Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1423
гр.Бургас, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4501 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Х.И.М. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***-63,
офис 1, адвокатско дружество „Фотев, Танев, М.“, срещу Наказателно
постановление №
644/02.04.2018г.,
издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение
по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр.
с чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно.
Посочва се, че в АУАН и НП е налице неяснота, доколкото едновременно е
посочено, че автомобилът е паркиран след пътен знак В27, както и че с това се
създава и пречка за движението. В тази връзка се застъпва, че паркирането в
нарушение на забранителен знак е нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, а в конкретния
случай е посочена хипотезата на чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП. Уточнява се, че
въпросната разпоредба визира паркиране, което създава опасност или пречка за
движението, без значение дали е нарушена забрана, въведена с пътен знак или не.
Акцентира се, че в конкретния случай констатации в горния смисъл не са били
направени нито в АУАН, нито в НП. Посочва се, че автомобилът е бил паркиран в
дясната страна на улицата, без да заема част от активната лента за движение и
без да навлиза в кръстовището, както и че следващата улица – „***“ също е
еднопосочна и в дясната си част е отредена за паркиране.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа и доразвива доводите,
изложени в жалбата. Не оспорва факта на паркиране от негова страна на лекия
автомобил на процесното място, но поддържа тезата си, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП, защото реално автомобилът не е
представлявал пречка за движението. Пледира за отмяна на НП изцяло.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че автомобилът
е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В27, който от своя страна се
поставя само на места където паркирането на МПС е пречка за движението, поради
което и нарушението е правилно квалифицирано. С оглед горното пледира за
потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 4) НП е връчено на жалбоподателя на 01.10.2019г., а жалбата е подадена
на 08.10.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.03.2019г., около
21.20 часа св. В.К.– служител на Община Бургас, извършвал обход в гр. Бургас, ул. „***”. До дом № 5 същият
забелязал лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя Х.М.,
който бил паркиран от дясната страна на пътното платно, по посока на
движението, непосредствено след знак В27. Свидетелят преценил, че по начина, по
който е паркиран автомобилът представлява и пречка за останалите участници в
движението. Калоянов направил 2 снимки на паркираното МПС, след което съставил
Констативен протокол (л.12) и издал Глоба с фиш на стойност 20 лева (л.11),
като залепил на самия лек автомобил Уведомление за глоба с фиш. По време на
проверката водачът не се явил на място при общинските служители, нито били
извършвани разтоварни дейности.
След като узнал за наложената глоба с
фиш на 07.03.2019г. жалбоподателят депозирал възражение срещу него (л.10), в
което въвел твърдения, че автомобилът не е представлявал пречка за движението и
не е следвало да бъде санкциониран. На възражението било отговорно с изрично
писмо от 25.03.2019г. (л. 9), в което АНО посочил, че според него наложената
глоба е правилна и ако жалбоподателят възразява срещу фиша, следва да се яви в
администрацията на Общината за анулирането му и издаване на АУАН.
На 29.03.2019г. М. се явил в Общината и
възразил срещи фиша, при което същият бил анулиран, а срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН с бл. № 0092885. Жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 ЗДвП (л.7), в която потвърдил, че именно той е управлявал автомобила него ден.
Актът бил издаден на база констативния протокол, което изрично било упоменато в
него. Актосъставителят описал в акта, констатациите по протокола, посочвайки
отново, че МПС е било „паркирано“ в зоната на действие на пътен знак В27, с
което е представлявало и пречка за останалите участници в движението. Тези
факти били квалифицирани от
актосъставителя, като нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. В
графата за възражения посочил, че констатациите в АУАН не отразяват нарушението
по издадения фиш, а друго нарушение /нарушаване на пътен знак В27/. В
законоустановения тридневен срок възражения срещу акта не постъпили.
Въз основа на АУАН на 02.04.2019г. било
издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна
квалификация, приел, че именно жалбоподателят е субект на
административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 189,
ал.12 и чл. 183, ал.2, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения. Възраженията на жалбоподателя са съсредоточени около
допуснати нарушения, свързани с неправилно приложен материален закон и
допуснати процесуални нарушения.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП,
а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП,
видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г.
и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни
норми са посочени правилно.
Няма
спор, че на 06.03.2019г. автомобил „***” с рег. № *** е бил установен от
общинските служители в дясната част на пътното платно на ул. „***“ до № 5,
непосредствено след знак В27.
Легалните
определения за "престой" и "паркиране" се съдържат
съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо
за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи
в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице
„престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на
място при него („в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че
жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от
органите на Община Бургас, като е ирелевантна причината или времетраенето на
отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока.
Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно
е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по
смисъла на закона, а не „спряно”, както застъпва жалбоподателят във
възражението си по акта.
Съдът
счита, че правилно АНО е приел, че се касае именно до нарушение по чл. 98,
ал.1, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - престоят и паркирането са забранени
на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
Като цяло единствените доводи на жалбоподателя се съсредоточават около това, че
в случая автомобилът не е представлявал пречка за останалите участници в
движението, поради което и неправилно е преценено, че се касае за нарушение по
посочената разпоредба. Съдът не споделя тези доводи.
Видно
от приложената схема, снимки, а и от показанието на разпитания свидетел-очевидец
- точното място на паркираното МПС е било непосредствено след знак В27 и в
рамките на неговото действие, както правилно е посочено в АУАН и НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а
съгласно разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна
табела Т2. В конкретния случай пътният знак е бил поставен на около 2-3 метра
от кръстовището с ул. „***“ като именно в тези 2-3 метра е бил паркиран и
лекият автомобил – т.е. попадал е в зоната му на действие. Същевременно съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или
паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства
затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и
широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на пътните
участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства
винаги затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки видимостта и
широчината на платното за движение (Решение
№ 494 от 9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г.). Казано по
друг начин – щом на мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27,
то по презумпция - всяко паркиране в неговата зона представлява
пречка/затруднение за нормалното движение на пътните превозни средства. В този
смисъл са и показанията на свидетеля-очевидец, който също заяви, че по негово
мнение, паркиралият автомобил би затруднил извършването на завоя – ако не за
леки автомобили, то за ППС с по-големи габарити (ноторно в близост е разположено
медицинско заведение „Света София“, което предполага денонощно движение на МПС,
включително и линейки). Следва да се има предвид, че законът не изисква
пречките да се непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само
да е създадена такава обстановка, която да затруднява другите водачи. В случая
автомобилът се е намирал точно на завоя на „Г-образно“ кръстовище, като
неминуемо присъствието му там би затруднило всяко МПС с по-големи размери да
направи безпроблемно десния завой. Поради това съдът приема, че в конкретния
случай контролните органи правилно са преценили, че се касае именно за
паркиране, нарушаващо забраната по чл. 98, ал.1, т. 1 ЗДвП, като съвсем
коректно са посочили и обективното обстоятелство, доказващо тази пречка –
наличието на знак В27. Следва да се посочи и че практиката на касационната
инстанция, като например - Решение № 239
от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2292/2016 г. е
последователна в схващането си, че уточнението, че наред със създаването на
пречки автомобилът е и паркиран след пътен знак „В27” не води до объркване и
неяснота за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В
този ред на мисли съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при
описването на противоправна проява, а самото деяние правилно е подведено под
съответната материална норма.
По отношение на авторството на деянието
- няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, като видно от
приложената декларация на л.7, става ясно, че именно той го е паркирал – т.е.
именно той е извършил нарушението, поради което и правилно контролните органи
са издали АУАН и НП срещу него.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
В
случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния
случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност.
Всичко
горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената
санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
644/02.04.2018г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с
което за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на Х.И.М. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.