Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.С.,28.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря : Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 5149
по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен e установителен иск с
правно основание чл.694 ТЗ от „Р.И.” ООД ЕИК ****** срещу „В. Р. ****” ООД, ЕИК ******.
Делото се разглежда с участието
на трети лица помагачи Б.Т. ЕООД ЕИК ****** И
У. ЕООД ЕИК *********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е предявил свои вземания в
производството по несъстоятелност на ответника, както следва :
- Вземания произтичащи от неизпълнение на
предварителен договор от 14.05.2008г. в общ размер от 1 043 162.16
евро или 2 040 247.85 лева, от които 392 739.66 евро,
представляваща двойния размер на платения задатък и сумата от 650 422.50
евро неустойка.
- Вземания произтичащи от неизпълнението на
предварителен договор от 26.02.2009г. в общ размер от 2 147 689.50
евро или 4 200 515.55 лева от които 806 616 евро, представляващи
двойния размер на платения задатък и сумата от 1 341 073.50 евро
неустойка.
Временния синдик В.В. е включил така предявените в срока по чл.688 вземания
на ищеца в списъка на неприетите вземания под №1. В срока по чл.690 от ТЗ
ищецът е предявил пред съда по несъстоятелността възражение с подробно изложени
аргументи относно съществуването на вземането и че същото е подкрепено с
убедителни писмени доказателства. Съдът е оставил без уважение така предявенето
му възражение, поради което е налице правен интерес от установяване на
вземането в исковото производство по чл.694 от ТЗ.
Излага подробни съображения за основателност на
претендираните от него вземания. Твърди, че първият договор е подписан на
14.05.2008г., а с решението на съда по несъстоятелността е прието начална дата
на свръхзадължеността – 24.03.2012г.Срещу цена от 2 601 690 евро с
ДДС ищецът е следвало да придобие от ответникът собствеността върху сграда №
1/без магазин и паркоместа разположени в тази сграда/, сграда №8 и сграда № 9 с
общо застроена площ от 6 671 кв.м.която застроена аплощ включва и
идеалните части към всеки един от обектите. Във връзка с договора е заплатена
от ищеца част от продажната цена – задатък в размер на 196 369.83 евро в
левова равностойност от 384 066.34 лева , за което са издадени от страна
на ответника две фактури № 3 и № 4 от 14.05.2008г. първата на стойност
315 612.29 лева с ДДС, а втората на стойност 68 454.05 лева с ДДС. И
двете фактури отразяват извършените плащания в изпълнение клаузите по договора
и са осчетоводени и при двете страни и включени в съответните данъчни
декларации. Плащането е извършено по банков път. Поради забавяне в изпълнение
на постигнатите договорености вв предварителния договор, касаещи сключване на
окончателния договор от страна на продавача между страните са подписани два
анекса № 1 от 02.04.2013г., с който е договорено, че правото на собственост
върху обектите ще бъде прехвърлено не по-късно от 12 месеца от деня на
подписване на акт обр.16 за сградите при условия че продажната цена е платена в
пълен размер от деня на подписване на акт обр.16, при условие, че сградата е
платена в пълен размер. Със споразумение от 13.05.2013г. ответното дружество се
е задължило да осигури издаването на разрешение за ползване на сградите, в
които се намират обектите в срок до 15.07.2013г., а съобразно чл.2 – да
прехвърли на ищеца обектите не по-късно от 30 дни от издаване на разрешението
за ползване. При неизпълнение на така предвидените задължения от страна на
продавача е договорено, че продавача ще има право да развали предварителния
договор от 14.05.2008г.и да получи платения задатък в двоен размер, както и
неустойка в размер на 25 % от уговорената продажна цена.. Тъй като ответникът
не е изплънил задължението си да въведе в екстлоатация закупуваните сгради и да
прехвърли собствеността върху тях на ищеца, то с уведомление от 10.09.2013г.
връчено на ответникът, ищецът е развалил предварителния договор от 14.05.2008г.
и е поканил ответникът в 3 дневен срок да му заплати дължимите му се суми –
задатъка в двоен размер - 392 739.66
евро и дължимата се неустойка от 25 % в размер на 650 422.50 евро. Въпреки поканата сумата не му е заплатена.
-По втория предварителен подписан между страните на
26.02.2009г. е договорено ответникът да прехвърли на ищеца правото на
собственост върху сграда2, сграда 3, сграда 4, четвърти етаж от сграда № 5,
сграда 10 , както и магазин и паркоместа разположени в сграда № 1, с обща
застроена площ от 13 754.60 кв.м. срещу заплащане от страна на купувача
цена в размер на 5 364 294 евро с ДДС, платима както следва : капаро
/задатък/ в размер на 403 308 евро в срок до 01.05.2009г., а остатъка се
заплаща преди нотариалното изповядване на сделката. Сумата по задатъка е
преведена от ищеца на ответника на дата 02.04.2009г. по банков път, като за това ответникът му е
издал две фактури № 7 от 26.02.2009г. на стойност 598 483.98 лв. с ДДС и №
8 от 30.03.2009г. на стойност 66 600 лв. с ДДС и фактура № 9 от
02.04.2009г. на стойност 123 717.90 лв. с ДДС. Съгласно чл.4.1 на договора
от 26.02.2009г. ответникът е следвало да прехвърли на ищеца правото на
собственост върху обектите предмет на договора в 6 месечен срок от подписване
на акт обр.16 за сградите при условие, че продажната цена е платена в пълен
размер, като разрешението за полване е следвало да се осигури от страна на
ответника в срок до 31.12.2014г. И към този договор са подписани Анекс № 1 и
Споразумение от същите дати и със същите уговорки като предходните. Тъй като
ответникът не е изпълнил задължението да прехвърли правото на собственост върху
обектите в уговорените срокове е отправена покана от страна на ищеца да му се
заплатят дължимите задатък в двоен размер – 806 616 евро и неустойка в договорения размер-
1 341 073 . 50 евро, връчена на ответника на 10.09.2013г. Ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите суми.
Вземанията
му във връзка с прекратените два предварителни вземания за двоен задатък и
неустойки са ликвидни и изискуеми, поради което моли да признае общия размер на
тези вземания от 3 190 851.66 евро или 6 240 763.40 лв. и
лихва за периода 30.06.2014г. до 03.10.2014г.
ОТВЕТНИКЪТ не оспорва исковете, като ги
признава .
ТРЕТИТЕ ЛИЦА помагачи оспорват
така предявените искове изцяло, като твърдят свързаност между ищеца и ответника
като търговци и наред с това симулативност на подписаните предварителни
договори и измененията им във връзка с производството по несъстоятелност, липса
на установено неизпълнение и наличие на
основания за прекратяване на предварителните договори. Молят исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
От представения по
делото предварителен договор от 14.05.2008г. подписан между М. И. ООД , за
който няма спор, че е праводател на ищеца „Р.И.” ООД и ответника В. Р. **** ООД
се установява, че страните са договорили
ответникът да прехвърли на ищеца правото на собственост върху
изгражданите от него жилищни сгради № 1, № 8 и № 9, в двата поземлени имота
собственост на ответника - № 502 и № 754 от к.л.738/755, по плана на гр.С., м.*****
– *****, гр.С., в определен срок – шест месеца след въвеждане на сградите в
експлоатация, без магазин и паркоместа в сграда №1, срещу цена от
2 601 690 еврос вкл.ДДС платима както следва : - капаро /задатък/ от
196 369.83 евро платима към датата на подписване на този договор и
окончателно плащане в размер на 2 405 320.17 евро платими преди
нотариалното изповядване на сделката по банков път, в конкнретно указана сметка
на продавача.Сградата е следвало да се въведе в експлоатация от страна на
продавача и строител най-късно до 31.12.2014г. В раздел VІІ са уговорени
санкции и неустойки във връзка с неизпълнение задълженията по договора на всяка
от страните. В чл.7.3,ал.2 страните са договорили, че ако забавата за въвеждане
на сградата в експлоатация продължи повече от 90 дни то купувача има право да
развали договора едностранно и да поиска връщане на всички платени суви от
продажната цена, както и неустойка, която се равнява на тази по първата алинея
уговорена във връзка със забава вв рамките на изпълнение на договора и без да е
развален или това е 25 % от продажната цена на сградите. При същите условия,
между фирмата правоприемник и ищец по делото, като купувач и ответникът като продавач
е сключен втори предварителен договор от 26.02.2009г. , но за сгради № 2,3,4, и
10 изграждани в апартаментен комплекс „В. В.” и целия четвърти етаж от сграда
5, както и магазина и паркоместата от сграда № 1, изключени с първия
предварителен договор. Уговорките за начина на плащане и изграждането и
въвеждане на сградите в експлоатация като срокове и отговорности са същите като
в първия предварителен договор. Договорената цена и начина й на плащане е
следните : купувачът се е задължил да заплати капаро в размер на 403 308
евро в срок до 01.05.2009г. и окончателно плащане в размер на
4 960 986 евро преди нотариалното изповядване на сделката . За
купувача е предвидена възможност да развали договора, ако продавача забави
въвеждане на сградата в експлоатация повече от 90 дни и е предвидено освен
връщане на всички платени по договора суми и неустойка в размерите, така както
са договорени при забава в рамките на изпълнение на договора, но не повече от
25 % от продажната цена.
И двата договора са
изменени с Анекс № 1 от 02.04.2013г. към всеки от тях, като с него срокът за
нотариално изповядване на сделката е удължен на 12 месеца след въвеждане на
сградата в експлоатация и заплащане на пълния размер на дължимата цена, като
останалите уговорки са запазени. В последствие
е подписано и споразумение към всеки един от договорите от дата
13.05.2013г., с което е намален срокът на въвеждане на сградите в експлоатация
на 15.07.2013г. и е намален срокът на нотариално изповядване на сделката на 30
дни от издаване на разрешението за ползване.
И в двете споразумения е предвидена отговорност при неизпълнение на
задълженията на страните, като при неспазване на уговорките за въвеждане на
сградата в експлоатация и за нотариалното изповядване на сделката то за
купувача се поражда правото едностранно да развали съответния предварителен
договор, с едностранно писмено волеизявление без срок на предизвестие и да
претендира връщане на платения задатък в двоен размер и неустойка в размер на
25 % от общия размер нан продажната цена.
Представени са
едносттранни уведомления отправени от представителя на ищеца до представителя
на ответника, който е едно и също лице в г-н М.Р., с които ищецът прави
едностранни волезиявления за прекратяване на всеки един от двата предваителни
договори, поради неизпълнение на задълженията на продавача за въвеждане на
сградата в експлоатация и претендира връщане на всеки един от платените
задатъци в двоен размер по всеки от предварителните договори, както и дължимата
и договорена неустойка от 25 % от продажната цена.
Въпреки оспорване
съществуване на документите от страна на третите лица помагачи, съдът след
представяне на официално нотариаллно заверени копия от двата предварителни
договор и анексите към тях , то съдът приема съществуването им. Във връзка с
оспорване тяхната истинност и твърдения, че са съставени с оглед производството
по несъстоятелност съдът ще изложи съображенията си по-долу в правните изводи.
От приетото по
делото основно и допълнително заключение на съдебно счетоводната експертиза се
установява, че капарото по двата предврателни договора е реално заплатено от
фирмата ищец, като купувач по договорите, на ответника, като продавач, както
следва :
-
по договор от 14.05.2008г са издадени две фактури - № ..003 и № ..004 от 14.05.2008г.,
първата на стойност 315 612.29 лв. и втората на стойност 68 454.05
лв. или общо по първия предварителен договор ищецът е заплатил на ответника
капаро в размер на 384 066.34 лв.
-
по договор от 26.02.2009г. са издадени три фактури, както следва №
..07/26.02.09г. на стойност 598 483.98 лв., № ..008/30.03.09г. на стойност
66 600 лв. и № ..009/02.04.09г. на стойност 123 717.90 лв. или общо
внесено капаро в размер на 788 801.98 лв.
Плащанията
са извършени на два пъти – на 14.05.2008г. от сметка на РАМ И. в ОББ е
преведена сумата от 384 066.34 лв. по сметка на В. Р. в Е.Б. – Б. ЕАД, а на
01.04.2009г. по валутната сметка на В. Р.
**** ООД в Е.Б. Б. ЕАД е преведена сума в размер на 403 308 евро с левова
равностойност в размер на 788 801.88 лева от валутната сметка на Р.И. ООД
в ОББ.
-
ОБЩО ИЩЕЦЪТ Е ЗАПЛАТИЛ КАПАРО по двата предварителни договора на ответника
в размер на 1 172 868.22 лева.
Вещото лице е установило, че
ищеца е осчетоводил процесните фактури
издадени от ответника и същите са
включени в дневника за покупки съобразно изискванията по ЗДДС и са подадени със
справка декларация в ТД на НАП. Фактурите при ответника също са осчетоводени и включени в дневниците за продажба, съобразно
изискванията на ЗДДС и са подадени със справка декларация в ТД на НАП.
Относно договорената неустойка
при виновно неизпълнение на предварителния договор и развалянето му вещото лице
е изчислило, че при цена на първия предварителен договор от 14.05.2008г. – от
650 422.50 евро , то неустойката е в размер на 25 % или възлиза в размер
на 650 422.50 евро с левова равностойност от 1 272 115.84 лева,
а по втория предварителен договор от 26.02.2009г. на стойност
5 364 294 евро то неустойката е в размер на 25 % или 1 341 073.50 евро, с левова
равностойност в размер на 2 622 911.78 лева.
С
допълнителното заключение вещото лице, след извършена проверка в документацията
на НАП е установило, че в предадените декларации и дневници за съответния
период доставките по фактурите са своевременно и правилно отчетени. Новата
счетоводна кантора обслужваща фирмите е предоставила предадената й и налична
при нея счетоводна документация и от нея вещото лице е установила, че фактурите
са осчетоводени правилно по сметка – 402 доставчици по аванси, по сметка 4531
начислен ДДС за покупките, а разплащанията са начислени по сметка 401 – доставчици
и сметки 503 и 504 касаещи разплащателните сметки в лева и валута. Самите
предварителни договори не са осчетоводени, но за тях няма задължение за
осчетоводяването им, доколкото нямат характер на счетоводен документ.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице, като обективно и компетентно изготвени и
доколкото изводите в същите се потвърждават и от представените по делото
платежни документи – нареждания за банкови преводи и заверки по банкови документи. Договорът за извършване на финансово –
счетоводни услуги представен по делото е от 01.07.2014 г.
По
делото от страна на третите лица помагачи е извършено оспорване на наличието на
правилно осчетоводяване на договорите и разплащанията по тях, като са
представени и копия от изгответния в хода на производството по несъстоятелност
одиторски доклад. От този доклад се установява, че одиторът прави отказ от
одиторско мнение за периода от 2007 до 2011г. на ответното дружество, тъй като
одиора не е получил достатъчно доказателства относно сумите и оповстяванията им
във ГФО за да може да изрази становище относно дейността на ответното
дружество. За последващия оценяван период 2012 до 2015г. вкл. одитора изразява
отрицателно мнение като намира, че не е налице правилно и достоверно отразяване
счетоводно на дейността на ответното дружество, като през 2012г. с дебитно
салдо е отразена аналитична сметка на Рам инвестмънт по сметка 499 Други
кредитори с компенсирано салдо на стойност 1 368 х. лв., а едва през 2014
и 2015г. са отразени неустойките по предваритените договори и задатъка в размер
на 789 хил.лв. по втория договор, но същите не са отчетени като текущи разходи,
респ.загуба, а същите са включени в сметка 303 при готова продукция общо на
стойност 32 627 хил.лв., прехвърлена от сметка 613 разходи за бъдещи
периоди , ползвана за натрупване разходи по строителството без да има акт за
въвеждане в експлоатация на сградите, като към тази стойност към себестойността
на продукцията са отчетени лихви, неустойки и задатък в двоен размер или общо
на стойност 12 020 хил.лв., като в тази сума са включени неустойките по
предварителните договори и двойния задатък по втория от тях. Одиторът сочи, че
дружеството няма отчетени задължения свързани с асоциирани и смесени
предприятия, съгласно на счетоводен стандарт № 28. Задълженията посоченти от
дружеството в този раздел на баланса представляват по своя характер задължения
към свързани лица, доколкото се касае за общи съдружници в дружествата
извършващи сделките по между си и общи управители. В този смисъл одиторът
изразява съмнение за възможност за симулативни сделки.
Съдът
намира, че доколкото одиторския доклад е
изготвен въз основа на непълно и неточно счетоводство, то съдът би могъл да
сподели този извод, а именно че не е налице правилно осчетоводяване и
оповестяване на дейността на дружествата, както и дейността им като свързани лица за целия период на дейност.
Това обаче не е основание да се приеме по безспорен начин симулативност на
сделките между свързаните лица, каквито са ответника и ищеца, доколкото имат
общи съдружници и един и същ управител. Осчетоводяването е само едно от
възможните доказателствени средства, които да установяват извършваната
търговска дейност между дружествата, но същите следва да се преценяват наред с
всички останали доказателства по делото, като се обсъждат в тяхната цялост. От
събраните писмени доказателства – двата предварителни договора, анекси,
споразумения и уведомления за прекратяване, както и фактури, платежни документи
и счетоводната експертиза, изводите на която не се изключват и от одиторския
доклад също водят до съответните изводи, които съдът излага по-долу.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Ищецът
е предявил иск за установяване на свои вземания срещу ответника във връзка със
сключени предварителни договори и конкретно вземанията им във връзка с тяхното
прекратяване – за двоен задатък и неустойки и лихви , като се сочи виновно неизпълнение
на ответника на задълженията по договорите от страна на ответника като продавач
на освн.чл.694 от ТЗ . Тъй като видно от определението по чл.692 от ТЗ на VІ-22
св. при СГС съдът по несъстоятелността не е уважил възражението на ищеца във
връзка с неприемане от страна на синдика, на така предявяваните вземания на
този кредитор в производството по несъстоятелност и искът е предявен в
законовия 7 дневен срок от публикуване
на на определението на съда в ТЗ, то
съответно искът се явява допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
Съдът
намира, че от двата предварителни договора и анекса към тях се установява по
безспорен начин сключване на тези предварителни договори между двете страни в
настоящия процес. Касае се за продажба на обекти в процес на строителството и
доколкото прехвърляне на право на собственост върху конкретни обекти е
допустимо едва при изграждането им на етап груб строеж при наличие на акт 14
то, е налице правен интерес от сключване на предварителни договори към момента
на започване на строителството. Установи се по безспорен начин, че двете
дружества страни по предварителните договори са свързани лица, имат общи
съдружници и общ управител, но съдът намира, че след като двете дружества са
регистрирани, то няма пречка да извършват търговска сделка по между им. Факт е,
че договорите са подписани от едно и също лице, но в две различни качества,
като представляващ двете отделни дружества. Самия този факт не е достатъчен да
се приеме симулативност на сделките. Видно от издадените фактури № 03 до № 08 в
тях са посочени основанията за плащане на – плащане по предварителен договор.
Не се установи между страните да са сключени други предварителни договори.
Налице е реално плащане на сумите по банков път, към датата на издаване на
фактурите и в периода на датите посочени като такива на сключване на
предварителните договори . Към този момент фактурите са включени в съответните
дневници за покупко-продажба и на двете страни и е включен в справките
декларации по ДДС, които са своевременно отчетени в НАП и това е достатъчно да
се приеме, че датите на предварителните договори са тези посочени в тяхното
съдържание. В предвид на това и доколкото това е станало през 2008г. и 2009г.
съдът не приема твърдението на третите лица встъпили в процеса, че тези
договори и анексите към тях имат симулативен характер и са сключени с оглед производството по несъстоятелност.
Страните не биха могли да очакват, че през 2013г. спрямо продавача и строител,
ще се иска и ще се открие производство по несъстоятелност, още повече, че
началната дата на свръхзадължеността възниква през 2012 г., а не към 2008 или
2009г. Наред с това видно от съдържанието на договорите с тях е договорено
прехвърляне право на собственост върху част от имотите изграждани от ответника в
апартаментния комплекс В. В., те. сделката отново не би могла да е симулативна,
не касае всички изграждано от строителя и имаме реално предоставяне на
задатъка. С оглед на така изложеното съдът приема, че ищецът реално е заплатил
задатък на ответника във твърдените размери във връзка със сключените между тях
предварителни договори.
Доколко може да се мисли за
симулативност на споразумението към всеки един от договорите , подписано между
страните оп 13.05.2013г. По същество със същите се променят сроковете за
изпълнение на задължението за изграждане на имотите предмет на предварителните
договори, въвеждането им в експлоатация и прехвърляне на собствеността върху
тях, като тези срокове се намаляват от края на 2014г. към средата на 2013г.,
като същевременно се намалява и срока за заплащане на цената от страна на
купувача и изповядване на сделките – един месец от въвеждане на сградите в
експлоатация. Променя се и размерът на обезщетенията във връзка с прекратяване
на договорите – от еднократно връщане на платенето се договаря връщане на
даденото в двоен размер и наред с това се запазва и обезщетение в размер на
договорна неустойка в размер максимум на 25 % от общата стойност на
предварителните договори. Страните са
тези, които преценяват етапа на изграждане на сградите и степента на тяхната
завършеност за въвеждане в експлоатация. По делото не са ангажирани
доказателства, какъв е бил етапа на изграждане към момента на подписване на
споразумението и след като строителния процес първоначално е бил договорен в
рамките на 5, съответно 6 години, то съдът не намира за невъзможно този срок да
бъде намален, предвид характера на едно строителство. В настоящото производство
не са представени доказателства, кога е поискано откриване на производсво по
несъстоятелност спрямо ответната страна за да се мисли симулативност на това
споразумение с оглед едно такова искане и производство по несъстоятелност. От
друга страна при една такава молба, нормално е купувача да е притеснен и да
поиска да получи готовия продукт, съответно да се намалят сроковете за
довършване на строителството. Видно от уведомленията, с които ищецът е направил
изявления за разваляне на предварителните договори, връчени на ответника на
10.09.2003г. и е поискал заплащане на платените суми в двоен размер, както и
неустойката, като обезщетение във връзка с прекратяване на договора. Дори и
изявлението за прекратяване на предварителните договори да е във връзка с
производството по несъстоятелност, то самия факт на поставяне на ответника в
състояние на неплатежоспособност показва, че същият не би могъл да довърши с
акт за въвеждане в експлоатация на сградите, съответно налице е виновно
неизпълнение от негова страна на задълженията му по предварителните договори и
право на ищеца да развали тези договори, порадио виновното неизпълнение от
страна на ответника.
Съдът намира, че тъй като производството е
открито и дружеството ответник е обявено
в несъстоятелност, то на основание чл.617 от ТЗ всички задължения на ответника
стават изискуеми и не е установено същият да е могъл да продължи строителството
и да въведе сградите в експлоатация, то съответно би се постигнал същия ефект и
ако предварителните договори не бяха с променен срок на изпълнение и съответно
бяха прекратени в хода на производството по несъстоятелност, още повече, че и
непаричните задължения се правръщат в парични към датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
С
оглед на изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице
симулативност на сключените между страните споразумения от 13.05.2013г. и
ищецът е в бил в правото си да прекрати предварителните договори поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответника по тях.
По
отношение на сумите, на които ищецът има право във връзка с отказът от
предварителните договори. Съдът намира, че доколкото страните са изрично
договорили, в предварителните договори – в чл.3.1, че купувача по тях плаща
капаро / задатък / , т.е. платеното от него има характер на задатък, и с
допълнителните споразумения – чл.4 изрично е уговорено, че платения задатък подлежи на връщане в двоен
размер то на осн.чл.93, ал.2 от ЗЗД ищецът има право и на него му се следва
връщане на платения задатък в двоен размер по всеки един от двата предварителни
договора, а именно – следва да му се признае вземане във връзка с отказа от
първия предварителен договор в размер на 2 х 384 066.34 лв. или сумата от
768 132.68 лева, а по втория предварителен договор вземане в размер на 2 х
788 801.98 лв. или сума в размер на 1577603.96 лева. , като общо сумата възлиза в размер на
2 366 405.94 лева. Върху
сумата е поискана и се дължи и законната лихва за периода от постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност 30.06.2014г. до
датата на предявяване
на вземането 2.10.2014г. в размер
на 20 544.76 лв., върху първата главница от 768 132 лева, и за същия
период лихва върху втората главница 1
577 603.77 лв. възлизаща в размер на 42 195.20 лева.
Доколкото
сумите в производството по несъстоятелност, видно от определението на VІ – 22
св № 4953 от 20.07.2015г.са предявени в лева то съдът намира и в производството
по чл.694 ТЗ следав дължимостта им да се установи в лева, още повече, че с
искът са предявени алтернативно – в евро и лева.
По
отношение на претенцията за неустойка по всеки един от предварителните договори
във връзка с тяхното прекратяване . В теорията и практиката е спорно и има
различно становище за възможността за кумулиране на задатъка в дсвоен размер и
договорна обезщетителна неустойка. Доколкото е налице съдебна практика по
чл.290 от ГПК като ВКС с решение № 137 от 20.04.2011г. по гр.д.1161 от 2010г. е
приел „ Ако те относно вреда, която изправната страна свързва с
отказа си от договора, както е при задатък съгласно чл.
93, ал. 1 от ЗЗД, то задържането на задатъка или връщането му в
двоен размер в полза на изправната страна, лишава от основание иска за
неустойка, ако такава е санкционно уговорена за същото неизпълнение от страна
на получилия задатъка. С приемането на капарото в двоен размер договорът се
разваля, но не поради неизпълнение, а заради отказа от него, на основата на
съгласие относно правното положение същият да не поражда други свързани с
конкретното неизпълнение последици, освен тези по чл.
93, ал. 2, предложение второ от ЗЗД . „
Настоящия
състав намира, че е обвързан от така постановената съдебна практика по чл.290 ГПК и доколкото страната е претендирала връщане на капарото в двоен размер, то
намира, че искането й за кумулиране с дължимост и на договорената неустойка е
неоснователно и претенцията за неустойка следва да се отхвърли изцяло като
неоснователно.
По
разноските страните нямат такива, а на третото лице помагач на осн.чл.78,ал.10 ГПК не се следват .
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
НА ОСН. ЧЛ.694 ОТ ТЗ ПРИЗНАВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СЛЕДНИТЕ НЕПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ на кредитора Р.И. ООД *** спрямо длъжника В. Р. **** ООД ЕИК ******** в несъстоятелност, гр.С., кв.С., ул.***, №**,вх.*,ап.*, а именно :
- Сумата от 768 132.68 лева / седемстотин шестдесет и осем хиляди сто тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки / представляваща двойния размер на задатъка на осн.чл.93,ал.2 от ЗЗД поради отказ от предварителен договор от 14.05.2008 г., както и законна лихва за периода от 30.06.2014г. до 2.10.2014г. в размер на 20 544.76 лева / двадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки /.
- Сумата от 1 577 603.96 лева / един милион седемстотин седемдесет и седем хиляди шестстотин и три лева и деветдесет и шест стотинки/ представляваща двойния размер на задатъка на осн.чл.93,ал.2 от ЗЗД поради отказ от предварителен договор от 26.02.2009г., както и законна лихва за периода от 30.06.2014г. до 2.10.2014г. в размер на 42 195.20 лева / четиридесет и две хиляди сто деветдесет и пет лева и двадесет стотинки / .
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни претенциите за неустойка в размер на 25 % от цената по всеки един от двата предварителни договора, както и за законната лихва върху тях.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :