№ 10379
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110100527 по описа за 2025 година
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
24.04.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № *, по силата на който
му била предоставена сума в размер на 3 000 лв., при уговорен лихвен процент – 23,2%, ГПР
– 49,6%, срещу насрещното задължение да върне общата сума от 3870 лв. на 15 погасителни
вноски. Сочи, че едновременно с договора за кредит бил сключен и договор за
поръчителство с посочено от кредитора дружество – „Multitude Bank” срещу
възнаграждение от 3 030 лв. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като осигуряването на обезпечение се явявало необходимо условие за
получаването на кредитиране, както и поради това, че кредитополучателят е лишен от
правото на избор дали да предостави обезпечение, и в какво да се изразява то. Допълва, че
възнаграждението за поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем, както и че
възнаграждението е дължимо независимо дали е ангажирана отговорността на дружеството
гарант. Твърди, че заемодателят и поръчителят били свързани лица, а възнаграждението за
поръчителство се явявало допълнително възнаграждение за кредитора под формата на
скрита възнаградителна лихва, поради което уговорката за неговата дължимост била в
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира доводи за недействителност поради заобикаляне
на закона и противоречие с добрите нрави, тъй като възнаграждението на гаранта не било
включено в размера на ГПР, въпреки че представлявало разход по кредита и че неговата
стойност е изначално известна на кредитодателя. Посочването на по-нисък размер ГПР от
действителния било заблуждаваща търговска практика. Сочи, че при сключването на
договора за кредит е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като е налице неяснота относно
общия размер на задължението. Поради изложените съображения моли договора за кредит
да бъде обявен за нищожен. В условията на евентуалност моли да бъде установена
1
недействителността на чл. 5 от процесната сделка, регламентираща предоставянето на
обезпечение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Релевира възражения
срещу твърденията, че поръчителството от дружеството гарант е задължително условие за
кредитирането, като се твърди, че ищецът информирано е избрал тази форма на
обезпечение. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика, с аргументи, че на
всеки етап от сключването на договора ищецът е бил информиран за последиците.
Поддържа, че договорът за гаранция е незадължителна възмездна услуга, предоставяна от
трето лице, поради което възнаграждението за нейното предоставяне не следва да се
включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Предявени са при условията на евентуално съединяване: главен установителен иск за
признаване на договора за кредит за недействителен, с правно основание по чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на
закона - чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за кредит № * от 24.04.2024г., съединен в условията на евентуалност с
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, вр. с чл.
10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит № * от 24.04.2024 г. като
неравноправна.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 24.04.2024 г. между Г.
К. М. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №
*/24.04.2024г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 3 000 лв.,
при лихвен процент – 23,2 %, годишен процент на разходите – 49,6%, при обща сума за
връщане 3870 лв. на 15 погасителни вноски, като безспорно е, че на 25.4.2024г. между
ищцата и „Multitude Bank” е сключен договор за гаранция, по силата на който дружеството е
поело солидарно задължението по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение,
страните не спорят, че, аритметично, ако сумата от 3 030 лв. се включи в 49,60 % ГПР, то
същият надвишава 50 %.
Видно от представения договор за кредит, в него е предвидено обезпечаването му с
поръчителство от страна на „Multitude Bank “,като в договора за кредит не се съдържа
посочване, че за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя.
Възнаграждението е посочено в преддоговорната информация.
В договора за кредит е посочено, че се отпуска сумата 3000лева, при задължението
ищецът да я върне на 15 вноски, при посочен общ разход по кредита 870лева, като в
разпоредбата на чл.3 се посочва, че тази сума е възнаградителна лихва, и ГПР 49,60%. В
СЕФ е предвидено, че когато, при кандидатстване, потребителят е избере да сключи договор
за гаранция с поръчител, предложен от кредитора, то очакваните разходи възлизат на 3030
2
лева. В същата графа е посочено, че сключването на договора за гаранция не е
задължително, както и че тези разходи не се включват в ГПР, нито в понятието „общ разход
по кредита“.
В чл.5 от договора за кредит е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
както и потребителят декларира, че е запознат с условията, при които е предоставено.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че
се държи възнаграждение за гаранта. Възнаграждението е посочено едва в преддоговорната
информация. Разпоредбата на чл.10 ЗПФУР предвижда задължение на доставчика да
уведоми потребителя за всички условия на договора, както и да му предостави
информацията по чл.8 и 9 от закона, на хартиен носител, а когато договорът е сключен по
инициатива на потребителя, да стори това незабавно, след сключване на договора/ ал.2/.
Следователно, когато инициативата за сключване на договора е на потребителя, какъвто е и
настоящият случай, тогава доставчикът не е освободен от задължението си да предостави
информацията по чл. 8 и 9 на потребителя.-Доколкото и за сключването на договора не се
изисква същият да е подписан, то и не може да се приеме, че за удостоверяване
задължението на доставчика е необходим подпис на потребителя. От значение е дали по
реда на чл.18,ал.3 се установява, че доставчикът е изпълнил задължението си.
Разпоредбата на чл.18,ал.3 ЗПФУР предвижда, че преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
3
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Не
може да се приеме, че преддоговорната информация, с посочването от страна на кредитора,
че за гаранта се плаща възнаграждение, което плащане е разсрочено заедно с вноските по
кредита, е достигнала до потребителя, както и че доставчикът е изпълнил задължението си
да му предостави информацията незабавно, след сключването на договора.
Обезпечението се изразява в следното. Гарантът следва да заплати цялото неплатено
от длъжника задължение. Страните не са формирали спор, че възнаграждението по
договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи,
съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. Така е и плащано самото
възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Обстоятелството, че в
преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не
се включва в общия разход по кредита, или във формирането на ГПР, не може да доведе до
заобикаляне на закона.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение заобикаля закона, поради което и
разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е
нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона
съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на гаранта, следователно се налага извод, че 49,11% ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Изчислено математически, ако възнаграждението за гаранта се включи като „общ
разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %,
следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, е налице нарушение на императивна разпоредба
4
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, налице е заобикаляне на закона. По
същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по
право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от съда с
тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора,
посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от
ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща неустойката по договора, така и
без ГПР и искът е основателен на главното основание – чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10
ЗПК. Тук е моментът да се посочи, че декларацията, изготвена от страна на кредитора, или
поръчителя, че възнаграждението за гаранта не е включено в ГПР или в „общ разход по
кредита“, няма никакви правни последици. Ето защо, искът е основателен на главното
основание.
По разноските. Ищецът претендира и доказва разноски за: сумата 154,80 лева
платена държавна такса.По списък се претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, с посочване на сумата 824,40лева адвокатско
възнаграждение. В молба преди о.с.з. ответното дружество възразява по прекомерността на
същото. СРС, като съобрази, че възражението е несъщинско – разпоредбата на чл.78,ал.5
ГПК дава възможност на възражение срещу платено възнаграждение, а същото се определя
от съда, на основание изрична разпоредба на закона, намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, предвидимостта на процесуалните действия при сключване на
договора за процесуална защита, то възнаграждение от 600 лева е съответно на горните
обстоятелства.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Г. К. М. ЕГН ********** с адрес *
против „Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9, ап.офис20, че
договор за потребителски кредит № */24.4.2024г, сключен между Г. К. М. и „Фератум
България” ЕООД ЕИК ********* е недействителен, на основание чл.22 ЗПК във връзка с
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Г. К. М. ЕГН ********** с адрес *
против „Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9, ап.офис20
установителен иск за признаване на разпоредбата на чл.5 от договор за потребителски
кредит */24.4.2024г,, за нищожна.
5
ОСЪЖДА „„Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9,
ап.офис20 да заплати на Г. К. М. ЕГН ********** с адрес * сторените по делото разноски –
154,80лева.
ОСЪЖДА „„Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9,
ап.офис20 на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, да заплати на адвокат Д. Г., вписан в Адвокатска
колегия – Ловеч, с личен номер **********, със съдебен адрес град Троян, улица „Захари
Стоянов“ № 7, етаж4, офис 30 сумата 600 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6