№ 16130
гр. София, 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110135670 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. Д. срещу „Софийска
вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност сумата от 1157,04 лева главница и 347,03 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02.04.2005г. до 31.12.2009г., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 01.06.2010г. по ч.гр. дело № 5613/2010г. по описа на СРС, 71- ви
състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108630400826 по описа на
ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 към КЧСИ.
Ищецът Д. Н. Д. твърди, че срещу него е било проведено заповедно производство,
което било завършило с определение на съда, въз основа на което бил издаден изпълнителен
лист от 01.06.2010г. по гр. дело № 5613/2010г. по описа на СРС, 71-ви състав, въз основа на
който било образувано изп. дело № 20108630400826 на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863.
Поддържа, че не били извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя за период
повече от три години от влизане в сила на заповедта за изпълнение и би следвало
изпълнителното производство да бъде прекратено на отпаднало основание. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Сочи, че влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване прави
вземането по заповедта безспорно и по арг. за противното тя се ползвала със сила на
присъдено нещо. Това означавало, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД била петгодишна. Изложени са подробни съображения, че приложимият давностен срок
е петгодишен. Твърди, че в случая съдебният изпълнител в рамките на овластяване по чл. 18
1
ЗЧСИ и по искане на взискателя е предприел действия по налагане на запори и възбрана,
били и превеждани суми за погасяване на дълга. Давността за процесните вземания била
прекъсвана и започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента не била
изтекла. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че в полза на ответното дружество срещу ищеца е издаден 01.06.2010г.
изпълнителен лист по гр.д. № 5613/2010г. по описа на СРС, I ГО, 71 състав за процесните
суми, въз основа който е образувано изп. д. № 20108630400826 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от приетия
препис от изпълнителното дело. Видно от приложения изпълнителен лист, същият е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по посоченото
дело.
Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че вследствие на
проведеното изпълнение, за периода от 04.08.2011г. до 27.10.2015г. на взискателя
„Софийска вода“ АД са били преведени суми в общ размер на 440,52 лева, с които са
погасени вземанията му за разноски по изпълнителното дело /120 лева/, присъдени от съда
разноски /130,08 лева/ и част от дължимата законна лихва считано от 05.02.2010г. до
окончателното изплащане, която към 25.07.2011г. е била в размер на 175,12 лева.
Следователно липсват погашения чрез изпълнение на отричаните с исковата молба суми за
присъдена с изпълнителния лист мораторна лихва /347,03 лева/ и за главница /1157,04 лева/.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск за неговата недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
2
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма
спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист е влязла в сила на 24.12.2011г. с изтичане на 14-дневния срок за
възражение считано от 09.12.2011г. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима
към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
От приобщения препис от изп.д. № 20108630400826 по описа на ЧСИ Сия Халаджова
се установява, че производството по делото е образувано по молба от 08.07.2010г. на
„Софийска вода“ АД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист
срещу Д. Н. Д.. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя
способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 06.08.2010г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
във всички банки и клонове на чуждестранни банки на територията на страната.
С молба от 14.09.2010г. длъжникът Д. Н. Д. е признал вземането, като е заявил, че ще
погасява същото на равни месечни вноски от по 50 лева считано от м. 10.2010г. и е поискал
вдигане на запора в „Обединена Българска Банка“ АД. Запорът е вдигнат от съдебния
изпълнител.
На 11.07.2011г. съдебният изпълнител отново е наложил запор върху вземанията на
длъжника в „Обединена Българска Банка“ АД.
3
С молба от 02.11.2011г. длъжникът отново е признал вземането, като е заявил
разсрочването му и е поискал запорът отново да бъде вдигнат. Съдебният изпълнител
отново е вдигнал наложения запор върху вземането в „Обединена Българска Банка“ АД.
С молба от 08.03.2013г. взискателят „Софийска вода“ АД е поискал от съдебния
изпълнител да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника. Описът не е
извършен от съдебния изпълнител.
С молба от 17.02.2015г. взискателят отново е поискал от съдебния изпълнител да
насрочи опис на движими вещи, да наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови
сметки и трудово възнаграждение, както и да наложи възбрани върху притежаваното от
длъжника недвижимо имущество.
Последното доброволно плащане на длъжника датира от 27.10.2015г.
С молба от 30.01.2017г. взискателят е поискал отново налагане на запор върху
вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение.
На 30.08.2017г. съдебният изпълнител е вписал възбрана върху собствен на длъжника
апартамент.
С постановление за прекратяване от 25.07.2023г. съдебният изпълнител е констатирал
настъпило прекратяване на делото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от гореизложената хронология, за периода от 08.07.2010г. /датата на молбата за
образуване на изпълнителното дело/ до 30.08.2017г. /датата на последното изпълнително
действие/ не е налице период от две последователни години, през които висящността на
изпълнителното производство да не е била поддържана вследствие на проведено от
съдебния изпълнител принудително изпълнение в рамките на възложените му правомощия
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и вследствие на исканията на взискателя за прилагане на
изпълнителни способи. Последното действие по изпълнение датира от 30.08.2017г.
/наложената на тази дата възбрана/ и считано от тази дата, изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 30.08.2019г.
Постановлението на съдебния изпълнител от 25.07.2023г. има единствено констативно
значение и е ирелевантно за датата на прекратяване на делото, както и за началната дата на
течението на давността.
Доколкото прекратяването е настъпило след постановяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, съобразно неговите постановки,
петгодишната погасителна давност за установените с влязла в сила заповед за изпълнение е
започнала да тече от 30.08.2017г. Считано от тази дата и като се вземе предвид спирането на
давността за период от 2 месеца и 7 дни от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание чл. 3, т.
2 ЗМДВИП, погасителната давност за процесните вземания е изтекла на 06.10.2022г. –
преди датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство
/21.09.2023г./. Според преобладаващата съдебна практика на ВКС съдебна практика по
приложението на чл. 116, б. "б" ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с
предявяването на иск от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в
4
това число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в
заповедно производство. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за
последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие (решение № 235
от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по
гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г.
на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО;
решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК и др.). Ето защо в случая давността не се прекъсва с депозиране на исковата
молба, поради което крайният момент на давностните срокове не следва да се свързва с
предявяване на иска. Противното би означавало, че с реализиране на защитата чрез
оспорване на вземането от страна на длъжника по изпълнителното дело, се прекъсва
течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на разглежданите
норми. В този смисъл Решение № 3409 от 27.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5377/2022г. С
оглед на това съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК се налага изводът, че процесните
вземания са изцяло погасени по давност.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият не е
сторил разноски, но е бил представляван безплатно от адв. И. А. Н. на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съобразно
приложимите към датата на сключване на договора минимални размери на адвокатското
възнаграждение, установени в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, в полза на адв. Н. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 335,28 лева. На следващо място ищецът е
бил освободен от внасяне на държавна такса в производството, поради което и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на съда
дължимата държавна такса в размер на 60,16 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Надежда“, бл. 238, вх. А, ап. 3, не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ....., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ 159, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис ет. 2 и 3, поради изтекла погасителна давност сумата от 1157,04 лева, представляваща
главница и сумата от 347,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
02.04.2005г. до 31.12.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.06.2010г. по
ч.гр. дело № 5613/2010г. по описа на СРС, 71- ви състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20108630400826 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 към
5
КЧСИ.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес: гр.
Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 335,
28 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство на Д. Н. Д..
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати в полза и по сметка на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 60,16 лева, представляваща дължимата
държавна такса по предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6