№ 1387
гр. Варна , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
286829/12.05.2021г. на ВРС, подадена от ЮЛК. АТ. Ч., ЕГН **********, от
гр.Варна, чрез особен представител адв. М.Ж. от ВАК, срещу решение №
261387/21.04.2021 г. по гр. дело № 8705/2020г. по описа на ВРС, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът ЮЛК.
АТ. Ч., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес на
потребление: град Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.404, вх.8, ап.52 с клиентски
№ 1242570, следните суми: сумата от 336.57 лева (триста тридесет и шест
лева и 57ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 10.12.2015г. до 22.08.2019г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.02.2020 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във
вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД; сумата от 26.58 лева (двадесет и шест
1
лева и 58 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 13.08.2017 г. до 03.02.2020 г., на основание чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за които суми е издадена заповед №
717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1769/2020г.
по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
както и поради необоснованост. Оспорва извода на ВРС, че вземането не е
погасено по давност за първата фактура, издадена на 13.07.2017. Сочи, че тази
фактура е издадена за период от 580 дни – от 10.12.2015г. до 12.07.2017г. за
да се избегне възможността част от задължението да бъде погасено по
давност. Поддържа възражението за погасяване по давност на част от
задълженията възникнали в периода до 10.02.2017г. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, не е подала писмен отговор на
жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от адв. И. И., преупълномощен от назначения
особен представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Направеното в съдебно заседание искане е първоинстанционното решение да
бъде обезсилено, както и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1769/2020г. по описа на ВРС, като издадена в нарушение на чл.411, ал.2, т.5
от ГПК. Твърди се, че от 2007г. ответницата живее и работи в Германия.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
********* се представлява от юрисконсулт Пламенка Василева, която
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Излага, че имотът не е
бил необитаем, т.к. лице е осигурило достъп на инкасатора на посочените в
карнета дати.
2
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, за приемане
на установено в отношенията между страните, че ЮЛК. АТ. Ч., ЕГН
********** дължи на ищеца, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес
на потребление: град Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.404, вх.8, ап.52, с
клиентски № 1242570, следните суми: сумата от 336.57 лева, представляваща
сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
10.12.2015г. до 22.08.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане,
сумата от 26.58 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху
тези главници за периода от 13.08.2017 г. до 03.02.2020 г., за които суми е
издадена заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 1769/2020г. по описа на ВРС. Твърди се, че ползваните В и К услуги
на този адрес са се отчитали по партида с номер 1242570, чийто титуляр е
ответницата. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и
К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните
В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите
суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на
сторените по делото разноски.
Назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва качеството на потребител на В и К услуги на
ответника за процесния обект на потребление, както и наличието на валидно
учредено между страните облигационно правоотношение по повод
предоставянето на ВиК услуги. Оспорва претендираното за заплащане
количество ВиК услуги да е реално доставено до обекта на потребление,
съответно да е реално потребено. Оспорва и годността на средството за
измерване на потребените ВиК услуги. Прави възражение за изтекла
3
погасителна давност на претендираните вземания от ищцовата страна,
попадащи в периода от 10.12.2015г. до 10.02.2017г. Моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
От материалите по ч.гр.д. № 1769/2020г. по описа на ВРС е видно, че
издадената заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение
е изпратена до длъжника ЮЛК. АТ. Ч. на постоянния й адрес, съвпадащ с
настоящия й адрес, гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ 404, вх.8, ет.1, ап.52. При
извършените посещения на адреса лицето не е открито, поради което на
12.03.2020г. е залепено уведомление. На 06.06.2020г. длъжностното лице по
призоваването е оформило разписката, като е посочило, че по сведение на
съсед от ап.51 търсеното лице е в Германия.
От справката за актуално състояние на трудовите договори (л.13, ч.гр.д.
№ 1769/2020г.) е видно, след 30.04.2004г. ЮЛК. АТ. Ч. няма регистриран
трудов договор в страната.
От представеното пред въззивния съд удостоверение, издадено на
27.09.2010г. от Централна градска служба – гр. Кьолн, се установява, че на
07.05.2007г. Ю.Ч. е регистрирана на адрес в гр. Кьолн. От удостоверение,
издадено на 20.04.2015г. от Централна градска служба – гр. Кьолн, се
установява, че на 08.08.2013г. Ю.Ч. е регистрирана на нов адрес в гр. Кьолн.
4
Видно от представените пред въззивния съд трудови договори, на
08.09.2016г. Ю.Ч. е сключила срочен трудов договор с „Дас тийм сървис“
ГмбХ – гр. Кьолн за периода от 08.09.2016г. до 07.03.20017г. на длъжност
„камериерка“, а на 18.01.2018г. отново е сключила срочен трудов договор със
същия работодател за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г.
От горепосочените доказателства е видно, че от м.май 2007г.
обичайното местопребиваване на Ю.Ч. е в гр. Кьолн, Германия.
Съгласно чл.411, ал.2, т.5 (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) от
ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение, освен когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК против длъжник, който няма обичайно местопребиваване на
територията на Република България. Законодателят е предвидил изрично
обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл.415, ал.5 ГПК, ако
заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415,
ал.4 ГПК и при прието възражение по чл.423 ГПК, когато не са били налице
предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК. Разрешението за обезсилване
на заповедта по чл.415, ал.5 ГПК е свързано с недопустимостта същата да
влезе в сила съгласно чл.416 ГПК и да подлежи на изпълнение. Въззивният
съд намира, че в конкретния случай заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена, макар това да не е изрично предвидено в ГПК. Това е така,
защото заповедта за изпълнение е издадена против длъжник, който няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България. Липсата
на обичайно местопребиваване на територията на Република България на
длъжника – физическо лице към датата на подаване на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение е отрицателна процесуална
предпоставка, препятстваща издаването на исканата от кредитора заповед –
аргумент от чл.411, ал.2, т.5 (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) от ГПК.
И тъй като този факт безспорно се установява в настоящия случай, то
обосновано следва да се приеме, че издадената срещу длъжника Ю.Ч. заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК е недопустима. След като е била налице
5
отрицателната предпоставка по чл.411, ал.2, т.5 (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100
от 2019 г.) от ГПК, то заповедта е издадена в нарушение на закона и следва да
бъде обезсилена.
Първоинстанционното решение е постановено по недопустим
установителен иск по чл.422 вр. 415, ал.1, т.2 от ГПК за установяване на
вземането по недопустима заповед за изпълнение. Поради това обжалваното
решение следва да бъде обезсилено, а производството по установителния иск
прекратено.
В компетентността на заповедния съд е да прецени дали на кредитора
следва да бъде указано да предяви осъдителен иск за вземането си.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 261387/21.04.2021 г. по гр. дело №
8705/2020г. по описа на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********
против ЮЛК. АТ. Ч., ЕГН **********, от гр.Варна, иск за установяване
съществуването на вземането, за което по ч.гр.д. № 1769/2020г. по описа на
ВРС е издадена заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1769/2020г. по описа на
ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7