Решение по КНАХД №316/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     759       Година  2021, 13.04.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 17.03.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 316 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомо­билна администрация“/РД„АА“/-Пловдив, бул.„Христо Ботев“№82 към Изпълни­телна агенция „Автомобилна администрация“ против Решение №260768 от 29.12.2020 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД №7284/2020г., с което е отменено Нака­зателно постановление № 36-0000614 от 28.10.2020г. на Директор РД „АА“ – Пловдив, с което на „Такси 1 2009“ЕООД със седалище в гр. Пловдив е наложено административно нака­зание „Имуществена санкция“ в раз­мер на 1 000 лева на основание чл.104 ал.1, предл. Второ Закона за автомо­бил­ните превози/ЗАвПр/ за нарушение по чл.33, предл. тре­то от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ във вр. с чл.88а ал.4 ЗАвПр..

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстан­ционния съд в оспорената част е неправилен и незаконосъобразен. Претенди­ра отмяната на съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба – „Такси 1 2009“ЕООД в писменото си становище сочи, че счита жалбата за неоснователна, а решението на първо­инстан­ционния съд – за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на ПРС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен про­цесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

На наказаното лице е вменено, че на 30.01.2020г. около 10,01 часа в гр. Пловдив(адреса на управление на търго­веца), превозвачът не е организирал труда на водача К.К., така че да спазва нормативно установената максимална продължителност на междуседмичната почивка съгласно ЗАвПр – 36 часа непрекъсната почивка, което било видно от пътната книжка на К., след 6 дневни периода, начиная от 10,00 часа на 24.01.2020г. до 10,00 часа на 30.01.2020г.

Това нарушение е залегнало като фактически основание по АУАН и НП.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства в тяхната хронология и пълнота и е отменил наказателното, като е приел от една страна, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила и допуснато неправилно приложение на материалния закон.

Касационният съд намира изводите на Районния съд за правилни и законосъобразни.

Съгласно императивното правило, съдържащо се в нормата на чл.88а ал.4 ЗАвПр „Седмичната почивка на водачите, извършващи таксиметрови пре­во­зи на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа“. В тази връзка зако­нодателят е създал система от правни норми, която да гарантира спазване на то­ва изискване, насочени както към водачите, така и към превозвачите, органи­зи­ращи техния труд.

Именно в тази насока е подобната регламентация, съдържаща се в Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транс­портни дейности в автомобилния транспорт, където в чл.3 са задължени всички работодатели да определят работното време и времето за почивки на транспортните работници(правило, приложимо и за самостоятелно заетите водачи в автомобилния транспорт по чл.2 т.2 от Наредбата).

Съгласно чл.9 т.3 превозвачът, чийто лиценз използва водача К., е длъжен да не допуска нарушения на определените в ЗАвПр изисквания за вре­ме на управление, прекъсване на управлението и почивки, а съгласно чл.10 т.2 водачът е длъжен да ги спазва.

За целта с новелата на чл.11 ал.1 от същата Наредба за всеки водач се води и индивидуален дневник.

В настоящия случай безспорно е установено от служители на касацион­ния жалбоподател по вписванията в пътна книжка №236 от 03.10.2019г.(в заглав­ната страница не фигурира като водач и К.К.), че в нея за водача К. от 24.01.2020г. 10,00 часа  до 30.01.2020г. 19,00 часа същият не е ползвал междуседмична почивка, която според наказващия орган е следвало да започне най-късно на 30.01.2020г. в 10,00 часа, тъй като е работил 6 после­дователни дневни периода.

В случая следва да се отбележи, че съгласно приложимата редакция на чл.33 от Наредба №34/1999г. на МТ „Превозвачът организира труда на вода­чите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден(смяна), междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните превози.

Посочената за нарушена норма от подзаконовия нормативен акт изисква поведение на търговеца-провозвач, изразяващо се в бездействие – неорганизи­ране труда на водачите, водещо да неспазване на (между)седмичната почивка. Сравнявайки текстовете на закона(чл.88а ал.4)  и този на чл.33 от Наредбата се установява, че в закона се говори за „седмична почивка“, а в наредбата за „междуседмична почивка“. Пита се има ли разлика в двете понятия.

Цитираната по-горе Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт съдър­жа дефинитивна норма в §1 т.5 от ДР, в която се сочи, че "Седмица" е периодът от 00,00 часа в понеделник до 24,00 часа в неделя. Т.е. определено корелира с другата Наредба, като в случая очевидно се има предвид почивка, заключена между две седмици.

В казуса посочената дата и час, от които се приема, че е налице наруше­ние е 30.01.2020г. в 10,01 часа(което е било ден четвъртък), което е в средата на работната седмица. Т.е. очевидно тук не става въпрос за „междуседмична почив­ка“. Освен всичко друго всъщност посочената дата и час сочат не наруше­нието на превозвача, а действието на водача К., който вместо да почива, е започнал работа след шест последователни работни дни Или всъщност опи­саните дата и час не могат да се свържат по никакъв начин с вмененото задъл­жение на дружеството да организира труда на водачите, ползващи лиценза му, тъй като в случая е налице нарушение от страна на водача, но то не е равно­силно, че ЕООД-то не организирало труда му.

Т.е. от активното поведение на К.(със започване на работа и на 30.01.2020г. в 10,00 часа) е изведен извод, че превозвачът не е организирал труда му, което е обективно необосновано. Наказващият орган не е събрал дока­зателствата, относими по този въпрос съобразно изискванията на Наред­бата за организация на работното време на лицата, които извършват транс­порт­ни дейности в автомобилния транспорт, а е ценил само вписаното собстве­норъчно в пътната книжка от водача К., който ежедневно е попълвал път­ни листове и е разпечатвал дневни финансови отчети, приложени към съот­ветните листове в пътната книжка. Наказващия орган обаче не отчел факта, че в цялата пътна книжка графите „Приел и проверил пътния лист“ за всеки един ден са празни, т.е. липсва заверка от страна на превозвача, поради което е не може да се приеме, че той е бил в известност, че К. неспазва изисква­нията на закона за „седмична“ почивка.

Или следва да се обобщи, че вмененото изпълнително деяние с посочен момент на извършване не съответства на вмененото за нарушено от превоз­вача правило за поведение, а е формулирано спрямо извършеното от водача несъобразяване по отношение на неговите задължения за спазване на седмич­ната почивка.

            С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на ПРС е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­ва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски, които се устано­ви да са в размер на 300 лева и същите не са прекомерни, тъй като са в устано­вения за това минимален размер.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №260768 от 29.12.2020г. по а.н. дело №7284/2020г. по описа на Районен съд– Пловдив, I-ви н. състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна админист­ра­ция“ с ад­рес на при­зоваване гр.София, ул.“Ген. Гурко”№5 да запла­ти на „Такси 1 2009“ЕООД със седалище в гр.Пловдив сумата от 300/трис­та/ лева разноски за тази съдеб­на инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

  

 

 

                                                                                                     2.