О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
513
гр.Враца, 20.09.2022
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, втори състав, в
закрито заседание на 20.09.2022 г. /двадесети септември, две хиляди двадесет и
втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 580/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по ИСКАНЕ на К.Д.Д., понастоящем в Затвора ***, против ответник – С.
С. – ** , с правно основание посочено в искането чл.251 ал.1 от АПК вр. чл.277 ал.2 от ЗИНЗС.
Иска се от съда да се произнесе по реда на чл.253 ал.1 от АПК - да се прекратят
действията на длъжностното лице, които не се основават на административен акт
или закон, т.к. му предстоят още посещения при * .
Искането
е с дата от 12.09.2022г., подадено е чрез началник Затвора *** и заведено с
рег. № 5149/12.09.2022г. Искането е заведено в АдмС-Враца с вх. №
2911/15.09.2022г., като към искането е приложен документ за внесена д.т. в
размер на 10 лв. Има приложен и препис от искането.
С придружителното писмо към искането, от Началника
на Затвора *** , се уведомява АдмС-Враца, че справка за случая е изпратена по
адм.д. № 522/2022г. на АдмС-Враца.
Приложено
е служебно адм.д. № 522/2022г. на АдмС-Враца, което е прекратено с Определение
№ 401/05.09.2022г. поради неизпълнени указания и на основание чл.158 ал.3 от АПК.
Преценявайки
искането и становището на Началника на Затвора – *** , изразено в Справка с
изх. рег. № 4438/15.08.2022г., приложена към адм.д. № 522/2022г. на АдмС-Враца,
съдът приема, че искането е НЕДОПУСТИМО
за разглеждане по същество, при следните съображения:
Производството по част шеста от ЗИНЗС
/Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/, озаглавена „Защита
срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“, регламентира
правната възможност на всеки лишен от свобода или задържан под стража да може
да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение
на наказанията, които са в нарушение на забраната по чл. 3 от закона, респ.
може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на тази забрана.
Правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС регламентира, че
осъдените и задържаните под стража лица не могат бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Искането по чл. 276, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС,
каквото е процесното (независимо, че страната е посочила чл. 251 от АПК), не
следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяното действие не се отнася
до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по
смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, респ. не е налице
хипотеза, която да изисква прекратяване на действието, така че да се преустанови
понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение.
Следователно,
предпоставка за защитата по глава шеста от ЗИНЗС е не само наличието
на незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, а е
необходимо също така то да касае условията за изтърпяване на наказанието,
посочени в ал. 1 на чл. 3 ЗИНЗС.
Съдът намира, че за
молителя не е налице правен интерес от търсената защита. Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС
всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 т. 1 или извършването на
действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл. 3 съгласно т. 2.
Видно от справката на
Началника на Затвора вх. № 2650/ 15.08.2022г., приложена към адм.д. №
522/2022г. на АдмС-Враца, молителя К.Д. търпи наказание в Затвора ***. Със
Заповед на Началника на Затвора е прекатегоризиран и настанен на работа по домакински
щат на длъжност ** . С рег. № М-3069/31.05.2022г. ** К.Д. е поискал разрешение
да ползва медицинска помощ в лечебно заведение извън Затвора – посещение на * ** в
гр. ***. Спрямо **. Д. се прилага електронно наблюдение, което е със зона в
непосредствена близост до Затвора, където полага труд и същото не може да
възпрепятства провеждането на нерегламентирани свиждания или срещи с лица,
различни от ** .
В искането си до съда
**. К.Д. твърди, че по реда на чл.72 ал.2 от ЗИНЗС е настанен във външен
работен обект ** до ОЗ- ***, без охрана, т.к. с решение на Окръжен Съд – *** на
основание чл.64 ал.1 от ЗИНЗС е настанен преди поведе от две години в общежитие
от „открит тип“ и за него важат разпоредбите на чл.72 от ЗИНЗС. На 30.06.2022г.
имал записан час при * извън местата за лишаване от свобода, негово право по
чл.72 ал.3 т.1 от ЗИНЗС. Подал молба чрез ИСДВР до началника, за което бил
инфор-миран, че същата е разписана: „За изпълнение от ДГН“. На 30.06.2022г. ДГН
С.С. му казал, че е организирал конвой с охрана, с който да бъде заведен.
Молителят К.Д. смята, че не следва да има охрана, тъй като чл.72 ал.3 т.1 от
ЗНЗС гласи: „полза медицинска помощ в лечебни заведения извън местата за
лишаване от свобода, включително стационарно лечение БЕЗ охрана“. Смята, че
действията на същия /ДГН/ не са от естество да дерогират законово установено
положение и след като законодателя е преценил, че този тип общежития могат да
ползват медицинска помощ извън местата за лишаване от свобода, без охрана.
Всякакви други разсъждения са ирелевантни, предвид обстоятелството, че липсва
издаден адм. акт за извеждане с охрана на настанените „открит тип“. Затова иска
да се прекратят действията на длъжностното лице ДГН С.С., които не се основават
на административен акт или закон, фактически конвоя с охрана до *, т.к. му
предстоят още посещения при * .
В
справката на Началника на Затвора- ***, посочена по-горе, се сочи, че съгласно
чл.72 ал.3 от ЗИНЗС – лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в затворнически
общежития от открит тип, могат по
т.1 да ползват мед. помощ в леч. заведения извън местата за лишавана от
свобода, включително стационарно лечение без охрана. Сочи се, че терминът
„могат“ е, че се дава възможност за преценка относно конкретния случай,
престъплението, изтърпяната част и остатъка от наложеното наказание, както и
поведението на осъденото лице в контролирана среда. ** К.Д. е осъден за
извършено престъпление по чл.** ал.* т.** от НК
/ * / на **
, остатък от * год. и * мес. Фактически е преценено, че ** К.Д. следва да бъде
конвоиран с охрана до * .
В разпоредбите на
ЗИНЗС и ППЗИНЗС липсва предвидена възможност за оспорване на резолюции или
фактически действия на надзорно охранителния състав, в т.ч. и ДГН - за
осъществяване на конвой с охрана до * , от страна на осъденото лице. Съгласно
чл.27 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода – „Консултации и лечение с лекари
по дентална медицина извън местата за лишаване от свобода се извършват по реда
на глава четвърта“. В разпоредбата на чл.61 от глава четвърта от Наредба № 2 е
посочено, че необходимостта от охрана при провеждане на лечение в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода се преценяват от началниците на
местата за лиша-ване от свобода /ал.1/, обвиняемите и подсъдимите могат да
бъдат лекувани в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода само с
охрана /ал.2/ и охраната се осъществява от служители на надзорно охранителния състав
на съответния затвор, поправителен дом или арест /ал.3/. Нормите на ЗИНЗС и
подзаконовите актове по прилагането му са специални и дерогират общото правило
на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Изложеното води до
извод за недопустимост на оспорването, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, а именно актът /действието/ не подлежи на оспорване и оспорващия няма
правен интерес от оспорването.
Водим от гореизложеното
и на основани чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕ на К.Д.Д., понастоящем в Затвора *** , против С. С.
– ** - да се прекратят действията на
длъжностното лице, които не се основават на административен акт или закон, с
правно основание чл. 276 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело № 580/2022 г. по описа
на Административен Съд – гр. Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА пред тричленен състав на АдмС - Враца, в 7/седмо/
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
Да
се уведомят молителя К.Д. ***.
АДМ. СЪДИЯ: