Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр.НОВИ
ПАЗАР 14.11.2011 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, в
публичното си заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Б.А.
като разгледа докладваното от
съдия Николова АНХД № 499 по описа на НПРС за 2011г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила
е жалба от Н.А.О. ***, черпеща правното
си основание от чл.59 от ЗАНН срещу Наказателно постановление № 1/09.08.2011 г.
от Началника на РУП К..
Жалбоподателката сочи, че НП е необосновано и е довело до нарушаване на правото и на защита, т.к не било посочено ясно елементите на състава на нарушението по чл. 45, ал.2 от ЗЗДт. Оспорва констатациите в акта за установяване на административното нарушение, като твърди, че посочената санкционна норма препраща към три материално правни норми – чл. 8 , ал.3, 4 и 5 от ЗЗДт и като не е посочена конкретната норма, която тя е нарушила е нарушено нейното право на защита, т. к тоя не знае какво нарушение й се вменява. С това сочи, че е нарушен чл. 42, т.5 от ЗАНН. Сочи, че отговорност е следвало да се търси и от родителите на детето. Твърди, че непълнолетното дете Ю.Н.Н., на 17г.7мес. не е било само в заведението, а е било придружено от други три пълнолетни лица – М.Р., Н.С. и Д.Р., всички от с. П.. Жалбоподателката твърди, че когато четиримата младежи влезли в заведението, около полунощ, тя ги попитала дали всички са на 18 години и всички отговорили „да”. Момчетата пили по едно кафе и след около половин час пристигнали полицейските служители. При проверката се установило, че другите три момчета са пълнолетни. Жалбоподателката сочи, че лицето Ю.Н.Н. не е консумирал алкохол.
Жалбоподателката сочи, че административно наказващия орган не е отчел в необходимата степен обстоятелството, че на детето Н. му остават само 5 месеца до навършване на пълнолетие и не е обсъдил в необходимата степен наличието на маловажен случай на административно нарушение, съгл. Чл. 28 от ЗАНН.
Предвид на това жалбоподателката
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява.
Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.Ш., редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание, но в писмено становище оспорва жалбата и сочи, че НП е законосъобразно и съдът следва да го потвърди.
Съдът,
като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата и взе
предвид доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите
на страните прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна
страна следното:
Подадената от жалбоподателя жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и има необходимата форма и съдържание и с това се явява процесуално допустима.
На жалбоподателката е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 1/15.07.2011 г.от служителя на РУП К., полицай ООР К.М., и в присъствието на свидетеля С.Е., за това че на 15.07.2011 г. около 00,40ч., като търговец ЕТ „***- Н.- А.” е допуснала в заведението, което стопанисва, ресторант – гостилница „***” лицето Ю.Н.Н., непълнолетно без придружител. Това съгласно посоченото в акта е нарушение на чл. 45, ал.2 от ЗЗДт. Акта е подписан от жалбоподателката, като същата е посочила, че има възражения, но не ги е конкретизирала. Съдът намира, че липсват формални нарушения при съставянето на акта, нарушението е описано, посочени са законовите разпоредби които са нарушени, съставен е в установената от закона форма.
Въз основа на АУАН е издадено и НП, което също не страда от формални нарушения, налагащи неговата отмяна.
Предвид на горното съдът намира, че няма допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на нарушението и
издаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 14 НПК, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката е представител на ЕТ „***- Н.- А.” и стопанисва ресторант – гостилница „***”, намиращ се в гр. К..
На 15.07.2011г. около 00.40 часа е била извършена полицейска проверка на заведението в гр. К. „***”. При проверката се установило, че ресторанта, стопанисван от жалбоподателката се намират четирима младежи, на които били поискани личните карти за проверка. При проверката се установило, че лицето Ю.Н.Н. е родено на *** г. и към датата на проверката е било на 17 години. Точната му възраст е 17год., 6 мес. и 26 дни, т.е непълнолетно лице. И четирите момчета консумирали кафе. По време на проверката жалбоподателката заявила, че ги е питала дали имат лични карти, но не ги е проверила и самият Ю. Н. и бил казал, че е пълнолетен.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – К. М. и С.Е., които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви, кореспондиращи и взаимно допълващи се. Така посоченото от тях не противоречи и на посоченото в жалбата, че управителката на заведението е питала четиримата младежи за наличието на лични карти. Тези показания кореспондират и с приобщените по делото писмени доказателства, снетите от родителите на Ю. сведения.
Съдът намира, че така описаната фактическа обстановка сочи, че е налице съставомерно противоправно поведение от страна на жалбоподателката, доколкото същата като управител на ресторант – гостилница „***” е запозната с ограниченията по Закона за закрила на детето, повеляващи в търговски обект, представляващ обществено заведение от тази категория е забранено присъствието на лица до 18години след 22,00ч. В случая е без значение дали лицето е с или без придружител. В случая ал.5 има по – широко от по – горните две алинеи приложение, т.к отговорността за нарушение по чл. 45, ал.2 от ЗЗДт в случая е в зависимост от характера на търговския обект, а именно обществено заведение за хранене, каквото е заведението стопанисвано от жалбоподателката. В този смисъл за отговорността на жалбоподателката, като търговец, стопанисващ ресторант – гостилница „***” е независимо от това дали лицето е или без придружител, какъвто разпорежда да има то в първите две алинеи на чл. 8 – ал.3 и ал.4.
Съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин извършеното от жалбоподателката нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗДт. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, поради това, че лицето е било на 17г. и 7мес и само след 5 месеца е щяло да навърши пълнолетие. Лицето Ю.Н.Н., роден на *** г. е дете по смисъла на чл.2 от ЗЗДт, т.к не е навършило 18 години и спрямо него се прилагат всички посочени в закона разпоредби, гарантиращи за защита на правата и законните му интереси. Отговорността на родителите му е различна от отговорността на търговеца, който е допуснал такова лице в заведението си и двете отговорности не се припокриват, като и не се изключват взаимно. Поради което съдът намира за неоснователни аргументите на жалбоподателката относно наличието или не на санкция за родителите. Именно върху жалбоподателката, в качеството й на управител на процесния обект, тежи задължението да контролира извършваната дейност в същия, включително и осигуряването на ефективни мерки за контрол, така че да не допуска присъствието на лица под 18 годишна възраст след 22,00ч. В случая жалбоподателката не е упражнила в достатъчна степен контрол за това и в това се изразява изпълнителното деяние на вмененото й нарушение.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, тъй като Н.А.О., макар да не е предвиждала настъпването на последиците на деянието, тя е била длъжна и е могла да ги предвиди. Това, че е познавала друг член на компанията, за когото знаела че е пълнолетен не я освобождава от задължението да провери и останалите посетители в заведението. Деянието е наказуемо и при тази форма на вината, тъй като изрично не е изключено като такова от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДт. вр. с чл.7, ал.2 от ЗАНН.
При преценка на законосъобразността на наложеното с НП наказание, съдът се съобрази с нормата на закона, чл.45, ал.2 от ЗЗДт, която предвижда наказание глоба от 2000 до 5000 лв., както и с личността на нарушителя и намери, че наложеното минимално наказание е справедливо и законосъобразно. Същото отговаря на закона и ще постигне необходимата превантивна роля, спрямо жалбоподателката и спрямо останалите лица, имащи същото качество относно спазването на нормите на Закона за закрила на детето.
Предвид на обстоятелството, че по делото са направени разноски за транспортни разходи на свидетеля К.М., в размер на 38лв., същите следва да се заплатят от жалбоподателката по сметка на РС Нови пазар.
Наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 1 от 09.08.2011г. на Директора на Началник РУП К., с което на Н.А.О., с ЕГН ********** ***, за нарушение на основание чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал.2 от ЗЗДт е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Н.А.О., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Нови пазар, направените по делото
разноски в размер на 38./тридесет и осем/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14
/четиринадесет/ -дневен срок от получаване на съобщението , че същото е
изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина
Николова