Решение по дело №4501/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1423
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20192120204501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1423

 

гр.Бургас, 20.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4501 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Х.И.М. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***-63, офис 1, адвокатско дружество „Фотев, Танев, М.“, срещу Наказателно постановление № 644/02.04.2018г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно. Посочва се, че в АУАН и НП е налице неяснота, доколкото едновременно е посочено, че автомобилът е паркиран след пътен знак В27, както и че с това се създава и пречка за движението. В тази връзка се застъпва, че паркирането в нарушение на забранителен знак е нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, а в конкретния случай е посочена хипотезата на чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП. Уточнява се, че въпросната разпоредба визира паркиране, което създава опасност или пречка за движението, без значение дали е нарушена забрана, въведена с пътен знак или не. Акцентира се, че в конкретния случай констатации в горния смисъл не са били направени нито в АУАН, нито в НП. Посочва се, че автомобилът е бил паркиран в дясната страна на улицата, без да заема част от активната лента за движение и без да навлиза в кръстовището, както и че следващата улица – „***“ също е еднопосочна и в дясната си част е отредена за паркиране.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа и доразвива доводите, изложени в жалбата. Не оспорва факта на паркиране от негова страна на лекия автомобил на процесното място, но поддържа тезата си, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП, защото реално автомобилът не е представлявал пречка за движението. Пледира за отмяна на НП изцяло.

За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В27, който от своя страна се поставя само на места където паркирането на МПС е пречка за движението, поради което и нарушението е правилно квалифицирано. С оглед горното пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 4) НП е връчено на жалбоподателя на 01.10.2019г., а жалбата е подадена на 08.10.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.03.2019г., около 21.20 часа св. В.К.– служител на Община Бургас, извършвал обход в гр. Бургас, ул. „***”. До дом № 5 същият забелязал лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя Х.М., който бил паркиран от дясната страна на пътното платно, по посока на движението, непосредствено след знак В27. Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява и пречка за останалите участници в движението. Калоянов направил 2 снимки на паркираното МПС, след което съставил Констативен протокол (л.12) и издал Глоба с фиш на стойност 20 лева (л.11), като залепил на самия лек автомобил Уведомление за глоба с фиш. По време на проверката водачът не се явил на място при общинските служители, нито били извършвани разтоварни дейности.

След като узнал за наложената глоба с фиш на 07.03.2019г. жалбоподателят депозирал възражение срещу него (л.10), в което въвел твърдения, че автомобилът не е представлявал пречка за движението и не е следвало да бъде санкциониран. На възражението било отговорно с изрично писмо от 25.03.2019г. (л. 9), в което АНО посочил, че според него наложената глоба е правилна и ако жалбоподателят възразява срещу фиша, следва да се яви в администрацията на Общината за анулирането му и издаване на АУАН.

На 29.03.2019г. М. се явил в Общината и възразил срещи фиша, при което същият бил анулиран, а срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 0092885. Жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 ЗДвП (л.7), в която потвърдил, че именно той е управлявал автомобила него ден. Актът бил издаден на база констативния протокол, което изрично било упоменато в него. Актосъставителят описал в акта, констатациите по протокола, посочвайки отново, че МПС е било „паркирано“ в зоната на действие на пътен знак В27, с което е представлявало и пречка за останалите участници в движението. Тези факти били  квалифицирани от актосъставителя, като нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения посочил, че констатациите в АУАН не отразяват нарушението по издадения фиш, а друго нарушение /нарушаване на пътен знак В27/. В законоустановения тридневен срок възражения срещу акта не постъпили.

Въз основа на АУАН на 02.04.2019г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, приел, че именно жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.2, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения. Възраженията на жалбоподателя са съсредоточени около допуснати нарушения, свързани с неправилно приложен материален закон и допуснати процесуални нарушения.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.

Няма спор, че на 06.03.2019г. автомобил „***” с рег. № *** е бил установен от общинските служители в дясната част на пътното платно на ул. „***“ до № 5, непосредствено след знак В27.

Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на Община Бургас, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона, а не „спряно”, както застъпва жалбоподателят във възражението си по акта.

Съдът счита, че правилно АНО е приел, че се касае именно до нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Като цяло единствените доводи на жалбоподателя се съсредоточават около това, че в случая автомобилът не е представлявал пречка за останалите участници в движението, поради което и неправилно е преценено, че се касае за нарушение по посочената разпоредба. Съдът не споделя тези доводи.

Видно от приложената схема, снимки, а и от показанието на разпитания свидетел-очевидец - точното място на паркираното МПС е било непосредствено след знак В27 и в рамките на неговото действие, както правилно е посочено в АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В конкретния случай пътният знак е бил поставен на около 2-3 метра от кръстовището с ул. „***“ като именно в тези 2-3 метра е бил паркиран и лекият автомобил – т.е. попадал е в зоната му на действие. Същевременно съгласно  чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за движение (Решение № 494 от 9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г.). Казано по друг начин – щом на мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27, то по презумпция - всяко паркиране в неговата зона представлява пречка/затруднение за нормалното движение на пътните превозни средства. В този смисъл са и показанията на свидетеля-очевидец, който също заяви, че по негово мнение, паркиралият автомобил би затруднил извършването на завоя – ако не за леки автомобили, то за ППС с по-големи габарити (ноторно в близост е разположено медицинско заведение „Света София“, което предполага денонощно движение на МПС, включително и линейки). Следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена такава обстановка, която да затруднява другите водачи. В случая автомобилът се е намирал точно на завоя на „Г-образно“ кръстовище, като неминуемо присъствието му там би затруднило всяко МПС с по-големи размери да направи безпроблемно десния завой. Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са преценили, че се касае именно за паркиране, нарушаващо забраната по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП, като съвсем коректно са посочили и обективното обстоятелство, доказващо тази пречка – наличието на знак В27. Следва да се посочи и че практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 239 от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2292/2016 г. е последователна в схващането си, че уточнението, че наред със създаването на пречки автомобилът е и паркиран след пътен знак „В27” не води до объркване и неяснота за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В този ред на мисли съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при описването на противоправна проява, а самото деяние правилно е подведено под съответната материална норма.

По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, като видно от приложената декларация на л.7, става ясно, че именно той го е паркирал – т.е. именно той е извършил нарушението, поради което и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу него.  

            Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП  – „Глоба” в размер на 20 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.

            В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 644/02.04.2018г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на Х.И.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.