Мотиви

към присъда №  260018  от  01.02. 2019 год.  по НОХД № 2251 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1075/2019 год. по описа на 01 РУП – Варна срещу подсъдимата Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** за това, че  на 27.06.2019 год. в централната част на гр.Варна / пешеходна зона / отнела чужди движими вещи – портмоне от естествена кожа на стойност 54 лв., съдържащо парична сума от 1740 лв. или всичко на обща стойност 1794 лв. от владението на собственика им М.Л.М. *** без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194,ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимата, лично и чрез защитника си при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК иска делото да се разгледа по общия ред.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата,адв. К., ВАК пледира за постановяване на оправдателна присъда.

            В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че в хода на досъдебното производство са събрани доказателства, които в своята съвкупност безспорно доказват повдигнатото срещу Ж. обвинение по чл.194,ал.1 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението намира, че е установено по несъмнен начин авторството на деянието и е поискал подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

            Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.М., ВАК поддържа обвинението,като намира, че същото е доказано по несъмнен начин, поради което пледира за признаване на подс.Ж. за виновна в извършването на престъплението, за което е привлечена като обвиняема, както да бъдат уважени предявените граждански искове. Пледира за налагане на подсъдимата на наказание под средния размер предвиден в закона, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Подсъдимата Ж. в личната си защита отрича да е извършила престъплението, твърди, че е намерила портмонето и тъй като е било мръсно е решила да върне само намиращите се в него вещи.В последната си думи моли да бъде оправдана.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подс. Ж. работила като продавач-консултант в магазин за дрехи „ Приси“, находящ се в гр.Варна, ***. Работното време било от 09.30 часа до 19.00 часа. На 27.06.2019 год. Ж. била на работа и след приключване на работния и ден тръгнала да се прибира пеша към домът си на ул.“ Цар Симеон I“. Преминала през подлеза на бул.“ Христо Ботев“, излязла на ул.“ Преслав“ и продължила движението си по пешеходната зона в централната част на града. По същото време св.М. със свои приятел седял на пейка в района на площад „Независимост“ до сградата на Окръжен съд Варна. В себе си носел кожено портмоне, в което държал личната си карта, СУМПС и контролен талон към него, свидетелство за регистрация на МПС част II за лек автомобил „Тойота" с peг. №***, дебитна карта издадена на М. от „Пощенска банка", дебитна карта, издадена на М. от английска банка „Монзо", както и сумата от 1700 лв. в банкноти с номинал от по 100 лв. и сумата от 40 лева в дребни банкноти и монети. Около 20,25 часа М. и неговия приятел станали от пейката и тръгнали, като М. забравил портмонето си на пейката. Непосредствено след като М. и приятелят му станали от пейката и тръгнали край същата пейка преминала подсъдимата, която  забелязала портмонето на пейката, приближила се,  навела се и го взела, след което го прибрала в чантата си и продължила движението си по централната пешеходна зона. Движението и действията на подсъдимата Ж. били заснети от система за видонаблюдение на Община Варна  и от охранителните камери разположени по фасадите на сградите в централната част на града.  Ж. продължила движението си по ул. „Преслав" и се прибрала в дома си. Няколко минути, след като бил станал от пейката, свидетеля М., осъзнал, че е забравил портмонето си на пейката и на бегом се върнал да си го потърси. Когато се върнал  установил, че портмонето му липсва.

На 28.06.2020г. св.М. получил от подс. Ж. съобщение в платформата за комуникация „Massenger" , с което му съобщила, че е намерила личните му документи. М. се обадил на обвиняемата Ж.,която му казала къде работи. Същият ден, свидетеля М. посетил магазина за дрехи на бул. „Съборни", в който работела Ж., където тя му предала личните документи, като казала, че ги е намерила в кош за боклук.

В хода на разследването била назначена съдебно оценителна експертиза, при която вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на портмонето на М. е в размер на 54 лв..

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно видео - техническа и лицево - идентификационна експертиза е, че видеофайловете, не са манипулирани и лицето заснето на тях е от женски пол. При сравнителното изследване на това лице и снимков материал взет с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от Ж.Ж., се установяват съвпадения в общи и частни идентификационни признаци, което позволява да се направи извода, че обвиняемата Ж. е лицето заснето от охранителните камери.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни, писмени  и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на св. М. , обяснения на подсъдимата,  справка съдимост, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за доброволно предаване, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства, диск DVD-R , предоставен от Община Варна, съдържащ записи от видеокамери в района на Централен подлез на ул.“ Преслав“ до разклонението на ул.“ Цар Симеон“ гр.Варна и диск DVD-R  , предоставен от „ Експресбанк“ АД, съдържащ видеозаписи от охранителните камери, монтирани на фасадата на банков офис на „ Експресбанк“АД на ул.“ Преслав“ № 69 в гр.Варна.

Анализ на доказателствата:

В обясненията си подс.Ж. посочва, че не се смята за виновна, както и че каквото е намерила е върнала. Имайки предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимата  съставляват и доказателствено средство, което следва да се обсъжда и цени  с оглед останалия събран доказателствен материал, съдът приема обясненията на подсъдимата за изолирани от коментираните по-горе доказателства, изразяващи нейната защитна позиция, поради което не ги кредитира.

По отношение показанията на св.М., съдът ги кредитира, тъй като намира, че са последователни и логични, като чрез тях се изяснява къде се е намирал портфела му, което кореспондира и с установеното на видозаписите.

На приобщените по реда на НПК видеозаписи, съхранени и записани на дискове са назначени и изготвени видео-технически експертизи.

 От назначената в хода на съдебното следствие съдебно-видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза се установява, че видеофайловете съдържащи се в предоставените за изследване носители са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна система. Не са  установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Таим кодът (данни за дата и час) вкопирани в изображението не се прекъсва.

Направен е детайлен анализ на движението на лицето, обозначено под № 1 / установено,като лице от женски пол,  със сходни общи черти на главата, лицето и тялото с тези на представения сравнителен материал от Ж.Д.Ж. с ЕГН **********/:

В обхвата на камера № 16 от обект № 1 е пешеходна алея разположена между централен архив и театъра, водеща към площада. В 20:24:32 часа на 27.06.2019 год. в обхвата на камерата в горната лява част на кадъра навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под № 1. В лявата част на пешеходната алея се намират две лица от видимо мъжки пол. Едното е седнало на пейка, като първоначално се виждат само краката му, а другото е право и извършва действия наподобяващи разговор по мобилен телефон.

В 20:25:14 часа на 27.06.2019 год. лицата от видимо мъжки пол тръгват от пейката в посока към обектива на камерата и в 20:25:18 часа излизат от обхвата на камерата. Лице № 1 се движи в посока към пейката на която бяха лицата от видимо мъжки пол.

В 20:25:39 часа на 27.06.2019 год. лицето от видимо женски пол № 1 се изравнява с пейката на която бяха седнали лицата от видимо мъжки пол, извършва действия наподобяващи разговор по мобилен телефон, поглежда към пейката и прави крачка към същата, в 20:25:43 часа на 27.06.2019 год. лицето излиза от обхвата на камерата.

В обхвата на камера № 15 от обект № 1 е пешеходна алея и площад, входа на операта, клон на банка ДСК и маси и столове на пицария „Морско конче" . В 20:29:39 часа на 27.06.2019 год. в обхвата на камерата в горната дясна част на кадъра навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под № 1. Лицето се придвижва по алеята от дясно на ляво на кадъра. В 20:29:57 часа на 27.06.2019 год. лицето излиза от обхвата на камерата.

В обхвата на камера № 14 от обект № 1 е площад и шадраван находящ се пред Окръжен съд - Варна. В 20:30:30 часа на 27.06.2019 год. в обхвата на камерата в долната лява част на кадъра навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под № 1. Лицето извършва действия наподобяващи разговор по мобилен телефон. В 20:30:33 часа на 27.06.2019 год. лицето излиза от обхвата на камерата.

В обхвата на камера № 13 от обект № 1 е площад пред магазин „Ню Йоркър"(позициониран в лявата част на кадъра). В 20:28:15 часа на 27.06.2019 год. в обхвата на камерата в горната лява част на кадъра навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под № 1. Лицето се придвижва в посока към обектива на камерата като спира няколко пъти и в 20:32:05 часа на 27.06.2019 год. излиза от обхвата на камерата.

В обхвата на камера № 2 от обект № 1 е площад пред магазин „Ню Йоркър". В 20:31:51 часа на 27.06.2019 год. в обхвата на камерата в горната дясна част на кадъра навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под № 1. Лицето се придвижва в посока от дясно на ляво на кадъра, спира няколко пъти, завива покрай магазин „Ню Йоркър" в посока ЖП гара и в 20:32:35 часа на 27.06.2019 год. излиза от обхвата на камерата.

В обхвата на камера № 1 от обект № 2 е външно пространство пред банкомат (ATM), виждат се част от фасадите на сгради и преминаващи хора. В 20:31:14 часа на 27.06.2019 год. според таим кодът вкопиран в изображението в обхвата на камерата навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като лицето обозначено под № 1.Лицето се придвижва в посока от ляво на дясно на кадъра и в 20:31:15 часа на 27.06.2019 год. излиза от обхвата на камерата.

