Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

град Горна Оряховица, 21.03.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1737 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.50 във вр. чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД.

Ищцата Д.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, посочва в исковата си молба, че на 26.07.2018г. М. отивала към дворното си място, находящо се в гр. Горна Оряховица на ул. .., в съседство с имота на ответницата Н. Г., където тя има къща и живее постоянно. Посочва, че в двора си ответницата има голямо куче с окраска в оранжево, кафяво и бяло. Твърди, че на 26.07.2018г., около 18:30 часа, кучето било на улицата и се разхождало свободно, без каишка или намордник; то се нахвърлило върху ищцата и започнало да я хапе без никаква провокация от нейна страна; съборило я на земята, където продължило да хапе. Посочва, че се намесил съсед, който успял да прогони кучето с дървена тояга, както и да извика линейка и полиция. Заявява, че ищцата била откарана в Спешна помощ - Горна Оряховица, където ѝ били извършени редица манипулации. Твърди, че в резултат на нападението на това куче, М. получила две рани по задна повърхност на средна трета на дясна подбедрица, с размачкани ръбове и дължина от 4-5 см до 1 см, перифокално; умерено изразен подкожен хематом, слабо изразена сангвиноленция от същите; малка рана на дорзалната повърхност на дясна длан, оскъдно сангвинираща с умерено изразен подкожен хематом, за които е провела оперативно лечение и последваща терапия. Твърди, че впоследствие състоянието на ищцата се влошило – дължината на раната на дясната подбедрица станала около 10 см и обща площ от 5 кв. см, покрита с некротична кожа по цялото протежение, с видима гнойна секреция субкрустам, регионерен лимфангит до над колянната става, с видим възпалителен оток на подбедрицата, увеличение на лимфните възли в пателарната ямка; наложило се повторно хоспитализиране в периода от 10.08.2018г. до 14.08.2018г., като на ищцата е извършена втора операция. Сочи, че състоянието на Д.М. не се подобрило и след изписването; имало усложнение на раната на дясната подбедрица, изразяващо се във флегмон и частична некроза. Твърди, че е извършена обработка - некректомия на раната, след което М. продължила с амбулаторното лечение. Ищцата твърди, че и към настоящия момент продължава да изпитва силни болки, неудобство и страх да минава по улицата, на която живее ответницата, тъй като последната редовно пуска кучето си навън. Заявява, че й предстоят и други посещение при лекар. Счита, че ответницата следва да носи отговорност за увредата, причинена на ищцата от нападението на кучето на Г., тъй като последната не е положила достатъчна грижа за обезопасяването на животното, за да не произлизат вреди. Счита, че е налице причинна връзка между неизпълнението на надзорното задължение на ответника по посочените законови разпоредби и причинените на ищцата вреди.

 Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н. П.Г. да ѝ заплати сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в страх, болки и страдания вследствие на ухапване от собственото ѝ куче на 26.07.2018г., около 18:30 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул. .., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (30.08.2018г.) до датата на окончателното изплащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищцата Д.М., лично и чрез пълномощника си – адвокат С.И. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск, като й присъди и направените по делото разноски.

 Ответницата Н. П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответницата заема становище, че предявеният иск е основателен и допустим, но следва да бъде насочен към друг ответник. Твърди, че процесното куче е собственост на сина ѝ, а не нейна, и е отглеждано и възпитавано единствено от него още от малко. Заявява, че му е изградена кучешка къща и то стои вързано, а разходките му стават на повод и само от сина ѝ. Ответницата уточнява, че от три месеца синът ѝ не е в къщи, и негови приятели доставяли храна за животното, която тя му давала. Твърди, че не е поемала задължение да се грижи за кучето, тъй като прекарала инсулт и повечето време е на легло. Посочва, че на деня, описан в исковата молба, по някакъв начин кучето се е откачило от повода и е излязло на улицата. След като чула, че нещо става на улицата, ответницата излязла и видяла, че ищцата е нападната от кучето; помогнала ѝ да стане, завела я в дома си и извикала бърза помощ. Не оспорва случилото се, но счита, че искът не трябва да бъде насочен към нея.

В съдебно заседание, ответницата Н. П.Г. не се явява, не се представлява.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни по делото са фактите, че на 26.07.2018г., около 18:30 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул.., Д.В.М. е нападната и нахапана от куче с окраска в оранжево, кафяво и бяло, което тогава било на улицата и се разхождало свободно - без каишка и намордник, както и че посоченото куче живее в имота на адрес : гр. Горна Оряховица, ул… в който живее ответницата Н. П.Г..

Съдът е приел за безспорни и фактите, че ищцата е получила травматичните увреждания, описани подробно в исковата молба и приложените към нея медицински документи : две рани по задна повърхност на средна трета на дясна подбедрица, с размачкани ръбове и дължина от 4-5 см до 1 см, перифокално; умерено изразен подкожен хематом, слабо изразена сангвиноленция от същите; малка рана на дорзалната повърхност на дясна длан, оскъдно сангвинираща с умерено изразен подкожен хематом, вследствие на които и получените от тях усложнения, е претърпяла две оперативни лечения и две хоспитализирания.

Горепосочените факти се установяват и от приетите писмени доказателства - епикриза от 26.07.2018г. от отделение по хирургия на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – Горна Оряховица, епикриза от 14.08.2018г. от отделение по хирургия на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – Горна Оряховица, медицинско свидетелство за пред съда от 16.08.2018г., болничен лист, амбулаторен лист.  

Безспорни по настоящото дело са и фактите, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие извършеното деянието, и е налице причинна връзка между извършеното деяние и претърпените от ищцата неимуществени вреди

Видно от приложеното писмено доказателство - болничен лист № Е20181567333 от 15.08.2018г., през периода от 10.08.2018г. до 03.09.2018г. ищцата М. се е намирала в отпуск за временна неработоспособност, с диагноза : „Други уточнение лощкални инфекции на кожата и подкожната тъкан”, при лежим на лечение - болничен и домашно-амбулаторен. 

От приетото писмено доказателство - амбулаторен лист № 010508 от 16.08.2018г., се установява, че на 16.08.2018г. е извършен първичен преглед от лекар-хирург, с основна диагноза : „Ухапване или удар от куче. Други уточнени места”, с придружаващи заболявания и усложнения : „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан”, като при извършения преглед на ищцата е констатирано, че след ухапване от куче на 26.07.2018г. М. е провела предписаното й лечение с антибиотици, въпреки което се получили усложнения на дясната подбедрица – флегмон и частична некроза, приета е повторно в ХО за стационарно лечение, извършена е обработка – некректомия на раната, като продължава амбулаторно лечение; установено е обективно състояние : „Състояние след флегмон на дясна подбедрица след ухапване от домашно куче; в момента раната е около 8-9 см. На 1 см. С частична некроза по ръбовете, заздравява вторично; инфилтрат в подлежащите тъкани с изразена болка и постоянна гнойна секреция, рана от ухапване на дясна китка странично, отпечатък от кучешка захапка, заздравяла вторично; наличие на реактивен тромбофлебит на дясната подбедрица; извършени са хирургична обработка и превръзка, след което е предписана терапия : хир.обработка, лаваж, превръзка, левор х 1 дн., алдоне 2х1, парацетамол 3х1, детралекс 2х1, превръзки и компреси с реванол, покой и наблюдение. 

 Видно от писмените материали, съдържащи се в приложената прокурорска преписка № 1351/2018г., същата е образувана по повод претърпян от Д.В.М. инцидент - нападение от куче, осъществено на 26.07.2018г. в гр. Горна Оряховица, ул…, и подаден сигнал от пострадалото лице до полицията. От прокурорската преписка се установява, че на мястото на инцидента е изпратен екип на спешна помощ и полицейски екип; Д.М. е установена на място с кървящи рани по краката и ръцете, като заявила, че е нахапано от куче с големи размери. Видно от извършената полицейска проверка, установена е стопанката на кучето – Н.П.Г., която излязла да храни кучето в двора на къщата си и видяла, че то се е извадило от углавника, прескочило оградата и предизвикало инцидента; Г. заявила, че кучето е собственост на сина й, който е в затвора, и тя се грижи за животното, но не успяла да представи паспорт за домашното животно; на Г. е съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР за отговорността по чл.325В от НК. С Постановление от 23.08.2018г., прокурорът при ГОРП е отказал да образува досъдебно производство по преписка № ЗМ454/2018г. и е прекратил преписката, тъй като не е установено извършено престъпление от общ характер, а на пострадалата е причинена лека телесна повреда.

С жалба вх. № 94Ж-132/21.08.2018г., Д.М. *** за претърпения инцидент и е поискала съдействие от общинската администрация.

С писмо изх. № РД 94Ж-132-1/13.09.2018г., кметът на Община Горна Оряховица е уведомил ищцата, че на 11.09.2018г. служители от общинска администрация, в присъствието на г-жа Н.Г., са извършили проверка на описаните в жалбата обстоятелства; при огледа на място е установено, че същата отглежда в имота си, с административен адрес ул…, гр. Горна Оряховица, 1 (един) бр. домашен любимец – куче, за същото е определено място за пребиваване в имота и в момента на проверката е вързано с повод.

Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от експертно решение № 3747 от 17.10.2016г. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” – Велико Търново (2 бр.); епикриза от 09.06.2014г. от отделение по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – Горна Оряховица; епикриза от 29.05.2014г. от отделение по нервни болести при МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – Горна Оряховица; епикриза от 31.07.2012г. от отделение по очни болести при МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД – Горна Оряховица, ответницата Г. е с 87 % трайно намалена работоспособност, считано до 01.10.2019г., с водеща диагноза : „Инсулинозависим захарен диабет”, общо заболяване : „Последици от мозъчен инфаркт. ЗД тип II ИИР СДС полиневропатия и ангеопатия д. к-ци ХАНДК ГР I двустр. М Хипертоникус гр II сърде. И моз ф-и. Хип.сърце Н 0 НИХА ХТИН КБФ. Преживян ИИ в БЛСМА 05.2014г. Десностр. Лат. Хп дескр.мот.дизартриял Старческа катаракта на ДО артефакия на ЛО”.

Видно от показанията на св. Х.Д. /съсед на ответницата в гр. Горна Оряховица/, в деня на инцидента това куче, което е собственост на Н., се разхождало свободно. Свидетелят потвърждава, че тогава видял по улицата да минава комшийката Д.; помислил си, че може да бъде нападната от кучето, а след малко чул писъци. Видно от показанията на св. Х.Д., той излязъл на улицата, Д. била на земята; изтичал до нея, тя била нахапана и кървяла обилно в областта на десния крак и дясна ръка. Свидетелят прогонил кучето и то побягнало; в този момент Н. излязла от къщата, дошла полиция, дошла някаква фирма, за да упоят кучето и да го приберат. Видно от показанията на св. Д., жената я откарали до "Спешна помощ", а той отишъл там, за да разбере какво се случва с нея. Свидетелят видял, че жената е в тежко състояние, стресирана, с доста сериозни и дълбоки рани по ръката и крака. Видно от показанията на св. Д., до ден днешен жената е под голям стрес и не може да си отиде до имота, защото има големи страхове от това куче. Свидетелят установява, че това кучето е собственост на Н., която го храни и гледа; от 3 години и половина го има кучето; то е доста е голямо, на цвят е бяло, оранжево и жълто; Н. има още едно куче – по-малко. Свидетелят Д. е категоричен, че Н. се грижи за кучето, то стои вързано до къщата, тя му дава вода и го храни; Н. го разхожда с другото малко куче; тя го пуска да се разхожда, даже са го оставяли като пазач, без да е връзвано нощем. Видно от показанията на св. Д., доста хора се оплакват от това куче, комшиите направили подписка срещу това куче, след като ги е нападало; кучето е доста агресивно. Свидетелят Д. не е виждал синът на Н. да полага грижи за кучето, а доколкото знае, той е в затвора от около 6 месеца, а кучето пак е там, сега стои вързано.

Видно от показанията на свидетеля И. М. /съпруг на ищцата/, през първите месеци след инцидента съпругата му изпитвала силни физически болки, съпроводени с панически атаки. Свидетелят сочи, че зарастването на раната продължило дълго време, защото се оказало, че когато раната хванела кора, вътре се образувало гной. Видно от показанията на св. М., през първите 2 месеца съпругата му се лекувала в Горна Оряховица, а след това продължила с лечението си в болницата във Велико Търново в „Хирургично отделение”; налагало се ежеседмично да й почистват раната, което е много болезнено, защото е съпроводено с това да се махне горния слой на кората на раната, да се премахне гнойта. Свидетелят установява, че съпругата му има трудности с предвижването; тя е фризьор и се е случвало да й се схваща крака, докато подстригва. Свидетелят М. удостоверява също, че дори сега ищцата изпитва болка, а паническите атаки продължават; понастоящем изпитва страх от кучета; дори от домашното куче на село продължава да изпитва страх; купила си и кучегон. Видно от показанията на св. М., кучето, което е нахапало съпругата му, е голямо куче, намира начин да се освободи; кучето отдавна е гледано там. Свидетелят посочва, че жена му вече не посещава имота си та,  а тази жена – ответницата, не е предлагала помощ.

Видно от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, в резултат на нападение и ухапване от домашно куче 26.07.2018г. пострадалата Д.В.М. е получила разкъсно-контузни рани по дясна подбедрица в задна част средна трета, разкъсно-контузна рана на дясната ръка към китката; при ухапването са засегнати кожата, подкожието и мускулната фасция на подлежащите мускули. От СМЕ се установява, че въпреки проведеното лечение с антибиотици перорално и превръзки през ден, се получава тежко усложнение, особено на раната на дясна подбедрица, което налага повторна хоспитализация, в хода на която е установено наличие на флегмон на дясната подбедрица, некротична рана с дължина около 10 см., реактивен лимфаденит на подбедрицата и бедрото, фебрилна до 38 градус; проведено е активно хир. лечение - ексцизия и некректомия на увредените тъкни, медикаментозно саниране и интравенозно на раната и възпалителния процес като цяло, а след овладяване на острия възпалителен процес, болната е изписана с продължаване на превръзките амбулаторно през ден. Видно от приетата СМЕ, впоследствие раната на китката е заздравяла, но раната на подбедрицата се усложнила, и от приложени амбулаторни прегледи от д-р Божидар Ангелов, се установява, че раните са лекувани до декември 2018г., като перидично е извършвана хирургична обработка с цел подпомагане на вторичното заздравяване на раната. Видно от СМЕ, естеството на описаните рани, а именно : ухапване от дворно куче, обуславя тяхното първично инсемениране с богата патологична микробна флора, която се установява в устната кухина; правилата на добрата медицинска практика колаборират с установените усложнения и продължителното стационарно и амбулаторно лечение. От приетата СМЕ е видно, че пострадалата е била лекувана адекватно с разнообразни антибиотични средства, провеждана е многократна хирургична обработка, изразяваща се с ексцизии, некректомии и опресняване на ръбовете на раната, което е довело до пълното оздравяване за около 4-5 месеца. Видно от приетата СМЕ, в резултат на претърпените увреждания, първоначално здравословното състояние на М. се е влошило рязко, същата не е можела да изпълнява ежедневните си задължения, включващи работен процес и домакински задачи; след получените усложнения се е наложило да бъде извършена повторна хоспитализация, при която са извършени нови оперативни интервенции. От заключението на СМЕ се установява, че първоначално ищцата е претърпяла болки с изключително висок интензитет и страдания, като постепенно около 30-я ден същите са започнали да намаляват, но наличието на вторично заздравяваща рана е налагало посещение при лекар хирург поне 2 пъти седмично за извършване на съответните хирургични манипулации, целящи по- бързото вторично заздравяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск се явява допустим.

            Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.50 във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД, се явява частично основателен по отношение на претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, по изложените по-долу съображения :

Предявен е иск с правно основание чл.50 във вр. чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лева, претърпени от ищцата, изразяващи се във физически болки и страдания, психическо разстройство и страхове, във връзка с нанесените й травматични увреждания от ухапване от домашно куче, последвалите медицински интервенции, настъпилите усложнения и продължителният оздравителен период. Съгласно чл.12 от ЗЗЖ, 

 

 

 

 собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл.149,ал.1 и чл.150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл.33 от ЗЗЖ, собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по ЗВМД. С оглед правилото на чл.35,ал.1 от ЗЗЖ, собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места, според ал.2, собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Според чл.150,ал.1 от ЗВМД, собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да се грижат за животните и да не ги изоставят /т.1/; да предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните /т.3/, а съгласно ал.2, гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им.

            Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.  

 

 

 

Поради това, отговорността за вреди, причинени от домашното животно, за което ответницата полага грижи и осъществяват надзор, следва да бъде реализирана по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Отговорността на ответницата по чл.50 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейна страна във връзка със задълженията й за вземане на мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места, бездействие за вземане на мерки за предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. За да бъде уважен искът, съдът следва да установи, че са налице елементите и от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно : извършено деяние, причинени вреди, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина. В този смисъл, фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва : бездействие от страна на собственика или лицето, под чийто надзор се намира домашното куче, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от домашно куче, оставено без надзор на обществено място; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение.

Съдът приема за безспорно установено в настоящия случай, че е извършено деяние, както и противоправността на деянието. От приетите по делото многобройни писмени доказателства – прокурорска преписка, медицинска документация, писмо изх. № РД 94Ж-132-1/13.09.2018г. от кмета на Община Горна Оряховица, и от показанията на разпитания по делото свидетел Х.Д., се установява по несъмнен начин, че на 26.07.2018г., около 18.30 часа, на улицата в гр. Горна Оряховица, улица-., в близост до № 10, ищцата Д.М. е била нападната и е нахапана по дясна ръка и десен крак от куче с големи размери, с окраска от няколко цвята – оранжево, кафяво и бяло, живеещо и отглеждано в имота на ответницата Н. Г. ***. Фактите, че ухапванията са причинени именно от гореописаното домашно куче, което към момента на инцидента се е намирало на улицата без надзор и се е разхождало свободно - без каишка и намордник, се признават от ответницата по делото и са приети за безспорни от съда. Тези факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства – писмените материали, приложени в прокурорска преписка № 1351/2018г. по описа на ГОРП, жалба до Община Г.Оряховица и отговор от кмета на Общината, всички съдържащи категорични данни и извънсъдебни признания, извършени от ответницата, че описаното по-горе куче живее в нейния имот на горепосочения адрес, че тя полага грижи за това домашно животно – храни същото и упражнява надзор над него, че на 26.07.2018г., около 18.30 ч., при отиването й да нахрани кучето, Г. установила, че същото се е извадило от своята каишка – нашийник, излязло е на улицата и там е нападнало и нахапало по десня ръка и десен крак ищцата М.. При тези факти, съдът приема, че в случая е налице и доказано бездействие на ответницата във връзка с осъществяване на надзор и грижи за домашното животно, отглеждано от нея в собствения й недвижим имот, както и бездействие на същата по отношение извършването на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на кучето на обществено място, застрашаващо живота и здравето на преминаващите по улицата хора. В този смисъл, съдът приема за безспорно установено по делото, че ответницата действително не е изпълнила задълженията си, установени в чл.12 от ЗЗЖ във вр. 

 

 

 

 чл.150,ал.1,т.1 и т.3 от ЗВМД, чл.33 от ЗЗЖ, чл.35,ал.1 и ал.2 от ЗЗЖ, чл.150,ал.2 от ЗМНД.

Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответницата, че собственик на горепосоченото животно – домашно куче, е нейният син, който от около три месеца преди инцидента не живеел при нея, а тя не била поемала задължение да се грижи за кучето поради липса на физическа възможност за това. Действително, от приложената по делото справка, изд. от НБД „Население” на 12.02.2019г. се установява, че Н.Г. има син – Д.М.Б., който изтърпява в Затвора гр. Ловеч наказание в размер на 2 години лишаване от свобода с начало 21.06.2018г., удостоверено със справка № Р-00087/14.02.2019г., изд. от ГОРП. Представените от ответницата медицински документи, описани по-горе, удостоверяват пред съда и фактите, че Г. е с влошено здравословно състояние с водеща диагноза : „Инсулинозависим захарен диабет”, и общо заболяване : „Последици от мозъчен инфаркт”, прекаран през 2014г. Въпреки възложената й в настоящото производство доказателствена тежест, обаче, ответницата не ангажира никакви доказателства за удостоверяване на фактите, че лицето Д. Б. е собственик на процесното домашно животно, нито на фактите кое друго лице е поело задължение да се грижи и осъществява надзор над посоченото куче. Такива доказателства ответницата не е представила и пред органите на полицията при извършване на разследването по прокурорска преписка № 1351/2018г., в хода на която Г. към момента на настъпване на деянието тя е полагала грижи за кучето, отглеждано в нейния имот, тя е осигурявала храната и надзора върху това животно. Фактите, че именно ответницата отглежда в имота си описаното по-горе куче, се установяват по настоящото дело и от писмо изх. № РД94Ж-132-1/13.09.2018г. от кмета на Община Горна Оряховица. Свидетелят Х.Д. също удостоверява пред съда, че кучето, което е нахапало ищцата, е собственост на Н. Г. – негов съсед, като Н. храни и гледа това куче от около три години и половина, тя се грижи за това куче, дава му вода и храна, като кучето доста често се разхожда свободно на улицата и доста хора се оплакват от него. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., тъй като същият удостоверява факти, непосредствено възприети от него в продължение на години, като съсед на ответницата, и показанията му съответстват на останалите писмени и гласни доказателства, относими към правния спор. По тези съображения, след като прецени, че за вредите, причинени от животно, отговорят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира това животно, т.е. ответницата, като лице, което единствено отглежда в имота си описаното по-горе куче в продължение на повече от три години, носи отговорност за изпълнението на задълженията установени в чл.12 от ЗЗЖ във вр. 

 

 

 

 чл.150,ал.1,т.1 и т.3 от ЗВМД, чл.33 от ЗЗЖ, чл.35,ал.1 и ал.2 от ЗЗЖ, чл.150,ал.2 от ЗМНД, съответно – дължи извършване на всички необходими действия за предотвратяване на агресивно поведение на кучето на обществено място, застрашаващо живота и здравето на преминаващите по улицата хора, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.50 във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД : деяние, осъществено чрез бездействие – проявено в неизпълнение на горепосочените задължения, и неговата противоправност, като основание за ангажиране отговорността на ответницата Г. за вредите от непозволено увреждане, причинено от агресивното поведение на оставеното от нея без надзор нейно домашно животно - куче.  

Съдът приема за безспорно установени по делото и фактите, че в резултат на извършеното от ответницата виновно и противоправно деяние, ищцата М. действително е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея физически и психически болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние, които неимуществени вреди подлежат на репариране от ответницата Г. по реда на чл.50 във чл.45,ал.1 от ЗЗД. Фактите на претърпени от ищцата болки и страдания от настъпилите вследствие на деянието травматични увреждания, както и наличието на причинна връзка между вредите и осъщественото противоправно деяние, са приети за безспорни от съда и се потвърждават от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Х.Д. се установява по безспорен начин, че по време на осъществяване на деянието - на 26.07.2018г., същият възприел ищцата лично в напълно безпомощно състояние, чул писъци непосредствено по време на нахапването й от кучето на ответницата, както и е установил, че М. била на земята, била нахапана и кървяла обилно от десния крак и дясната ръка, жената била цялата в кръв. Наред с това, безспорни по настоящото дело са фактите, че вследствие ухапването от кучето на 26.07.2018г., ищцата е претърпяла множество травматични увреждания : две рани по задна повърхност на средна трета на дясна подбедрица, с размачкани ръбове и дължина от 4-5 см до 1 см, перифокално; умерено изразен подкожен хематом, слабо изразена сангвиноленция от същите; малка рана на дорзалната повърхност на дясна длан, оскъдно сангвинираща с умерено изразен подкожен хематом, вследствие на които и получените от тях усложнения, е претърпяла две оперативни лечения и две хоспитализирания, установени и от приложената медицинска документация.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства - амбулаторен лист, болничен лист, 2 бр. епикризи, както и от заключението на приетата СМЕ, се обосновава и изводът, че вследствие ухапванията от кучето на ответницата на 26.07.2018г. здравословното състояние на ищцата рязко се влошило, тъй като в продължение на около месец М. търпяла болки и страдания с изключително висок интензитет, същата не можела да изпълнява обичайните си ежедневни задължения, включващи работен процес и домакински задължения. От заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява по несъмнен начин, че след горепосочения период М. продължила да търпи болки и страдания, тъй като въпреки проведеното адекватно лечение с антибиотици перорално и превръзки през ден, ищцата получила тежко усложнение, особено на раната на дясна подбедрица, което наложило повторна хоспитализация, установено било наличие на флегмон на дясната подбедрица, некротична рана с дължина около 10 см., реактивен лимфаденит на подбедрицата и бедрото, фебрилна до 38 градус; проведено е активно хирургично лечение - ексцизия и некректомия на увредените тъкани, медикаментозно саниране и интравенозно на раната и възпалителния процес като цяло, а след овладяване на острия възпалителен процес, болната е изписана с продължаване на превръзките амбулаторно през ден, като раните са лекувани активно до месец декември 2018г. Съдът приема за безспорно установени по делото от цитираните писмени доказателства и от показанията на св. И.М., изложените в исковата молба твърдения, че ищцата е продължила да търпи силни болки и страдания през продължителен период от време, като по време на извършения преглед от вещото лице - хирург на 30.01.2019г. /около 6 месеца след извършване на деянието/, се установява постоянна болка по задна повърхност на дясна подбедрица, наличие на реактивен тромбофлебит, болка при флексионни движения на глезена, наличие на груб цикатрикс на мястото на ухапване на подбедрицата, който е изключително лесно раним, както и че към момента на прегледа болната продължава периодично лечение с венотоници, НПВС, аналгетици и локални фибринолитици.

Наред с това, от показанията на свидетеля Х. Д., посетил пострадалата в „Спешна помощ” веднага след инцидента, се установяват по несъмнен начин и фактите, че непосредствено след извършване на деянието психическото състояние на ищцата също се влошило рязко, като М. била в тежко състояние, силно стресирана, изпитвала силен страх и ужас. От показанията на свидетелите М. и Д. и от цитираните по-горе писмени доказателства, приети по делото, безспорно се обосновава и изводът, че в резултат на същото деяние психическото състояние на ищцата се променило за продължителен период от време, така, както се твърди в исковата молба, като М. продължава да изпитва силен страх от среща и ухапване от кучета, дори от домашно куче, собственост на съпруга й; ищцата не ходи до имота си, защото изпитва страх да преминава по улицата, на която живее ответницата и където последната продължава да отглежда процесното куче, а в резултат на постоянното чувство на тревожност, ужас, притеснение и страх, ищцата е променила и поведението си, като от момента на извършване на деянието до сега изпитва силен страх и преживява панически атаки, вследствие на което предприема всякакви предпазни мерки за отбягване на среща с такива животни. Не на последно място, от приетите писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата е търпяла описаните психически болки и страдания вследствие извършеното деяние през един продължителен период от време, продължава да търпи такива и към настоящия момент, макар и в по-лека степен.

Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че ответницата следва да носи отговорност по реда на чл.50 във вр. чл.45 от ЗЗД за вредите, които е причинила противоправно на ищцата М., и които се явяват пряка и непосредствена последица от извършеното деяние. По тези съображения, съдът намира, че претенцията на ищцовата страна за обезщетяване на вредите, произтичащи от виновното и противоправно поведение на ответника, е доказана по своето основание.        

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие на причинените й травматични увреждания, както и претърпените от м. психически страдания, притеснения и страхове, описани по-горе, които пострадалата е търпяла по време на извършване на деянието и впоследствие, продължава да търпи и към настоящия момент, следва да бъдат репарирани от ответницата по реда на чл.50 във вр. чл.45 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по реда на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, с оглед на всички обстоятелства, които са от правно значение за приложението на този принцип. Преценявайки всички конкретни обстоятелства по делото : характерът, видът и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н., съгласно Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, настоящият съдебен състав определя по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата, вследствие извършеното на 26.07.2018г. от ответницата противоправно деяние, неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от причинените на Попова травматични увреждания, настъпилите от тях усложнения, обусловили болки и страдания с висок интензитет и продължителен оздравителен и възстановителен период, с оглед настъпилата инфекция на раните /около 6 месеца/, в размер на 4500 лв. В тази връзка, освен конкретните обстоятелства по делото, описани по-горе, съдът взе предвид и характера и степента на претърпените от ищцата неимуществени вреди - продължителни болки и страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания и стрес, чувства на напрегнатост, тревожност, ужас и страх, които М. продължава да търпи и към настоящия момент, предвид вероятността от нова среща и инцидент с кучето, отглеждано от ответницата, или от други подобни животни.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за частично основателен по отношение на претендирания размер иска, предявен от Д.М., който следва да бъде уважен в частичен размер от 4500 лева, представляващ обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили на 26.07.2018г., около 18.30 часа, в град Горна Оряховица, на улица „Отец Герасим”, вследствие извършеното деяние – ухапване от куче, собственост и отглеждано от ответницата, проявила бездействие по отношение извършването на необходимите действия за предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни, както и за упражняване на достатъчно надзор върху това животно.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в частта му за разликата от уважения размер от 4500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

           При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски за платена държавна такса /200 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./ и за адвокатско възнаграждение /600 лв./, общо в размер на 950 лв., съразмерно на уважената част от иска, а именно : в общ размер от 855 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Н.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания, продължителни болки и страдания, свързани с последвалите продължителни медицински интервенции и лечение, както и болки и страдания, чувства на тревожност и страх на пострадалото лице, вследствие непозволено увреждане, настъпило на 26.07.2018г., около 18.30 часа, в град Горна Оряховица, на улица …, - ухапване от куче, собственост на Н.П.Г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.08.2018г., до окончателното изплащане на вземането.

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.50 във чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявен от Д.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Н.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, за разликата от уважения размер от 4500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази негова част.

         ОСЪЖДА Н.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 855 лв. /осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                                             

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………