Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.07.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На петнадесети
май година
2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Стефка
Александрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 16728 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените искова молба обстоятелства и увеличение на
иска допуснато в о.с.з. на 15.05.2018г. М.Д.М. ЕГН ********** с адрес: *** против
З. „Б.В.И.Г.“ АД, ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за заплащане на
сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
телесни увреждания от ПТП, настъпило на
22.05.2015 год., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 22.05.2015 год. до окончателно изплащане на
вземането, както и сума в размер на 600 лв., при общ размер от 2000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и болногледач, резултат
от посоченото ПТП, ведно със законната лихва от 22.05.2015 год. до окончателно
изплащане на сумата. Претендира съдебно - деловодните разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 22.05.2015 г. около 17:30 ч. в гр. Варна,
по бул. „Приморски“ до ул. „Стефан Стамболов“, при управление на л.а. „Пежо 307 СВ“, с per. №
******, водачът Т.В.Т.нарушила правилата за движение по пътищата в резултат на
което блъснала пресичащата, като пешеходец от дясно на ляво ищца М.Д.М.. Твърди
се, че в резултат на реализираното ПТП, на ищцата М. са причинени следните телесни
увреждания: 1/ счупване на пубиса /срамна кост/, закрито в дясно, 2/ множество
охлузвания и натъртвания по главата и тялото. Сочи се, че след инцидента пострадалата ищца била прегледана в спешен център при МБАЛ „Св.
Анна“ гр. Варна. Проведени са клинични прегледи, образни изследвания, назначено
медикаментозно лечение. Сочи се, че пострадалата е изписана след 5-дневен
престой в лечебното заведение с указания да спазва постелен режим 35 дни,
продължаван е на антибиотичната терапия още 30 дни, след което постепенно
изправяне на патерици. Твърди се, че ищцата е претърпяла силни болки и много
страдания. Сочи се, че ищцата била на 64
години към датата на ПТП, в работоспособна възраст, физически активна, но в
резултат на травмата се променил обичайния й начин на живот, като за дълго
време трябва да спазва леглови режим и се нуждае от помощта на близките си за
обслужването. Издаден бил болничен лист на ищцата, с предписан отпуск да временна
неработоспособност за период от 37 дни. Твърди се, че към момента на депозиране
на исковата молба ищцата М.М. все още не
е възстановена. Твърди се още, че във
връзка с проведеното лечение пострадалата е направила разходи в размер на 2 000
лв., за извършването на рехабилитация и заплащането на болногледач, които
представляват причинени имуществени вреди в резултат на пътния инцидент и
следва да й бъдат възстановени.
Твърди
се, че случая било образувано ДП № 272/2015 г. по описа на ОДМВР- Варна, сектор
„Пътна полиция“, пр.пр. № 7187/2015, по описа на РП-Варна, водено срещу Т.В.Т..
Поддържа се, че деликвентът Т.Т., като
водач на л.а. „Пежо 307 СВ“, с per.
№ ******, е застрахован по З.ължителна
застраховка "Гражданска отговорност" в ответното З. “Б.В.И.г. АД, ***9 със срок на
действие 07.11.2014г. до 07.11.2015 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 22.05.2015 г.
Ответникът- З. „Б.В.И.Г.“ АД, в срока по
чл.367 ГПК, депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Заявява, че от
представените с исковата молба доказателства не се разкрива в достатъчна степен
механизма на ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на
участниците в него.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като твърди, че пострадалата е могла да забележи приближаващият се автомобил и
при полагане на необходимата грижа и бдителност, удар не би настъпил. Сочи, че
с поведението си ищцата като пешеходец е нарушила разпоредбите на чл. 108, чл.
113 и чл.114 ЗДвП. В тази връзка твърди, че с оглед на един от основните
принципи в правото, че никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, при определяне размера на обезщетението следва да се
отчете фактът на съпричиняването. Заявява, че искът не е доказан по основание,
но не е доказан и по размер, като твърди също така, че размера на претенцията е
завишен. В тази връзка излага, че размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като понятието справедливост по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Оспорва
претенцията за лихва от датата на деликта, като твърди, че ответното
застрахователно дружество не било уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, следователно не е в забава и не дължи лихви за това. Поддържа, че З.ължен
за заплащане на претендираните лихви е единствено делинквентът /
застрахования/. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощика си адв.К. поддържа предявените искове.
Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно
заседание ответникът чрез юрк.Рабухчиев оспорва предявените искове. Представя
списък на разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК вр. с чл.12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с per. №1470/ 25.05.2015г. на 22.05.2015 г. около 17:30 ч. в гр.
Варна, по бул. „Приморски“ до ул. „Стефан Стамболов“, настъпило ПТП, при което л.а. „Пежо 307 СВ“,
с per. № ******, с водач
Т.В.Т.блъснал пресичащата от дясно на ляво пешеходка М.Д.М., като последната в следствие
на удара пострадала – с фрактура на
таза и била откарана в
МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна./л.6 - л.7 от делото/
По случая било образувано ДП №
272/2015 г. по описа на ОДМВР- Варна, сектор „Пътна полиция“, пр.пр. №
7187/2015, по описа на РП-Варна, водено срещу Т.В.Т., видно от приетите
протокол за оглед на местопроизшествие от 22.05.2015г., АТЕ и СМЕ по ДП № 272/2015 г. /л.55-л.74 от
делото/
От приетото в заверен препис Решение №1347/ 28.06.2017г., постановено по н.о.х.д. №2338/ 2017г. по описа на РС Варна, /влязло в законна сила на 13.07.2017 г./, се установява, че водачът Т.В.Т.е призната за виновна в това, че на 22.05.2015 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо" с peг. № ******, нарушила правилата за движение на ЗДвП - чл. 116 ЗДвП: ..Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.", чл. 119, ал.1 от ЗДвП: ,.При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.", § 6, т.54 ЗДвП: „Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, и по непредпазливост причинила на М.Д.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно и долно рамо на срамната кост в дясно, обусловило трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за период от около 1,5-2 месеца, при благоприятно протичане на възстановителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно б. ,”а", пр.2, вр. ал.1 б. .,Б" пр.2 вр. чл. 342, ал. 1. пр. 3 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 /една/ година.
Постановеното решение по чл.78а НК е З.ължително за гражданския съд по смисъла на чл.
300 от ГПК, досежно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца./Решение №47 от 23.07.2012г.
постановено по т.д.№340/2011г. на ВКС , ТК, І т.о. /
От приетата епикриза по ИЗ № 8759/2015г. на МБАЛ „Св. Анна”, гр.Варна се установява, че М.Д.М. е постъпила на 22.05.2015 г. след претърпяно ПТП с диагноза - СЧУПВАНЕ на пубиса /дясна, срамна кост/. При приемането пострадалата била контактна, адекватна, ориентирана, с ясен спомен за случилото се. Направена е Ро снимка - Счупване на горното и долното рамо на срамната кост. Проведено консервативно лечение. На 28. 05. 2015г. е изписана с подобрение с препоръка да спазва постелен режим в продължение на 35 дни, след което да ходи с патерици още 30 дни. /л.9 от делото/
Видно от Болничен лист по ИЗ №
8759/2015г. на МБАЛ „Св Анна” гр.Варна, поради претъпяната злополука на ищцата
е предписан болничен отпуск, поради
временна нетрудоспособност от
общо 37 дни.
/л.10 от делото/
Според
приетото неоспорено заключение на СМЕ с
в.л. д-р Т.Д. – ортопед –травматолог, вследствие на ПТП на 22.05.2015 г.
ищцата М.Д.М. на 64 г. е получила следните
травматични увреждания: счупване на ДВЕТЕ РАМЕНА на ДЯСНАТА СРАМНА КОСТ. От неоспореното заключение се установява
още, че спрямо ищеца е проведено е следното лечение: болнично - от 22.05.2015 г. до 28. 05. 2015 г. - 6
дни и домашно - амбулаторно - от 28.05.2015 г. до около 2-3 месеца – обичайния период за този вид
травма. По време на домашно-амбулаторното лечение е било необходимо спазване на
постелен режим за около 20 дни, след което е било необходимо провеждане
на раздвижване.
Вещото лице сочи, спазването на постелен
режим е изисквало ищцата да ползва чужда помощ за около 30 дни. След изтичане
на постелния период е било необходимо провеждане на рехабилитация на ищцата, за
период от около един месец. В
заключението се сочи, че няма медицинска документация за настъпило усложнение в
състоянието на ищцата. В обясненията си в о.с.з. на 31.01.2017г., в.л. д-р Т. Д. сочи, че според по-късно представена рентгенова снимка,
счупването на срамната кост при ищцата е зараснало, като в издадена от личния
лекар етапна епикриза са отразени ограничени движения в дясна тазобедрена
става, без конкретизация на намаления обем. Пояснява, че е възможно ищцата да
има болки с непериодичен характер и по настоящем, предвид възрастта и.
Съдът възприема заключението на съдебно
медицинска експертиза с вещо лице д-р Т. Д. – ортопед-травматолог, като
обективно, компетентно дадено и кореспондиращо
на приетите неоспорени писмени доказателства.
Представен е неоспорен договор за
поръчка от 10.06.2015г., с който ищцата възложила на А.С.извършване на
необходимите действия по ежедневно обслужване и помощ при провежданото лечение
в периода от 10.06.2015г. до 10.09.2015г. за сумата от 600лв., платима на три
части от по 200лв./л.23 от делото/ Под текста на договора, се съдържа разписка
за получена от А.С.сума от 600лв.
Свидетелката Р.Н./
45г., дъщеря на ищеца/, сочи в
показанията си, че през май 2015 г. и се
обадили, че майка и е блъсната от кола.
Отишли в Окръжна болница Варна. Майка и била зле, плачела и се оплаквала, че не
си чувства тялото. От направената снимка се установило, че има счупен таз. Св. Н.сочи,
че майка и била една седмица в болница, след което я изписали и си я взели
вкъщи. Свидетелката сочи, т.к. и двете със сестра и работят,
взели една жена да я гледа майка им, докато се възстанови от счупването. Жената,
която наели се наричала А.К.и същата три
месеца гледала М.. Св. Н.сочи, че майка и беше на легло, на памперси, неподвижна.
Имала много болки и купували обезболяващи. Дали й легло, което масажира. Взели
количка, патерици. На четвъртия месец започнала да седи. Водили я до тоалетната
с количката. Преди инцидента М. работела в един ресторант, като кухненски
работник. Сега вече не работела, защото при повече движение има болки в
краката. Свидетелката Н.сочи, че когато
пресича улица, майка и все още има страх
от колите.
Показанията на св.Николова, съдът
цени по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото кореспондират на СМЕ и
приетите неоспорени писмени доказателства.
От заключението на САТЕ
изготвена от в.л. доц. инж. А.П.А., се
установява, че на мястото на процесното ПТП – бул. „Приморски” има
тротоари от двете страни на платното за движение. Регулирането на движението на
пешеходката е съгласно правилата на ЗДвП, а мястото на пресичането е обозначено
с пътен знак А18, като няма данни за маркирана пътека. /Фиг.1.1 от АТЕ с
отразена схема на произшествието/ Установява се, че ударът върху пешеходката е нанесен с предна
дясна част на л.а. Пежо 307 в областта на преден десен фар /Фиг.2 от АТЕ/. Според вещото лице инж.А., причина за настъпването на ПТП са действията на
водача на л.а. „Пежо 307“, който най-вероятно не е успял своевременно да З.ейства
спирачната система на автомобила
и да предприеме аварийно спиране. От заключението се установява, че пешеходката е имала възможност да се огледа и
да види приближаващия се отляво автомобил. Вещото лице сочи, че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил
„Пежо
307“, чиято видимост е била
ограничена от спрян в дясната лента автомобил, но само при движение с бавен ход
на пешеходеца.
В проведеното о.с.з. на 15.05.2018г.
вещото лице инж.А. уточни, че вертикалният знак е поставен на по-голяма
височина отколкото един лек автомобил, при което процесния автомобил въпреки
спрелия в дясно автомобил е имал възможност да види знака. В.л. Инж.А. уточни още, че водачът на лекия
автомобил се движел в лявата лента и е имал възможност да види стоп линиите на
автомобила, който се движи пред него вдясно.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от доц. инж. А.П.А., като обективно и
компетентно изготвено.
Разпитаният по делегация свидетел И.К.,
който е очевидец на инцидента, ПТП, сочи в показанията си, че: на
22.05.2015 г. се движел с личния си автомобил в дясната пътна лента в посока
подлеза към ул.“Цар Освободител“. Движел се е ниска скорост от около 20-30 км/ч
предвид светофара, който преминал и на около 10 метра преди пешеходната пътека
видял пострадалата, която слязла на пътното платно, за да пресича. Свидетелят К. сочи, че спрял, за да изчака пешеходката. В този
момент л.а. „Пежо“, който се движел в лявата пътна лента на платното,
управляван от водачката Т.Т., не успял да спре и блъснал пешеходката, която преди сблъсъка вместо да
спре се забързала да пресече.
Времето било нормално, светло, с отлична видимост, ударът настъпил преди
автобусната спирка. Мястото, на което е пресичала пострадалата нямало маркировка, а само е пътен знак. След удара пешеходката паднала по
гръб. Слезли и я преместили на бордюра, като се обадили на тел.112.
По делото е прието за
безспорно, че между ответника ЗД „Б.В.” АД, и деликвента Т.е сключен
договор за З.ължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил „Пежо 307 СВ“, с per. №
******, със застрахователна полица №-№ 03114002690129 със срок на действие
07.11.2014г. до 07.11.2015 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие - 22.05.2015г.,
което е видно и от приетата справка от ИЦ на ГФ./л.8 от делото/
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди са допустими и частично
основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/, е необходимо
кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени
елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между
ответника ЗД „Б.В.” АД,
и деликвента Т.” е налице валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от
ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на повторната САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на Т.В.Т.изразяващо се в нарушение на правилата на чл. 116 ЗДвП: ..Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.", чл.
119, ал.1 от ЗДвП: ,.При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.", § 6, т.54 ЗДвП: „Пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци..”,
деянието е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е
причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти,
установени с приетите по делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК
относно влязлото в сила Решение №1347/ 28.06.2017г., постановено по н.о.х.д.
№2338/ 2017г. на РС Варна. Претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на неимуществените вреди: Претърпяните от ищцата Т.неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса. При определяне на размера в съответствие с правилото на чл.
52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, решаващия
състав съобрази силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията, множествеността на
настъпилите увреждания засягащи едновременно гръдния кош – със счупване на
горно и долно рамо на дясната срамна кост; възстановителния период на
процесните травми с болки до три месеца от събитието; възраст на ищцата – 64 г., при която преди
процесното ПТП същата е била
работоспособна, активна и работеща, а след него била обездвижена и в продължение на три месеца е бил на лечение
– първоначално болнично, а в последствие домашно, с постоянна нужда от
обслужване в битов и хигиенен план в продължение на месец, претърпените болки,
дискомфорт, усещане за непълноценост и невъзможност да участва в присъщи и
преди физически дейности, лесно настъпване на умора при движение, ограничен
обем движения в дясна тазобедрена става /без конкретизиран процент/,
както и приключилия в обичайни срокове възстановителен процес, намира че сумата от 30 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите на
ищеца от ПТП.
От
друга страна е безспорно се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и ответника, с оглед на което предявените искове са доказани по
основание.
По
възражението с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
С
оглед наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса
налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния
резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалата, като участник – пешеходец в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно установената практиката
на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и е било предмет на
изследване по конкретното дело /Решение № 55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е приел, че присъдата е задължителна за
гражданския съд относно вида и размера на определеното с нея наказание /
Решение № 25/2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 798/2011г./. Цитираните решение
са постановени по реда на чл.290 от ГПК и са наложила се, утвърдена практика.
Следователно задължително за гражданския съд е установеното, въз основа на
което наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От това се
налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателния съд е отчел
съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан от фактическите
констатации на наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване при
определянето на наказанието. От заключението на приетата в настоящия исков процес
съдебно-автотехническта експертиза, също се установи, че ищецът, като пешеходец е
била в нарушение на чл в чл.113,
ал.1, т.1 ЗДвП и чл.114, т. 1 ЗДвП. Установи
се също така, че пострадалата също е имала техническа възможност да възприеме
посоката и направлението на увреждащия автомобил, преди да навлезе върху
платното за движение, като преустанови движението си или промени посоката си,
така че да остане извън коридора на движение на автомобила. Като не е
осъществила нито едно от тези действия, пострадалият също не е изпълнил
законово предписаните задължения, в качеството му на участник в движението по
пътищата. Следователно се налага извода, че в конкретният случай пострадалият,
който се е предвижвал като пешеходец се е движил в нарушение на императивни
правилата визирани в чл.113,. ал.1, т.1 и чл.114, т. 1 ЗДвП изискващи от
пешеходците при пресичане на платно за движение преди да навлязат на него да се
съобразят с разстоянията на приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, както и да не навлизат внезапно и при ограничена
видимост на пътното платно.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищеца, съдът възприема да е 20 %. При отчитане на приетото съпричиняване от 20 % като причинен
принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 24 000
лв.
За разликата от присъдения до целия предявен размер от 60000 лв., искът за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ срещу
застрахователя по "Гражданска отговорност" на деликвента, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –
22.05.2015г.
По иска за имуществени вреди:
По предявеният иск за имуществени вреди, изразяващ се
в направени разходи в размер на 600 лв . за разходи за болногледач и лечние,
съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
От представения неспорен договор договор за
поръчка от 10.06.2015г. и кредитираните от съда показания на св.Н.се установи, че ищцата действително е направила твърдените от него разходи
за болногледач –асистент при лечението в
посочените размери. Предвид обаче приетия по-горе процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, претенцията за имуществени вреди
също следва да бъде редуцирана с по 20 %, а именно 480 лв. За разликата от присъдения до целия предявен размер от 600лв., частично от глобален размер 2000лв.
иска имуществени вреди, следва да се отхвърли.
По разноските: С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв.П.К. от САК, за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 1264 лв..
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 141,40 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените разноски са на стойност 350 лв.: възнаграждения за вещи лица в размер
на 200 лв. и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът ЗД Б.В. АД, следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса по делото в размер на 979,20
лв., както и 200лв. разноски платени от бюджета, пропорционално на уважената
част от иска.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, да заплати на М.Д.М. ЕГН **********
с адрес: ***, сумата 24 000
лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 22.05.2015 год. от водача на л.а.„Пежо 307 СВ“, с per. № ******, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015
год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до целия предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ****** , да заплати на М.Д.М. ЕГН **********,
сумата 480 лв., на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от ПТП, реализирано на 22.05.2015г.
от водача на л.а.„Пежо 307 СВ“, с per. № ******, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за
разликата от присъдения до целия предявен размер от 600 лв., частично от глобална сума от 2000лв,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, да заплати на адв.П.К. от САК, за
осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от
ЗА, възнаграждение в размер на 1264 лв., без ДДС.
ОСЪЖДА М.Д.М.
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ****** , сумата 141,40лв. - съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ****** да заплати по сметка на СГС, сумата 979,20 лева, държавна такса, както
и 200лв. разноски платени от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: