Решение по дело №534/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик против Решение № 28 от 21.03.2023 г., постановено по нахд № 53/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13-2300743/23.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, на "Сафко - С. Г." ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Касаторът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик – моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на материалния закон. Поддържа жалбата и в писмено становище, подадено от процесуалния му предствител преди проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция

Ответникът – "Сафко - С. Г." ЕООД – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното заседание. Излага съображения за правилността и законосъобраността на обжалваното решение. На свой ред заявява претенция за разноски.

Прокурорът представя заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно. Предлага съдът да го отмени и да потвърди наказателното постановление.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че е допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство, тъй като в АУАН не е посочен един от елементите на фактическия състав на нарушението, а именно, конкретен работник, заемащ длъжност, която подлежи на задължително застраховане срещу риска "трудова злополука" и нито в АУАН, нито в НП не е конкретната длъжност на служителя/служителите, за които не е сключена задължителната застраховка.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително в АУАН е посочено твърде общо, че ответникът в качеството си на работодател "не е извършил задължително застраховане за риска "трудова злоплука" на работниците и служителите, работещи в обект "цех за производство на закуски и сладкарски изделия". Посочването в НП на конкретен работник "лицето С. М. Н. е установено да престира труд, като подрежда и оформя торти" не би могло да санира съществения недостатък на административнонаказателното обвинение, допуснат с АУАН. Това е така, тъй като ответникът не е имал възможността да се защити срещу описаното в АУАН деяние, което е описано непълно и неточно. По радикален начин е нарушено правото на защита на лицето, което не е могло да подаде надлежно възражение срещу акта, доколкото не е било ясно какво нарушение е било обвинено, че е извършило.

В тази връзка е безспорно, че процесното нарушение включва в състава си конкретни работници, заемащи конкретни длъжности Това несъмнено следва от нарушените разпоредби на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", както и от разпоредбите на чл. 1 и чл. 4 от същата наредба. Тези норми предвиждат следното:

Чл. 52. (1) Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за задължително застраховане за риска "трудова злополука" на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.

Чл. 2. (1) На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Чл. 4. (1) Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Провеждането на консултации се удостоверява с протокол.

(2) С колективен трудов договор могат да се определят допълнително работници и служители, които задължително се застраховат за риска "трудова злополука" при доказана необходимост и реализиран риск.

Видно от съдържанието на цитираните разпоредби е, че общото посочване на работници в определен цех не може да обсонове извършено нарушение. Задължението за застраховане възниква за конкретни работни длъжности, при които извършената работа създава "опасност за живота и здравето им". За да е налице нарушение следва да е уточнен конкретния работник и неговата длъжност, както и дали той "извършва работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност" със съответния по-висок трудов травматизъм. Поначало не всички, а определени работници подлежат на задължително застраховане и затова законът е предвидил определянето им с нарочна писмена заповед от работодателя или с колективен трудов договор.

Неоснователни са възраженията на касатора:

Несъстоятелен е доводът, че доколкото до приключване на проверката не е представена от страна на наказаното лице писмена заповед за подлежащите на задължително застраховане работници ("което от своя страна е нарушение на чл. 4, ал. 1 от наредбата"), то "лицата, подлежащи на застраховане, не са били декларирани в писмен вид от страна на дружеството", поради което "за контролния орган не е било ясно точно кои лица е следвало да бъдат застраховани". Установяването на правно релевантните факти от състава на нарушението е задължение единствено и само на наказващия орган, тъй като той носи тежестта на доказване, че такова е извършено. Тоест, ако органът не е установил по безспорен начин извършването на нарушението (независимо от причината затова), той не следва да издава наказателно постановление и да наказва лицето. Що се отнася до неиздаването на заповед по чл. 4, ал. 1 от наредбата, то действително това представлява различно нарушение но за него не е повдигнато административнонаказателно обвинение.

Неоснователно е възражението, че от АУАН следва, че и другите работници (освен работничката С. Н., описана в НП) са били застраховани. Действително работодателят не е бил сключил застраховка за риска "трудова злополука" за работниците си но в АУАН наказващият орган не е посочил, за кои от тях е било налице такова задължение. Затова както е посочено по-горе, повдигнатото административнаказателно обвинение е неясно, неточно, вмененото нарушение не е установено по безспорен начин и е нарушено правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено за извършено.

Следователно е правилен изводът на районния съд, за допуснато съществено нарушение в административноказателното производство, обосноваващо отмяна на НП.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон и правилно е отменил наказателното постановление. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е частично основателна претенцията за разноски на ответника. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което е основателно възражението на касатора за намаляване на адвокатското възнаграждение (от платения размер 500 лв.) до минималния, предвиден в закона размер, който в случая е 450 лв.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 28 от 21.03.2023 г., постановено по нахд № 53/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13-2300743/23.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, на "Сафко - С. Г." ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Осъжда Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджикда заплати на "Сафко - С. Г." ЕООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).

Решението е окончателно.