Решение по дело №3836/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 915
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20213230103836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Добрич, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230103836 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Енерго Про Продажби” АД, с
която срещу Т. А. Т. с ЕГН **********, ***е предявен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение
№1068/10.09.2021г.. по ч.гр. д. №2861 по описа за 2021 г. на ДРС за следните суми:
220,09лв., представляваща главница за потребена, неотчетена и незаплатена
електроенергия по фактури издадени в периода 20.04.2021г.- 19.05.2021г., за обект с
абонатен № *****, находящ се в г**; -6,03лв., представляваща мораторна лихва върху
главните задължения за периода от датата след падежа на задължението 10.05.2021г. до
28.08.2021г., ведно със законната лихва върху главното задължение, начиная от
07.09.2021г. до окончателното му плащане;
Претендират се разноски по заповедното производство: 25 лв. – дължима
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и по настоящото
установително производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните от ищеца права произтичат от следните обстоятелства:
Ответникът е клиент на „Енерго – Про Продажби” АД, за обект с абонатен №***,
находящ се в *** с кл. номер №***, във връзка с продажба на ел.енергия. Тези
облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, които са приети
на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния сьвет на Е.ОН
1
България Продажби АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение
потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съотвената фактура, без да
е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Предвид
горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката
на 07.09.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, в резултат на което е образувано ч.г.д. №2861/2021 по описа на PC Добрич.
Към момента на подаване на заявлението ответникът в качеството му на потребител на
електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 226,12лв., от която
: -220,09лв., представляваща главница за потребена, неотчетена и незаплатена
електроенергия по фактури издадени в периода 20.04.2021г.- 19.05.2021г., за обект с
абонатен № ****, находящ се в ***; -6,03лв., представляваща мораторна лихва върху
главните задължения за периода от датата след падежа на задължението 10.05.2021г. до
28.08.2021г.
Съобразно указанията на заповедния съд в срока по чл. 415 от ГПК е предявен
настоящия иск. След настъпване на изискуемостта на задължението до подаване на
исковата молба фактурите не са заплатени.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител, оспорва
иска като неоснователен и недоказан - фактурите за плащане не са изпращани на
ответника; оспорва записаното количество ел. енергия по приложените фактури; в
периода 08.04.2021г. - 14.05.2021г. ползвател на ел. енергия за процесния имот е трето
лице, тъй като ответникът на 10.05.2021г. е продал имота.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 2861 по описа за 2021г. на ДРС. С разпореждане от 10.09.2019г. е
издадена заповед № 1068 от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът Т. А. Т. с ЕГН **********, от *** ап* като длъжник по
договор за покупко-продажба на електрическа енергия да заплати на кредитора
2
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление
*** представлявано следните суми: -220,09лв., представляваща главница за потребена,
неотчетена и незаплатена електроенергия по фактури издадени в периода 20.04.2021г.-
19.05.2021г., за обект с абонатен № **** находящ се в г***; -6,03лв., представляваща
мораторна лихва върху главните задължения за периода от датата след падежа на
задължението 10.05.2021г. до 28.08.2021г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, начиная от 07.09.2021г. до окончателното му плащане; 3) 75 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски . След връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК с разпореждане от 28.10.2021г. заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 09.11.2021г.
Исковата молба е подадена по пощата на дата 07.12.2022г., поради което като
допустима подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 79, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главници и
лихви за забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че ответникът има качество на потребител по
договор за доставка на електроенергия в посочения обект на потребление и за
посочения период; че ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил
посоченото във фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при изправност на
средството за търговско измерване и че фактурираното количество ел. енергия,
съответства на доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на
задължението за плащането й, както и размер на мораторната лихва върху главниците.
Като писмени доказателства по делото са приобщени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО ПРО Продажби“ АД,
приети и одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР;Извлечение от сметка
към дата 27.08.2021г.; Справка за потреблението през последните 12/24/36 м. на
клиентски № ****; Фактура № **********/20.04.2021г.; Фактура №
**********/19.05.2021г.; Извлечение за фактури и плащания за период към дата
10.11.2021г.; Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР; Публикации на общите
условия за продажба на електрическа енергия.
От справка от СВп.-гр. Добрич е видно, че процесният имот е продаден от
ответника на трето лице на 10.05.2021г. Процесният период е от 20.04.2021г. до
19.05.2021г. Отговорността на лицата, на които се доставя електрическа енергия е по
своето естество договорна. Доставката на ел. енергия до крайни клиенти е уредена
3
първично в Закона за енергетиката - Глава 8а, Раздел VI "Сделки по регулирани цени".
Видно е, че самият закон третира отношенията между страните като сделка. В ЗЕ не е
записано, че закупуването на имот или друг обект влече автоматично след себе си
качеството на клиент. В §1, т.27г е посочено, че краен клиент е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Никъде не е посочено,
че клиент, който купува ел. енергия, е собственикът на обекта, към който се доставя ел.
енергия. Използваният термин "купува" по отношение на доставяната ел. енергия също
насочва към облигационни отношения, а не към такива, свързани със собствеността.
Липсват твърдения, а и данни, ответникът да е уведомил ищцовото дружество, че е
прехвърлил собствеността на обекта, до който се доставя ток.
С оглед гореизложеното Т. Т. има качеството „потребител“ по смисъла на § 1, т. 42 от
ЗЕ и е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове.
При всички случаи, качеството на потребител е свързано с реалното потребяване на
ел.енергия.
От приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се установява, че през
отчетните периоди от 08.03.2021 г. до 14.05.2021 г. средството за търговско измерване
за обект с аб. № ****е еднофазен статичен електромер Iskra МЕ161 със сериен №
1114030333426546. Електромер Iskra МЕ161 е одобрен тип средство за измерване,
вписан е под номер 3982 в регистъра на БИМ въз основа на удостоверение №
03.06.3982, издадено на 10.06.2003 г. от Държавна агенция за метрология и технически
надзор. Захранването на обект с аб. № ****е еднофазно. СТИ е монтирано в
електромерно табло тип ГРТ, в общите части. Захранващите проводници са медни,
изолирани, сечение 6 кв. мм. Пропускателната способност на присъединителните
съоръжения до границата на имота е 50 А и се определя от еднополюсен автоматичен
прекъсвач с номинален ток 50 А, свързан след СТИ. При номинално напрежение 230 V,
ток 50 А и среден фактор на мощността 0,9 активната мощност е 10,350 kW. При тази
мощност максималното потребление за денонощие е 248,4 kWh. През процесните
отчетни периоди средното денонощно потребление е от 9,541 kWh до 21,290 kWh, т. е.
3,84 % + 8,57 % от максималното. Вещото лице докладва, че количествата
електроенергия, посочени в справката за консумирана ел. енергия, е възможно да бъдат
доставени до обект с абонатен № *** (клиент № ***) за съответните отчетни периоди.
Според експерта количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана
ел. енергия за обект на потребление с аб. № ********** съответстват на записаните в
процесиите фактури, като количествата ел. енергия, начислени в двете процесни
фактури са получени като разлика между нови и стари показания на СТИ, т. е. са в
резултат от редовни отчети. Не е извършвана корекция на измерените количества.
Експертът е категоричен, че количествата ел. енергия по процесните фактури са
правилно остойностени съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени.
От съвкупния анализ от ангажираните по делото доказателства се установява,
4
че е налице извършена доставка на ел. енергия по количество и стойност, начислени от
ищеца, съобразно и което е възникнало задължението на ответника за заплащане на
дължимата сума 220,09 лева за извършената доставка, на основание чл.16,ал.1, т. 2 от
ОУ на договорите за доставка на ел.енергия. Искът за мораторна лихва се явява и
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълнота.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по отговорността за
разноските.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски в общ
размер от 725 лева, от които:100 лв.- юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. –
държавна такса; 300 лв. – депозит за особен представител и 250 лв. – депозит за вещо
лице.
На ищеца са дължими и разноските в заповедното производство разноските -
25 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Добричкият районен съд:

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.
415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 107 от ЗЕ и
чл. 86 от ЗЗД в отношенията между ищеца „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление г*** и ответника Т. А. Т. с ЕГН
**********, от гр.** че ответникът дължи на ищеца вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение №1068/10.09.2021г.. по ч.гр. д. №2861 по описа за 2021 г. на
ДРС , а именно:
- 220,09лв., представляваща главница за потребена, неотчетена и незаплатена
електроенергия по фактури, издадени в периода 20.04.2021г.- 19.05.2021г., за обект с
абонатен № ***, находящ се в***, ведно със законната лихва върху главното
задължение, начиная от 07.09.2021г. до окончателното му плащане
-6,03лв., представляваща мораторна лихва върху главните задължения за периода
от датата след падежа на задължението 10.05.2021г. до 28.08.2021г.,
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Т. А. Т. с ЕГН **********, от ***, да
заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **, сумата от 725 лева, от които:100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение ; 75 лв. – държавна такса ; 300 лв. – депозит за особен представител и
250 лв. – депозит за вещо лице, представляващи съдебно - деловодни разноски по
настоящото дело.
ОСЪЖДА , на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Т. А. Т. с ЕГН **********, от гр.***
5
да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление г***, сумата от 75 лева, включващи държавна такса от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева - разноски по ч.гр. дело 2861/2021г. на
ДРС.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6