МОТИВИ
към Присъда по НОХД N 672/2014г. по
описа на Бургаски окръжен съд.
Производството по делото е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против П.П.П., ЕГН:**********, с
обвинение за извършено престъпление по чл. 244 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Съдебното
производство по делото бе разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при
хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият П. призна
пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване
на предпоставките по чл.372 ал.4 от НПК – положителна констатация на съда за
обоснованост на направеното самопризнание от приобщените в досъдебното
производство доказателства, съдът обяви на страните, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа обвинението съобразно фактическото описание и правна квалификация,
посочени в обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и
налагане на наказание в минимален размер от две години лишаване от свобода,
предвиден за съответното престъпление, с редукция на същото по правилата на чл.
58а ал.1 от НК, и ефективното му изтърпяване в затвор, при първоначален строг
режим. По отношение веществените доказателства, приобщени по делото – четири
броя неистински банкноти – три с номинал 20,00 лева и една с номинал 10,00
лева, прокурорът предлага същите да бъдат отнети в полза на държавата и
постановено тяхното унищожаване.
Защитникът на подс.П.
пледира, с оглед особените правила,
визирани в чл. 373 ал.2 от НПК, на подсъдимия
да бъде наложено наказание в минимален
размер от две години лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК. Счита, че целите на наказанието биха били постигнати успешно с приложението
на института на условно осъждане, в какъвто смисъл предлага наказанието,
определено на подзащитния му да бъде отложено за изпитателен срок по преценка
на съда.
Подсъдимият П.
моли съда за справедливо наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимият П.П. е роден на *** ***. Същият е със
завършено основно образование, многократно осъждан.
На 24.01.2014 год. подс. П. е бил освободен от затвора по изтърпяване на присъда от
четири години лишаване от свобода, постановена във връзка с извършено от
последния деяние по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и
„б“ от НК – грабеж, при условията на опасен рецидив.
На
02.04.2014 год. подсъдимият П. посетил к.к.“Слънчев
бряг“, общ.Несебър. Около 20,30 часа на същата дата подсъдимият влязъл в
магазин
за пакетирани стоки, цигари и алкохол, намиращ се до автогарата
в к.к.’’Слънчев бряг”, стопанисван от „Т.” ЕООД гр.Несебър. В магазина по това време работел свидетелят Ш.-собственик на фирмата. Подс.П. закупил алкохол - една бутилка водка „Савой” от 200 мл. на
стойност 2,85 дв., която стока заплатил с банкнота с номинал 10,00 лева, със сер. № ББ **, емисия
2008 год. Около десет минути по-късно подсъдимият отново влязъл в магазина и закупил алкохол - една бутилка водка
„Савой” от 200 мл., на стойност
2,85 лв., която заплатил с банкнота от
20,00 лева, със сер. №. БП **, емисия
2007 год. След около пет
минути св. Ш., решил да приключи работния ден и пристъпил към
отчитане на оборота. При изброяване на парите от оборота, на същия му направило
впечатление, че банкнотите дадени му от последния
клиент - подс.П. са
със съмнителен произход. Свидетелят Ш.
забелязал, че сребристата лента на банкнотите е допълнително залепена и в
единия си край е започнала да се отлепя. Установил също, че на банкнотите липсва „воден знак”, което му дало
сериозно основание да се усъмни в истинността на същите. Свидетелят Ш. решил да потърси съдействието на своя брат - св. П.М., който бил
служител в РУП-Несебър.
Позвънил му по телефона и подробно разказал за случая. Междувременно, подс. П. отново влязъл
в магазина, взел една кутия кафе
и колбас и подал на св. Ш. една
банкнота от 20 лева, за да заплати стоката.
Св.Ш. обяснил на подсъдимия, че системата за плащане
е блокирала, при което подсъдимият взел обратно банкнотата и напуснал магазина. Насочил се към автогарата. През това време св.М. пристигнал в магазина и двамата с брат си – св.Ш.
настигнали подсъдимия. Св.М. се легитимирал пред
подсъдимия като служител на полицията. По същото време на мястото пристигнали
полицейски служители от РУП-Несебър – свидетелите С.Д. и колегата му – Д. Д., които задържали подсъдимия.
Последният бил отведен в полицейското управление, където му бил извършен личен
обиск.
Св.Ш. също се явил в управлението, където предал доброволно
двете банкноти, с номинал 10,00 лева и 20,00 лева, с които подсъдимият по-рано
същата вечер заплатил закупената от магазина стока/ спр.
л.30 от ДП/.
При обиска на подс. П., у същия били намерени пет кутии цигари „Лъки-Страйк”. Това дало основание на св. В.Д.-полицай в РУП-Несебър да предприеме издирвателни мероприятия за
установяване мястото на закупуване на цигарите. Същият посетил магазин
за пакетирани стоки, цигари и алкохол, находящ се на спирка
„Палма” в к.к.”Слънчев бряг”, стопанисван
от „Ф. К.” ЕООД - гр.Несебър,
с продавач свид. И. Д.. При проведения разговор последната обяснила, че същата
вечер, около 20,00 часа в магазина влязъл непознат мъж, който тя
би могла да разпознае, и който закупил алкохол - една бутилка водка
„Савой” от 200 мл. и пет
кутии цигари „Лъки-Страйк”, заплащайки стоката с две банкноти от двадесет лева. Свидетелката
Д. обяснила, че приела парите на лицето и върнала ресто, съобразно цената на заплатената сметка. Същата извадила двете банкноти от касата
и ги предала на св. Д., за което бил съставен протокол/ спр. л.31 от ДП/. Двамата свидетели – Д. и Д. забелязали,
че банкнотите са с по-тьмен син цвят и нестандартно мека хартия. Установили също така, че й двете банкноти са с еднакви номера и
серии,
а именно сер. № БП ***, емисия
2007 год.
Изложената фактическа обстановка,
която подс. П. признава
изцяло, упражнявайки правото си по чл. 371 т.2 от НПК, намира своята несъмнена
доказателствена подкрепа в материалите по делото : показанията на свидетелите И.Ш., В.Д., С.Д.,
П.М., И. Д. и В.П.,
протоколите за доброволно предаване, разпознаване на лица, ведно с фотоалбум
към него / спр. л.30-32, л.17 от ДП/, заключенията по
назначени експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа и видеотехническа експертиза/ спр.
л.21, л.23 от ДП/ и писмените
доказателства.
При извършено в хода на
досъдебното производство разпознаване / спр. л.17 от
ДП/, св. И. Д.- продавач в търговския обект, стопанисван от „Ф.К. ” ЕООД - гр.Несебър, без колебание разпознала подсъдимия
като лицето, заплатило закупената от магазина стока с неистински банкноти – две
банкноти с номинал 20,00 лева и идентични серийни номера №
БП ***, емисия 2007 год.
Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство експертиза по техническо изследване
на документи и ценни книжа / спр.
л. 21 от ДП/, представените за изследване три
банкноти с
номинал 20,00 /двадесет/ лева - трите със серия
№БП **, емисия 2007 год. и една банкнота с номинал 10,00/десет/ лева, серия
№ББ **, емисия 2008 год., установени като такива, с които подс.П.
е извършил плащане в двата търговски обекта, са неистински.
По данни от заключението по назначена видеотехническа
експертиза / спр. л.23 от ДП/, обект на изследване на която е бил предоставеният от управителя
на търговския обект, стопанисван от „Ф. К.” ЕООД - гр.Несебър - св. В.П.,
диск със запис от охранителните камери в магазина, се установява, че лицето, фиксирано
от видео охранителната камера и лицето от сравнителния образец – подс.П. /фотографиран непосредствено след залавянето му по
време на престоя му в РУП Несебър/, са облечени с едни и същи, като дизайн
горни дрехи. Относно лицевата идентификация на заснетото с охранителната камера
лице, експертизата е приела, че извлечените след обработка на диска фотокопия,
са негодни за такава идентификация.
Разпитани в хода на досъдебното
производство двамата свидетели Ш. и Д., в чиято
фактическа власт са преминали подправените банкноти, използвани от подс. П. като платежно средство
за заплащане на закупената в търговските обекти стоки, последователно и безпротиворечиво описват действията на последния при
посещението му в обектите. Същите ясно сочат закупената от последния стока и
номинала на използваните от него банкноти, с които е извършил плащане. Показанията
на тези двама свидетели се явяват основни доказателствени средства, посредством
които се установява инкриминираната дейност на подсъдимия. Заловен
непосредствено след поредния акт на прокарване в обращение на фалшиви банкноти
в търговския обект, стопанисван от „Т.” ЕООД гр.Несебър, подсъдимият е
установен несъмнено като автор на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Относно авторството на първото по време деяние, включено в сложната
композиция на продължаваното престъпление, същото несъмнено се доказва посредством
извършеното разпознаване, в рамките на което процесуално следствено действие св.Д. категорично разпознава подс.П.
като лицето, заплатило закупени от магазина една бутилка водка „Савой” от 200 мл. и пет кутии
цигари „Лъки-Страйк”, с две банкноти, с номинал от 20
лева, установени от експертизата като неистински.
Установените по делото фактически
констатации водят до категоричен и несъмнен извод за осъществен от обективна и
субективна страна престъпен състав по чл. 244 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
На
02.04.2014 год. в к.к.“Слънчев
бряг“, общ.Несебър, при условията на продължавано престъпление подс.П.П. прокарал в обращение подправени парични знаци,
както следва:
- около 20,00 часа в магазин за пакетирани стоки,
цигари и алкохол, находящ се на спирка „Палма“ в к.к.„Слънчев
бряг“, стопанисван от „Фиск Консулт 888“ ЕООД
гр.Несебър прокарал в обращение 2 броя банкноти с номинал 20,00/двадесет/ лева,
двете със серия №БП *,
емисия 2007 год. и
- около
20,30 часа в магазин за пакетирани стоки,
цигари и алкохол, находящ се до
автогарата в к.к.“Слънчев бряг“, стопанисван от „Т. „ ЕООД гр.Несебър, прокарал в обращение 1 брой банкнота с номинал 10,00/десет/
лева, серия №ББ** емисия 2008 год. и 1 брой банкнота
с номинал 20,00 /двадесет/ лева, серия №БП **, емисия 2007 год., като знаел, че
паричните знаци са подправени.
Непосредствен обект на осъщественото от подс.П. посегателство са обществените отношения, свързани с
нормалното функциониране на паричното обращение в страната.
Деянието е извършено чрез действие - прокарване в
обращение на подправени парични знаци - три банкноти
с
номинал 20,00/двадесет/ лева - трите със
серия №БП **,
емисия 2007 год. и една банкнота с номинал 10,00/десет/ лева, серия
№ББ **, емисия 2008 год., установени като неистински, съгласно експертното
заключение по назначената експертиза по техническо изследване
на документи и ценни книжа. Прокарването в обращение на паричните знаци, като форма на изпълнително
деяние по чл. 244 ал.1 от НК, деецът е осъществил чрез извършване на плащания с
тях във всеки от двата търговски обекта, в
които е реализирал покупки.
От обективна
страна, изпълнителното деяние е довършено с факта на физическото предаване на
банкнотите в държане на трети лица - свидетелите Ш. и
Д..
Деянието е
извършено от подс.П. виновно, при форма на вината „пряк
умисъл”, по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК. Знанието на дееца на обстоятелството,
че банкнотите, с които заплаща закупената от магазините стока са подправени, се
извежда от обективираните действия на последния.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че деецът, при
необходимата тактичност, няколкократно,
през кратък интервал от време – през около 5-10 минути е посещавал
търговските обекти, за да реализира дребни покупки на стоки от най-масовото
потребление. Това негово поведение очевидно сочи на проявена предпазливост,
именно от гледна точка на наличието на съзнание, че банкнотите, с които заплаща
покупките са неистински.
Всяко от деянията на подс.П., квалифицирани по чл. 244 ал.1 от НК е
осъществявано през един непродължителен период от време , при една и съща
обстановка, със съзнание за неистинност на банкнотите, прокарани в обращение ,
при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. В този смисъл, престъпната му деятелност следва
да бъдат разглеждана като едно единно престъпление, а именно „продължавано”,
съгласно чл. 26 ал.1 от НК.
За извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл.244 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, законодателят
е установил граници на наказанието
“лишаване от свобода” от две до осем години.
Предвид особените правила на
съкратено съдебно следствие, по които бе
проведено настоящото производство, при определяне вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се съобрази с нормата на чл.
373 ал.2 от НПК. Спазвайки нормативното указание, съдържащо се в цитираната
законова разпоредба, съдът определи на подсъдимия П.
наказание по реда на чл. 58а ал.1 от НК.
При оценка на обстоятелствата от
значение за индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази следното :
Престъплението, извършено от подс.П. бележи висока степен на обществена опасност, с
оглед особеностите на обекта на посегателство /обществените отношения,
осигуряващи сигурността на паричната система/, стойностните параметри на
предмета на посегателство и конкретиката на инкриминираните неправомерни
действия. В рамките на осъществената от подсъдимия продължавана престъпна
дейност, същият е действал съзнателно и преднамерено, като е прокарал в
обращение неистински банкноти в два търговски обекта. Макар общата стойност на
инкриминираните фалшиви банкноти да не се отличава с големи размери, фактът, че
същите са прокарани в обращение от подсъдимия при три последователни посещения в
търговските обекти , свидетелства за една трайност на престъпните му нагласи, респективно
- обуславя висока степен на обществена опасност на престъпното посегателство. Действията
на подсъдимия имат характера на планирани такива от гледна точка на избрания от
последния подход да прави покупки на ниска стойност, с което да си осигури
връщане на ресто, гарантиращо му „приход“ от истински парични знаци. Същевременно,
прокарвайки в обращение по единично дребни банкноти, същият е минимализирал риска от проверка на банкнотите от страна на
продавача. Така отчетени характеристиките на престъпната дейност, осъществена
от подс.П., на свой ред обуславят извод за висока
степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия деец.
От друга страна, като съществено
обстоятелство, завишаващо личната обществена опасност на дееца, съдът отчете
обремененото съдебно минало на последния. По данни от приложените по делото
справка за съдимост и бюлетини за съдимост/ спр.
29-35 от ДП/, се установява, че спрямо подс.П. са
били постановени общо пет присъди, имащи за предмет извършени от последния
престъпления срещу собствеността на гражданите. Независимо, че две от присъдите
са с голяма давност /вкл. настъпила реабилитация по присъда по НОХД 102/97 год.
по описа на РС - Нова Загора/, фактът на извършени множество престъпления,
засягащи нормалните условия за упражняване правото на собственост от гражданите,
свидетелства за формирани трайни антисоциални навици у подсъдимия. Очевидно е,
при наличните данни за ефективни осъждания на дееца, че предприетата спрямо
същия наказателна репресия, не е постигнала целеното от закона поправяне и
превъзпитание на дееца. В потвърждение на този извод се явява и
обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е
извършено от подс.П. на 02.04.2014 год. - само два
месеца и половина след освобождаването му на 24.01.2014 год. от затвора по
изтърпяване на четири годишна ефективна присъда лишаване от свобода за грабеж. Проявеното
на свой ред криминално поведение на подс.П., засягащо
нормалното функциониране на паричното обръщение в страна, свидетелства за липса
на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез
постановените спрямо последния и предшествуващи настоящото осъждане пет
присъди, налагаща адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции
на наказанието, санкционни последици. Така доказаното отсъствие на промяна в противоправното поведение на подсъдимото
лице, обосновава необходимост от по - строг
подход на съда в преценката му относно адекватност и справедливост на наказанието,
което същият следва да изтърпи за настоящата си деятелност.
Като смекчаващо вината
обстоятелство, съдът възприе сравнително младата възраст на подсъдимия. Направеното
формално волеизявление по реда на чл.372 ал.1 вр. чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият
признава фактите по обвинителния акт, не би могло да се интерпретира от съда като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото благоприятната последица от този вид
самопризнание е предопределена от закона с приложението на чл. 373 ал.2 от НПК
/ в този смисъл и т.7 от ТР № №1/2009 год. на ВКС по т.д. №1/2008 год., ОСНК/. Що
се отнася до предхождащото съдебната фаза на процеса процесуално поведение на
подсъдимия, а именно в рамките на воденото досъдебно производство, съдът,
основавайки се на съдържанието на дадените от последния обяснения прие, че
макар и частични, самопризнанията на подсъдимия биха могли да се приемат като
форма на съдействие от негова страна. Ето защо, съдът отчете тези негови
самопризнания като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Незащитимо и необосновано от
данните по делото, се явява предложението на прокурора за проява на либерален
подход от съда при определяне размера на наказанието, което деецът следва да
изтърпи. Съдът възприе за несъвместимо с правилата на чл.54 от НК да определи
на подсъдимия П. минималното за съответното
престъпление наказание от две години лишаване от свобода, съобразно
предложеното от прокурора и поддържано от защитата. Подобна снизходителност по
мнение на съда би била неоправдана от гледна точка и на целите по чл. 36 от НК.
Ето защо, като взе предвид изложените по-горе обстоятелства, относими към индивидуализация на наказанието съдът възприе,
че справедливо се явява налагане на наказание Лишаване от свобода за срок от три
години и шест месеца , което редуцирано по правилата на чл.58 а ал.1 от НК, следва да бъде в размер на две
години и четири месеца.
Извън законовия регламент остава искането на защитата, наказанието на
подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 66 ал.1 от НК. Основавайки се
на данните за съдимост на подс.П. , съдът възприе, че
не са налице предпоставки за прилагане института на условното осъждане, а е
налице необходимост от ефективно изтърпяване на наложената наказателна санкция-лишаване
от свобода.
Отлагане изпълнението на наказанието-лишаване от свобода с подходящ
изпитателен срок предполага кумулативната даденост на императивно предвидените
в чл. 66 от НК формални условия относно
размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия,
които компетентният орган е суверенен и оправомощен, да преценени във
взаимовръзка с възможното постигане целите на чл. 36 от НК
спрямо осъдения и останалите членове на обществото. В настоящия казус,
предходните осъждания на подс.П., в обсега на които
такива за престъпления от общ характер, санкционирани с лишаване от свобода, не
позволяват приложимост на желания от защитата институт и обезсмислят излагането
на допълнителна аргументация, подкрепяща обективираната
при определяне начина на изтърпяване на наложеното наказание нужда от социална
изолация за подсъдимия, в аспекта на индивидуалната и генерална превенция.
Съвкупната обективна преценка на очертаните факти също така, категорично
препятства и определяне на наказанието в лимитираната от чл. 55 от НК санкционна рамка. Същите не
удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или
изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, при задължително
констатирана несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената матералноправна норма наказание, поради което и не
мотивират определяне на наказание по визираните правила. Ето защо и при
съблюдаване на законовите изисквания в чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС,
съдът постанови наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.П. да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг
режим.
Относно приобщените по делото
веществени доказателства - три банкноти с номинал 20,00/двадесет/ лева - трите със
серия №БП **,
емисия 2007 год. и една банкнота с номинал 10,00/десет/ лева, серия
№ББ **, емисия 2008 год., установени чрез експертно
заключение като неистински, съдът като установи, че същите представляват
предмет на извършеното от подс.П. престъпление,
притежаването на които е забранено, и в съответствие с разпоредбата на чл. 53
ал.2 б.“а“ от НК постанови тяхното отнемане в полза на държавата.
Предвид установеният в Наредба №18/20.10.2005г. за контрол върху качеството
на банкнотите и монетите в налично-паричното обръщение, специален режим на унищожаване
на неистински банкноти /чл. 39
от Наредбата/, както и в съответствие с нормата на чл.
35, ал.3 от Наредбата,
отнетите в полза на държавата четири банкноти, следва да бъдат предадени в отдел НЦА на БНБ за унищожаване, в какъвто смисъл съдът се произнесе в своята присъда.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът възложи направените по делото разноски в размер общо на 196,90 /сто
деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ лева в тежест на подсъдимия П..
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: