РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Плевен, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430100804 по описа за 2022 година
Делба ІІ-ра фаза.
С решение №346/16.03.2023г. постановено по настоящето гр.д.
№804/2022г. по описа на ПлРС, съдът, на основание чл.344, ал.1 от ГПК, е
допуснал извършването на съдебна делба А. М. Д., ЕГН**********, от гр.
Плевен, С. М. Д., ЕГН**********, от *** и С. Х. Б., ЕГН**********, от гр.
Плевен, по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ ***, в ***,
състоящ се от две спални, дневна, хол, баня и клозет поотделно, със ЗП от 105
кв.м., ведно с ***, с изложение север, при съседи: от юг-коридор, от изток-
коридор, от запад- *** на Й. и Е.М., от север- дворно място на жилищната
сграда и ***, при съседи: от юг мазе на магазина, от от изток- коридор, от
запад- мазе на магазина, от север- коридор, ведно с 1/22 ид.ч. от правото на
строеж върху държавна земя, от стълбището, от общо избено помещение
/абонатно/, стая за количка, стая за принадлежности на чистачката, стая за
варели, общо таванско помещение, външна водопроводна инсталация,
външната канализация, външната ел. мрежа до ел.таблото, съставляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 56722.660.334.1.6,
адрес на имота: ***, ап.6, намиращ се на втория етаж в сграда с
1
идентификатор 56722.660.334.1, с предназначение- жилищна сграда
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.660.334, предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ - 105 кв.м.,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56722.660.334.1.7, под обекта: 56722.660.334.1.1, над обекта:
56722.660.334.1.11. Постановено е от допуснатия до делба недвижим имот да
се образуват шест равни дяла, от които четири дяла за С. Х. Б., ЕГН
**********, един дял за А. М. Д., ЕГН********** и един дял за С. М. Д..
ЕГН**********. С решението, до участие в делбата не е допусната отв. Д. Г.,
ЕГН **********, от ***; отхвърлен е предявеният от А. М. Д.,
ЕГН********** и С. М. Д., ЕГН**********, от ***, против С. Х. Б., ЕГН
**********, от ***, иск за делба, по отношение на следните недвижими
имоти: 1. НИВА от 5,500 дка, трета кат, находяща се в землището на ***, в
местността „***“, имот *** по плана на земеразделяне, при съседи: имот ***,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 24935.55.4, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 3, при съседи 24935.54.23, 24935.56.6, 24935.55.3,
24935.55.5. 2. НИВА от 6,000 дка, трета кат., находяща се в землището на ***,
в местността „П.”, имот №003015 по плана за земеразделяне при съседи: имот
№ 0****, съставляващ поземлен имот с идентификатор 24935.55.4, трайно
предназначение на територията, земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята 3, при съседи- 24935.3.7, 24935.3.6,24935.3.22, 24935.3.18,
24935.3.17. 3. НИВА от 7,000 дка, трета кат., находяща се в землището на ***,
в местността „Т.“, имот *** по плана за земеразделяне при съседи: ***,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 24935.11.22, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 3, при съседи: 24935.10.13, 24935.11.14, 24935.11.2,
24935.11.21. Решението е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
По делото изслушана и приета СТЕ, от заключението на която се
установява, че процесният недвижим имот е реално неподеляем, същият е с
пазарна стойност в размер на 192500лв.; стойност на един дял- 32083,33лв. ВЛ
е посочило и левовата равностойност на дяловете на съделителите, а именно:
2
за ищците А. М. Д. и С. М. Д.-в размер на 32083,33лв – за всеки и за
съделителя С. Б.-. 128333,33лв.
По претенцията с правно основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
По делото, с протоколно определение от 05.02.2025г, е приета за
съвместно разглеждане предявената от отв. С. Х. Б. претенция, с правно
основание чл. 349, ал.2 от ГПК, за възлагане на процесния недвижим имот, –
Апартамент ***, находящ се в ***. Със същото определение, съдът е указал на
съделителя доказателствената му тежест, съобразно нормата на чл. 349, ал.2
от ГПК, като изрично е указано на съделителя, че не сочи доказателства за
тези факти. По делото, в рамките на заявената претенция за възлагане и
съобразно указаната доказателствена тежест, няма ангажирани никакви
доказателства от страна на съделителя Б..
Съобразно нормата на чл. 349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот
или с пари. В случая, съдът приема, че са налице положителните
предпоставки на цитираната норма- делбеният имот има жилищен характер и
е реално неподеляем, събразно заключението на ВЛ. Съдът приема също, че
отв. С. Б. има качеството на „наследник“- по силата на валидно универсално
завещание. При наличие на универсално завещание, в полза на лице, което не
е наследник по закон- в случая отв. С. Б., същото придобива качеството на
наследник- арг. чл.16, ал.1 от ЗНасл, имащо право да получи имуществото
/наследството/ на завещателя, без да лишава наследника по закон от това му
качество. Съображения в тази насока са изложени от съда в решението по
първа фаза- по допускане на делбата. В този смисъл, съдът приема, че
възражението на ищците, изложени в депозираната по делото писмена защита,
че отв. С. Б. няма качеството на „наследник“ и поради това възлагателната му
претенция е недопустима, за неоснователно.
Нормата на чл. 349, ал.2 от ГПК предвижда- в кумулативна даденост-
наличие на и на две отрицателни предпоставки, освен положителните,
посочени по- горе: съделителя, направил възлагателната претенция, да е
живял в имота при откриване на наследството и да не притежава друго
жилище. Съобразно нормата на чл. 1 от ЗНасл, наследството се открива в
3
момента на смъртта, в последното местожителство на умрелия- в случая
меродавна е датата на смъртта на завещателката ***- 15.10.2021г., доколкото
именно по силата на нейното завещание в полза на отв. Б., същият е придобил
2/3 ид. ч. от процесия имот и качеството на наследник. По делото няма
събрани никакви доказателства, че отв. С. Б., към момента на откриване на
наследството 15.10.2021г., да е живял в процесното жилище. Следва да се
посочи, че по делото- в първа фаза- са събрани свидетелски показания –в
о.с.з. проведено на 21.09.2022г.- установяващи, че насл. *** е живяла в
процесия имот. В закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е
живял в него“ (в процесното жилище), но практиката предполага трайно
фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване
и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по
предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият
съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни
за случая обстоятелства, и е изцяло в негова тежест. /арг. ТР №1/2004г./
Обстоятелството, че след откриването на наследството, респ.- след
обявяването на завещанието /на 21.10.2021г/, ответникът Б. има достъп до
имота, респ. ползва, не може да обоснове визираната закова предпоставка- „
наследникът да е живял към момента на откриване на наследството“, като
трайно фактическо състояние. По делото не се установи и другата предвидена
отрицателна предпоставка- претендиращият съделител да няма друго
жилище. По делото, от страна на претендиращият съделител С. Б. е
представена декларация- л- 489, в която същият е посочил, че притежава
апартамент /в режим на СИО, в ***, където е и неговият постоянен адрес,
както и лятна къща в ***. Съдът намира, че по този начин отв. Б. е
удостоверил неизгоден за себе си факт, а именно, че притежава и други
жилищни имоти, поради което съдът приема същият за установен.
На основание изложеното и доколкото не се установява наличието на
визираните от закона отрицателни предпоставки- претендиращият съделител
да е живял трайно в имота, към момента на откриване на наследството-
15.10.2021г, както и установяването на факта, че същият притежава и друго
жилище, съдът намира, претенцията за възлагане, заявена от отв. С. Б., с
правно основание чл. 349, ал.2 от ГПК, е неоснователна. Поради това и с оглед
на установената реална неподяемост на процесният недвижим имот-
апартамент, единственият възможен начин за извършване на делбата, е
4
изнасянето му на публична продан, по арг. чл. 348 от ГПК, при първоначална
цена от 192500лв- дадената от ВЛ пазарна стойност на имота.
От получената от проданта сума, следва да се образуват шест равни
дяла, от които четири дяла за С. Х. Б., ЕГН **********, един дял за А. М. Д.,
ЕГН********** и един дял за С. М. Д.. ЕГН**********.
По претенцията по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
По делото, с протоколно определение от 05.02.2025г., е приета за
съвместно разглеждане заявени претенции по сметки от страна на ищците, с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, както следва: от ищеца А. М. Д. против
ответника С. Х. Б., за заплащане на сумата от 2900лв., съставляваща
обезщетение за лишаване от правото му на ползване на съсобствения
недвижим имот - процесният апартамент ***, находящ се в ***, за периода
01.10.2022г.– 01.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025г.
за всеки ден от забавата до окончателното изплащане; от ищеца С. М. Д.
против ответника С. Х. Б., за заплащане на сумата от 4400лв., съставляващо
обезщетение за лишаване от правото му на ползване на съсобствения
недвижим имот - процесният апартамент ***, находящ се в ***, за периода
23.04.2023г.– 01.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025г.
за всеки ден от забавата до окончателното изплащане.
По делото, с протоколно определение от 16.05.2025г., по реда на чл. 214,
ал.1 от ГПК, е прието изменение на размера на предявените искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, както следва: от ищеца А. М. Д.– в размер на
3047,85лв. и от ищеца С. М. Д.– в размер на 2448,24лв., без изменение на
процесните периоди.
По делото, от страна на ищеца А. Д. е представена покана изпратена до
отв. С. Б., чрез Телепоща, връчена на 15.09.2022г.- л.438, с която ответникът е
поканен да предоставени на ищеца възможност и достъп за ползване,
съобразно правата му, респ. да му заплаща месечен наем от 100лв, считано от
получаване на поканата, ведно със законната лихва; посочена е и банкова
сметка.
По делото, от страна на ищеца С. Д. е представена покана изпратена до
отв. С. Б., чрез Телепоща, връчена на 24.04.2023г,- л. 439, с която ответникът е
поканен да предоставени на ищеца възможност и достъп за ползване,
съобразно правата му, респ. да му заплаща месечен наем от 200лв, считано от
5
получаване на поканата, ведно със законната лихва; посочена е и банкова
сметка.
По делото не се установява и не са представени доказателства за
плащане на претендираното обезщетение за ползване, от страна на ответника.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява, че размерът на пазарният наем на целият процесен имот- ***, за
периода 01.10.2022-01.02.2025г, съобразно правата на ищците – за 2/6 ид.ч., е
в размер на 6095,69лв. ВЛ е дало размер на месечният наем - по години, както
следва: за 2022г- в размер на 563,73лв, за 2023г- в размер на 635,49лв, за
2024г.- 690лв, и за 2025г- 690лв. ВЛ е посочило, че общият размер на
дължимият наем е в размер на 18287,07лв, респ. – за 1/6 ид.ч.- сумата от
3047,85лв.- за целият период.
По делото са представени също два бр. разпореждания на полицейски
орган- от 17.10.2022г, въз основа на които е разпоредено на отв. Б., на
20.10.2022г, да осигури достъп до имота на ищците, чрез адв. А.З..
Съобразно нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване,
като поканата има действие са за напред. В случая искът за заплащане на
обезщетение за ползване е предявен в рамките на настоящето делбено
производство, като претенция по сметки. Безспорно е, че страните по
настоящето дело са съсобственици, при посочените в решението по първа
фаза на делбата квоти- по 1/6 ид.ч. за двамата ищци и 4/6 ид.ч. за отв. Б.. По
делото се установи и факта на изпращането на писмени покани, редовно
връчени, с които отв. С. Б. е поканен да предостави достъп до процесия имот,
или да заплаща обезщетение за ползването му, съобразно правата на ищците.
Съобразно мотивите на ТР №7/2012г. ва ВКС, задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на
поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в
забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
6
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. Съдът намира, че обстоятелството дали ищците
живият на територията на страната, за ирелевантно, доколкото същото не е
част от фактическият състав на нормата на чл. 31, ал.1 от ЗС; следва да се
посочи, че по делото са събрани редица писмени доказателства,че същите са
се намирали на територията на страната през процесия период.
Съдът намира за безспорно установен също и факта на личното ползване
на имота от страна на ответника, през процесният период 01.10.2022-
01.02.2025г. Съобразно ТР №7/2012г, лично ползване по реда на чл. 31, ал.2 от
ЗС, е всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им.
Съдът намира, че възражението, че отв. Б. е бил лишен от достъп до имота,
респ. до ползване, през периода 21.10.2021-15.07.2022г., поради което не
дължи обезщетение за този период, не следва да бъде обсъждано, като
неотносимо, доколкото посоченият период не попада в процесия.
По делото, от страна на ответника не са ангажирани доказателства,
съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, че е осигурил
безпрепятствено ползване на имота на ищците, вкл. и в хода на настоящето
производство.
При така установено от фактическа страна, съдът намира, че
предявеният от ищеца А. Д. иск по чл. 31, ал.2 от ЗС, за заплащане на сумата
от 3047,85лв. обезщетение за ползване, на процесния недвижим имот,
съобразно притежаваната от него 1/6 ид.ч. от имота, за периода за периода
01.10.2022г.– 01.02.2025г., е изцяло основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025г., до окончателното й
изплащане.
При така установено от фактическа страна, съдът намира, че
предявеният от ищеца С. Д. иск по чл. 31, ал.2 от ЗС, за заплащане на сумата
от 2448,24лв.- обезщетение за ползване, на процесния недвижим имот,
съобразно притежаваната от него 1/6 ид.ч. от имота, за периода за периода
23.04.2023г.– 01.02.2025г., е основателен до размера на сумата от 2363,50лв и
за периода 24.04.2023г. -01.02.2025г.; както бе посочено по- горе, поканата от
страна на ищеца С. Д. е връчена на ответника Б. на 24.04.2023, а не на
23.04.2024г. Съдът служебно изчисли дължимото обезщетение, на база
7
данните от заключението на ВЛ, като установи, че размерът на обезщетението
за м. април. 2023г- посочено в размер на 635,49лв, на база 30 дни е в размер
на 21,18лв. на ден, респ. за 1/6 ид.ч.- сума от 3,53лв., за 6 дни – периода
24.04.-30.04.2023г.,. сумата възлиза на 21,18лв- за 1/6; общо за периода
23.04.2023г. -01.02.2025г. обезщетението възлиза на 14181,018лв, или за 1/6
част- сумата от 2363,50лв. Искът следва да бъде уважен до тази сума, ведно
със законната лихва, считано от 05.02.2025г., до окончателното й изплащане,
като за разликата до пълният предявен размер от 2448,24лв и за периода 23.-
23.04.2023г /един ден/, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се посочи също, че изчислено от съда, обезщетението за заявеният
период възлиза на 2367,03лв.
По искът с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС.
С протоколно определението от о. с.з. от 05.02.2025г., е приета за
съвместно разглеждане заявена претенция по сметки, с правно основание чл.
30, ал.3 от ЗС, от С. Х. Б. против А. М. Д. и С. М. Д., за заплащане на сумата от
общо 1686,60лв. или в размер на 843,30 лв. за всеки от двамата ответници, за
периода от 11.12.2021г. - 31.01.2025г., съставляващо платени суми за
поддръжка на процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в ***,
съставляващи консумативи за ТЕЦ, професионален домоуправител,
поддръжка ЕС, внесени данъци и разноски за охрана на апартамента, ведно
със законната лихва, считано от 05.02.2025г. за всеки ден от забавата до
окончателното изплащане. Във връзка с претенцията си по сметки, от отв. С.
Б. са представени писмени доказателства- приложение към молба – л. 457 и
сл. от делото- както следва: договор №2313/25.07.2022г, с възложител Х. С.ов
Б. и ЕКСПРЕС СЕКЮРИТИ СОД ООД, за охрана на процесия апартамент, за
срок от една година и месечна такса от 35лв без ДДС /42лв с ДДС/;
представена е спецификация във връзка с оборудване, на стойност 299лв. и
ордери за заплатени суми- месечни такси; разписки за извършено плащане
към ТЕЦ, разписки за извършени е плащания към Домоуправител и за
местни данъци и такси.
По делото, от страна на ищците и ответници по иска по чл. 30, ал.3 от
ЗС, в депозираната молба – становище – л. 523, е направено признание за
частична дължимост на претендираните суми- до размера на сумата от
580,65лв общо, респ.- до размера на сумата от 290,32лв.- за всеки, включваща
8
заплатени разноски за ТЕЦ, професионален домоуправител и местни данъци
и такси. Сочи се, че претенцията за м.11. 2021г. погасена по давност.
По делото, съобразно представените разписки за извършени плащания
на суми към ТЕЦ ПЛЕВЕН, л. 462-481, /същите са представени неподредени
хронологично/, се установява плащания на суми както следва: за периода
01.11.2021г -31.03.2022г., за периода 01.11.2022—30.04.2023г, за периода
01.11.2023г -30.04.2024г. и за периода 01.11.2024-31.12.2024г.- общо сумата от
709,80лв; съдът констатира, че същата не съответства, при сборуване на
сумите по разписки, на сумата посочена от отв. Б. в молбата по чл. 346 от
ГПК- от 790,15лв. По делото е налице признание за дължимост на сумата от
137,21лв. за 1/6 част. Представени са доказателства за заплащане на сумата от
137,21лв за периода 12.2021-12.2024г., за 1/6 част. Съдът намира, че от сумата
от 709,80лв., следва да бъде извадена сумата от 38,78лв.- сума за м. ноември.
2021г- /л.462/, доколкото м. ноември не е обхванат от заявеният период на
претенцията. Съдът приема, че претенцията, в тази й част е основателна, до
размера на признанието от 137, 21лв.
По делото, съобразно представените разписки- квитанции за извършени
плащания към Домоуправител Плевен, се установяват следните плащания,
досежно процесия апартамент ***: за периода м.09. -м.12.2022г. сумата от
82,23лв. /л.482/; за 2023г. /л.483/- сумата от 237,21лв; за 2024г. /л. 484/- сумата
от 265,82лв. и за м.01.2025- сумата от 24,52лв.- или общо сума от 609,78лв. /а
не посочената сума от 587,81лв/. За претенцията- в тази й част- е налице
признание за дължимост на сумата от 213,26лв. общо или 106,63лв за всеки,
до който размер съдът приема, че претенцията, в тази й част е основателна.
По отношение на претендираните разходи за заплатени данъци и такси
за процесия имот, се установява, че от страна на ответника са заплатени
местни данъци и такси за 2022г, 2023г, 2024 и 2025г.- л. 486 и л.487- общо в
размер на 1150,92лв. От представените вносни бележки се установява, че като
данъчно- задължено лице е посочен отв. С. Б.; от същите не може да се
установи дали това е пълният размер на дължимият данък- за целият имот,
или само за притежаваната от ответника 4/6 ид.ч. от него /колкото са правата
му по завещание/. Доказателства в тази насока не са представени от отв. Б.,
съобразно указаната му доказателствена тежест. От друга страна, по делото са
представени писмени доказателства за извършени плащания от страна на
9
ищците, съобразно притежаваната от тях ид. част от имота, на дължимите
данъци и такси за същите календарни години. Съобразно представените
писмени доказателства и без заключение на ВЛ, което да изследва този
въпрос, за което отв. Б. сам е създал пречки, съдът счита, че следва, по арг. чл.
175 от ГПК, да бъде съобразено направеното признание на дължимостта на
тези суми /за МДТ/, в размер на 230,18лв.- общо за двамата ответници по иска
/л. 524/.
По отношение на претедираната по т. 3 от молбата сума от общо
588,68лв- съставляваща разходи по поддръжка, заплатени на професионален
домоуправител, съдът констатира, че такъв разход, респ. доказателства за този
разход не са представени. Към молбата е представена справка- таблица- л.488,
за дължимите разходи от всички етажни собственици на ЕС на адрес ***,
която е в размер на 588,68лв; за процесия имот е посочена сума от 22,30лв.
Съдът преценява, че тази справка – таблица на дължимите суми касае
месечните такси, дължими от етажните собственици към професионалният
домоуправител- конкретно за м. април. 2023 година, като сумата фигурира
като платена, в представените доказателства на л. 483, обсъдени по- горе. В
тази й част, претенцията е изцяло неоснователна.
Съдът приема, че претенцията за заплащане на суми за охрана на
процесия апартамент за изцяло неоснователна, доколкото няма доказателства,
че претендираните суми са извършени като разход именно от ищеца по иска-
съделителя С. Б.. Както бе посочено по- горе, страна по договора за охрана е
лицето Х.С.Б., представените ордери също са на името на това лице. Поради
изложеното, съдът намира, че тези суми са недължими на посоченото правно
основание.
Съобразно нормата на чл. 30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случая, съдът
съобразява, че дяловете на страните по настоящата делба, са поначало така,
както са посочени в решението по първа фаза- по 1/6 ид.ч. за двамата ищци и
4/6 ид.ч. за ответника Б. /като наследник по завещание/, с оглед на което
ответниците по иска по чл. 30, ал.3 от ЗС отговарят до размера на 1/6 ид.ч. По
делото не е изслушана ССЕ, относно размера на сумите – по пера, допусната
от съда с протоколно определение от 24.03.2025г, поради изричен отказ на
ищеца по този иск, носещ доказателствената тежест по него, да внесе
10
определеният депозит. От страна на ищеца по иска не са представени и
справките от ТЕЦ ПЛЕВЕН, за което е снабден от съда с нарочни съдебни
удостоверения. Изрично съдът, с протоколно определение от 16.05.2025г, е
указал на ищеца по този иск, че не сочи доказателства.
Съобразно нормата на чл. 162, ал.1 от ГПК, когато искът е установен в
своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка. В случая, съдът съобразява представените
писмени доказателства за извършени плащания на суми –по пера, както и
направеното от ответниците по иска, чрез адв. А.З., признание за дължимост
на част от претендираните суми, по арг. чл.175 от ГПК /съдът констатира при
изчисленията си известни различия в размера на сумите, но доколкото
признанието е за неизгодни факти, същите следва да се приемат за
установени/. Съдът приема, че дължими са суми за заплатени разноски за
ТЕЦ, професионален домоуправител и местни данъци и такси, считано от
откриване на наследството. Следва да се отбележи, че спрямо ищците и
ответници по този иск- А. и С. Д.и, за процесия имот, наследството е открито
със смъртта на насл. Б.А.Д., починал 12.02.2015г.,/ както и посочено в
решението по първа фаза, насл. Б.А. Д., починал 12.02.2015г., след смъртта си,
е оставил за свои наследници: съпруга *** – поч. 15.10.2021г. и по право на
заместване- ищците А. М. Д. и С. М. Д.- низходящи на М.А. Д., починал
20.08.1990г.- брат на наследодателя./.
Съобразно изложеното, съдът приема, че претендираните суми следва
да бъдат присъдени съобразно направеното от ответниците признание – или
до размера на сумата от 580,65лв общо /290,32лв за всеки от двамата
ответници по иска, за периода от 11.12.2021г. - 31.01.2025г., като за разликата
до пълният предявен размер от 1686,60лв. или в размер на 843,30лв. за всеки
от двамата ответници, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По делото, от страна на адв. В.Ч. е депозирана молба за отмяна на хода
по същество и връщане на делото в о. с.з., тъй като същото не е изяснено от
фактическа страна, досежно претенцията по сметки, а също и поради
причина, че не се е запознала с представени по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че искането на адв. Ч. за връщане на делото в о.с.з. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Същата е имала
11
възможността да се запознае с представени по делото доказателства,
конкретно посочените от нея в молбата са приети в ос.з., проведено на
24.03.2025г, като изрично е дадена възможност на същата да вземе
отношение по тях, в едноседмичен срок от с.з. по отношение на сочената като
необходима ССЕ, съдът, с протоколно определение от 24.03.2025г., служебно е
допуснал изслушването на такава, но поради отказ от страна на ответника да
внесе определеният депозит за ВЛ, такава не е изслушана.
По разноските.
Следва, съобразно дяловете на ответника, в полза на ищците да бъдат
присъдени направените разноски за ВЛ и за деловодни разноски – по т.3-12 от
списъка на разноски, посочени общо 1126,10лв. Съобразно дела на ответника,
в полза на ищците следва да бъде присъдена сума 750,73лв.
Разноските за процесуални представители остават за страните така,
както са направени, по арг. чл. 355 изречение второ от ГПК.
Следва страните да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПлРС
дължимите държавни такси, в размер на 4% върху стойността на припадащите
им се дялове, както следва: С. Х. Б., ЕГН **********- сумата от 5133,33лв. и
за А. М. Д., ЕГН********** и за С. М. Д.. ЕГН**********- по 1283,33лв. за
всеки.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят и дължимата държавна
такса по сметка на ПлРС, по предявените от тях искове по сметки, съразмерно
на уважената/отхвърлената част от иска, както следва: по исковете по чл. 31,
ал.2 от ЗС, сумата от 216,45лв, дължима от ответника по тях. По исковете по
чл. 30, ал.3 от ЗС- сумата от 50лв.- от всеки от ответниците.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С. Х. Б., ЕГН
**********, чрез адв. В.Ч., с правно основание чл. 253 от ГПК, за отмяна на
протоколно определение от 16.05.2025г., с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход по същество на спора и за връщане на производството по
делото в о.с.з., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
12
следният недвижим имот АПАРТАМЕНТ ***, в ***, състоящ се от две
спални, дневна, хол, баня и клозет поотделно, със ЗП от 105 кв.м., ведно с ***,
с изложение север, при съседи: от юг- коридор, от изток- коридор, от запад-
*** на Й. и Е.М., от север- дворно място на жилищната сграда и ***, при
съседи: от юг мазе на магазина, от изток- коридор, от запад- мазе на магазина,
от север- коридор, ведно с 1/22 ид.ч. от правото на строеж върху държавна
земя, от стълбището, от общо избено помещение /абонатно/, стая за количка,
стая за принадлежности на чистачката, стая за варели, общо таванско
помещение, външна водопроводна инсталация, външната канализация,
външната ел. мрежа до ел. таблото, съставляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 56722.660.334.1.6, адрес на имота:***, намиращ се на
*** етаж в сграда с идентификатор 56722.660.334.1, с предназначение-
жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.660.334, предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, посочена в документа площ- 105
кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56722.660.334.1.7, под обекта: 56722.660.334.1.1, над обекта:
56722.660.334.1.11., при ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА на имота от 192500лв. и
стойност на един дял от 32083,33лв.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при проданта сума, ДА СЕ ОБРАЗУВАТ ШЕСТ
равни дяла, от които ЧЕТИРИ дяла за С. Х. Б., ЕГН**********, ЕДИН дял за
А. М. Д., ЕГН********** и ЕДИН дял за С. М. Д.. ЕГН**********.
На основание чл. 31, ал.2 от ЗС ОСЪЖДА С. Х. Б., ЕГН **********,
от *** ДА ЗАПЛАТИ НА А. М. Д., ЕГН**********, от ***, сумата от
3047,85лв., съставляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим
имот АПАРТАМЕНТ ***, в ***, съобразно притежаваната от него 1/6 ид.ч., за
периода 01.10.2022г.– 01.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от
05.02.2025г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 31, ал.2 от ЗС ОСЪЖДА С. Х. Б., ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. Д., ЕГН **********, от ***, ***, сумата от
2363,50лв., съставляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим
имот АПАРТАМЕНТ ***, в ***, съобразно притежаваната от него 1/6 ид.ч., за
периода 24.04.2023г.– 01.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от
05.02.2025г., до окончателното й изплащане, като за разликата ДО ПЪЛНИЯТ
13
ПРЕТЕНДИРАН размер от 2448,24лв и за периода 23.04- 23.04.2023г.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 30, ал. 3 от ЗС ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН**********,
от *** и С. М. Д., ЕГН**********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА С. Х. Б.,
ЕГН **********, от ***, сумата от 580,65лв общо /290,32лв за всеки/
съставляваща припадащата се 2/6 части от заплатени разходи /за ТЕЦ Плевен,
Домоуправител Плевен и местни данъци и такси за 2022-2025г./ за процесния
недвижим имот- АПАРТАМЕНТ ***, в ***,, за периода от 11.12.2021г. -
31.01.2025г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025г., до
окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният претендиран
размер от общо 1686,60лв. или в размер на 843,30 лв. за всеки от двамата
ответници, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, съделителите, ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на ПлРС, държавна такса върху дяловете си, както
следва: С. Х. Б., ЕГН **********, от ***- сумата от 5133,33лв., както и
сумата от 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на ИЛ; А. М.
Д., ЕГН********** от *** – сумата от 1283,33лв, както и сумата от 5 лв.
държавна такса в случай на служебно издаване на ИЛ и С. М. Д..
ЕГН**********, от ***, ***, - сумата от 1283,33лв., както и сумата от 5 лв.
държавна таксав случай на служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК, страните, ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на ПлРС, държавна такса върху исковете по сметки, както
следва:
ОСЪЖДА С. Х. Б., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС сумата от 216,45лв, държавна такса по исковете с правно основание
чл. 31, ал.2 от ЗС. както и сумата от 5 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на ИЛ
ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН**********, от *** и С. М. Д., ЕГН**********,
от ***, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ, по сметка на ПлРС сумата от 50лв.- за всеки,
държавна такса по исковете с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС. както и
сумата от 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, В.Ч.. 355, ал.1 от ГПК, С. Х. Б.,
ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А. М. Д., ЕГН**********, от ***
и С. М. Д., ЕГН **********, от ***, ***, общо сумата от 750,73лв.-
14
деловодни разноски, съобразно дела си.
Решението, в частта му, с която е оставено без уважение искането по чл.
253 от ГПК, има характер на определение и не подлежи на обжалване. В
останалата си част РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15