 В обхвата на камера № 2 от обект № 2 е външно пространство тротоарна площ пред банкомат (ATM), виждат се част от фасадите на сграда. В 20:31:11 часа на 27.06.2019 год. според таим кодът вкопиран в изображението в обхвата на камерата навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под № 1. В ръцете си лицето държи предмети бяла на цвят хартия и предмети наподобяващи банкноти със зелен цвят и холограмна лента. Лицето се придвижва в посока от долу на горе на кадъра и в 20:32:55 часа на 27.06.2019 год. излиза от обхвата на камерата.

 В обхвата на камера № 5 от обект № 2 е външно пространство тротоарна площ пред фасадата на сграда. В 20:29:09 часа на 27.06.2019 год. според таим кодът вкопиран в изображението в обхвата на камерата навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под № 1. Лицето се придвижва в посока към обектива на камерата спира няколко пъти, сложило е дамската чанта пред гърдите си и бърка с ръце вътре. Изважда ръцете си и държи предмети бяла на цвят хартия и предмети наподобяващи банкноти със зелен цвят, в 20:31:00 часа на 27.06.2019 год. излиза от обхвата на камерата.

В обхвата на камера № 13 от обект № 2 е външно пространство тротоарна площ пред фасадата на сграда. В 20:29:36 часа на 27.06.2019 год. според таим кодът вкопиран в изображението в обхвата на камерата навлиза лице от видимо женски пол със същото описание като на лицето обозначено под №1.Лицето се придвижва в посока от долу на горе на кадъра спира няколко пъти и в 20:33:18 часа на 27.06.2019 год. излиза от обхвата на камерата.

Извършен е сравнителен анализ на предметите, които подс.Ж. държи в ръцете си, като е установено, че това най-вероятно са банкноти Емисия 2003 год., Номинал - 100 лева Формат - 141 х 79 мм. Основен цвят - зелен. В обръщение от 8 декември 2003год.

Съдът кредитира изготвените експертизи и приема, че същите са изготвени от компетентни лица, в указаните срокове, основават се на обективно, всестранно и пълно запознаване с всички останали събрани по делото доказателства.

За изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и приобщеното по делото веществено доказателство: 2 бр. компактдиска, намиращ се на л. 56 от Досъдебното производство, съдържащ записи от камери .

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото.

От правна страна:

            При така установеното от фактическа страна, съдбният състав счита, че от обективна и субективна страна, подс. Ж.Ж. е осъществила престъпление по  чл. 194, ал. 1 НК, като съображенията за това са следните:

Основният състав на кражбата е даден в чл. 194, ал. 1 от НК и я определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца.

Предмет на кражбата може да бъде само чужда движима вещ с определена физическа характеристика, която трябва да има стойност.

Изпълнителното деяние на кражбата – отнемането на вещта се осъществява само чрез действие.

Субект на престъплението кражба е всяко наказателно отговорно лице. В конкретния случай това е подс.Ж.Д.Ж., родена на *** год., българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена,със средно образование, работи, живуща ***» ***, ЕГН **********.

Авторството на престъплението се установява безспорно на базата на лицево-идентификационната и видео-техническа експертиза, според която се касае за лице от женски пол,  със сходни общи черти на главата, лицето и тялото с тези на представения сравнителен материал от Ж.Д.Ж. с ЕГН **********.

Видео-техническата експертиза онагледява и начина / механизма / на настъпване на съставомерния престъпен резултат – промяната във фактическата власт над предмета на посегателство, настъпила в резултат на деянието. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие- Ж. е взела намиращия се на пейката портфейл, ведно с намиращата се в него парична сума в размер на 1740 лв., като вещите са били все още във владение на пострадалия М. и се е отдалечила от пейката.

Предмета на престъплението „ кражба“ - чужда движима вещ - следва да бъде надлежно индивидуализиран с оглед физическите му характеристики и остойностен.Безспорно установен е и вида и стойността на  процесната вещ – сума пари на стойност 1740 лева и мъжки портфейл на стойност 54.00 лв., по отношение на която се установи от показанията на свид. М.  липсата на право да бъде своена от подс. Ж..

Следва да се направи разграничението между престъплението кражба и престъплението по чл. 207 НК- невръщането на намерена вещ, тъй като с това е свързан и основният довод на защитата. Разграничителният белег между двата състава се състои в това дали дадена вещ се определя като загубена или забравена. Когато една вещ е загубена, нейният владелец се е лишил от владението си върху нея, при което липсва елемент от обективната страна на престъплението кражба- владение, което да бъде отнето, като приложим остава съставът на чл. 207 НК. Когато една вещ е забравена лицето може да упражни своя власт върху нея отново / Постановление № 6 от 26.04.1971г. по н.д. №3/71г. на Пленума на ВС /изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987г./..

М. е установил, че портфейла му е останал на пейката съвсем кратко време / почти непосредствено / след напускането и,  и е предприел действия за възстановяване на владението върху собствената си вещ чрез връщането си обратно. Впоследствие е позвънил на тел.112 и по-късно подал жалба до съответното полицейско управление с посочване местонахождението на портфейла. В този смисъл изложените факти несъмнено определят вещта като “ забравена”, а не като „изгубена” от нейният собственик, поради обективната възможност да упражни владението си върху нея, от каквато фактическа възможност пострадалия не е била лишен /в този смисъл и Р № 646/17.12.2008 г. по н.д. № 692/2008 г. на I НО на ВКС и Р № 16/27.01.2014 г. по н.д. № 2176/2013 г. на III, НО на ВКС/ . Касае се следователно до вещ, която е годен предмет на кражба, което определя и обективната съставомерност на деянието.

Видно от доказателствата по делото, е че в портфейла на М.са били личните му документи – лична карта и СУМПС, от които Ж. е разбрала, чия собственост е, и въпреки това, тя е сложила портфейла в чантата си и е продължила движението си по ул.”Преслав”, като в един момент преглежда съдържанието му и преброява намиращата се в него сума пари.В този смисъл състава на съда намира, че портфейла на М. с намиращата се в него сума пари е забравен, а не загубен, поради което неговото отнемане от подс.Ж. се явява кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.

От обективна страна липсва съгласие от страна на М. за прекъсване на неговата фактическа власт върху собствените му вещи, най-малкото защото същият физически не се е намирал до тях в момента, в който Ж. ги е взела.

Налице са и всички елементи от субективна страна, за да се приеме, че е извършено престъплението кражба. Ж. е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е съзнавала, че вещите, които са били оставени на пейката са били чужди, както и че са били забравени. Тук следва да се отбележи, че съдебната практика е еднопосочна, че когато се отнема вещ, предназначена за съхранение на други вещи, макар и при извършване на деянието да не знае какво е съдържанието на тази вещ, то неговият умисъл обхваща като предмет на престъплението освен вещта, и нейното съдържание ( Решение № 20 от 30.01.1985 г. по н. д. № 700/84 г., II н.о.).

Налице е и съставомерната присвоителна цел, която се излича от последващите действия на подсъдимата. Ж. е захвърлила портфейла, с което фактически се е разпоредил с него. После прибрала парите, а документите върнала на М., твърдейки, че ги е намерила в кошче за отпадъци .

По наказанието

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години.

Съдът отчете като  смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимата и трудова ангажираност; отегчаващи отговорността обстоятелства не намери.

Съдът не намира основания да отчете наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът, след като призна подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд, и счете, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде определено на осн. чл.55 НК , поради което наложи на подс. Ж. при условията на чл.54 НК - при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца.

Вземайки предвид, че към момента на извършване на престъплението подсъдимата не е осъждана на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер състава на съда счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието и не се налага същата да изтърпи ефективно наложеното и наказание,  поради което  и на осн. чл.66, ал.1 НК  отложи изпълнението на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Така определеното наказание на подсъдимата, съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието по чл.36 НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието и, както и за постигане на генералната превенция.

По отношение на предявеният граждански иск.

 Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и се претендира обезщетение за имуществените вреди, причинени от непозволено увреждане. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В настоящото производство се доказаха елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинени на пострадалия имуществени вреди. Подсъдимият е осъществил престъпния състав на кражба на вещи на стойност 1795.00 лева от владението на пострадалия М.. Стойността на вещта и паричната сума се установява от назначената в хода на ДП съдебно счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, поради което съдът уважи гражданския иск до размер на стойността определена в ССЕ , а именно за 1795,00 лв., ведно със законната лихва  от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

 По отношение на предявения граждански иск в размер на 300.00 лв., представляващ неимуществени вреди, в резултат на деянието състава на съда го отхвърля като неоснователен.Това е така, тъй като при престъпление по чл.194,ал.1 от НК,което е престъпление против собствеността и предмет на същото са блага с имуществена стойност не подлежат на възмездяване вреди от неимуществен характер, а само имуществени такива.

По отношение направените по делото разноски.

Предвид постановената осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск за имуществени вреди в пълния му размер от 1795.00 лв., съдът осъди подсъдимата да заплати на Държавата - сумата от 71,76лв., представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск , както и сумите от 325,62 лв., представляваща разноски по делото в полза на ОД МВР Варна и 386,51 лв. в полза на РС Варна.

На осн.чл.112,ал.4 от НПК вещественото доказателство – три броя дискове / л.56 от ДП / остават по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: