№ 45
гр. Провадия, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20233130200105 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
В. М. – ЕГН **********, против Наказателно постановление № BG
13052022/4000/Р8-546/03.11.2022г. на Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ -София, с което му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1 800лв. , на основание чл.179 ал.3 „а” от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, че е издадено от некомпетентен орган, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
че нарушението не е осъществено от обективна и субективна страна, че въз. М. в
периода 25.04.2022г.-29.04.2022г. не е управлявал товарния автомобил и е бил в
почивка и др. Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените по делото разноски.
По повод на тази жалба е било образувано АНД № 103/2023г по описа на РС-
Видин, като съдебното производство е било прекратено с определение, а делото
изпратено на РС-Провадия по подсъдност.
В съдебно заседание въз. М. , редовно призован , не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв.К. излага становище, че авторството на
нарушението не е доказано по безспорен начин, доколкото видно от приложеното към
жалбата извлечение от картата на водача, въз.М. не е управлявал превозното средство
на посочената в акта и постановлението дата.Поради това и пледира за отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
1
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява становище,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Ю.к.С. анализира доказателствата по делото и счита, че авторството на
нарушението не е било оспорено при съставяне на акта и потвърждение за него са били
представените доказателства за закупена маршрутна карта за процесната дата.Поради и
пледира постановлението да бъде потвърдено, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като прави и възражение за евентуална прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2022 г. въз.М. управлявал т.а. „Ман” , влекач с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, с рег. № ***, като в 21: 19:26ч. се намирал на
КПП „Връшка чука“ на Митница Лом, с направление излизане от Р.България.По
същото време в изпълнение на служебните си задължения там се намирал св.К. В.-
ст.инспектор в отдел МП „Връшка чука“. При направена справка в електронната
система за събиране на пътни такси на АПИ св.В. установил, превозното средство на
27.04.2022г. в 15:00:59ч. на с.В., път № I -2, отсечка 157-018, било засечено с
контролно устройство с идентификатор № 10 251 на АПИ като ППС за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. На
преминаването на превозното средство на 27.04.2022г. бил генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл. 167 „а” ал. 3 от ЗДвП, както и били
направени снимки. Преминаване с липса на платена такса за същото превозно средство
било установено и за 22.02.2022г.
Св. В. съставил против въз.М. акт за установяване на нарушение за това , че на
27.04.2022 г., в 15:00:59 часа, на В., път № I -2, отсечка 157-018 , т.а. „Ман” , с рег. №
***, е бил засечен с контролно устройство с идентификатор № 10 251 като ППС за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Нарушението било
квалифицирано като такова 179 ал.3 „а“ от ЗДвП.При личното предявяване на акта
въз.М. посочил, че не е съгласен с него.Той отказал да заплати и компенсаторна такса.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивникът представил разписка за платени
маршрутни карти за 27.04.2022г. и 28..04.2022г.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което наказващият орган приел изцяло описаните в акта обстоятелства и правната
квалификация на нарушението по чл.179 ал.3 „а” от ЗДвП.За него на същото законово
основание на въз.М. била наложена „Глоба” в размер на 1 800лв. В постановлението
било посочено, че въззивникът при извършената проверка е заплатил такса по
чл.10“б“ ал.5 от ЗП, но не е платил компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-
дневен срок от връчване на акта, поради което и разпоредбата на чл.189 „е“ ал.3 от
ЗДвП не е приложена.Депозираните възражения били разгледани и приети за
неоснователни.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан К. В. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От
тях се установи, че нарушението е констатирано след справка в ел.система на АПИ, че
въз.М. е изразил изрично желание да му бъде съставен акт за установяване на
нарушение, както и че е отказал да заплати компенсаторна такса. По искане на адв.К.
2
съдът допусна до разпит и св.И. С., която живее във фактическо съжителство с въз.М.
и чиито показания също кредитира. Свидетелката посочи, че тя и детето й са били
болни от 25.04.2022г. и въз.М. е останал в дома си да ги гледа до 29.04.2022г., поради
което и няма как той да е управлявал товарния автомобил на 27.04.2022г.Св.С.
представи и копие на болничен лист , от който е видно че е била в отпуск от
26.04.2022г. до 05.05.2022г. поради заболяване от „бактериална пневмония,
неуточнена“.
Съдът приобщи към доказателствата по делото справка за собственост на
фирмата, която е била регистриран ползвател на автомобила „Бип-2014“ ООД.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление BG 13052022/4000/З8-546/03.11.2022г. е издадено
от компетентен орган –Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ -София , съгласно чл.189 „е“ ал.12 от ЗДвП , както и Заповед № РД-
11-167 /08.02.2021г. и Заповед № РДС-11-760/102022г. на Управителния съвет на АПИ
.Актът също е съставен от компетентно лице с оглед Заповед № 3 АМ-332/32-
66544/28.02.2020г. на Директора на Агенция „Митници“ .Копия от тези заповеди са
приложени по преписката, поради което и възраженията за некомпетентност на
наказващия орган се неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Депозираните срещу акта възражения
са били разгледани , с което наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52
ал.4 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства съдът намира за
безспорно доказано, че на 27.04.2022 г., в 15:00:59 часа, на В., път № I -2, отсечка 157-
018 , т.а. „Ман” , с рег. № ***, е бил засечен с контролно устройство с идентификатор
№ 10 251 като ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП,
респективно е било регистрирано нарушение- няма маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Това се доказва от всички приложени по делото
доказателства- създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл.167 „а“ ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал.3- 3в и снимкови
изображения.Този извод не се опровергава от представените с възражението срещу
акта копия на закупени маршрутни карти, доколкото в тях не е отразено преминаване
през сегмент с № **********, в границите на който се намира контролно устройство с
3
идентификатор № 10 251.Поради това съдът намира, че безспорно е допуснато
нарушение на ЗДвП.
Спорният въпрос в случая е дали въз.М. е автор на това нарушение.С жалбата са
представени разпечатки от дигиталната карта на въззивника, касаеща т.а. с рег. № ВН
00 59 АК.В тях за периода 25-29.04.2022г. не е отразено управление на превозното
средство с картата на въз.М..Обстоятелството, че в този период той не е бил водач на
този товарен автомобил се потвърждава и от показанията на св.С..Същата безспорно
следва да се счита за заинтересована от изхода на делото , доколкото живее във
фактическо съжителство с нарушителя.Това обаче не е достатъчно нейните показания,
които са логични, последователни и непротиворечиви , да не бъдат кредитирани.Тази
свидетелка сочи, че в този период тя и детето й са били болни и въз.М. е останал в дома
им да се грижи за тях. От друга страна наказващият орган не е събрал доказателства за
това кой е бил водач на превозното средство на 27.04.2022г. При разглеждането на
делото пред РС-Видин са били представени писма до работодателя на въз.М. с искане
да бъде представени пътен лист или друг заместващ документ, удостоверяващ
самоличността на лицето, управлявало превозното средство на 22.02.2022г.Това искане
обаче освен , че се отнася до друго нарушение, видно от приложения отговор/ л.59 от
анд № 103/2023г. на РС-Видин/ е, че не е било удовлетворено , като пратката е била
върната като непотърсена. В настоящото производство няма доказателства
наказващият орган да е положил усилия да установи авторството на нарушението.В
тази връзка не би могло да бъде прието, че след като към възраженията против акта
въз.М. е представил копия на закупени маршрутни карти за 27 и 28.04.2022г., то това
означава, че той е управлявал превозното средство на тези дати. Поради това и като
съобрази наличието на писмени доказателства, за това че въззивникът не е управлявал
товарния автомобил точно на 27.04.2022г. в 15.00ч. на посоченото в акта и
постановлението място, съдът намира , че не е доказано по безспорен и категоричен
начин авторството на нарушението.
На следващото място съдът намира, че при издаване на акта и постановлението са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние / действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно, обявено е за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.В този
смисъл следва в акта и постановлението да бъдат описани действия или бездействия на
конкретния нарушител, които да са извършени виновно и с които да се нарушава
конкретна правна норма.В настоящият казус единственото действие, което се твърди
че въз.М. е извършил са свързани с управление на превозното средство в дена на
проверката- 13.05.2022г., когато е бил установен като негов водач. По отношение на
инкриминираната дата 27.04.2022г. нито в акта, нито в постановлението са описани
действия на въззивника, от които да се установи, че същия е съпричастен към
4
вмененото му във вина нарушение. Посочено е само, че на 27.04.2022г. в 15.00ч. на
съответния пътен участък превозното средство е засечено и за него не е заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.Тези факти по никакъв начин не
са обвързани с действия или бездействия на въз.М. , като в акта и постановлението не е
посочено и в качеството на какъв точно той е дължал заплащането на тази
такса.Въпреки това на въззивникът е вменено във вина извършването на нарушение по
чл.179 ал.3 „а“ от ЗДвП. В тази норма е предвидена санкция за водач, който управлява
ППС от категорията по чл.10 „б“ ал.3 от ЗП, по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП.Задълженията на водача обаче са
визирани в чл.139 ал.7 от ЗДвП, като именно с тази разпоредба водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата е задължен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата , освен когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.Тази правна норма не е посочена в акта и
постановлението макар да е било прието, че въз.М. следва да носи отговорност като
водач на превозното средство.Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.179 ал.3 „а“ от
ЗДвП включва в себе си и дължимото правомерно поведение, и санкция за неговото
нарушаване , то липсата на описани действия или бездействия на въз.М. конкретно за
27.04.2022г. възпрепятства възможността посочените фактически констатации да бъдат
съотнесени към хипотезата именно на тази правна норма.Поради това съдът намира, че
нарушението, което е вменено във вина на въз.М. не е доказано по безспорен и
категоричен начин, както и че при съставяне на акта и постановлението са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН.С оглед на това и постановлението следва да бъде отменено като
неправилно , необосновано и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз.М. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 1
000лв. Тази сума е над минималния размер на адвокатското възнаграждение за този
вид работа, определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това
, като взе предвид направеното от процесуалният представител на наказващият орган
възражение за прекомерност и като съобрази, че делото е с невисока фактическа и
правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че на въз. М.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 13052022/4000/Р8-
546/03.11.2022г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ -София, с което на М. В. М. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1 800лв. , на основание чл.179 ал.3 „а” от ЗДвП.
ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София да заплати на М. В. М. – ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 / четиристотин и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6