№ 330
гр. София , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600830 по описа за 2020 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения
към нея от адв. Д. К., САК- защитник на подс.Л. М. П., срещу присъда на
Окръжен съд Благоевград, постановена по НОХД 284/18г., с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че на 04.11.2017г в гр.***, Област -
***, в района на Оранжерии- гр.***, без надлежно разрешително съгласно
чл.32 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсори,
разпространил / дал / на С. А. Х. от с.***, общ.*** високорисково наркотично
вещество коноп /марихуана/ с общо него тегло 439.5 грама, всичко на обща
стойност 2637 лева, като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК и чл.54
от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години и
шест месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим съобразно
чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС, и наказание „глоба“ в размер на 7000 лв.
В жалбата на подсъдимия са развити доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда, както и за
явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че
1
незаконосъобразно в мотивите към присъдата е посочено постановление от
21.09.2016 г. по ДП, №50/2016 г. по пр.пр. №75/2016 г. по описа на СпПр - гр.
София, с което на подс. П. било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК. Това нямало
никаква връзка с настоящото производство и не можело да влияе както на
правната квалификация, така и на наказанието което би следвало да се
наложи. Наред с това са изложени оплаквания за предубеден анализ на
доказателствата. Акцентира се върху факта, че по същото наказателно
производство лицето С. А. Х. е сключило споразумение във фазата на
досъдебното производство, като се признал за виновен по повдигнатото от
Окръжна Прокуратура Благоевград, обвинение.
В хода на съдебното следствие Х. бил разпитан в качеството на
свидетел и изложил според защитника всички факти и обстоятелства, които
са му станали известни, но които се различавали от обвинителната теза.
заявявайки, че не е получавал наркотични вещества от подс.П., а е трябвало
да предаде откритият в него див коноп, на неустановено до момента лице
„В.“. В домът на свидетеля било открито наркотично вещество, а в този на
подс.П.-не, поради което съдът неправилно и незаконосъобразно в своя
съдебен акт сочел, че изявленията на св.Х. са неправдоподобни и нелогични.
Твърди се, че в хода на първоинстанзционното съдебно производство
било ограничено правото на защита, като съдът не допуснал до разпит
поемните лица присъствали при извършване на посочени от защитника
процесуално-следствени действия, а направил предварителна оценка на
свидетелските показания на тези лица. Така била осуетена възможността да
се провери, дали в действителност наркотика е открит в багажника на
автомобила или извън него, от коя страна се е намирал и т.н., обстоятелства,
които били от изключително значение, с оглед установяване на възможността
полицейските служители да възприемат действията на подс.П..
Подложен е на критика целия доказателствен анализ извършен от
окръжния съд, както и начина по който са кредитирани част от свидетелските
показания и са отхвърлени като недостоверни други. Неправилен бил и
анализът на обстоятелствата свързани със съдебното минало на подс.П.,
касаещи и размерът на наказанието, поради което наложеното такова
2
„лишаване от свобода за срок от 2 години и шест месеца, при първоначален
„общ“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС, както и наказанието
„глоба“ в размер на 7000 лв. били явно несправедливи.
Заявено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението, алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане или да
се намали наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът на подс. П. поддържа жалбата
Твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправомерен, и
същият не почива на един обстоен и правен анализ на доказателствата по
делото.
При едно правилно изследване на доказателствата по делото по никакъв
начин не можело да се стигне до сериозното убеждение, че на
инкриминираната дата подсъдимият е извършил деянието, за което е осъден.
Първоинстанционният съд неправилно не кредитирал показанията на
свидетеля Х. и не е отчел другите гласни доказателства, от които по
безспорен начин се установявало, че на инкриминираната дата е имало среща
между подсъдимия и Х., след което при извършена полицейска акция са
намерени инкриминираните наркотични вещества, но по никакъв начин не
можело да се приеме, че подс.Д. е придобивал и че е действал противоправно.
По никакъв начин гласните доказателства не сочели за придобиване на
наркотични вещества.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние, за което
съдът е постановил атакувания съдебен акт, подсъдимият е бил неосъждан,
тъй като същият е имал други наложени наказания по други присъди и се
касае за наказание глоба, за която няма доказателства, че е заплатил към
надлежните държавни органи. Въпреки това, моля да се приеме, че дори и да
не е заплатена въпросната глоба, наложена по друго наказателно
производство, за същата е налична абсолютната давност, тъй като присъдата е
от 01.10.2012г., а деянието, за което се води настоящото производство, е от
2017 г., и е минал законово установения срок, за който може да се твърди, че
неплащането на глобата е основание да се приеме, че подсъдимия е с чисто
съдебно минало и спрямо него не е настъпил институтът на реабилитацията.
3
Поддържа всички становищата, изразени във въззивната жалба и моли
същата да бъде уважена, като се отмени атакуваната първоинстанционна
присъда и се признае подсъдимия за невинен. При постановяване на
първоинстанционния съдебен акт били нарушени принципите и правилата на
чл.303 и чл.304 и съдът е дал вяра на предположения, а не на конкретни
доказателства при постановяването му.
Ако се приеме, че доказателствата по някакъв начин сочат към виновно
поведение от страна на подсъдимия, то моли алтернативно да се ревизира
размера на наказанието му, както и да се приложи института на чл.66 от НК
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована
и законосъобразна, а наложеното наказание било справедливо и съответства
на доказателствата, на тежестта на деянието и на индивидуализиращите
обстоятелства както по отношение на специалната, така и генералната
превенция.
Счита, че съдът правилно е изяснил фактите, като е разпитал всички
възможни свидетели, събрал и анализирал установените доказателства и от
тях е извел верен и законосъобразен правен извод на основата на съвкупната
преценка на всички доказателства, преди всичко на обективните такива,
събрани със съответните органи по претърсване и изземване, на факта на
намерите наркотични вещества, и на второ място, на обясненията на
участвалите в операцията полицейски служители, които последователно по
несъмнен начин установявали както начина на извършване на престъпното
деяние, степента на участие на всеки един от замесените в престъплението
лица и най-вече вината на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен.
Исканията за отмяна на присъдата поради несправедливост на
наложеното наказание също били неоснователни. От представената справка
за съдимост се установявало съдебното минало на подсъдимия, ясно било, че
той не следва да се счита за реабилитиран, тъй като не е платил глобата по
едно от наказанията. Глобата като отделен вид наказание се взима предвид
наравно с останалите наказания при преценка на това дали е настъпила
законовата реабилитация и на основание чл.82, ал.5 от НК вр. чл.88а, ал.4 от
НК неплащането на глобата, когато е образувано изпълнително производство,
4
докато не е платена, не може да доведе до настъпване на съдебна или на
реабилитация по право.
В тази връзка и като се има предвид тежестта на престъплението,
обществената опасност на деянието и данните на извършителя, прокурорът
счита, че съдът с точна мярка е определил наказанието, то е справедливо и
постига целите на закона.
Подс.П. твърди, че обвинителният акт спрямо задържането му
на 4.11.2017г. имал предистория. Бил призован от СП като свидетел, за което
имал и призовка, като в СП бил оказан натиск спрямо него да свидетелства
срещу адвокат Л. К., един от защитниците по „делото КТБ“. Искали да
разпише документи, с които да го уличи в някакво деяние, на което не се
поддал. Заканата на СП била, че с мисълта за него лягат, с мисълта за него
стават и ще го наредят. На 02.11.2017г. от свидетел го направили обвиняем, а
на 04.11.2017г. вече съответната постановка при която бил задържан.
Потвърждава, че е бил задържан със С. Х., но не бил придобивал, давал,
продавал, подарявал наркотични вещества на Х.. Това било потвърдено и от
неговите показания в хода на предишни съдебни заседания пред
първоинстанционния съд.
Твърди, че се смята за невинен и моли да се постанови оправдателна
присъда.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства се установява от фактическа страна, че подс. Л. М. П. е роден
на ***г. в гр. ***, живущ в същия град, българин, български гражданин,
женен, с виеше образование осъждан, като с присъда №983/07.12.2012 г.,
постановена по НОХД №1912/2009 г. по описа на PC- гр.***, влязла в законна
сила на 11.11.2013 г., бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.308, ал.7, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
5
изпълнение било отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от
НК. С присъда № 230/15.10.2012 г. по НОХД№181/2011 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Благоевград, влязла в законна сила на 24.09.2013 г., П. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.304, ал.1 от НК, в
която връзка му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца, чието изпълнение било отложено по реда на чл.66, ал.1 от
НК за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. В ТД
на НАП - гр. София, офис - Благоевград било образувано изпълнително дело
по отношение на подсъдимия. С разпореждане №5239/2006/000004/10.06.2014
год. към това ИД е била присъединена и глобата от 2000 лв., наложена на
подсъдимия с присъда № 230/15.10.2012г. по НОХД №181/2011 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Благоевград. С постановление №0180001-022-
0050996/17.07.2018 г. били предприети действия по налагане на
обезпечителни мерки, а именно - запор на банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети.
През 2017 г. в ТСБОП - гр. София постъпила оперативна информация,
че св. С. А. Х. от с. ***, общ. ***, се снабдявал с наркотични вещества от
лице в Благоевградски регион. В началото на м. ноември 2017 г. подс. Л. М.
П. и св.Х. се уговорили да се срещнат. От полицейските органи била
създадена съответна организация за извършване на неотложни действия във
връзка със сигнала.. На 04.11.2017г., сутринта, св.С. Х. потеглил с лек
автомобил, марка и модел „Опел Астра“, с ДК№ *** от с. ***, Общ. - ***, в
посока гр. Петрич. В района на гр. Сандански се срещнал с подс. Л. П., който
управлявал лек автомобил, марка и модел „Рено Лагуна“, с ДКН ***.
Двамата, всеки със своето МПС се придвижили и около обяд пристигнали в
района на ,,Оранжерии“-гр. *** . Св.Х. оставил своя автомобил под
изградения на паркинга навес и се прехвърлил в този на подс. П.. Така,
двамата се придвижили до къщата на подс.П., находяща се на адрес: гр. ***,
ул. ,,***“, №57. Около 13.30 часа на същата дата, двамата се върнали в района
на оранжериите с автомобила на подсъдимия. Там подс. П. извадил от
багажника на автомобила си полиетиленова чанта с надпис „Джъмбо“ и я дал
на св.Х.. Последният я взел и се насочил към своя автомобил. Той оставил
чантата на земята и в този момент полицейски служители пристъпили към
задържането на лицата.
6
В хода на извършения оглед на местопроизшествие и свързаните се
него претърсване и изземване до лек автомобил ’’Опел Астра“, с ДКН ***,
била намерена и иззета бяла полиетиленова чанта с надпис „Джъмбо“. В нея
били открити два кръгли ароматизатора, сини, с надпис „agroGene" и кутия от
обувки с марка „Тенденц", №41. В последната били намерени четири пакета с
различна големина, всеки от които съдържал суха тревиста маса, с брутно
тегло както следва: обект 1 -164 гр., обект 2 - 264 гр. , обект 3-70 гр. и обект 4
-26 гр.
Били предприети процесуално-следствените действия в условията на
неотложност и в дома на подс.Л. П.. При извършения оглед и свързаните с
него претърсване и изземване на първи етаж от къщата, били открити 18бр.
пакети, сини на цвят, с надпис „agroGene“ /обект 1/; пакет, съдържащ пет бр.
ароматизатори /обект 2/; и мъжки обувки, марка „Тенденц“, 41. номер /обект
3/. В една от стаите били открити общо 15 бр. туби с различен обем,
съдържащи около 180 л. алкохол-домашна ракия/обект 4/ и две бутилки
водка „BIILYON" без бандерол/обект 5/. С постановление от 26.04.2018 г. на
Окръжна прокуратура - Благоевград били отделени материали от ДП№ 314
ЗМ - 720/2017 година по описа на РУ - гр. Петрич и ведно с 15 бр. туби с
различен обем, съдържащи около 180 л. алкохол /домашна ракия/ и две
бутилки водка „BIILYON“ без бандерол били изпратени на Митница-
Югозападна по компетентност , с оглед евентуално нарушение по ЗАДС.
На 04.11.2017 било извършено претърсване и изземване г. и в дома на
св. С. Х. в с. *** , ул.,,***" 5 , където в розетка в комина на кухнята била
намерена синя полиетиленова пазарска торбичка с дръжки, съдържаща друг
непрозрачен оранжев плик с продълговата форма с размери 16 см. /11.5 см.
След разпечатването му в него била намерена суха зелена растителна маса,
която при изпробване с полеви тест реагирала положително на канабис или
сродно на него наркотично вещество. Открито било и листче с надпис
,,ЕКОНТ Л. М. П. 089*** офис Ален Мак".
Тревистата маса иззета от дома на св. Х. била коноп / марихуана/ със
съдържание на активен , наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 15,6 %. Нетното му тегло преди изследване било 46.7
грама. Сухата растителна маса, съдържаща се в четирите пакета, намерени в
7
кутията от обувки, поставена в чанта с надпис „Джъмбо“, представлява коноп
/марихуана/ със следното нето тегло и съдържание на активен , наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол: Обект 1 : 126 грама, 15,3%; Обект
2: 256 грама , 15,0%; Обект 3 : 42,1 грама , 17, 9 %; Обект 4 : общо 15,4 грама,
като: 4.1 - 5,6 гр. ,18,1 %; 4.2-7,4 гр. ,16,2%;, 4.3-2,0 гр. ,12,7%; 4.4-0,4 гр.
,16,1%. Общо теглото на наркотичното вещество било 439 грама на стойност
2637 лева.
На св. С. Х. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 354а , ал.1 , пр.3 и пр.4 от НК, във вр. чл. 26, ал.1 от НК, във връзка с
което същият се признал за виновен. С определение от 20.04.2018г. ,
постановено по НОХД № 247/18г. по описа на Окръжен съд - Благоевград
било одобрено споразумение за решаване на производството по ДП № 314 ЗМ
- 720/2017 година по описа на РУ гр. Петрич, с което на Х. е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства, съдържащи се показанията на свид. Д. Б. /л.22-24 /
свид. С. И. /л.25-26/, свид. П. М. /л.27 -28 /; Л. Ц.; частично от обясненията на
подсъдимия П., показанията на свид.С. Х. и на свид. В. К., свид. С. И. /л. 110-
111 /; свид.Д. И. / л. 112-113 /както и от писмените доказателства и
доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие /л.З-л.6/;
фотоалбум /л.7-л.12/; протокол за оглед на местопроизшествие / л. 13-16/;
фотоалбум /л. 17-20 /;; справка за съдимост на подс.П. /л.39-л.42/; декларация
за семейно и материално положение и имотно съС.ие на подс.П. /л.43-л.44/;
протокол за претърсване и изземване в дома на свид. С. Х. , с. *** /л.78-л.89/;
фотоалбум /л.85-98/, протокол за претърсване и изземване - л.105-108 / , ФХЕ
Н-285 от 15.11.2017г. /л. 156-158 , ФХЕ Н-284 от 15.11.2017г. / л. 159 -162/,
писмо от НАП /л.166/; протокол за претърсване и изземване в дома на подс.
П. в гр.*** /л.140 - 143 /; свидетелство за съдимост на подсъдимия;
материалите по изготвените ВДС, писма, справки.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че авторството на деянията в извършването на
които са обвинени двамата подсъдими са доказани по категоричен и
несъмнен начин.
8
Видно от протоколите за претърсване и изземване на мястото на
задържане на подс.П. и св.Х. и в домът на последния са намерени вещества, за
които със заключенията на експертите по физикохимичните експертизи е
безспорно установено, че са наркотични. Въззивният съд приема, че
протоколите за претърсване и изземване са съставени при условията и по
реда, предвиден в процесуалния закон и съгласно чл.131 НПК са годни
доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда по
който са извършени и за събраните с тях доказателства. С оглед на това
възражението на защитника, че незаконосъобразно съдът е отказал да уважи
искането за разпит на поемните лица е неоснователно.
Със заключенията по ФХЕ е доказан видът на наркотичните вешества-
коноп/марихуана, тяхното количество и процентното съдържание на активно
действащия компонент. Тези заключения отговарят на изискванията за
съдържание според чл. 152, ал. 1 НПК, същите са достатъчно пълни, ясни и
обосновани, поради което не се поражда никакво съмнение, че съдържат
отговори с необходимата за наказателния процес степен на достоверност.
Конопа е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите
средства на ООН от 1961 г. в Списък I —„ Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Стойността на намерените
наркотични вещества е определена съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството. Общото количество на конопа е било с нето
тегло 439,5 грама на стойност 2637 лева.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на подс.П. за недоказаност
на обвинението същият да е разпространил на процесната дата-04.11.2017г.
посочените по-горе наркотични вещества. Въззивният съд приема, че
изводите на първоинстанционния такъв относно този съставомерен признак
са правилни и обосновани. Съдът не е игнорирал факта, че наркотичните
вещества са намерени до автомобила на св.Х.. Обосновано не са кредитирани
показанията на последния и обясненията на подс. П., относно целта на
9
срещата им на инкриминираната дата в гр.Петрич, начина на предаване и
предназначението на откритото на местопрестъплението наркотично
вещество.Твърденията на подсъдимия не само противоречат на събраните
доказателства/с изключение на показанията на вече осъдения св.Х./, но не са
подкрепени от никакви други такива. Последния твърди, че по собствена
инициатива помолил П. да му услужи с кутията за обувки с надпис
„Тенденц“, в която поставил плика с пратката, а самата кутия сложил в
найлоновата торбичка с надпис „Джъмбо“. Всичко това извършил пред дома
на подсъдимия, в негово отсъствие. След това, на паркинга пред Оранжерии -
гр.*** самостоятелно взел торбата с надпис „Джъмбо“ от багажника на
л.а.“Рено Лагуна“, като в нито един момент подс.П. не бил държал тази торба.
Изявленията на подсъдимия и св. Х. са неправдоподобни и противоречат с
останалия събран доказателствен материал. Показанията на Х. са в пълно
противоречие с показанията на свидетелите - полицейски служители, които
пряко сочат, че планираната и проведена на 04.11.2017 г. в района на
гр.Петрич операция била във връзка с постъпила информация за уговорена
между подс.П. и св. Х. среща в този район, при която последният щял да се
снабди с наркотични вещества от П.. Извън обясненията на самия подсъдим и
показанията на св. В. К. -тъща на Л. П., няма събрани доказателства, че
срещата с подсъдимия на 04.11.2017 г. в гр.Петрич била с цел да се уточнят
подробности относно извършване от страна на св.Х. на услуга - полагането на
мазилка в дома на П.. Твърденията на последния за това са недостоверни и
следва да се приемат единствено като форма на защита. Наред с това, не може
да не се отбележи и факта, че те не са и последователни, тъй като
подсъдимият веднъж е твърдял, че става въпрос за извършване на строителни
дейности през неговата фирма и е следвало да се посочат стойности на СМР,
а след това, че се касае за „измазване“ в домът му. Няма основание да се
приеме, че това е била причината за среща между свидетеля и подсъдимия,
като наред с това е видно, че при извършеното претърсване в дома на Х. в
с.***, ул.,,***“, № 5, Община - ***, в розетка в комина на кухнята е била
намерена синя полиетиленова пазарска торбичка с дръжки, съдържаща друг
непрозрачен оранжев плик с продълговата форма с размери 16 см. /11.5 см.
След разпечатването му в него била намерена суха зелена растителна маса ,
която при изпробване с полеви тест реагирала положително на канабис или
сродно на него наркотично вещество. Свидетелите П. М., С. И. и Д. И.
10
изрично посочват, че са възприели обстоятелството, свързано с носенето и
предаването на процесната найлонова чанта с надпис „Джъмбо“ от Л. П. на С.
Х.[1]. Св..Ц. твърди, че в хода на извършвано външно наблюдение пред дома
на подс.П. в гр.*** на инкриминираната дата, не е забелязал в нито един
момент - нито при първоначалното им виждане, нито при влизане в къщата на
подсъдимия, св.С. Х. да е носел нещо[2], а такава найлонова чанта/торба/ е
била носена от подсъдимия при излизането от дома му около 13.30 ч. /
вж.л.257, абз.2 от долу нагоре/.
От протокола за оглед е видно, че в процесната найлонова чанта с
надпис „Джъмбо“ са били открити ароматизатори. Част от тях с надпис „agro
Gene“ са идентични с намерените 18 бр. в дома на подс.П.. Наличието на
ароматизатори в плика с наркотичното вещество е било с цел
неутрализирането на специфичния мирис на конопът/марихуаната/ и
потвърждава връзката на подсъдимия с предмета на престъплението.
При констатираното противоречие с останалите доказателства по
делото, първоинстанционният съд обосновано не е дал вяра и на част от
показанията на св. В. К., в които последната твърди, че при пристигането си в
дома на нейния зет - подс.П., свид. Х. дошъл ,,...с една торбичка...“, тръгнал
си с тази торбичка, като междувременно поискал и получил от подсъдимия
празна кутия от обувки /вж.л.326, стр.2, абз.последен; л.327, изр.1 и др./.
Освен, че св.К. е в роднински връзки с подсъдимия, показанията й
противоречат на тези на св.Ц., за когото не може да се приеме, че е
заинтересован от изхода на делото. Показанията на полицейските служители,
пряко уличаващи подс.П. в извършване на престъплението следва да бъдат
кредитирани. Неоснователни са възраженията на защитника, че съдът
неправилно е ценил тези показания, пренебрегвайки противоречията в тях.
Констатираните от първоинстанционния съд такива не са съществени, не
променят извода за достоверност на показанията и непредубеденост на
полицейските служители. Всъщност, при внимателен прочит на показанията
на посочените по-горе свидетели е видно, че същите са свидетелствали само
за това, което са възприели лично, без да интерпретират факти станали им
известни по друг начин.
В домът на подсъдимия са открити обувките в чиято кутия е било
11
поставено наркотичното вещество, както и ароматизатори, като тези в
полиетиленовата чанта, прикриващи миризмата му. Подсъдимият е видян от
полицейските служители да предава чантата на св.Х.. С оглед на това
съпричастността му към инкриминираното деяние е установена по
категоричен начин. Опитите на осъдения вече св.Х. да изопачи факти от
обективната действителност, за да прикрие престъпното поведение на подс.П.
са видни от лъжливите му твърдения за пренасяне на „торбичката „ дадена
му от „В.“, за което лице естествено няма никакви конкретни данни, за да се
установи дали съществува, което пренасяне било с цел предаването й на трети
лица, за които свидетеля твърди, че „не го потърсили“. Поведението на
подсъдимия и св.Х. може да е било наблюдавано от полицейските служители,
но не е било предизвикано от тях. Уговорките за срещи, пътуването на св.Х.
до гр.Сандански, където двамата се срещнали, връщането до района на
гр.Петрич с двата автомобила и след това придвижването само с този на
подсъдимия, са все действия, които двамата са извършили под контрола на
собственото си съзнание. Обяснението за причините за всичко това, както бе
посочено по-горе съдът приема за недостоверно. Дори и двамата да са
обсъждали някакви въпроси свързани с ремонт или СМР, за което с оглед
изложеното по-горе няма събрани достоверни доказателства, то целта на
срещата им е била друга. Подс.П. и св.Х. така и не дават смислено обяснение
на факта, защо е трябвало да се срещат в гр.Сандански, а не направо в
гр.Петрич. Те не споменават нищо за ароматизаторите намерени в чантата,
въпреки, че потвърждават, че кутията от обувки е на подсъдимия. Св.Ц. е
категоричен, че при срещата на двамата св.Х. не е носил в себе си нищо, както
и че подс.П. е подал чантата на свидетеля, след като я извадил от багажника
на автомобила си-ситуация възприета лично от първия.
Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че от обективна
страна подс. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.1,
изр.1, пр.5 от НК. На 04.11.2017 г.,около 13.30 часа, в гр.***, Област - ***, в
района на Оранжерии- гр.***, без надлежно разрешително съгласно чл.32 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсори, разпространил /
дал / на С. А. Х. от с.*** , общ.*** високорисково наркотично вещество коноп
/марихуана/ с общо нето тегло 439.5 грама,. Обективно на процесната подс.П.
е разпространил наркотичното вещество. Вида, количеството и стойността на
12
последното са установени по категоричен начин с експертните заключения.
Действията на подс.П., които той отрича, са доказани не само с обективното
установяване на самото наркотично вещество, на връзката между подсъдимия
и кутията в която е било поставено и ароматизаторите, целящи прикриването
на миризмата му, но и с показанията на свидетелите очевидци, относно
поведението на подсъдимия. В случая решаващо значение имат данните от
гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и
доказателствени средства, експертните заключения, чрез които се установяват
извършеното престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия П. към
него. Налице е съставомерно разпространение на наркотични вещества от
страна на подсъдимия, което е установено след намесата на полицейските
служители. Подсъдимият не е имал надлежно разрешение от компетентните
органи, осъществяващи контрол върху такива вещества и прекурсорите,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите за
такова разпространение. От заключението на експерта по изготвената по
делото физикохимична експертиза се установи, че по вид наркотичните
вещества са коноп/марихуана. Същите са поставени под контрола на Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са високорискови
наркотични вещества, без легална употреба, пазар и производство. Включени
са в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина", съдържащ се в Приложение №1 към
чл.3, т.1 НРКРВН и в Единната конвенция за наркотичните вещества на ООН
от 1961г., ратифицирана от Република България и в Конвенцията на ООН от
1988г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни
вещества, ратифицирана от Република България.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.П. е
съзнавал от интелектуална страна, че действията които предприема за
предаване на такива вещества на св.Х. по същността си представляват
извършване на престъпление изразяващо се в разпространение на наркотични
вещества. Подсъдимият е наказателно отговорно лице, без данни изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи под
съмнение неговата вменяемост. Подсъдимият е знаел, че веществата, които
предава са били високорискови наркотични. Подс.П. е разбирал
13
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че изводите на
първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия в значителната си част са
обосновани. Изложените в жалбата и в съдебно заседание оплаквания на
защитниците са неоснователни. Позовавайки се на нормата на на чл.248, ал.З
от НПК, Окръжният съд е приел, че „ в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т.
3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени“. В жалбата са изложени твърдения, че съдът „не бил запознат
с решението на Конституционния съд относно горните права“. Въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените. Следва да се отбележи, че в принципен план
твърденията за процесуални нарушения при изготвяне на протоколите за
процесуално-следствени действия са недопустими, с оглед изричната забрана,
уредена в чл. 248, ал. 3 от НПК. Въпреки това, наличието на основания от
категорията на абсолютните, водещи до отмяна на съдебния акт на
първостепенния съд не могат да бъдат пренебрегнати. В случаят, въззивната
инстанция не намира такива в твърдения от защитника смисъл..
Обосновано и в съответствие с нормата на чл.13, ал.2 от НПК
първоинстанционния съд е мотивирал осъдителната присъда, позовавайки се
на събраните в хода на наказателното производство писмени доказателствени
средства и гласни доказателствени средства. Неоснователно е възражението
на защитника срещу процесуалната годност на показанията на свидетелите-
полицейски служители. Въззивният съд приема, че при приобщаването на
показанията на разпитвани в хода на съдебното следствие свидетели съдът не
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
При индивидуализацията на наказанията наложени на подс.П. съдът е
отчел като отегчаващи обстоятелства предходното осъждане на лицето, както
и сравнително голямото количество разпространено наркотично вещество
14
Като смекчаващи обстоятелства са отчетени наличието на положителни
характеристични данни - трудово ангажиран, семеен, с виеше образование,
ползващ се с добро име в населеното място, където живее и работи; дадените
частични обяснения по случая, част от които способстват за установяване на
обективната истина по делото; краткия период на действие на
общественоопасните последици на деянието, осъществено от П., предвид
намесата на полицейските органи непосредствено след извършването му.
Отчитайки тези обстоятелства съдът е отмерил наказания „лишаване от
свобода” за срок от 2 години и шест месеца, за изтърпяването на което е
определен първоначален общ режим, а размерът на кумулативно
предвиденото наказание „глоба” съдът определил на 7 000 лв.
Неоснователно е твърдението на защитника, че подс.П. е бил
реабилитиран. Видно от справките за съдимост и писмата от ТД на НАП -
гр.София, офис - Благоевград подсъдимият е бил осъждан два пъти : с
присъда №983/07.12.2012 г., постановена по НОХД №1912/2009 г. по описа на
PC- гр.Петрич, влязла в законна сила на 11.11.2013 г., за извършено
престъпление по чл.308, ал.7, във вр. с , ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е било отложено за срок от 3 години съобразно чл.66, ал.1 от НК
и с присъда № 230/15.10.2012 г. по НОХД№181/2011 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Благоевград, влязла в законна сила на 24.09.2013 г., за извършване на
престъпление по чл.304, ал.1 от НК, в която връзка му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието
изпълнение било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години,
както и наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. До постановяване на
присъдата наложеното наказание „глоба“ не е било изпълнено. Видно от
писмо на ТД на НАП - гр. София, офис - Благоевград, изх.№ С200001-178-
0005122/14.02.2020 г. е обстоятелството, по отношение на подсъдимия е
образувано изпълнително дело, в която връзка на задълженото лице е било
изпратено СДИ №5239- 000001/11.10.2006 г. С разпореждане
№5239/2006/000004/10.06.2014 год. към горното ИД е била присъединена и
глобата от 2000 лв., наложена с присъда № 230/15.10.2012г. по
НОХД№181/2011г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград. С
постановление №С180001-022-0050996/17.07.2018 г. били предприети
15
действия по налагане на обезпечителни мерки, а именно - запор на банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети.
Съобразно чл. 82, ал. 5 от НК е изключено действието на абсолютната
давност по отношение на наказанието глоба при образувано изпълнително
производство. Изпълнителното производство в случая е образувано преди
изтичане на две години от влизане на присъда № 230/15.10.2012 г. по
НОХД№181/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, в законна
сила -24.09.2013 г., а разпореждане №5239/2006/000004 е от 10.06.2014г.
Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК с факта на образуване на
изпълнителното производство „глобата не променя своята същност на
наказание, наложено с влязла в законна сила присъда, следователно
аргументите за възможността осъденият, неизтърпял наказанието си, да се
реабилитира след последователно изтичане на давностния срок и срока за
реабилитация са валидни и в този случай. Изключването на тригодишния
срок по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК не означава, че е изключена
възможността за погасяване изпълнение на наказанието глоба поради изтекла
абсолютната давност изобщо, а създава временна законова пречка
абсолютната давност да тече докато съществува изпълнително производство
за събирането й. След отпадане на тази пречка сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 и
по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК продължават да текат.“. Престъплението
предмет на настоящето производство е извършено на 04.11.2017 г., с оглед на
което срокът за реабилитация по посоченото осъждане няма как да е изтекъл.
Въззивният съд приема, че преценката на първоинстанционния такъв за
липса на предпоставки за приложение на чл..55, ал.1, т.1 от НК е правилна.
Неоснователно е твърдението на защитника, че присъдата е явно
несправедлива по отношение наказанието лишаване от свобода, като е
наложено прекомерно тежко и завишено наказание. Въпреки отчитането на
посочените смекчаващи обстоятелства корекция на наказанието в исканата от
защитника насока не следва да се извършва. Отмереното наказание от две
години и шест месеца лишаване от свобода е при превес на смекчаващите
обстоятелства, съответства на обществената опасност на деянието и дееца и
би постигнало в пълнота визираните в чл.36 от НК цели. За изтърпяването на
последното законосъобразно е определен първоначален общ режим.
16
Законосъобразно е наложено кумулативно предвиденото наказание
„глоба”, като размерът му е определен на 7 000 лв., което е съответно на
посочените по-горе обстоятелства и данните за имущественото съС.ие на
подсъдимия.
С оглед на изложеното съдът прецени, че жалбата е неоснователна, не
са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда и тя
следва да бъде потвърдена. Съдът в съответствие с визирания в чл.13, ал.1 от
НПК принцип и при правдив и сравнително обстоен анализ на
доказателствата е достигнал до разкриването на обективната истина по
делото. В хода на разглеждане на делото не са допуснати съществени и
неотстраними нарушения на процесуалните правила. Събраните
доказателства са обсъдени в цялост, с оглед на което присъдата следва да се
потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
[1] Вж. показания на свидетелите нал..218, стр.2, изр.2 и изр.5 от горе надолу; л.238, изр.16
от долу нагоре; л.236, изр.1;
[2] Вж. показания на свидетеля на л.254, стр.2, абз.1, изр.5 и 6;
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №991 от 27.02.2020г., постановена по
НОХД №284/2018г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17