Решение по дело №174/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от А. Н. А. от [населено място], община Каолиново, област Шумен, [улица], против Решение №9/11.03.2024 г. на Районен съд гр. Нови пазар, постановено по АНД №51/2024 г. по описа на същия съд.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. Счита, че решаващият съд не е отчел установената по делото фактическа обстановка, която е различна от описанието на нарушението както в АУАН, така и в издаденото НП, което води и до нарушение на разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Излага се и твърдение, че му е ограничено правото на защита, тъй като по делото не са приложени записи от видеорегистратор от служебния автомобил на актосъставителя от наказващия орган, въпреки указанията на съда, поради което нарушението не е установено по безспорен начин. С оглед на това касаторът отправя искане към съда да бъде отменено атакуваното съдебно решение и съответно отменено НП №23-0280-000363/15.12.2023 г. на Началника на РУ Каолиново при ОД на МВР град Шумен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Началник на РУ Каолиново при ОД на МВР град Шумен, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище по касационната жалба, депозирано от главен юрисконсулт Ив. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага атакуваното Решение на РС град Нови пазар да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Решението на РС град Нови пазар е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящата касационна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На касатора е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1012920/28.10.2023 г. от мл. автоконтрольор при РУ Каолиново за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, а именно за това, че на 28.10.2023 г. в 17.45 ч., в село Гусла, ул. Чайка до дом №8, управлявал собствения си автомобил Мерцедес, с рег.№[рег. номер], и движещ се от центъра на селото към кметството, минавайки покрай детска площадка с деца, оставя без контрол управлението на автомобила като преплъзва автомобила по пътното платно и демонстративно извършва поднасяне на автомобила последователно на ляво и на дясно по пътното платно, губейки сцепление с пътното платно. Пояснено е в акта, че водачът по този начин създава и предпоставки за ПТП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното пред РС град Нови пазар Наказателно постановление №23-0280-000363/15.12.2023 г. от Началника на РУ Каолиново при ОД на МВР град Шумен, с което на касатора на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съставения АУАН и издаденото НП. Прието е, че както АУАН, така и НП съдържат изискуемите реквизити и в тях са посочени всички съществени обстоятелства, при които е извършено нарушението. Решаващият съд е приел, че водачът действително е допуснал вмененото му нарушение, а именно, че е използвал посочения в АУАН и в НП път не по предназначението му. За да достигне до този извод, съдебният състав е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, формирайки решаващия си извод, че с поведението си санкционираното лице е нарушило изискването на чл.104б т.2 от ЗДвП, за което закономерно му е било наложено административното наказание, визирано в чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Съдът е изложил доводи и за неприложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, мотивирайки се с високата обществена опасност на процесната деятелност.

При извършената служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

Настоящият касационен състав намира, че РС гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

Касационният състав приема за неоснователно възражението в касационната жалба, че е ограничено правото му на защита, тъй като по делото не са приложени записи от видеорегистратор от служебния автомобил на актосъставителя. Районният съд е събрал необходимите релевантни за спора доказателства и въз основа на тях е извел своя правен извод, който напълно се споделя от настоящата инстанция.

Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи за съставомерност на приписаното на водача нарушение по приложения административнонаказателен състав. Настоящата инстанция не споделя твърденията на касатора за разминаване между установената по делото фактическа обстановка и тази, описана както в АУАН, така и в издаденото въз основа на нея НП. В унисон с мотивите на районния съд касационната съдебна инстанция приема, че със своите действия касаторът А. А. е осъществил нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна, за което правилно е ангажирана отговорността му по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. С нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия, разкриващи белезите на административно нарушение по приложения санкционен състав. В тази връзка, следва да се отбележи, че по делото са разпитани свидетели както очевидците на нарушението, така и актосъставителя и свидетеля по акта. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че от показанията на очевидец на нарушението свидетелят Н. А. И. не се установявала фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП. При внимателен прочит на показанията соченият свидетел изрично свидетелства, че санкционираното лице „…с ряз завъртя автомобила и боксуваха гумите, пак се върна към нас и пак спря на спирачки.“, което напълно съответства на маневрата, описана в АУАН и в НП, а именно преплъзване и поднасяне на автомобила по пътното платно, както и губейки сцепление с платното, което е нехарактерно поведение на превозното средство на пътното платно. При това положение правилен се явява изводът на наказващия орган, че в случая водачът умишлено е допуснал опасно шофиране, посредством преплъзването на превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в това число и на пътниците в превозното средство, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Касационната инстанция споделя напълно и обективираните в решението доводи за неприложимост към случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за „маловажен случай“.

В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на водача. Поради това постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР – гр.Шумен и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9/11.03.2024 г. на Районен съд гр. Нови пазар, постановено по АНД №51/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА А. Н. А. с [ЕГН], от с.Гусла, община Каолиново, област Шумен, [улица], да заплати на ОД на МВР – град Шумен деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.