ПРОТОКОЛ
№ 132
гр. Силистра, 25.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно
гражданско дело № 20233400500073 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Е. Е. Д. – редовно призован, явява се лично и
с АДВ. И. Р, надлежно упълномощена и приета от съда.
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – редовно призована, явява
се лично и с АДВ. В. В., надлежно упълномощен и приет от съда.
ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА: ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ гр. ТУТРАКАН – редовно призовани, не се явява
представител.
ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА: ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ гр. ТУТРАКАН – ОТДЕЛ „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“
– редовно призовани, не се явява представител.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Р – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В. – Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ съобщава на страните доклада, като препраща към
Определение №108/02.03.2023г., постановено по делото.
По делото е постъпил и социалния доклад.
АДВ. Р – Ние искаме споделен режим с децата. Аз разбирам, че
госпожата работи онлайн, поне така е заявила и аз мисля, че тези деца биха
могли да се отглеждат при споделен режим, тоест един месец да са при
единия родител и един месец да са при другия родител. Това би могло да е по
– лесно, ако тя живееше в същото населено място. В случая обаче говорим за
различни населени места и за да не лишаваме майката, предлагаме всяка
седмица в петък вечерта клиента ми да взема децата и да ги връща в събота
вечерта или в неделя сутринта. Същевременно един път през седмицата да
има право да идва в града и да вижда децата си. Същевременно искам да се
впише режима за месеците летните, през ваканциите, рождените дни на
децата, рождените дни на бабата и дядото, тъй като реално бабата е отгледала
децата.
Искането ми е за споделен режим, искам месец на месец и те да
преценят доколко е възможно.
Представям и моля да приемете решението, с което е допуснато
прекратяването на брака на нейния съжител.
При наличието на това решение, при наличието на извънбрачната
вина, според мен вината за създалата се ситуация ще се окаже, че е на
двамата, това е мое лично мнение.
Аз искам да бъде споделен режима, но съзнавам, че детето е на една
година и половина, може вече и две, и варианта за родителските права бих
казала, че е сложен, и то само заради ниската възраст на детето. В противен
случай, ако не постигнем консенсус, който да ни удовлетворява, въпросът с
2
вината, въпросът с искането ни за родителските права остава на дневен ред,
както се е движило до момента.
АДВ. В. – Това предложение за споделен режим е ново за мен и не
толкова ново, но тъй като минаха много месеци от решението на съда, аз не
смятам за удачно да се разширява допълнително режима за лични отношения
и ще Ви обясня защо. Преди делото моята доверителка ми сподели, че когато
децата посещават дома на баща си, където живеят и неговите родители, там се
поставят условия, например да не се говори на български, а само на турски
език – нещо, което ние не можем да приемем. Настройват се децата срещу
тяхната майка, нещо, което тя никога не си позволява да прави нито срещу
родителите на бившия си съпруг, нито срещу него. Никога моята доверителка
не е изразявала несъгласие за определяне на един нормален режим на лични
отношения с децата и по отношение на бащата, защото смята, че това е
обичайно, разумно и необходимо. Но няма как да приемем споделено
родителство по месец, тъй като е ясно, че в тази възраст това би довело до
разстройство на психиката на децата, нещо, от което ние трябва категорично
да се пазим и да внимаваме. Децата към настоящия момент са в съответните
социални заведения в Силистра, записани са, редовно посещават. Изградили
са си свои социални среди. Аз не виждам как е възможно тези деца да са един
месец ту тук, ту някъде другаде. А това, защо моята доверителка се установи
тук в Силистра, е в резултат на действията на родителите на бившия й съпруг,
като тя беше настанена в общинско жилище в Главиница, беше близо до него
и родителите, срещите биха били лесни и удобни, но тъй като тя е била
изгонена от там със съответните механизми, се наложи да си наеме жилище.
АДВ. Р – Мисля, че e очевидно, че страните няма да постигнат
споразумение.
Искам да кажа друго – родителите на моя клиент не са направили
абсолютно нищо тази жена да бъде задължена да освободи общинското
жилище. Общинските жилища се разпределят съгласно една наредба, просто
общественото мнение е наложило тя да освободи, тъй като не е участвала в
изискуемата процедура.
Запознати сме със социалния доклад. Отразеното в него не отговаря
3
на истината. Считам, че следва да се изготви пълен социален доклад. Този не
отговаря на обективната действителност, не е дадена възможност на клиента
ми да се запознае с него, това е отразено в него. Приемам, че този социален
доклад представлява едно свидетелстване в полза на ответната страна.
Обсъждат се дори неща, които и Районният и Окръжният съд по време на
делото за домашно насилие признават, че такова не е имало. Отделно от това
говорим, че, ето например един абзац на втора страните: „През изминалия
период децата са контактували с баща си в присъствието на социални
работници от ОЗД в ДСП – Главиница“. Въпросът за присъствието на
социалните работници беше свързано единствено и само с момента, в който
госпожата буквално отвлече децата от семейното жилище и не даваше
възможност на бащата да ги види. Тогава беше инициирана среща със
социалните работници от гр. Тутракан. По отношение на всичко останало, ето
например емоционална взаимовръзка и стабилност, родителско
сътрудничество – тук изобщо не става въпрос за моя клиент, той все едно го
няма, все едно тези деца нямат баща. Процедурата изисква в този случай
АСП – ОЗД – Силистра да изиска становище от ОЗД – Тутракан и да изготви
обобщен доклад, с който да се запознаят и двете страни. Моето искане да се
изготви социален доклад от АСП – ОЗД – Силистра е свързан с факта, че тук
в момента живеят децата, но това не означава, че трябва да се нарушат
правата на моят клиент. Този социален доклад е просто едно нищо.
Тук ще си позволя следното – поне три пъти тази жена е казала, че
няма съжител и се опитва през цялото време на процеса да отрича връзката,
която има. Поради това аз Ви представям и моля да приемете решение, с
което е прекратен брака на лицето О Ш с неговата жена Е Ш. Действително
това си позволих да го изтегля от интернет и е само с инициали. Решението е
от 16.02.2023г. и при отлагане на делото заради нов социален доклад моля да
ни се издаде съдебно удостоверение, за да се снабдим с решение, което не е с
инициалите. Разбира се госпожата би могла да ни улесни, като каже дали
господинът се е развел на тази дата и би ни спестила искането ни за
снабдяване със съдебно удостоверение.
АДВ. В. – Аз смятам, че социалният доклад така, както е поискан,
отговаря на поставените въпроси и отговаря на целите, които е преследвал.
4
Той представя именно условията, при които живеят децата в момента в гр.
Силистра на посочения адрес, с тяхната социална среда и всичко останало.
Ако все пак смятате, че той е в някаква степен непълен, поради възраженията
от другата страна, то би могло да бъде допълнен.
По отношение на исканото доказателство представеното решение
смятам, че то е неотносимо, тъй като по никакъв начин това не води до извод
за някакви специални отношения, за които през цялото време се твърдят.
От друга страна, съгласно Вашето определение бяхме задължени да
представим доказателства за доходите за последните 6 месеца, за което Ви
представям банково извлечение от Банка ДСК за периода от 01.10.2022г. до
25.04.2023г. на моята доверителка, от което е видно какви приходи са
постъпвали, естествено тук е и с удръжки. Отделно от това бяхме задължени
да представим задължения и към трети лица, поради което представяме
удостоверение от Е Б Н от 25.04.2023г. – това е наемодателката на жилището,
което обитава в момента доверителката ми, от което е видно, че към
настоящия момент тя не дължи никакви наеми за процесния период от време.
Моля да бъдат приети като доказателства. Договор за наем сме представили
по делото и там е посочен наема. Това е само документ, че към днешна дата
тя не дължи наеми. Договорът за наем е за последното жилище. Тя не си е
сменяла жилището. След Главиница това е единственото жилище, което е
обитавала. Договорът за наем е по делото. Това е допълнение към договора.
АДВ. Р – Представям и моля да приемете удостоверение за брутния
доход на клиента ми и копие от Решение №58/22.03.2023г. по в.гр.д.
№46/2023г. на Окръжен съд Силистра, ведно със заповед за защита
№1/22.03.2023г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на страните.
СЪДЪТ предоставя възможност на съдията докладчик да отправи
въпроси към жалбоподателя:
СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК към жалбоподателя – Искам да чуя
5
Вашето становище във връзка с родителската отговорност, която бихте поели,
ако Ви бъдат предоставени родителските права. Как виждате Вие пряко
отглеждането и възпитанието на децата от Ваша страна? Как ще процедирате
по този въпрос? В какво ще се състои Вашият ангажимент към тях?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Е. Д. – Уважаеми съдии, в момента, в който
постъпят децата в нашия дом, малкият все още не може да говори, но
голямата постоянно иска да остава в нейния си дом.
СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК към жалбоподателя – Кажете ни Вие
конкретно как ще се ангажирате с отглеждането и възпитанието на децата.
Кой ще се грижи за домакинството? Кой ще ги води на ясла, на градина, на
училище?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Е. Д. – В момента сме трима в нашия дом. До
скоро, до около месец майка ми беше земеделски производител, но вече не е и
тя основно е заета с домакинството в къщата.
Аз също така, ако ми се предоставят родителските права, съм готов
даже да напусна работа, за да се занимавам само с децата си.
Най – вече ще обръщам внимание на тях.
В нашия дом основно се говори на турски език, но не е изключено да
говорим и на български език. Никога не сме забранявали на нашите деца или
на някой член на семейството да говори на български език.
Аз винаги съм отделял време за децата си. Когато бяхме заедно
ходихме на градинка, тоест на парка да си играем. Вкъщи също сме си играли
с тях. Естествено го правех това.
Искам да кажа и че откакто са при майка си личи, че основно
говорят на български и вече и в нашето семейство с тях се говори на
български език.
В предишното дело директорката на градината заяви, че аз също съм
бил ангажиран с носенето и прибирането на детето от градина.
Когато стане време децата да ходят на училище, в Главиница има
основно училище и ще ходят там. По принцип има осигурен транспорт и за
6
детската градина и за училището. Ние основно си ги носихме с нашата кола.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на ответника по жалбата.
СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК към ответника по жалбата – Същите
въпроси и към Вас. Вие как виждате Вашата отговорност като родител, ако
бъдат оставени децата при Вас за в бъдеще?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – Не е вярно, че когато
живяхме заедно, само бабата се грижи за децата. Когато бях там, малкият
беше на една годинка и аз изцяло бях ангажирана с него. Голямата през това
време ходеше на градина и после аз я прибирах. Когато бяхме заедно с
бившия ми съпруг, той изобщо не е носил нито веднъж детето на градина.
Това и каза учителката на моята дъщеря, че тя нито веднъж не е виждала
бащата. Той никога не се е занимавал с децата. Това, което той каза сега, че
ги е водил на парк, това са пълни лъжи. Той знае само работата си и нищо
друго, не отделя време за семейството си – нито за децата, нито за мен.
Когато бях в дома им, домакинството не беше разделено,
домакинството беше общо. За готвенето се разбирахме, като повечето
готвеше майка му. Понякога готвех и аз и през това време тя гледаше детето и
така се разбирахме.
По – голямата част от ангажимента за детето беше на мен – да го
приспя, да го успокоя, през повечето време го кърмих през тази първа
годинка.
Искам да кажа, че децата сега са спокойни, чувстват се щастливи, а
преди бяха нещастни, защото постоянно имаше дрязги от негова страна, не се
разбирахме, тормозеше ме, карахме се и не бяхме щастливи. Сега децата се
чувстват добре, говорят български. Аз правя всичко възможно голямата ми
дъщеря да стане като другите деца, старая се да говори на български, чета им
на български, игрите са на български. Записах също така и малкия на ясла.
Голямото ми дете изобщо не можеше да говори на български, а сега има
пълна промяна, за 4 месеца детето започна да разбира, да говори, не напълно,
но все пак.
7
АДВ. Р – Аз имам въпрос по повод голямото дете:
Къде бяхте Вие да го учите на български до него момент?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – Само с един човек не става.
Аз като й говоря на български, те като й говорят на турски не става. Сега като
сме тримата и изцяло аз ги контролирам, аз ги възпитавам, сега е по –
различно. Като бяхте там, те са трима, четирима и те като й говорят на турски
и само аз като й говоря на български не става.
Когато аз започнах работа, майка му се грижеше за малкия. През
този период, когато бях на работа, изцяло от майка му бяха грижите за
малкия. Аз бях на работа от 8,00ч. до 12,00ч. В 12,00ч. се прибирах вкъщи и
после от 13,00 до 17,00ч. бях на работа.
АДВ. Р – От коя дата бяхте на работа?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – Точно дата не помня, обаче
беше юни месец някъде и ходих на работа до август месец, когато напуснах
вече семейното жилище.
АДВ. Р – Можете ли да отговорите на съда г-н Ш ли си прекрати
брака?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – Зная за това. Не оспорвам
това решение, което представиха, че си е прекратил брака.
АДВ. Р – Имало ли е случай, в който неговите деца и Вашите деца са
отглеждани съвместно заедно в апартамента, в който живеете в момента, дори
да е в режим на лични отношения при неговите?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – Не са отглеждани заедно,
но са прекарвали известно време съвместно неговите с моите деца, може би
8
веднъж на месец. Те идват в града и се срещаме. Те не идват в дома ми, идват
в града и се срещаме в града. Те не са нощували в дома ми.
АДВ. РУСЧЕВА – Нямам други въпроси.
АДВ. В. – Имам въпрос към доверителката ми:
Какви са отношенията Ви с родителите Ви сега и какви са били
преди?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – Отношенията ми с
родителите ми отначало бяха зле, защото ответната страна разказваха много
неверни неща за мене. После обаче те се убедиха, че има нещо и сега сме в
много добри отношения. Мога да разчитам на помощта им при обгрижването
на децата.
АДВ. В. – Нямам други въпроси.
АДВ. Р – Откакто е разведен ли прекарвате време с другите деца или
и преди?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – И преди сме прекарвали,
след като се преместих тук в Силистра и прекарваме време веднъж на месец,
на два заедно.
АДВ. Р – Нямам други въпроси.
СЪДЪТ към ответника по жалбата – А какво е Вашето становище
евентуално всяка седмица децата да бъдат при бившия Ви съпруг?
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Б. С. Д. – Това не го одобрявам,
защото това не влияе добре на децата, защото те като са там и като се върнат,
стават други децата. Започват да командват: „Ти ще ми носиш гърнето!“, „Ти
9
ще ми хвърлиш салфетката! Дядо ми хвърля салфетката.“ Това изобщо няма
да е добре за децата. Ако бъдат два пъти в месеца, ще е още по – добре, за
децата ще е по – добре. Аз нямам нищо против те да се виждат, но искам и
той малко да се ангажира да ги възпитава, а не само да ги подкупва с играчки.
Всеки път като се върнат и ми казват: „Тати ми купи играчка, тати ми купи
това, а ти защо не ми купуваш играчки?“ Това не мисля, че е правилно.
Спазваме режима от привременните мерки. Но искам и аз повече
време с децата ми, защото сега е само една седмица.
По доказателствата, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като надлежни доказателства по делото
представените в днешното съдебно заседание от страните писмени
доказателства, а именно копие от Решение №58/22.03.2023г. по в.гр.д.
№46/2023г. на Окръжен съд Силистра, ведно със заповед за защита
№1/22.03.2023г. и удостоверение за брутния доход с изх.№РД
15029/20.04.2023г. от СЦДП ДП – ТП „ДЛС Каракуз“ от страна на
жалбоподателя и банково извлечение от Банка ДСК за периода от
01.10.2022г. до 25.04.2023г. и удстоверение от Е Б Н от 25.04.2023г. от страна
на ответника по жалбата, включително и представеното от жалбоподателя
решението за прекратен граждански брак, като счита, че същото е относимо
по въпроса за вината, с оглед тезата, която защитава жалбоподателя,
ПРИЕМА и прилага като надлежно доказателство по делото
изготвения от АСП – Силистра социален доклад, като съдът счита, че с оглед
възложената задача, същият отговаря на поставените въпроси.
АДВ. Р – Искаме нов социален доклад, като социалните работници
отговорят на въпросите, които са поставени за емоционална връзка и
стабилност, тъй като не е установена каква е с бащата. Родителски и
приятелски кръг на детето не е установено с бащата.
10
Аз бих искала да се отговори на въпроса за емоционалната
взаимовръзка и стабилност и с бащата. Този социален доклад 90% не отговаря
на действителността.
СЪДЪТ оставя без уважение искането за назначаване на нов
социален доклад. Не се твърди промяна във фактите, установени в социалния
доклад, приет в първата инстанция. Изложените в социалния доклад и
възприети от социалния работник факти, както и оценки, не ангажират съда,
поради което опасенията и твърденията на жалбоподателя за наличие на
неверни данни и неправилни оценки не се споделят от съда. Фактите ще
бъдат преценени от настоящата инстанция с оглед всички събрани по делото
доказателства.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на нов социален
доклад.
По доклада по делото, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, обективиран в
Определение №108/02.03.2023г., постановено по делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
11
АДВ. Р – Уважаеми Окръжни Съдии, поддържам изцяло жалбата си
така, както е предявена пред Вас. Тя е твърде обстоятелствена, но все пак аз
намирам за удачно да акцентирам върху няколко моменти:
Основният довод на ответната страна беше делото за така
нареченото домашно насилие. Аз си позволявам да кажа, след като приехте
вече и решението на въззивната инстанция, че този процес беше буквално
измислен, тъй като никакви други упреци спрямо моя клиент не биха могли
да се предоставят на вниманието на съдебната инстанция по отношение на
прекратяване на брачните отношения. Факт е, че от 18 месеца наказанието
беше сведено до 5 месеца и то, позволявам си да кажа, са допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Аз считам,
че е задължителен анализа на това производство, тъй като решението по
настоящото дело на първоинстанционния съд според моите доводи е
постановено при същите нарушения, при които е постановено и решението за
домашно насилие. Затова казвам, че по решението на делото за домашно
насилие аз считам, че акта, с който се произнесе Окръжния съд, не беше
свързан с обезсилване и връщане, като водещи в случая бяха обстоятелството,
че имаше заповед за незабавна защита и това би довело до едни
изключително сложни и продължителни висящи отношения в този аспект
между страните. И затова по мое скромно мнение решението на съда по
делото за домашно насилие беше потвърдено, въпреки че бяха допуснати
редица пропуски и така или иначе съдебният акт е окончателен. В случая аз
се придържам към това, което съм заявила и във въззивната си жалба, че
позоваването на нормата на чл. 155 от ГПК изобщо няма място тук в процеса
и всички доказателства, които по един странен начин бяха събрани от
първоинстанционния съд не следва да се разглеждат в това производство.
Няма да сее спирам на това кои какви доказателства бяха, но ще кажа
следното:
Към настоящия момент всички обвинения, които беше насочила
като такива от страна на ответницата, съдът приема, че е имало едно
единствено упражнено домашно насилие на определена дата, която според
мен , тук пак отварям една скоба и казвам, че ако тя действително е твърдяла,
че на него момент е имало домашно насилие срещу нея и сама го твърди, поне
12
е можела да посочи някой по – верен час от този, който е посочила. И с това
се изчерпва вината на моя клиент за прекратяване на брачните отношения,
според съдебната инстанция. В случая обаче това са доводите и на
първоинстанционния съд, приемайки, че е налице такова насилие и
компилирайки двете дела, произнасяйки се да не кажа едновременно, съдът
мотивира своя съдебен акт единствено и само въз основа на това дело за
домашно насилие. Абсолютно са игнорирани събраните многобройни
доказателства за брачна вина от страна на ответницата. Тук пред Вас аз
представих доказателства, че въпреки цялото отричане, което прави в процеса
и не посочи нито един свидетел. Ами съвсем проста работа беше – ние
направихме връзка със съпругата на въпросния ОШ, но нейните близки и тя
самата казаха, че към него момент, когато се развиваше производството пред
първоинстанционния съд, тя има някаква надежда този човек да се върне при
нея и все още да останат семейство, поради което отказа да свидетелства
както тя, така и нейния баща. Към настоящия момент обаче ние разбираме, че
той не се е върнал при нея, а всъщност е решил да предприеме стъпката за
прекратяване на брака и очевидно е затвърдил убеждението, което всички
свидетели заявиха и впечатленията, които имат всички свидетели, че той е
приключил с предходния си брак и демонстрира емоционалната си
обвързаност вече с ответницата по делото. Няма как това нещо да се
игнорира, като се каже, че вина за създалата се ситуация има моят клиент за
това, че според съда той й е нанесъл два удара. Игнорирам това твърдение за
травма, игнорирам за трудовото правоотношение – всички тези неща ги
игнорирам, тъй като с влязло в сила решение те са отпаднали, единствено
остава това за удари, които се приемат от съда, че са факт и то съвсем ясно
трябва да ограничим периода, за който се приема, че се е случило това и вече
е ясно, че госпожата вече е имала отявлени отношения с другото лице. Няма
как ние да кажем, че свидетелските показания са недостатъчни в аспекта на
нейната извънбрачна връзка, при положение, че впечатленията на тези хора са
абсолютно преки.
Ще кажем за директорката на детската градина, която няма нищо
общо с това семейство, тоест тя не взема страната нито на единия, нито на
другия, тя просто каза: „Тя си заживя с него в общинското жилище и когато
аз погледна през моя прозорец, в 7,00ч. той е там, дрехите, които се простират
на простира, са мъжки, с които аз го виждам после по улицата“, което за мен е
13
категорично, че живеят заедно. Това каза и директорката, и напротив, тази
директорка каза: „Виждала съм и бащата и бабата и дядото по бащина линия
да носят и да вземат децата, в никакъв случай не мога да кажа, че е само
майката“. По същия начин да кажем и за госпожата от детската градина,
учителката. Тази жена каза, че й е неудобно да каже защо се е стигнало до
тук. В крайна сметка каза: „Защото тя заживя с Октай Шабан“.
Не знам доколко трябва да пресъздавам отношенията и на съседите
по общинско жилище. Техните впечатления са абсолютно конкретни и преки,
че този човек е заживял с нея.
Аз имам обяснение защо в този социален доклад пет пъти е
записано, че „аз нямам съжител, нямам съжител…“ и когато те са отишли,
естествено е нямало съжител. Ма как ще има съжител, когато те социалните
се обаждат и казват: „Може ли да дойдем, удобно ли е“, ми да, удобно е.
Аз мога да Ви кажа, че за един от празниците, тъй като тук се казват
много неща и съдът приема, че не трябва да се събират доказателства за
опонирането им, на един от празниците моят клиент не взе децата точно
защото имаха сбирка четирите деца да празнуват заедно празниците и на нас
ни беше отказано да вземем децата, искаха да останат четирите деца, тоест
така нареченото ново семейство. Така че тук отиваме в една ситуация, в която
за мен така или иначе, ако Вие мислите, че не следва да я обсъждаме какъв е
житейския път на госпожата, след като тя се е изнесла от жилището, ние няма
как да разграничим това каква е причината това да се случи. Според мен
изобщо историята с делото за насилие е продиктувана от така нареченото
обществено мнение в това малко населено место, в което живеят. Дори един
от свидетелите, мисля, че беше един от кметовете, те бяха двама кмета
разпитани там и единият каза: „Това е фамилия с авторитет“ и т.н. „ и ние
всички изпитвахме неудобство от създалата се ситуация, при която госпожата
заживя с О Ш“. И всъщност, за да излезе от ситуацията, при която О Ш е
причината за прекратяване на брака, тръгнахме към дело за насилие. Аз тука
си позволявам да кажа и нещо друго – моят клиент през цялото време е бил
изключително толерантен. Освен търсенето, което го е притеснило, да
оставим настрани жена му, тя е с малко дете и не се прибира, от непознат
номер се обажда. С това е провокирала и така наречено издирване. След като
разбрахме къде се намира тази жена и че там е с децата, този човек не отиде
14
да ритне вратата, да я разбие и да влезе. Нищо подобно не се случи.
Обърнахме се към ОЗД и поискахме просто среща, защото няма никаква
причина докато съдът не се произнесе тя да си позволява да изключва бащата
от кръга на децата. Отделно от това повече от 5 дни тази жена стоеше
заключена във въпросния апартамент, заедно с децата, защото твърдеше, че
моят клиент ще ги вземе. Въпреки това ние бяхме задействали социални
грижи, искахме контакт, но тя стоя 5 дена заключена там. През тези 5 дни я
посещаваше само и единствено въпросният господин.
В този ред на мисли аз считам, че вина за прекратяване на брачните
отношения има единствено и само ответницата. Друг е въпросът какво би
означавало едно соломоновско решение, но аз съм убедена в себе си, че тази
жена, независимо от влезлият в сила съдебен акт, с който Вие трябва да се
съобразите, тази жена просто е решила да заживее с друг човек, направи го по
изключително грозен начин, сътвори си доказателства, Вие виждате
отделеното време, през което се е снабдила със съдебномедицинско
освидетелстване. Виждате самия факт, че тя не е потърсила закрила или
някакъв кризисен център да посети, ако действително спрямо нея е имало
насилие.
Оттук насетне отиваме и към въпроса за родителските права. Аз
считам, че към момента единственото, с което се парадира, е
обстоятелството, че децата или по – скоро голямото е имало затруднение при
общуването с децата на български език. Тук е моят въпрос и това според мен е
едно косвено доказателство, че тази жена, докато са имали семейни
отношения с моя клиент, тя изобщо не се е занимавала с тези деца. Сега да ни
каже, че вече в Силистра им е заговорила на български, това е абсурд. Просто
ако тя се беше занимавала с тези деца така, както твърди, че го е правила,
нещата нямаше да са такива. Аз си позволявам да кажа, че и майката и бащата
на моя клиент са изключително интелигентни хора, неговата сестра учи в
гимназия в гр. Силистра, тоест общуването у тях се прави на български. Това
дете е ходило на детска градина в Главиница. Нима си мислите, че в детската
градина говорят само на турски? Ами няма как, защото госпожата, която е
учителката, ами аз мисля, че дори е рускиня, ако не ме лъже паметта. Тя не
сподели да е имало някакви проблеми с езика на детето. Изведнъж този
проблем с езика дойде сега. Всъщност продължаваме да търсим мотиви, при
които да се ограничи контакта на децата с бащата, макар и абсолютно
15
несъстоятелни, но хвърлени на вниманието на съда, не се оказват някакви си,
които биха могли да се разискват. Към днешна дата малкото дете
действително е на ниска възраст, но това очевидно не е попречило на тази
жена да го остави и да тръгне на работа. Значи тя до такава степен е искала да
ходи на работа, че е помолила моя клиент да се свърже с този господин. В
този случай тя твърди колко отговорна майка е и че не може в момента да
предостави родителските грижи на бащата, който е подпомаган от своята
майка, същата онази жена, на която тя е оставила грижите на едногодишния
си син. Затова аз го приемам, че към него момент е било укоримо, ако сега ще
се черпят доводи от това. Тоест, към момента, към който тя е решила, че моят
клиент и неговата майка биха могли да полагат грижите за детето, докато тя
ходи на работа, то няма пречка и в момента и за голямото и за малкото дете
грижите да се полагат от моя клиент, подпомаган от неговите родители. Тук
стана дума за баща й и дали той ще й помага. Тук да кажем, че тази жена е от
Брестовене. Аз не разбрах всъщност колко пъти нейният баща се е виждал с
децата и с нея, след като тя се е изнесла и заживяла в гр. Силистра. Според
мен нито веднъж не са се видели, може би поддържат някаква телефонна
връзка, ако изобщо вече поддържат. Тоест прякото изречение на
подпомагането изобщо няма как да го има. Тук говорим само за
манифестиране, че ще се помага. А пък реално, човекът, който е помагал, това
е майката на моя клиент.
Зададохте му въпроса с какво би се ангажирал при упражняване на
родителските права. Той би се ангажирал с водене на децата, връщане на
децата от детското заведение, което няма никаква пречка, в гр. Главиница има
и средно училище, тоест ако те решат да завършат и средното. Самият факт,
че неговата сестра, която не е завършила средно образование, учи в гр.
Силистра, означава, че тези хора държат на образованието и отстоянието по
никакъв начин не ги притеснява.
Когато той не е на работа, тоест връщайки се след 5,00 часа, той
изцяло е ангажиран с децата. Единственият проблем, за да не идва в гр.
Силистра да ги взема и да ги връща, е свързан с тази ограничителна заповед.
Той и това с удоволствие би правил и желае да го прави, дори когато неговите
родители идват, тоя е някъде в гр. Силистра, но не отива в дома на госпожата,
защото да няма ексцесии. Така че той може и да пере може и да готви, за
разлика от ответната страна, която заявява, че са се разбирали с неговата
16
майка. Аз не разбрах кога са се разбирали, защото според мен те никога не са
се разбирали и това пред първоинстанционния съд беше заявено, че само
възрастната жена, която е по – млада от мен, се е грижила за цялото
домакинство.
Така че в този ред на мисли аз моля да приемете, че родителският
капацитет на моя клиент е много по – добър от родителския капацитет и
възможности на ответната страна.
В момента да кажем нещо и за битовите условия. Битовите условия
в дома на моя клиент са безупречни, в социалния доклад от Главиница това
нещо е посочено и казано. В желанието си тя да откъсне децата от техния
баща и близки по бащина линия, тя е предприела това изнасяне в гр.
Силистра, като децата заживяват в нова среда, внедряват се в нова детска
градина, откъсват се от средата, в която са израснали и аз считам, че този
стрес за тях е изключително голям. Няма как тук да коментираме, че искаме
да се намалят контактите с бащата, защото това би било в интерес на децата –
няма такъв вариант. Това директно отива на родителско отчуждение, ако
изобщо говорим за такава ситуация. Така че позволявам си да кажа, че не
всеки път госпожата ни дава да си ползваме режима на лични отношения.
Единствения проблем, който за нас продължава да стои е въпросната заповед.
Фактически ние трябва да изпаднем в хипотезата на изпълнителен лист, при
който да се явяват неговите родители. Не искаме да навлизаме в това, това е
един по – нататъшен момент, зависи разбира се от съдебното решение.
Към днешна дата аз мога да си позволя да кажа – доходите, които
има тази жена, те са обвързани изцяло от желанието, волята и благоволението
на човека, с който тя съжителства към момента, тъй като е назначена в
неговата фирма. Доколко реално получава тази сума, за мен е въпрос, който
не искам да дискутирам, но е съмнителен.
Към настоящия момент аз Ви моля да приемете, че родителските
права следва да бъдат предоставени на моя клиент, който има собствен дом,
децата са родени и отглеждани там, имат си своята среда там, те така или
иначе ще поддържат връзка с тази среда, и ако ответната страна твърди, че
децата се разконцентрират, когато ходят при бащата, то по – добре да се дадат
на бащата и да не се разконцентрират, защото ние нямаме опасения, че когато
те ходят при майката, до такава степен не им се ще да се върнат при бащата,
17
просто нямаме това впечатление, напротив, обратното е - проблемът с
психиката на децата идва от това, че те не искат да си тръгнат от дома на моя
клиент. Това е проблемът, който очевидно и тя е забелязала, но той така или
иначе, ако ситуацията е такава, както до настоящия момент, ситуацията ще
продължи да съществува.
По отношение на издръжката от ответната страна ние претендираме
минималния размер, който е 195 лв. в момента. Не считаме, че има
предпоставки за увеличаване. Клиентът ми е в състояние да отгледа децата си
и въпросът, който стои с личните отношения между майката и децата
предоставям на съда, не възразяваме да бъде в широка степен този режим на
лични отношения, които да съответстват на потребностите на децата и
желанието на майката да се вижда с тях.
По отношение на фамилията е въпрос, който се приема от съда, че
следва да се коментира от ответницата.
За семейното жилище, там няма интерес от страна на ответницата и
действително следва да бъде предоставено на клиента ми.
В този смисъл моля за Вашето решение.
АДВ. В. – Уважаеми Окръжни Съдии, поддържам всичко, което съм
заявил в отговора на въззивната жалба.
Неминуемо се налага да засегна до някакво степен и делото за
домашно насилие. Моята позиция е и аз съм твърдо убеден в това, че
колежката ми едва ли би заявила позиция да защитава и да отстоява
насилието като форма за решаване на личните отношения в семеен план.
Дали в случая е налице домашно насилие, аз смятам че това е категорично
изяснено, тъй като по стечение на обстоятелствата бях пряко ангажиран след
това упражнено домашно насилие, както и съм участвал в редица процеси за
упражнено домашно насилие спрямо жени, при които винаги съм вземал
конкретна ефективна позиция. В този случай, тъй като Законът за домашно
насилие акцентира само и единствено върху последната форма за упражнено
домашно насилие, каквото се явява медицинското освидетелстване на моята
доверителка, и не се интересува от всички предходни случаи на упражнено
домашно насилие, то заради това и по това дело се акцентира и се разследва и
18
се установи само това домашно насилие. И за да се твърди само за два
нанесени удара, е твърде необективно. Моята доверителка беше пребита.
Медицинското свидетелство е издадено няколко дни по – късно, именно
поради факта, че нямаше как да се организира преглед. Искам само да
наблегна на факта, че това е последният акт на насилие, а не е първият и тук
трябва да обърна Вашето внимание, че за мен акта на насилие е отношението,
което се изразява пред децата от техния баща и неговите родители при и по
повод вземането на децата при упражняването на правото на срещи по
издадената заповед. Пред децата тя е обиждана, наричана е с обидни и
нецензурни думи, което продължава и до днес, и тя няма как да се
противопостави на това. Въпреки това тя не е попречила на нито една среща,
която да бъде осъществена, защото те идват и вземат децата от нея.
По отношение на свидетелските показания,, които даде директорката
на учебното заведение, моля да обърнете внимание, и аз още тогава зададох
тези въпроси кога децата се водят на съответното детско заведение, кога тя
отива на работа, кога те се вземат и кога тя си тръгва от работа и се оказа
следното, че тя няма всъщност лични възприятия в това кой точно води
децата и кой ги прибира, защото тя отива по – късно на работа. Тя дори не
познава децата, тя просто говори общо и в крайна сметка говори това, което
са се уговорили да каже. Това е ясно от всяка нейна дума.
За това, за провалена среща, заради среща на четири деца, така,
както се твърди от процесуалният му представител, не са изнесени никакви
факти до настоящия момент и аз за първи път научих това днес в съдебно
заседание, когато тя го заяви.
Твърди се, че има налице извънбрачна връзка преди домашното
насилие и преди фактическата раздяла. Аз твърдя, че такава не е имало . и не
само това. Нека да анализираме фактите по отношение започването на работа
на моята доверителка, която тя каза, че е от месец юни 2022г. След това
забележете те ходиха на почивка в Трявна, върнаха се и събитията се
разразяват два месеца по – късно, тоест в рамките на два месеца се очаква, че
се е разразила такава любовна афера, щото да стигне до раздяла. За мен
изглежда смешно и неправдоподобно да се твърди, че в рамките на тези два
месеца се е случило това. Защо? Защото междувременно аз мога да заявя, че
всъщност не доверителката ми е искала да започне работа, когато детето е
19
било на една година, а й се е наложило, тъй като така е решил съпругът й,
предвид необходимостта от средства, защото се оказа по делото, че всъщност
майка му, баща му и той имат висящи кредити, които трябва да бъдат
заплащани. Ето защо, от една страна неговата майка хем е земеделски
производител, хем се е грижила в дома за домакинството. За мен това е малко
противоречие, защото в крайна сметка или е земеделски производител, който
се занимава със земеделие, или е домакиня. Оказа се, че доверителката ми,
влизайки в това семейство, се е лишила от правото си на свободна воля как да
живее, дали да работи или не, кой да се грижи за децата и всичко останало.
Нещо, което аз няма как да приема през 2023г. за нормално.
Твърди се, че жалбоподателят искал да се грижи лично за децата си.
Аз счита, че това, той изрази желание да напусне работа дори, това лично е
невъзможно да упражнява своята трудова дейност такава, каквато е към
момента е, защото работното му място се намира в гр. Дулово, доколкото аз
знам по трудов договор, и работното му време е такова, че той не би могъл да
спази работното време на социалните детски заведения, които децата трябва
да посещават всеки ден. Тоест тук стигаме до един много важен момент за
същината на този процес и това кой да полага грижите за тези две деца и тук
не е варианта баща им, а баба им. Тоест решавайки децата да бъдат
отглеждани от техния баща, това ще рече, че всъщност се предоставят
правата на неговата майка, а не на самия него. Аз смятам, че в конкретния
случай това е недопустимо и неприемливо.
По отношение на твърдението, че доверителката му се обадила и той
не бил познал гласа на жена си, която категорично след съобщението, с което
го уведомява, че се разделят, децата са при нея и това ще бъде бъдещето със
съдебен процес, той не бил повярвал на това, защото се обадила от непознат
номер. Ами идеята на непознатия номер беше, че този телефон, който тя е
ползвала до него момент, е бил негова собственост и апарата и картата, и след
като в крайна сметка тя като напуска това семейно жилище, смятаме, че тя
няма право да задържа негови вещи, в това число и тази карта, както и
станало. От тук нататък обаждането от този телефон е категорично заявено,
че предстои фактическа раздяла от тук нататък. За да се твърди, че са я
издирвали, всичко това беше един фарс, едно надуване и изкривяване на
реалните отношения. Твърди се, че през тези 5 дни тя е била заключена и не
позволявала на никой да влезе. Значи, когато един човек се е спасил от
20
домашно насилие по някакъв начин, предприел е една драстична сериозна
мярка, за да пази здравето, живота си на себе си и на децата си, аз смятам, че
ограничаването на агресора в тези дни веднага след раздялата е напълно
нормално. Не напразно раздялата не беше в деня на домашното насилие, а
след дни, когато това би могло да се осъществи и реализира. Аз не твърдя, че
това е едно лесно решение, нито че е лесно изпълнимо, защото когато човек е
бил обект на физически тормоз дълго време и следствие на физическа
агресия, той търси начин за спасение, но така че то да бъде резултатно.
Никаква полза нямаше тя да бъде пребита отново, да й бъдат взети децата и
след това ние да ги търсим. Не е лесно след 8 години брак да се вземе такова
решение за раздяла, но това е факт именно поради агресията.
По повод на ограничаването на родителските права аз заявих по
рано, а и в самия процес е известна нашата позиция – майката никога не би
ограничавала възможностите на бащата да се среща с децата, дори и в
рамките на заповедта за домашно насилие. Не възразихме също
неуважаването на заповедта по отношение на голямото дете, защото
действително считаме, че бащата не е опасност за голямото дете и няма
никаква пречка да се вижда с него.
Смятам, че родителските права следва да се упражняват от майката
категорично и заради възрастта, и заради привързаността, и заради
възможностите, с които тя разполага в момента, като материални, социални,
финансови и във всякакъв друг аспект, включително и родителски капацитет,
децата би трябвало да са при своята майка.
Режима на лични отношения с бащата, считам, че е по
привременните мерки да е такъв, за да може да бъде преодоляна тази раздяла,
която вече е факт. Но все пак считам, че следва да бъде решението
равнопоставено по отношение на две седмици съботите и неделите да са при
своята майка и две седмици съботите и неделите – при бащата, като не сме
въобще против сложния и детайлния режим на лични отношения, който е
изложил първоинстанционният съд, като там всички празници, които са
изброени, считам, че трябва да бъдат дните разпределени поравно между
двамата. Защото от една страна и двамата родители работят. Тоест аз не
смятам, че следва работното време да се приема, затова че се упражняват
интензивно родителските права в този момент. Родителските права се
21
упражняват според мен в тази ниска възраст, когато децата са си вкъщи, тоест
когато не са в учебните заведения. От друга страна смятам, че до този момент
няма никакви доказателства относно това, че майката няма необходимите
възможности да полага всички необходими и очаквани от нея грижи като
майка. Това не мога да го твърдя за бащата, защото както Ви казах той живее
в едно населено място, работи в друго, ежедневно пътува 30 – 40 км до
работа, след това се връща, в 17,00ч. му приключва работното време и аз не
знам кога би могъл да си вземе децата от детска градина. Да, това ще го
правят неговите майка и баща, разбирам го, но ние говорим за родителски
права на родител.
В този смисъл моля за Вашето произнасяне, като уважите нашата
позиция и моля да ни бъдат присъдите сторените съдебни разноски за тази
инстанция.
АДВ. Р – РЕПЛИКА:
Също претендирам разноски, за което представих доказателства.
Клиентът ми работи от 8,30ч. до 17,00ч., като работното му място е
на 25 км от населеното му място. Детските заведения работят до 19,00ч. и
това никога не е било пречка и той да носи децата и да ги взема.
Децата не са били обект на домашно насилие и няма защо да
спекулираме. Нямаше причина, когато тази жена се заключи с децата, да не
даде възможност на клиента ми да види децата си, където той отиде на адрес
с нейни близки и със социални работници, тоест не е имало никаква опасност.
По отношение на телефона – телефонът и картата и до днес не са
върнати и пак отново сме изправени пред абсолютна спекулация.
В този смисъл моля за решение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви на страните, че ще се произнесе с решение в предвидения в закона
срок.
Заседанието приключи в 11.45 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 26.04.2023г.
22
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23