РЕШЕНИЕ
Номер 251/24.04. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На десети април Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Капка Станчева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00289 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1158-000746 от 30.03.2018 г. /НП/, издадено от С.Г.Л.– началник сектор “Пътна полиция” /”ПП”/ към ОД МВР-Перник, с което на Б.Д.Е., ЕГН ********** за извършени нарушения на 16.02.2018 г. в гр. Перник при управление на лек автомобил “Вранглер Джип” с рег. № *******са наложени шест административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 50 лв /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушаване на чл.104а от същия закон;
2. глоба в размер на 50 лв /петдесет лева/ на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;
3. глоба в размер на 10 лв /десет лева/ на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон;
4. глоба в размер на 150 лв /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушаване на чл. 103 от същия закон;
5. глоба в размер на 30 лв /тридесет лева/ на основание чл. 183, ал.3, т.7 от ЗДвП за нарушаване на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон;
6. глоба в размер на 20 лв /двадесет лева/ на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.
Жалбоподателят Б.Д.Е., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от свой повереник, който поддържа аргументите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в издадения санкционен акт.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор “ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 16.02.2018 г., свидетелите Н.Г.Х. и Д.С.С.– и двамата на длъжност “младши автоконтрольор” в сектор “ПП” при ОД на МВР-Перник,
изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрол на правилата за
движение по пътищата. В 11:30 часа се намирали на ул. Иван Вазов в гр. Перник,
когато видели движещия се по надлез “Иван Вазов” в посока от ул. Отец Паисий
към ул. Софийско шосе лек автомобил “Вранглер Джип” с рег. № *******.
Полицейските служители визуално възприели, че водачът на моторното превозно
средство не е поставил обезопасителен колан и използвал мобилния си телефон,
без устройство, позволяващо това да стане без участие на ръцете му, поради
което последвали Вранглер Джипа, подавайки светлинен и звуков сигнал за
спиране. Жалбоподателят спрял управлявания от него автомобил. Полицейските
служители възприели, че предният ляв
светлинен пътепоказател на Вранглер Джипа липсва. Те поискали от водача
документите за проверка. От представените им такива установили, че жалбоподателят не носи контролния талон към
свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Тъй като мястото
на което извършвали проверката било с натоварен пътен трафик, контролните
органи дали указание на жалбоподателя да придвижи автомобила на друго място,
след кръстовището с ул. Софийско шосе, като завие надясно към сградата на
Областно пътно управление. Документите на водача останали у полицейските
служители, а Б.Е. потеглил с управлявания от него автомобил към посоченото
кръстовище. Полицейският автомобил потеглил в същата посока. При пристигането
на контролните органи пред сградата на Областно пътно управление същите
установили, че Вранглер Джипа не се намира на това място. Това наложило
полицейските служители да се отправят към ул. Вардар, където знаели, че
жалбоподателят стопанисва обект, където извършва ремонт на автомобили. На място
установили брата на Б.Е., който се обадил по телефона на жалбоподателя и го
уведомил за посещението на контролните органи. След като Е. пристигнал с
управлявания от него Вранглер Джип, полицейските служители извършили справка в
базата данни на МВР, при която установили, че водачът има наложена глоба по фиш
серия М, 102329, връчен на 25.09.2017 г., която не е заплатил в
законоустановения срок. В присъствието на жалбоподателя срещу него бил съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 413814 от 16.02.2018 г., с който
отговорността на Б.Е. била ангажирана за нарушения на чл.104а, чл. 137а, ал.1, чл.100, ал.1,
т.1, чл.103, чл. 139, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. При предявяването на
акта жалбоподателя изразил бланкетно становище, че има възражения, като не
депозирал писмени такива в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– Началник на сектор “ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП № 18-1158-000746 от 30.03.2018 г. В обстоятелствената част на същото административнонаказващият орган /АНО/ приел констатациите изложени в АУАН, като за шестте нарушения наложил на Е. съответни административни наказания, а именно:
1. глоба в размер на 50 лв /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушаване на чл.104а от същия закон;
2. глоба в размер на 50 лв /петдесет лева/ на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;
3. глоба в размер на 10 лв /десет лева/ на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон;
4. глоба в размер на 150 лв /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушаване на чл. 103 от същия закон;
5. глоба в размер на 30 лв /тридесет лева/ на основание чл. 183, ал.3, т.7 от ЗДвП за нарушаване на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон;
6. глоба в размер на 20 лв /двадесет лева/ на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 21.01.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия Д,
№ 413814 от 16.02.2018 г. и заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на
МВР, които кореспондират и със свидетелските показания на Н.Г.Х. и Д.С.С..
Последните двама, разпитани в хода на
съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на
АУАН фактически обстоятелства. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като същите са имали непосредствени
впечатления за установените факти.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят Н.Г.Х. заема длъжността “мл.автоконтрольор” в сектор “ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 104а от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на водачите на моторно превозно средство да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Жалбоподателят по време на управление на моторното превозно средство е използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, в нарушение на посочената норма, тъй като полицейските Н.Г.Х. и Д. С.С. непосредствено са възприели този факт, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за описаното в АУАН и в НП нарушение на чл. 104а от ЗДвП. В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства, опровергаващи посоченото от свидетелите-очевидци и отразено в акта и в НП, поради което съдебният състав приема, че нарушението е доказано по безспорен начин. От цитирания по-горе законов текст на посочената разпоредба става ясно, че нарушението се изразява в неправомерно използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, като без значение е дали е осъществен конкретен разговор с друг мобилен абонат или водачът е правил опит да проведе такъв, поради което и държането от водача на телефона в ръка води до съставомерност на деянието по чл. 104а от ЗДвП.
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 104а от ЗДвП е установена в разпоредбата на 183, ал.4, т.6 от същия закон, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 50 лева, каквато е и наложена на жалбоподателя. Предвиденият абсолютен размер обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което е и безпредметно да се изследва въпросът дали размера на наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението.
Настоящият състав намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като гореописаното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което и правилно АНО не е приложил посочената хипотеза. Ето защо и обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно..
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:
Съдът прие за безспорно установено, че жалбоподателят като водач на лек автомобил “Вранглер Джип” с рег. № *******по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано. Е. не ангажира каквито и да било доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства, които се потвърждават изцяло и от свидетелските показания на актосъставителя Н.Г.Х. и на свидетеля на нарушението Д.С.С.. Ето защо и АНО правилно е наказал жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите на моторни превозни средства от съответно изброени категории, по време на движение да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани.
Процесното нарушение е ясно и точно описано, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП обстоятелствено е описано, че водачът управлява Вранглер Джипа, като по време на движението не използва обезопасителен колан, което не е спорно по делото, с оглед събрания доказателствен материал. Липсата на вписване на категорията на МПС не се явява съществен порок, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като по делото не се установява водачът да е бил препятстван да разбере какво е нарушението, което е извършил и за което е наказан.
Задължението на жалбоподателя по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е обвързано с налагането на административно наказание по реда на чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1-во от ЗДвП, който предвижда абсолютно определена санкция - глоба в размер на 50 лева, която изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Ето защо и наказващият оран правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на Б.Е., а именно глоба в нейната абсолютна стойност от 50 лв.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че правилно АНО е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК. Този извод се налага, защото обществената опасност на извършеното нарушение е типична за нарушение от този вид, т.е. не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на деяния по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното НП в тази му част е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на МПС водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. Безспорно е установено, с оглед свидетелските показания на Н.Х. и Д.С., че жалбоподателят не е носил контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство, поради което и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му нарушение. Обосновани възражения срещу тази констатация Е. не е направил, както при съставянето на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-во от ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация. Това наказание е определено от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена и НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на посочените по-горе три нарушения на чл. 104а, чл. 137а, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът отбелязва, че обстоятелството, че се е наложило АУАН за тях да бъде съставен на друго място – на ул. Вардар в гр. Перник, предвид невъзможността това бъде сторено на надлез “Иван Вазов” в гр. Перник, където първоначално е бил спрян автомобила по никакъв начин не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като още към момента на извършената му проверка на надлез “Иван Вазов” в гр. Перник е било установено, че жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан по време на движението, използвал е мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му и не е носим контролния талон съм свидетелството си за управление на моторно превозно средство, поради което и Е. не само е разбрал на кое място е извършил тези нарушенията, но и същото изрично е вписано в АУАН и в обжалваното НП.
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението на водача на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Не се спори по делото, че жалбоподателят е възприел полицейския автомобил, движещ се непосредствено зад управлявания от него “Вранглер Джип” с рег. № *******, както и че не е пренебрегнал подадения му звуков и светлинен сигнал за спиране, тъй като и двамата полицейски служители категорично свидетелстват, че Е. е спрял автомобила на посоченото му място в района на надлез “Иван Вазов”. По делото по несъмнен начин се установи, с оглед свидетелските показания на актосъставителя Н.Х. и свидетеля по акта Д.С., че водачът на спрелия автомобил им е предоставил документи за проверка, с които същите са се запознали, както и че са възприели състоянието на автомобила, който е бил без ляв пътепоказател. И двамата полицейски служители в хода на съдебното производство изясняват факта, че жалбоподателят не е напуснал самоволно мястото на проверката, тъй като именно те са преценили, с оглед натовареността на движението, че същата следва да продължи на друго място. Същите заявяват, че са указали на жалбоподателя, че следва да придвижи автомобила си към кръстовището с ул. Софийско шосе, след което да спре пред сградата на Областно пътно управление. Свидетелстват, че са възприели, че автомобилът, който е управлявал Е. е потеглил към светофарната уредба, но когато са пристигнали пред сградата на Областно пътно управление Вранглер Джипа не е бил там. Въз основа на този факт актосъставителят приел, че жалбоподателя е нарушил чл. 103 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил указанията на службата за контрол. Това нарушение е описано в АУАН по следния начин: “Водачът Е. не изпълнява дадените указания на служител на “Пътна полиция” и не установява МПС на посоченото от контролния орган място, като си тръгва от мястото на проверка”. Съдът намира, че така отразените обстоятелствата, при които е извършено нарушението са в явно противоречие с показанията на проверяващите, които категорично установяват в хода на съдебното следствие, че жалбоподателят не си е тръгнал самоволно от мястото на което е бил спрян – надлез “Иван Вазов” и където е била извършена проверка на документите на водача и техническото състояние на автомобила, а е сторил това по разпореждане именно на контролния орган. При описанието на нарушението в АУАН и в НП, обаче, не е конкретизирано мястото, което е било указано от контролния орган и на което жалбоподателя “не установява” автомобила си, както и по какъв начин му е било “посочено”, след като се установи в хода на съдебното следствие, че същото не се намира в непосредствена близост до мястото на което е била извършена проверката на документите на водача, както и че към него не е имало видимост, за да се приеме, че визуално е можело да се възприеме от жалбоподателя. Направеното описание на нарушението в АУАН и НП създава пълна неяснота относно релевантни елементи от обективната страна на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, с което са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на двамата документа, тъй като те не притежават дължимото според чл.42, т.4 и чл. 52, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържание. Това е довело до опорочаване на производството при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Т начина по който е описано вмененото на жалбоподателя деяние по чл. 103 от ЗДвП не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно посочено, а това безспорно рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че обжалваното НП в
тази му част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В Правилникът за прилагане на този закон /ППЗДвП/ законодателят изрично е направил разграничение, че не всеки дефект по автомобила следва да бъде преценяван като техническа неизправност и съответно санкциониран. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.12 от ППЗДвП моторното превозно средство е технически неизправно по отношение на светлинната уредба само в описаните случаи, сред които в б. “г” е посочената хипотезата, когато пътепоказателите не работят. Същевременно съгласно чл.11 от ППЗДвП дори и да се приеме, че е била налице посочената повреда по светлинната уредба на автомобила, то задължително е следвало да се установи от кога е липсвал конкретизирания преден ляв светлинен показател, като тези данни контролните органи и АНО е следвало да изяснят по категоричен начин и да посочат съответно в АУАН и в процесното НП. Безспорно и от двата документа се установява, че посочената неизправност е установена по време на движение на автомобила, поради което и същата подлежи на санкциониране като административно нарушение, само ако водачът управлява моторното превозно средство през нощта и при намалена видимост, без да я отстрани, с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП. В допълнение следва да се посочи, че в този смисъл са и предвидените от законодателя различни хипотези на чл. 101 от ЗДвП.
При липсата на ангажирани доказателства, че повредата е възникнала извън процесния превоз, водачът е знаел за нея и въпреки това е предприел управление на моторното превозно средство води до недоказаност на административнонаказателното обвинение, тъй като същото не може да почива на предположения.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въпреки отмяната на поцесното НП досежно вмененото нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП настоящият състав счита, че следва да отговори на възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че АНО незаконосъобразно е приложил разпоредба на чл. 183, ал.3, т. 7 от ЗДвП, за да санкционира нарушителя за това, че се е движил с технически неизправно пътно превозно средство. Вярно е, че санкционната разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., но същата е била в сила към момента на издаване на процесното НП и по силата на чл. 3, ал.1 от ЗАНН правилно е била приложена, поради което и АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, налагайки наказание на основание, което е било в сила към този момент. Не е налице хипотезата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, предвиждаща, че ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, тъй в създадената нова разпоредба на чл. 179, ал.6 от ЗДвП /ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, действаща и към този момент, законодателят е предвидил дори и при констатирани незначителни неизправности водачът да се санкционира с по-висок размер глоба, в сравнение с определения такъв в действащата към момента на издаване на процесното НП санкционна норма на чл. 183, ал.3, т. 7 от ЗДвП. Приложението на последната е правилно презценена от АНО, тъй като техническата неизправност на светлините на участващ в движението автомобил /в процесния случай е липсвал преден ляв светлинен пътепоказател/ винаги е свързано със създаване на опасност за другите участници, които следва да се съобразят с предприетите от него действия и маневри, т.е. тази техническата неизправност пряко застрашава безопасността на движението по пътищата. Ето защо и независимо от изменението в законодателството, не е налице по-благоприятен закон за жалбоподателя, поради което е и неприложима разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
Съдът намира, че при налагане на административното наказание на Б.Е. за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон, което води до отмяна на обжалваното НП в тази му част, като съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба по своето съдържание не предписва определено поведение на даден правен субект, което да обективира признаците на административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, поради което в този смисъл не може да бъде нарушена от Б.Е.. Същата само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането. Именно и поради това систематичното място на посочената за нарушена норма на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е след общия административнонаказателен състав на чл. 185 от ЗДвП, тъй като тя не попада в приложното му поле. Незаплащането от водача в посочения срок на наложена му глоба е основание за налагане и на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба, респ. т. 2, б. "к" от ЗДвП, а не осъществява сочения състав на административно нарушение по чл. 190, ал. 3, вр. чл. 185 от ЗДвП.
Ето защо, съдът намира, че в тази му част процесното НП е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1158-000746 от 30.03.2018 г. , издадено от С.Г.Л.– началник сектор “Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която на Б.Д.Е., ЕГН ********** за извършени нарушения на 16.02.2018 г. в гр. Перник при управление на лек автомобил “Вранглер Джип” с рег. № *******са наложени три административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 50 лв /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушаване на чл.104а от същия закон;
2. глоба в размер на 50 лв /петдесет лева/ на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;
3. глоба в размер на 10 лв /десет лева/ на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1158-000746 от 30.03.2018 г. , издадено от С.Г.Л.– началник сектор “Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА, с която на Б.Д.Е., ЕГН ********** за извършени нарушения на 16.02.2018 г. в гр. Перник при управление на лек автомобил “Вранглер Джип” с рег. № *******са наложени три административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 150 лв /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушаване на чл. 103 от същия закон;
2. глоба в размер на 30 лв /тридесет лева/ на основание чл. 183, ал.3, т.7 от ЗДвП за нарушаване на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон;
3. глоба в размер на 20 лв /двадесет лева/ на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