Р Е Ш Е Н И Е
№116 23.03.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
първи март 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №709 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 вр.
с чл.121 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано
по жалбата на Ц.Н.К. против Заповед №РД-193/29.10.2021г, с която Директора на
Национален парк „Централен Балкан“ град Габрово му е наложил дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратил едностранно служебното му правоотношение
като държавен служител в Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ на
длъжност „Началник отдел контрол и охрана“ в отдел „Контрол и охрана“ в
Дирекция „Биоразнообразие, контрол и охрана“, ДНПЦБ с определено място на
работа офис Павел баня, за това, че на 11.10.2021г и на 12.10.2021г не се е явил на работа, с което е осъществил
състава на дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.1 - неизпълнение на служебни задължения.
Извършеното дисциплинарно нарушение е основание, според правните мотиви на
оспорената заповед, за прилагане на предвиденото в чл.90 ал.1 т.5 от Закона за
държавния служител най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите
към оспорената заповед е описано, че същите са приети въз основа на писмо на
Директор НПЦБ за искане на писмени обяснения от К. с изх. №Z-10/26.10.2021г,
представени писмени обяснения с вх. №93-00-467/27.10.2021г, образувано след
тази дата производство от дисциплинарния съвет по Заповед № РД-193/29.10.2021г на
Директора на ДНПЦБ, което е приключило на същата дата 29.10.2021г с Решение №
8200-134/29.10.2021г, съдържащо становище за налагане на дисциплинарно
наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца“ с оглед липсата на
умисъл за извършване на нарушението на трудовата дисциплина. К. е подал
Заявление за отпуск на 11.10.2021г, като е посочил основанието по чл.62 ал.1
т.3 от Закона за държавния служител, но за лице извън посочените изчерпателно в
разпоредбата, а именно за да присъства на погребението на леля си в град
Разград. За настъпилата смърт, датата на погребението и присъствието на К. на
същото събитие, жалбоподателя е представил писмени документи, приложени към
обясненията му от 27.10.2021г, включително смъртен акт на Е. И. – леля на
уволнения служител. Неизпълнението на служебните задължение се изразява в
неявяване на работа в два последователни дни и не коректно посочено основание
по чл.62 ал.1 т.3 от Закона за държавния служител, което задължава органа по
назначаването да разреши ползването на отпуска. При определяне на вида и
размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарния съвет е приел, че не са
настъпили вредни последици за държавната служба или гражданите, не е налице
умисъл за извършеното нарушение на служебната дисциплина с оглед на подаденото
Заявление за разрешаване на отпуска на 11.10.2021г, което сочи на не знание на
закона като причина за неговото допускане. Оттук и К. не е имал представа, че
не законосъобразно не се явява в два последователни работни дни на работа.
Въпреки посоченото в оспорената заповед,
че е взето предвид становището на дисциплинарния съвет по въпросите посочени в
чл. 91 ал.1 от ЗДС, чиито отговори изрично са изискани със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство е прието, че деянието осъществява и
още една форма на дисциплинарно нарушение – чл.89 ал.2 т.5 от ЗДСл, а именно нарушение
на т.10 от Етичния кодекс на държавния служител – служителите са длъжни да
спазват установеното работно време.
С жалбата се иска от съда да приеме,
че нарушение на служебната дисциплина по чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл не е
осъществено като са изложени подробно доводи и посочени гласни средства за
доказване на твърдението, че К. е спазил установения в администрацията от дълги
години начин на заявяване на искане за разрешаване на отпуска от служители,
чието работно място не е в седалището на ДНПЦБ, а именно, чрез обаждане до
съответния служител, който администрира заявлението. К. твърди, че грубо са
нарушени правилата на производството по налагане на дисциплинарно наказание с
оглед образуване и приключване на същото в рамките на един ден, както и че ДНО
е упражнил превратно властта си без да вземе предвид становището на
Дисциплинарния съвет относно формата на вината и създаденото у него оправдано
очакване, че отпуск му е разрешен, както и че никой не го е известил за
резолюцията на органа по назначаването, с която отпуска не му е разрешена.
Поставен е в ситуация на изненада, без да бъде разгледан случая съобразно
изискванията за обективност, и конкретно тези на чл. 91 от ЗДСл, като са
пренебрегнати изцяло както неговите доводи, така и тези на дисциплинарния
съвет. Не е взето предвид, че държавни служител, който има установена трайно
намалена работоспособност, аналогично на работника или служителя по трудово
правоотношение следва да бъде поставен под защитата на Дирекция „Инспекция по
труда“. Иска от съда по подробно изложени доводи за липса на дисциплинарно
нарушение, съществено нарушение на правото на защита и не съобразяване с целта
на закона да бъде отменена оспорената заповед с присъждане на разноските по
делото.
Ответника Директора на НПЦБ, чрез
процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с правни
доводи, изложени в писмена защита касателно съответствието на деянието – не
явяване на работа в два последователни работни дни, без преди това да бъде
разрешен отпуск, което е пълно неизпълнение на служебните задължения, извършено
виновно при съзнаване, че служителя се отклонява от служебната дисциплина самоволно.
Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за един
адвокат, съответно заявява възражение за прекомерност на възнаграждението на
адвоката на жалбоподателя.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от адресат на
административния акт, чието служебно правоотношение прекратено на основание
наложено дисциплинарно наказание и в рамките на 14-днвения срок, считано от
деня, следващ датата на неговото връчване – 16.11.2021г /връчване лично срещу
подпис/, подаване на оспорването 29.11.2021г. Разгледана по същество е
основателна предвид императивната разпоредба на чл. 93 от Закона за държавния
служител. Дисциплинарно наказващия орган има задължението да изслуша и да даде
срок за писмени обяснения, при това кумулативно. Ето защо в чл.93 ал.2 от ЗДСл
е посочено, че което и от двете да не бъде сторено, то съдът отменя
дисциплинарното наказание със забрана да разглежда спора по същество – има ли
извършено нарушение, виновно ли е извършено, от посочения служител, съответна
на фактите ли е правната квалификация, съответно на тежестта на нарушението ли
е наложеното дисциплинарно наказание, спазена ли е особената процедура пред
дисциплинарния съвет. В настоящия случай писмените обяснения предхождат
началото на дисциплинарното производство, но по-важното е, че К. не е изслушан
от ДНО. Видно е от представената преписка,
че на 27.10.2021г са представени писмените обяснения, за чието представяне К. е
имал 3 дневен срок, към които е представил писмени документи за смъртта на леля
му и неговото присъствие на погребението. На 29.10.2021г е образувано
производството със Заповед за назначаване на дисциплинарен съвет, на която дата
е прието и Решението на този съвет. К. не е изслушан преди налагане на
дисциплинарното наказание, нито му е даден срок за писмени обяснения след
връчване на Решението на дисциплинарния съвет. Смисъла на правната норма на чл.
93 от ЗДСл и тази на чл. 96 от същия закон е следния: Преди да наложи
дисциплинарното наказание ДНО взема становището на дисциплинарния съвет, което
съдържа фактите и обстоятелствата, тяхната правна квалификация – състав на
осъществено дисциплинарно нарушение, наличие на основание за дисциплинарна
отговорност, вида и размера на наказанието, което е съответно на извършеното
нарушение тоест всички въпроси, по които ДНО следва да се произнесе със своя
краен акт. Изискването на чл.93 от ЗДСл едновременно да се даде срок за писмени
обяснения и да се изслуша държавния служител е обусловено изискването за
участие на привлечения към дисциплинарна отговорност служител, което се
изразява в запознаване със становището на дисциплинарния съвет, по което може
да даде писмени обяснения, но за да го
направи, органа трябва да му даде възможност, а след това, когато получи
и обясненията на служителя или изтече дадения подходящ срок, да го покани да бъде
изслушан – тоест да му даде последна дума. В случая служителя изобщо не е
участвал в дисциплинарното производство, а не само да не е изслушан. Поискано е
да представи обяснения защо не се е явил на работа на 11.10.2021г и на
12.10.2021г, и след представянето им е получил направо заповедта за уволнение.
Цялото дисциплинарно производство е протекло в рамките на един ден и това е
29.10.2021г. Становището на дисциплинарния съвет не е връчено, не е даден срок
на писмени обяснения по него, нито е изслушан служителя. Грубо нарушение не
само на задължението по чл.93 от ЗДСл, но и не обсъждане изобщо защо не е
възприето становището за налагане на по-леко по вид дисциплинарно наказание с
оглед установената по делото практика в администрацията относно служителите,
които имат изнесени работни места в офиси в други градове, извън Габрово –
съгласно показанията на разпитаната свидетелка тя самата е била с очакване да
бъде разрешен отпуска на служителя и не се е замислила, че правното основание
не следва да е смъртта на лелята, а ползване на платен годишен отпуск, на който
служителя има право. Вярно е, че никой не следва да се отклонява от
задължението си да се яви на работа в работен ден и в началото на работното
време, но когато се касае за първо по реда си нарушение, предпоставено от
установена в администрацията практика по разрешаване на отпуска, извършено
поради заблуждение и убеждение, че при сбъдване на посочената причина – смърт
на близък роднина, правото на отпуска е задължително да бъде разрешено, е
постановена заповед за прекратяване на служебното правоотношение, включително и
при превратно упражняване на властта, тъй като не е спазено задължението по
чл.91 и чл.93 от Закона за държавния служител. Бързината да се прекрати
служебното правоотношение, липсата на мотиви за безспорната причина за извършване
на нарушението, която сочи на липса на умисъл, а напротив за убеденост, че
смъртта на лелята е основание да бъде разрешен отпуск, без възможност да бъде
отказано ползването му, е довело и решаващото волеизявление и при допуснато
нарушение на материалния закон – чл.91 от ЗДСл. Нещо повече – органа е добавил
основание по чл.10 от Кодекса за поведение на държавния служител, но правилото
не касае пълно неизпълнение, чрез неявяване на работа, а не спазване на
работното време тоест не точно изпълнение на служебните задължения. Това е
„изхода“, който ДНО е използвал, за да не обсъди в мотивите на заповедта и така
да игнорира изцяло становището на дисциплинарния съвет, който очевидно е
назначен про форма и цялата процедура е приключила за
един ден, без служителя изобщо да участва. Органа е решил предварително, че ще
наложи дисциплинарното наказание и това ще бъде основание за прекратяване на
служебното правоотношение.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерно с оглед правилото на чл.7 ал.1 т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по дела за
уволнение не по-малко от минималната работа заплата към датата на договора
23.11.2021г, което сочи, че размер от 1000лв с оглед явяването и на две съдебни
заседания, изготвени становища и жалба, не може да бъде определен като
прекомерен.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 93 от ЗДСл вр. с чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №РД-208/16.11.2021г
на директор Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ по жалба на Ц.Н.К..
ОСЪЖДА Дирекция
„Национален парк Централен Балкан“ гр. Габрово да заплати на Ц.Н.К. ЕГН ********** сумата от 1000лв/хиляда/, представляваща възнаграждение
за един адвокат и сумата от 10лв/десет/, представляваща държавна такса по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: