Определение по дело №65142/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50100
Дата: 9 декември 2024 г. (в сила от 9 декември 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110165142
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50100
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110165142 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу В. И.
П., с която са предявени положителну устаниовителни искове за признав3ане на устрановено
в отношенията между страните, че отвяетництата дължи на ищеца следните суми: 14 047, 80
лв. – главница, ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончталено изплащане на
взменатео, 438,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.11.2020 г. до 13.10.2021 г.,
2 726,02 лв. – мораторна лихв за периода от 22.11.2020 г. до 13.02.2023 г. и 24, 00 лв.
обезщетение за уведоемояване, за които суми е издаена заповед за изпълнение по чл.гр.д №
9150/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в. исковата молба е уточнена с молби от 05.01.2024 г. и
06.11.2024 г.
Ищецът твърди, че между страните с сключен договор за потребителски кредит
FL857459 от 22.06.2017 г., по силата на който „Юробанк България“ АД /с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ предоставила на В. И. П. сумата от
24 152 лв. – кредит, който ответницата се задължила да върне при условията и в сроковете
по сключения договор. Ответницата усвоила сумата по разкритата й разплащателна сметка
при ищеца. В чл. 3 от сключения договор било уговорено, че за усвоения кредит през
първите 18 месеца кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която
се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка
в размер на 6, 177 %. От 19 месец до края на срока за издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,177
%. Посочено е, че за референтен лихвен процент се ползва индексът 6-месечен СОФИБОР
на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева (ПРАЙМ),
приложим за съответния период на начисляване на лихвата съгласно чл. 3, ал. 2. Към датата
на сключване на договора за кредит размерът на референтния лихвен процент бил 0,323 %
годишно и съгласно чл. 3, ал. 3 и ал. 6 от договора подлежи на актуализация два пъти
годишно. Съгласно 7 от договора кредитът се погасява на анюитетни месечни и вноски,
посочени като брой, размер и състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит. Вноските били дължими до 22-ро число на месеца,
като крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви и такси бил
до 22.06.2023 г. Съгласно чл. 9 от сключения договор кредитополучателката се задължила да
1
заплаща обезщетение за времето на забава върху посочените суми в размер на законната
лихва за забава. Ищецът сочи, че кредитополучателката не е изпълнила договорните си
задължения по чл. 4, 7 и 8 от договора, а именно не е заплатила дължимите анюитетни
погасителни вноски и не е заплатила мораторно обезщетение за времето на забава. Ищецът
се позовава на чл. 14 от сключения договор, според който може да обяви кредита за изцяло
предсрочно или частично предсрочно изискуем без да се прекратява действието на
договора. Твърди, че поради неплащане на погасителна вноска от 22.11.2020 г. и следващите,
съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит, банката е обявила
предсрочна изискуемост по кредита без да се прекратява действието на договора. Твърди, че
считано от 22.11.2020 г. ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава.
Изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост е обективирано в покана
–уведомление чрез ЧСИ Халаджова, изпратена до ответника и връчена лично на 13.10.2021
г. Според ищеца в договора не било предвидено обявяването на предсрочна изискуемост да
води до преустановяване на действието на договора, твърди, че обявяването на предсрочна
изискуемост води единствено до загубване на преимуществото на срока в полза а длъжника.
Ищецът твърди, че сумата от 24 лв., представляваща разходи по връчването подлежи на
обезщетяване съгласно чл. 309а, ал. 1, , репдл. 2 от ТЗ. Неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя включително и по обявената предсрочна изискуемост мотивирало
Банката да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, такава била
издадена и срещу нея било подадено възражение, което мотивирало интереса на банката да
подаде настоящия установителен иск. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Приложени са писмени документи, чието приемане като доказателства се иска. Иска
се прилагане на ч.гр,д № 9150/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в към настоящото дело, както и
назначаване на ССчЕ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната В. И. П., подаден
чрез адв. Т. Н. с пълномощно. Ответникът счита, че предявените искове са недопустими,
неоснователни и недоказани. Оспорва обявяването на цялото вземане за предсрочно
изискуемо. Твърди, че с допълнително споразумение от 26.06.2020 г. е уговорено отсрочване
на плащането на дължимите главници и лихви за срок от 6 месеца, като в чл. 5 на
споразумението е договорено изготвянето на нов погасителен план, но Банката не е спазила
задължението си да го изготви, а ако го е изготвила, не го е представила на
кредитополучателя. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по делото. Сочи, че към исковата молба е приложен писмен документ Договор за
потребителски кредит от 22.06.2017 г., който имал акцесрорен характер по отношение на
Договор за потребителски кредит от 15.05.2008 г. упоменат в чл. 1, ал. 1 , който не е
оприложен по делото. Твърди, че в договора от 22.06.2017 г. се съдържат нищожни клаузи,
които водят до нищожността на целия договор. Сочи, че не е определен Годишен процент на
разноските, не е индивидуализирано съдържанието на месечната вноска, клаузата на чл. 3 от
договора е неравноправна съгласно чл. 146, ал. 3 ЗПП и чл. 143 ЗПП предвид методологията
за определянето на лихвения процент и обвързаността му с промяната на индекса Софибор.
Сочи, че кредиторът е лишен от възможността едностранно да се откаже от договора.
Липсва ясна методика как се формира възнаградителната лихва. Направено е възражение за
погасяване по давност по отношение на вноските за лихва върху вноските за главница за
периода от 21.02.2018 г. до 21.02.2021 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 , предл. 2
ЗАдв.
Представя писмени документи под опис.
СЪДЪТ намира следното:
Исковата молба по предявените установителни искове е редовна и допустима.
2
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че съдът е сезиран с
обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във
вр. с чл. 422 ГПК чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
посоченото облигационно правоотношение – договор за паричен заем с посочените
уговорки, за чието заплащане се е задължила ответницата, усвояването на заетата сума,
респективно предаването й на ответницата, изпадането на ответницата в забава по
отношение на паричните й задължения, настъпването на предсрочна изискуемост на
вземанията.
Ответницата следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че задълженията са погасени. Ответницата следва да докаже и твърденията си, че
процесният договор е сключен като акцесорен.
Съдът указва на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствените искания:
Ищецът и ответницата са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими. В исковата молба са посочени под т. 1 и т. 2 писмени документи,
които не са приложени по делото, в случай, че се иска да бъдат събрани като доказателства
по делото следва да бъда посочено какво е значението им по делото и да се представят.
Ще се приложи ч.гр.д. № 9150/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
По искането за назначаване на съдебна експертиза съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание след изясняване на спорни въпроси въпроси по делото.
ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2024 г. от
15.40 часа за което страните да бъдат призовани, като им се изпрати препис от настоящото
определение, с обективирания в него проект за доклад по делото.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените по делото писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 9150/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да посочи дали
оспорва сключването на допълнително споразумение между страните от 26.06.2020 г., както
и да посочи изготвен ли е съобразно споразумението нов погасителен план и евентуално да
го представи.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да посочи ще
представя ли посочените под т. 1 и т. 2 писмени документи, иска ли събирането им като
доказателства по делото и какво е правното им значение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проектодоклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
3
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
На ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба. На ответника да се
изпрати препис от молба от 06.11.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4