такова. Липсват медицински данни за настъпили усложнения от
първоначалното увреждане, в това число липсват прегледи и консултации при
специалист невролог за увреждания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб
за периода от ПТП до изготвяне на заключението. В представената по делото епикриза
от хоспитализация в периода от 17.05.2021 г. до 25.05.2021 г. в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Козлодуй,
липсват описани увреждания на гръбначно-мозъчните нерви, като няма и обективни
данни за такива. Актуалното здравословно състояние на ищцата към момента е добро
по отношение на опорно-двигателната функция – настъпило е пълно възстановяване по
отношение на двигателната активност на двата долни крайника, като не са налице и
данни за нарушаване на тяхната функция, както и няма данни за неврологичен
проблем, водещ до нарушаване на тази функция. При прегледа е установен
посттравматичен хигром на дясното бедро, чиято давност не може да бъде преценена,
4
но в медицинската документация за лечението на първоначалното увреждане няма
данни да е било налице такова увреждане при претърпяното ПТП. В обобщение
експертизата обосновава извод, че не може да се приеме наличие на причинно-
следствена връзка между оплакванията, за които ищцата е била хоспитализирана в
периода от 17.05.2021 г. до 25.05.2021 г. в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Козлодуй, с процесното
ПТП на 06.01.2017 г. – както поради изминалия продължителен период от време между
двете събития, така и поради липсата на медицинска документация за периода от
изписването на ищцата на 09.01.2017 г. до 08.02.2021 г., когато тя е посетила личния си
лекар. При изслушване на експертизата в о.с.з. на 13.01.2022 г. вещото лице уточнява,
че по делото има данни, че ищцата е посещавала личния си лекар, но не и данни да са
правени консултации със специалист невролог, който може да констатира
уврежданията /като радикулопатия/. Личният лекар е могъл да насочи ищцата към
консултация с невролог, съобразно нейните оплаквания, но той не е направил това, от
което може да се направи извод, че той не е намерил това за необходимо. Ищцата е
била прегледана от невролог при хоспитализацията й, но той не е диагностицирал тези
оплаквания. Заболяването в кръста следва да бъде установено от специалист невролог,
какъвто ищцата не е посещавала, тъй като за болката в областта на кръста може да има
много причини. От направената за нуждите на експертизата рентгенография не са
налице данни за промени в костния скелет в поясния раздел на гръбначния стълб –
всичко е нормално за възрастта, без данни за стари или пресни счупвания.
Съдът констатира, че макар в раздел „Данни в делото от значение за
експертизата“ на така изготвеното заключение да са отразени релевантни за
поставената задача обстоятелства, заключенията на експертизата частично не
кореспондират на представените по делото писмени доказателства:
в Епикриза от Хирургично отделение на МБАЛ“Св. Иван Рилски“-гр. Козлодуй,
от ИЗ №17/2017 г. за хоспитализация на ищцата в периода 06.01.2017 г. до
09.01.2017 г. /на л.10/ е отразено, че при извършените консултативни прегледи са
установени „Лумбални прешлени – леко изразена сколиоза с конвекция надясно.
Суспектни данни за сублуксация на нивото на L5-S1“. При проведена
консултация с невролог е установено: „Контузио регио лумбосакралис.
Вертебрален синдром. Полирадикулярен синдром. Контузио капитис. Комоцио
церебри.“, докато в експертното заключение се твърди, че в медицинската
документация, съставена във връзка с лечението на първоначалната травма
липсват медицински данни за установени нарушения в кръстцовата кост, които
могат да доведат до засягане на коренчета на гръбначно-мозъчните нерви с
последваща радикулопатия;
в представената Етапна епикриза /на л.11-12/ са посочени извършени прегледи на
ищцата от личния лекар по повод сходни оплаквания на ищцата в периода след
дехоспитализацията й на 09.01.2017 г. до 08.02.2021 г., а именно: на 10.03.2017 г.
„постоянна болка, която не може да се купира“, във връзка с „контузия в областта
на тазобедрената става“ /позиция 50. и 50.1/; на 09.04.2019 г., на 13.04.2019 г. и на
23.04.2019 г. - „постоянна болка, която не може да се купира“ във връзка с
„контузия в областта на тазобедрената става“ /позиция 64. и 64.1, както и позиция
65. и 65.1/, и „контузия в областта на тазобедрената става“ /позиция 66.1/; на
04.07.2020 г. „радикулопатия“ /позиция 77.1/; на 12.08.2020 г. и на 26.08.20202 г.
„Увреждания на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде“
/позиция 78 и 79/, и „радикулопатия“ /позиция 78.1 и 79.1/. Въпреки това, в СМЕ
5
е отразено, че за последващия период след дехоспитализацията на ищцата не е
представена медицинска документация относно възстановителния процес. Също
така, в етапната епикриза са отразени извършена консултация с невролог на
04.07.2020 г., докато в заключението е отразено, че липсват данни да са правени
консултации със специалист невролог, който може да констатира уврежданията
/като радикулопатия/. Установява се и отразена в етапната епикриза извършена
консултация с ортопед-травматолог на 13.04.2019 г., която кореспондира на
отразените на позиции 64 и 65 в етапната епикриза „постоянна болка, която не
може да се купира“ във връзка с „контузия в областта на тазобедрената става“,
както и извършено изследване „Рентгенография на тазобедрена става на
13.04.2019 г.“ на позиция 25 в частта “Изследвания“.
Поради така констатираните вътрешни несъответствия в самата експертиза, и
между нея и представените по делото писмени доказателства, съдът не кредитира
заключението на СМЕ, приета от първостепенния съд.
Пред въззивната инстанция е допусната и приета Комплексна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещи лица невролог и ортопед-травматолог. След
запознаване с медицинската документация по делото, и извършен на 19.09.2022 г.
личен преглед на ищцата, експертизата стига до заключение, че оплакванията на
ищцата за постоянна болка, която не може да се купира, по проекцията на десния
седалищен нерв, могат да бъдат обсъдени за връзка с първоначалната травма в
люмбосакралната област, получена при ПТП на 06.01.2017 г., тъй като още
непосредствено след злополуката, от направените рентгенови изследвания са отчетени
някои отклонения от нормата, които не са взети предвид от експертизата, изготвена
пред първостепенния съд, а именно – „Лумбални прешлени – леко изразена сколиоза с
конвекция надясно. Суспектни данни за сублуксация на нивото на L5-S1“. Към
настоящия момент при ищцата са налице твърдяните в исковата молба неврологични
увреждания, изразяващи се в болки в поясния отдел на гръбначния стълб,
разпространяващи се към десния крак, леко ограничени движения в поясния отдел на
гръбначния стълб. До момента обаче не са извършени необходимите за уточняването
на диагнозата изследвания – динамични рентгенови снимки на поясни прешлени,
компютърна томография и при необходимост – ядрено-магнитен резонанс на поясен
отдел на гръбначен стълб, електромиография. Още по-наложително е това, с оглед на
появилата се в последната година „внезапна слабост с чувство за омекване“ на двата
крака, налагаща приклякане. При извършения личен преглед на ищцата експертизата е
констатирала също налична подутина по външната повърхност на дясното бедро с
овална форма и размери 6 см. Х 8 см., с мековата консистенция, неболезнена, с
непроменена кожна покривка, определена от експертизата като посттравматична
мускулна херния на външния десен бедрен мускул. Това образование е констатирано и
при прегледа, извършен на 29.12.2021 г. за нуждите на депозираната пред
първостепенния съд СМЕ, и е отразена като „посттравматичен хигром с намалена
чувствителност в областта на дясното бедро в средната трета по външната
повърхност“, като липсват други медицински документи, в които да е отразено това
образувание, като първоначалната експертиза е дала заключение /в отговора на въпрос
№9/, че давността на това образувание не може да бъде преценена. Приетата пред
въззивната инстанция експертиза приема, че тези страдания /констатираните
неврологични увреждания, пораждащи болки в поясния отдел на гръбначния стълб,
разпространяващи се към десния крак, леко ограничени движения в поясния отдел на
гръбначния стълб, както и посттравматична мускулна херния на външния десен бедрен
6
мускул/, биха могли да се свържат с травматичните увреждания, настъпили при ПТП
на 06.01.2017 г., но към момента не са прецизно уточнени и диагностицирани с
високоинформативни образни и електрофизиологични изследвания, а без тези
изследвания не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса на какъв е
приозходът на оплакванията на ищцата понастоящем. Перспективата за
възстановяването на ищцата от тези страдания е в пряка зависимост от резултатите от
тези задължителни допълнителни изследвания. Чувството за болка и страдание е
субективно усещане и трудно подлежи на експертна оценка, като преценка за
интензитета на болковия синдром може да бъде направена едва след извършването на
посочените уточняващи изследвания. При изслушване на заключението в о.с.з. на
13.10.2022 г. експертите уточняват, че въпреки дадените от експертизата указания на
ищцата да извърши някои от необходимите изследвания и да представи на
експертизата резултатите от тях, ищцата не е представила на вещите лица резултати от
извършени допълнителни изследвания.
Съдът намира приетото във въззивната инстанция заключение на КСМЕ за
компетентно изготвено, логично, обосновано, и изцяло кореспондиращо на приетите
по делото писмени доказателства, поради което го кредитира изцяло.
От събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация и
експертизи, съдът намира за установено от фактическа страна по несъмнен начин, че
понастоящем ищцата търпи болки и страдания, изразяващи се в болки в поясния отдел
на гръбначния стълб, разпространяващи се към десния крак, и леко ограничени
движения в поясния отдел на гръбначния стълб, констатирани за пръв път в
медицинската документация на 04.07.2020 г. с поставена диагноза „радикулопатия“, и
на 12.08.2020 г. с поставена диагноза „Увреждане на лумбо-сакралните коренчета“
/съгласно отразеното в представената Етапна епикриза на л.12/, както и е налице
посттравматична мускулна херния на външния десен бедрен мускул, неотразена в
медицинската документация, но констатирана от назначените по делото първоначална
СМЕ, и от назначената от въззивния съд КСМЕ. Установява се, че тези страдания на
ищцата, според своя характер Е ВЪЗМОЖНО да бъдат свързани с травматичните
увреждания, настъпили при ищцата при осъщественото на 06.01.2017 г. ПТП, но такава
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени от ищцата
на 06.01.2017 г. при процесното ПТП, и настоящите болки и срадания, търпяни от
ищцата, изразяващи се болки в поясния отдел на гръбначния стълб, разпространяващи
се към десния крак, леко ограничени движения в поясния отдел на гръбначния стълб, и
посттравматична мускулна херния на външния десен бедрен мускул не се установява
по несъмнен начин. Между травматичното увреждане на 06.01.2017 г. при процесното
ПТП и диагностицирането на посочените актуални страдания на ищцата /през м. юли
2020 г./ е изминал период от три години, през които няма извършени обективни
изследвания, нито консултации с невролог, които да са констатирали обективно да са
налице посочените страдания. Експертизата сочи, че субективните оплаквания на
ищцата могат да имат различен произход, както и не може да се изключи настъпило
междувременно друго травматично събитие, което да е предизвикало появата на тези
страдания. Към момента не са прецизно уточнени и диагностицирани с
високоинформативни образни и електрофизиологични изследвания, а без тези
изследвания не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса на какъв е
приозходът на оплакванията на ищцата понастоящем.
При лежаща доказателствена тежест върху ищцата да установи по несъмнен
начин наличието на пряка причинна връзка между възникналите впоследствие болки и
7
страдания, и настъпилото увреждащо събитие на 06.01.2017 г., съдът намира тази
доказателствена задача да не е изпълнена. При липса на проведено пълно главно
доказване на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав,
пораждащ отговорността на ответника, искът се явява неоснователен, и следва да се
отхвърли изцяло.
Предвид извода за неоснователност на иска, поради недоказаност на
основанието му, не следва да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства
/свидетелски показания и СПЕ/ във връзка с обема на търпените от ищцата болки и
страдания от посочените новопоявили се увреждания, както и предизвиканите от тези
нови увреждания психически и емоционални страдания, относими към определянето
на размера на справедливото обезщетение.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата страна
има право на да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Такова искане
обаче не е направено, поради което на въззиваемата страна разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №8 от 28.02.2022 г., постановено по т.д.№116 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд – Враца.
Решението е постановено при участието на С. П. С., с ЕГН **********, в
качеството на трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8