Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание, проведено на девети ноември през две и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр.д. № 5117/2018 г., за да се
произнесе взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Р.А.М., ЕГН **********,
чрез адв. Я.Д., САК, съдебен адрес:***, против ЗАД „Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК *****, София, бул. „*****, за сумата от 26 000 лв. - частичен иск от 35 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2017
г. до окончателното ѝ изплащане и
сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2016 г.
около 16:55 ч. в София лек автомобил „Деу Нексия“, Рег. № *****, управляван от Л.И.К.,*** Пастуков“ с посока на движение от бул. „Капитан Д. ***. В
района на бл. 62 реализирал ПТП с пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката
на автомобила пешеходка Р.А.М.. В резултат на ПТП ищцата е получила фрактура на
дясно рамо и контузия на ляво коляно.
За настъпилото ПТП е съставен Костативен
протокол № К861/30.09.2016 г.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество по з.п. № BG/30/116001544874/16, валидна до 01.06.2016 г. до 01.06.2017
г.
В тази връзка ищцата предявява настоящия иск срещу ЗАД „Д.Б.:
Ж.И З.“ АД с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените
доказателства, подробно описани в исковата молба. Ангажира устни доказателства
и искания за допускане на експертизи.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира
разноски.
На първо място счита, че водачът на лекия автомобил Л.И.К.
не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в подадената искова молба.
Оспорва изключителната вина на водача на л.а. „Деу Нексия“ за настъпилото ПТП.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността
на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия
за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване
на ПТП от страна на пострадалата Р.А.М., която с поведението си е допринесла за
настъпването на повечето по вид и по-тежките по степен увреждания в резултат на
ПТП. Същата е пресичала на необозначено за това място, навлязла е внезапно на
платното за движение, без да се съобрази преди навлизането на платното за
движение с приближаващите се автомобили, тяхната скорост и отстояние,
пресичала е платното за движение при ограничена видимост, като е удължила
ненужно пътя и времето за пресичане, поради тази причина не е успяла да реагира
адекватно на ситуацията и да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва и твърдените в исковата молба травми, получени от
ищцата като вид и характер, както и твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва обстоятелството, че процесното
ПТП е дало отражение на психиката на ищцата.
Счита, че претендираният от
ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано
и прекомерно завишен.
Оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Представя писмени доказателства. Прави искане за
ангажиране на устни доказателства и експертиза..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законните последици.
По делото бе признато за безспорно установено между страните обстоятелството, че към
момента на ПТП е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на л.а. марка „Деу Нексия,
с рег. № *****, чиито водач е причинил
катастрофата по з.п. № BG/30/116001544874/16, валидна
до 01.06.2016 г. до 01.06.2017 г
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото
ПТП, наличието на всички описани от ищцата телесни повреди и причинно – следствената
връзка между ПТП и тях, вината на водача на МПС, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, респ. изключителен
принос и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно
завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на
живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия
и възражения са изслушани и приети заключения
на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
От приетата САТЕ се установява, че механизмът на ПТП от 30.09.2016
г. е следният: на 30.09.2016 год. 16.55 часа лек автомобил марка „Деу“ модел „Нексия“ с рег. № *****
с водач Л.Й. *** Пастухов“ с посока от бул. Капитан Д.
***“. Платното за движение в посоката на движение на автомобилите е две пътни
ленти с широчина по 3.00 м. всяка една от тях, разделени помежду си с
прекъсната разделителна линия М№ от ЗДвП. Дясната лента е била заета от
паркирани автомобили. На около 30-40 метра след светофарната уредба е бул. „К. Д.
Списаревски“ от дясно наляво за посоката на движение
на лекия автомобил, измежду паркираните в дясно автомобили е предприела
пресичане пешеходката Р.А.М.. Настъпва удар между лекия автомобил и
пешеходката. Ударът е с предна дясна част на автомобила и лявата странична част
на тялото на пострадалата, при което пешеходката се удря в основата на челното
стъкло и пада на платното за движение. Пешеходката
получава счупване на дясната раменна кост.
За установяване на
механизма са разпитани и двама свидетели.
Водачът на процесното
ПТП Л.К. заяви, че е участник в катастрофата, управлявал е личния си автомобил „Део“. Катастрофата станала до бл. 61 в ж.к. Дружба. Тръгнал
от светофара и може би 50 или 100 метра след него, карал бавно и в последния
момент изкочил човек от дясната му страна, не го
видял, човекът се ударил в страни на колата и предното стъкло. Видял пострадалата,
когато вече я ударил. Преди удара въобще не я е видял. От едната страна на пътя
имало спрели коли. Времето било топло и сухо, не било тъмно.
Разпитана е и свидетелката Д.Н.М., която заявява, че е
очевидец на станалото ПТП. Прибирала се по булеварда до езерото в ж.к. Дружба.
От дясната страна на булеварда имало спрели автомобили. От червен светофар
тръгнало въпросното момче, на зелено, в посока езерото. Девойката изкочила измежду колите и се хвърлила на капака. Там нямало
пешеходна пътека. Пешеходката тръгнала от езерото и не погледнала, че идва
кола. Разстоянието от светофара до мястото на удара било около 20-30 метра.
Момичето било над автомобилите. Вървяла по тротоара срещу нея , изведнъж
хукнала между колите.
Според съдебномедицинската експертиза, вследствие претърпяното ПТП на 30.09.2016 г., ищцата е получила следните
травматични увреждания: Епифизиолиза (счупване) в горния край на дясната раменна кост; контузия на дясното
бедро; контузия на двете колена; контузия и
охлузвания в областта под лявото око.
Епифизиолизата (счупване) II степен на дясната раменна кост (в горната част, в близост до рамото) е
реализирала медико-биологичния критерий – трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Контузията на дясното бедро,
контузията на двете колена и контузията с охлузване в
областта под лявото око в савкупност са реализирали
медико-биологичния признак болка и страдание. За период от около 2 месеца,
ищцата е търпяла болки и страдания, като за първия месец (времето на имобилизация), те са били с интензивен характер. Доказана е
непосредствената причинна връзка между настъпилото ПТП и уврежданията.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата
поиска и съдът допусна разпит на свидетеля
А.Й.М.– баща на ищцата. В показанията си той заяви, че е видял дъщеря си в
Пирогов, половин час след катастрофата. Била изплашена, в съзнание, на носилка.
Била пребледняла, дрехите мръсни, със скъсан панталон, на главата имала
сплъстени кичури, после се оказало , че са извадили стъкла от главата ѝ, треперела. Не ѝ е правена операция, тъй като счупването не позволявало, сложили ѝ шина, която тя носила месец и
половина. Имала болки в главата и в коляното, където парченце от костта е
отчупено и до ден днешен това парченце продължава да е там и сега и е забранено
да прави физически упражнения. Поради болките в главата била влязла в 4-ти км.,
в неврологията, където стояла пет дни и след това била на медикаменти. Силните
боли продължили 3-4 месеца. След свалянето на шината пак имала проблеми,
налагало се майка ѝ да я къпе.
Най-силните болки били първите 2 месеца след инцидента, после намалели, но и до
ден днешен има болки в рамото и коляното. Инцидентът ѝ е повлиял лошо, страхува се да пресича, почти година ходила на психолог, изпитвала страх и имала кошмари.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 30.09.2016 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Причините
за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се коренят в
поведението на водача на л.а. марка „Деу“, модел „Нексия“ с рег. № ***** Любимир К.
и това на пешеходката Р.М..
В приетата
САТЕ, вещото лице е заявило, че в момента, когато пешеходката е тръгнала да
пресича платното за движение със спокоен ход, автомобилът се е намирал на 32
метра, а ако е пресичала с бърз ход – на 26 метра. Според експерта, опасната зона за спиране на
автомобила при скорост на движение на автомобила 45 км/ч. е била около 29 метра.
Няма данни по делото, а и от показанията на шофьора К., се установява, че
водачът не е предприел намаляване на скоростта или спиране, каквото задължение
му вменява разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 117 ЗДвП. Предприетото
спиране е започнато след осъществяване на сблъсъка с детето. В съответствие със
съдебната практика съдът приема, че пешеходката, която към датата на ПТП все
още е дете – на 16 год., е станала опасност за движението към момента, в който
се е намирала на тротоара, а не от момента на внезапното ѝ навлизане на пътното платно.
Съгласно Тълкувателно Решение № 28 ОТ 28.11.1984 Г. ПО Н.
Д. № 10/1984 Г., ОС НА ВС „Задължението
за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост
от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото
е на платното за движение или извън него. Когато се касае до деца, дори и да се
намират на тротоара или банкета, или на по-голяма отдалеченост от платното за
движение, те представляват възникнала опасност за движение независимо от
тяхното разположение в обхвата на пътя.“. Дори и детето да не предприеме
пресичане, за водача възниква задължение да предприеме действия по свеждане на
скоростта си на движение до безопасна величина, така че да премине
безпрепятствено покрай намиращото се на пътя дете или, при необходимост, да
спре.
Водачът е имал възможността да забележи пешеходката
намираща се на тротоара, разположена вдясно по посока движението на автомобила,
тъй като тя е вървяла по тротоара и е била над автомобилите, съгласно
свидетелските показания на свидетелката М., и обективно е можело да бъде
възприета, съгласно становището на вещото лице. Въпреки това водачът К. не е
предприел действия по намаляване на скоростта си на движение до безопасни
параметри, така както му повелява правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 117 ЗДвП - да реагира адекватно на опасността за движението, произтичаща от
факторите на пътната обстановка и наличието на дете на тротоара.
Ако се приемат показанията на свидетелката М., че
пешеходката е пресякла с бърз ход, независимо, че ударът е настъпил в опасната
зона за спиране на превозното средство и, че шофьорът е управлявал автомобила
със скорост, която е била в границите на разрешената, от значение за преценка
на вината е обстоятелството, че пешеходката - дете е била видима, когато е била
на тротоара и е представлявала опасност, а това разстояние е по-голямо от
опасната зона за спиране на автомобила и водачът е бил длъжен и е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара или да намали скоростта на
движение, така че да не допусне реализирането на транспортното произшествие с
навлизащата внезапно по неговата траектория пешеходка, още повече, че шофьорът,
по негови показания и тези на свидетелката М., е потеглил от спряло положение,
поради червения светлинен сигнал на светофарната уредба.
В резултат
на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични увреди и е
претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни
увреждания – Епифизиолиза (счупване) в горния край на дясната
раменна кост; контузия на дясното бедро; контузия на двете колена;
контузия и охлузвания в областта под лявото око. За период от около 2 месеца, ищцата
е търпяла болки и страдания, като за първия месец (времето на имобилизация), те са били с интензивен характер. След свалянто на шината ищцата имала проблеми, налагало се майка
ѝ да и помага за къпането. Най-силните болки били първите 2 месеца след инцидента, после намалели, но и до ден днешен има
болки в рамото и коляното. Инцидентът ѝ е повлиял лошо, страхува се да пресича, почти година ходила на психолог, изпитвала страх и имала кошмари.
В хода на производството от ответната страна бе направено
възражение за съпричиняване
и съдът дължи произнасяне по него.
Съдът намира, че по делото е доказано наличие на виновно
поведение от страна на увредената ищца, което поведение е допринесло за
настъпване на уврежданията вследствие на ПТП. Видно от заключението на САТЕ тя
е предприела пресичане на необозначено за това място и наред с това, съгласно свидетелските
показания, не се е огледала за приближаващи автомобили и не е съобразила
поведението си с тяхната скорост и отстояние.
Нарушенията на правилата за движение по пътищата извършени от ищцата – пешеходец са тежки, тъй
като са свързани с правилата за безопасност на пресичане на пътното платно и са
пряко свързани с настъпването на произшествието. Съдът, съгласно установената
съдебна практика, отчита, че отговорността на водачите на моторни превозни
средства за осигуряване на безопасността на движнието
е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при
която и водачът, и пешеходецът са допуснали нарушения в правилата за движение.
В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 43 от 16.04.2009
г. по т.д. № 648/2008 на II т.о., решение № 105 от 19.06.2017 г. по гр. дело №
60353/2016 III г.о.; решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 II Т.о.)
Ето защо съдът намира, че приносът на пешеходката за
настъпване на вредоносния резултат е в размер на 40 %.
С оглед на
това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно
техния размер, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за
неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и
страдания на ищцата вследствие процесното ПТП, техния
вид, интензитет и продължителност, обстоятелството, че ищата
е била една на 16 години към момента на настъпване на транспортното
произшествие, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че адекватното
обезщетение, което трябва да бъде присъдено е 25 000 лева.
Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с
оглед приноса на пострадалата. Искът следва да бъде уважен за сумата от 15 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Върху посочената сума следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от 24.11.2017 г.- датата на отказа от страна на
застрахователя за изплащане на обезщетение по заведената претенция до
окончателното му изплащане.
За сумата от 15 000 лв. искът е основателен и доказан и,
като такъв, следва да бъде уважен, а в останалата част – за разликата до 26 000
лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от иска, на ищцата следва да се присъдят 1602 лв. разнсоки за платена държавна такса, депозити за експертизи
и адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото списък с разноски.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 422 лв., представляващи депозити за експертиза и свидетел и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения по
делото списък с разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.: Ж.И З.“,
ЕИК *****, София, бул. „***** да заплати на Р.А.М., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адв. Я.Д. - САК, съдебен адрес:***, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, при което е пострадала ищцата, в размер на 15 000 лв.,
ведно със законна лихва, считано от 24.11.2017 г.- датата на отказа от страна
на застрахователя за изплащане на претендираното
обезщетение, до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата между до пълния
предявен размер от 26 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.: Ж.И З.“
да заплати на Р.А.М. разноски по делото, съобразно уважената част от иска в
размер на 1602 лв..
ОСЪЖДА Р.А.М. да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.: Ж.И З.“ разноски по
делото, съобразно отхвърлената част т иска в размер 422 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: