О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ............................………..
гр. Пловдив, 22 ноември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното частно административно дело № 2757 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалбата на П.М.Т. срещу РА
№ Р-16001622000028-091-001/26.07.2022 г. като е заявено за разглеждане и
особено искане за спиране изпълнението на акта.
Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 157, ал.
1 ДОПК,
е, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение.
С чл. 157, ал. 2 ДОПК е предвидена възможност за
жалбоподателя да иска от административния съд спиране изпълнението на оспорения
ревизионен акт при изпълнение на определени предпоставки, предвидени в чл. 157, ал.
3 ДОПК.
Съгласно посочената разпоредба към искането се
прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер, като в тези случаи се прилагатсъответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5.
В чл. 153, ал.
4 от ДОПК
е уредена хипотезата, при която задължително се спира изпълнението на ревизионния
акт - ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменима банкова
гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.
Във всички
останали случаи решаващият орган, съответно съдът извършва преценка съобразно
представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението,
като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи
обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество.
В процесния съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 157, ал.3 от ДОПК за спиране на изпълнението на атакувания РА.
Съдът, при предложено обезпечение извън случаите,
визирани в ал.4 на
чл.153 ДОПК,
не е длъжен автоматично да спре изпълнението на оспорения пред него РА.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал.
5 от ДОПК,
вр. чл. 157, ал.
3 ДОПК
съдът следва да извърши преценка, която да обхваща както въпроса дали размерът
на обезпечението към датата на отправяне на искането е достатъчен да покрие
подлежащите на предварително изпълнение задължения, така и дали видът на
обезпечението гарантира в максимална степен публичния интерес, т. е. до колко
обезпечението е подходящо и обезпечава сигурното и бързо събиране на публичните
задължения.
Подлежи на изследване въпроса дали предложеното
обезпечение гарантира в максимална степен правото на Държавата да получи
вземането, установено с ревизионния акт, по който съдът не се е произнесъл.
РА № Р-16001622000028-091-001/26.07.2022 г. е
потвърден по административен ред с Решение № 464/06.10.2022 г. на директора на
дирекция ОДОП Пловдив, като размерът на задълженията по акта към 10.11.2022 г.
възлиза на 33 908,61 лв., от които главница 24 701,10 лв. и лихви 9 207,51 лв. Наложени
са следните обезпечителни мерки върху имуществото на ревизираното лице: 1./ С Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки № С220016-023-0000276/28.01.2022 г. е наложена възбрана
върху 2 броя недвижими имоти, подробно описани в постановлението, с обща
данъчна оценка 4 064,60 лв. (1511,00 лв. + 2 553,60 лв.), както и запор върху
лек автомобил Ауди А4 със застрахователна стойност към момента на налагане на
запора 1668,96 лв. (предоставена от ЗЛ пред публичния изпълнител). Няма спор между страните, че действието на
наложените ПОМ е продължено с Определение № 858/30.05.2022 г., постановено по
ч. адм. д. № 1335/2022 г. на Административен съд
Пловдив и впоследствие, след издаване на РА, с Постановление №
С220016-139-0001829/12.08.2022 г. на публичния изпълнител. 2./С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220016-022-0066407/28.09.2022 г. е
наложен запор върху лек автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, в режим на СИО,
със застрахователна стойност за съответната за задълженото лице част в размер 3
725,16 лв. 3./С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С220016-022-0066769/29. 09.2022 г. е наложен запор върху всички налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в „Първа Инвестиционна банка" АД, като,
съгласно отговора на банката, запорираната сметка е с
недостатъчно авоари.
Стойността на имуществото, върху което са наложени
обезпечителни мерки, възлиза общо на 9 458,72 лв. при размер на задълженията по
обжалвания акт 33 908,61 лв. т.е недостатъчна за обезпечаване на задълженията,
установени с обжалвания РА, в пълен размер
Разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ДОПК установява, че
обезпечителните мерки се налагат с постановление на компетентния публичен
изпълнител. Съгласно алинея 6 от същата разпоредба обезпеченията
се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в
следната последователност: по данъчната оценка; по застрахователната стойност;
по придобивната стойност на вещи - собственост на
физически лица.
В случая при налагането на обезпечителните мерки
публичният изпълнител е изпълнил стриктно предписаната от закона
последователност при оценка на активите, като при налагане на запора върху МПС,
е взета предвид застрахователната им стойност, предоставена от задълженото
лице, а по отношение на възбранените имоти - тяхната
данъчна оценка.
Ведно с жалбата са приложени 2 броя пазарни оценки на възбранените недвижими имоти, като по същество се твърди,
че общата им стойност е достатъчна да обезпечи публичното задължение.
Не са осъществени предпоставките по чл. 157, ал.
3 ДОПК за обезпечаване на оспорването на РА чрез спирането на
изпълнението му от съда. По размера на вземането към релевантния момент не се
спори. Обжалването на РА пред съда не спира изпълнението му /чл. 157, ал.
1 ДОПК/, поради което той представлява изпълнително основание по чл. 165 ДОПК
и без да е влязъл в сила /вж. чл. 209, ал.
2, т. 1 ДОПК/. Йерархията на източниците за оценяване на обезпеченията към датата на извършването им е определена с чл. 195, ал.
6 ДОПК. Примат има балансовата стойност, а ако такава няма
последователността е данъчна оценка, застрахователна стойност и придобивната стойност на вещите собственост на физически
лица. Оценката на вещите по реда на чл. 235 ДОПК
не се цени в съпоставката по чл. 157, ал.
3 ДОПК.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на П.М.Т. за спиране изпълнението на №
Р-16001622000028-091-001/26.07.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: