Р Е
Ш Е Н И Е
№… Разград
20. V.2019 Разградски
окръжен
година Град
2018
съд
20.V. закрито
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ХРИСТОВ АНГЕЛ ТАШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
в.
гражданско 2019 №160
Като разгледа
докладваното от съдия Йончева
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал. 1-ал. 4 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. ІІ-ро и следващите от ГПК.
Обжалвано е разпореждане №…/3.ІV.2019г. на ЧСИ
Д.Драганов, рег.№762, с район на действие Окръжен съд гр. Разград по изпълнително дело №20137620400705, с което
е отказано прекратяване на изпълнителното производство по
молба на длъжник. Отказът с указания за едноседмичния срок за обжалването му е
връчен на длъжника на 15.ІV.2019г.
Недоволна от така постановения отказ,
в качеството си на длъжник в изп. производство, Е.С.Я. обжалва същото с
депозирана на 19.ІV.2019 в регистратура на ЧСИ ч.жалба вх. №06525/19.ІV.2019г.
Позовано на твърдения за необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност, жалбоподателката моли за отмяна на
обжалваното разпореждане и за уважаване на молбата й за прекратяване на воденото
срещу нея изп. производство при следните, посочен в условия на евентуалност хипотези:
1/ осн.чл.433, ал.1, т. ГПК при заявено
от взискател искане за прекратяване на изп.
производство поради плащане на вземането;
2/ по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК;
3/ на осн.чл.433, ал.1, т. ГПК- настъпила в
производството перемпция, поради непредприети в предвидения за това преклузивен
срок действия по изпълнение от взискателя; В тази връзка, твърдейки, че не е била
надлежно уведомена по реда на чл.99, ал. ЗЗД , оспорва действие на извършеното от първоначалния й взискател към конституираното като такъв „Еос
Матрикс“ЕООД прехвърляне на процесното вземане ,
съгл.сключен между тях договор за цесия;
С
отговор, депозиран чрез представляващия
го юриск.Василев, в предоставения му за това срок взискателят „Еос Матрикс“ЕООД
, ЕИК131001375 оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Мотивира
законосъобразност на постановения по
искането на жалбоподателката отказ за прекратяване на воденото срещу нея изпълнително
производство.
В срока и в изпълнение на чл. 436,
ал. 3 ГПК ЧСИ Д.Драганов, с рег. № 762 КЧСИ
и район на действие При РОС е изложил мотиви,
че подадената от длъжника жалба е допустима,
но е неоснователна. Мотивира законосъобразност на постановения по искането на жалбоподателката отказ за
прекратяване на воденото срещу нея изпълнително производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна -
длъжник в изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител,
подлежащо на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Изп.
дело 705/2013 е образувано по опис на ЧСИ Д.Драганов в съответствие с изискванията на чл.42 ГПК по
молба вх.№ 077841/14.Х.2013г., подадена от „УниКредит
Булбанк“АД
Като към молбата, в основание за образуване на изпълнителното производство са
приложени изпълнителни листи, издадени срещу въззивницата на 22.VІІ. 2013г. по
реда на чл.417 ГПК, както следва:
-
В
образувано по реда на чл.41 ГПК заповедно производство по чгрд №1234/2013 по
опис на РРС за дължими в условия на солидарна отговорност от въззивницата и лицето
М. Георгиева, вземания по ДБК №020-0002-614/19.ІІІ.2010 в размер на 1453,13евро
по главница, 174,66евро лихва и 346,28лв. разноски;
-
В
образувано по чл.41 ГПК заповедно
производство по чгрд №1236/2013 по опис на РРС за дължими от
въззивницата вземания по ДБК №1664/05201/615 от 26.V.2008г.
в размер на 19 664,70лв по главница, 2168,53лв. лихва и 1238,66лв.
разноски;
Ведно с подадената по реда на чл.426 ГПК
молба, взискателят е сезирал ЧСИ и с искане за възбрана на недвижимото
имущество и запорирне трудовото възнаграждение, вземанията и движимите вещи на
длъжниците като действия по принудително
събиране на
вземанията.
За образуваните срещу нея заповедни и изп. производство,
въззивницата е била надлежно уведомена с лично връчената й на 22.Х.2013г. покана за доброволно
изпълнение(ПДИ).
След
извършване на възложените му от взискателя справки, ЧСИ е предприел
принудително събиране на вземанията с наложен върху трудовото възнаграждение на
въззивницата запор. По делото са налице доказателства, че в изпълнение на наложения запор, считано и към днешна дата,
работодателят на въззивницата превежда по обслужващата изп. дело см/ка на ЧСИ
дължимите по погасяване на вземанията й
вноски. За удържаните от тр. й
възнаграждение вноски и отнасянето им в погашение на процесните вземания,
въззивницата е ежемесечно уведомявана. Като до 23.ХІ.2015г.
същите са отчитани като дължими към взискател „УниКредит Булбанк“АД, а след
тази дата, като титуляр на вземанията, в погашение на които са отнасяни
удръжките от тр. възнаграждение на въззивницата, е посочено „Еос Матрикс“ЕООД.
На 23.ХІ.2015г. „УниКредит Булбанк“АД сключва
с „Еос Матрикс“ЕООД, ЕИК131001375 договор за цесия(вж.л.130), по силата на който прехвърля към
последното вземанията си към въззивницата(вж. на л.135 Приложение №1 към Договора за цесия, позиции -1053,
1054 е 1055). В приложение на договора за цесия се установиха адресирани до
въззивницата уведомления, изходящи, както от цедента-„УниКредит Булбанк“АД, така
и от цесионера „Еос Матрикс“ЕООД,
съгл. изрично предоставени му от цедента
пълномощия по уведомяването й за прехвърлянето на вземането.
По изпълнителното дело, на 23.ХІІ.2015г. е
постъпила молба вх.№12726/23.ХІІ.2019г. от
„Еос Матрикс“ЕООД с искане, на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК, да бъде конституиран
като взискател, в качеството си на частен правоприемник (цесионер) на
взискателя „УниКредит Булбанк“АД , въз основа на Договор за цесия от 23.ХІ.2015г.
за прехвърляне на изпълняемите вземания. С подаване на молбата за конституирането му
като взискател, „Еос Матрикс“ЕООД е заявило изрично, че потвърждава извършените до момента изп. действия и държи за продължаване на същите до погасяване на
вземанията. Със
свое разпореждане от 23.ХІІ.2015г.,
съответно на депозирания в изп. производство договор за цесия, ЧСИ конституира „Еос
Матрикс“ЕООД като взискател .
След конституиране на новия взискател, ЧСИ е отнасял извършваните по см/ката преводи от трудовото
възнаграждение на въззивницата в
погашение на процесните вземания с указване на „Еос Матрикс“ЕООД като
техен титуляр.
В приложение по изп. дело се установиха:
адресирани до въззивницата-длъжник съобщения
за наложени върху вземанията й запори по искане на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД
и присъединен взискател „Факторинг България“ЕАД; периодично подавани от „Еос Матрикс“ЕООД
молби, уточняващи актуалния размер на подлежащото на изпълнение вземане. От
съдържанието на последната, депозирана
такава на 14.ІІ.2019 е видно, че
взискателят е поддържал действията по сбиране на вземане в размер на
24 763,70лв.
На 9.V.2018г.
„Еос Матрикс“ЕООД депозира молба вх.№05977, с подаване на която сезира
ЧСИ с искане за прекратяване на изп. производство след погасяване на дължимите
по хода му такси и разноски. По тази молба не се установи произнасяне на ЧСИ.
На
3.ІV.2019г. в качеството си на длъжник, Е.
С. е изискала от ЧСИ да прекрати образуваното срещу нея
изп.д.№705/2013г. на осн.чл.433, ал.1,т. 2 ГПК, позовавайки се на заявеното от
взискателя погасяване на вземането в молба
вх.№05977/9.V.2019г. Като в условия на евентуалност е претендирала
прекратяване на производството и при хипотези на чл.433, ал.1,т.1 и т.8 ГПК.
На
7.V.2019, с подаване на молба вх.№
07105
взискателят сезира ЧСИ с искане за прекратяване
на изп.д.№705/2013 по отношение
на солидарно дължимо по грд №1234/2013 на РРС вземане поради цялостното му
изплащане. Уточнява , че вземането му чгрд №1236/2013 на РРС към м.ІV.2019 е
непогасено до размера на 24 410,07лв. Със свое Постановление №…/7.V.2019г.
ЧСИ прекратява производството по изп.д.№705/2013 в тази частта, касаеща
вземането по грд№1234/2013 на РРС.
Съдът
счита, че по образуваното изпълнително дело частният съдебен изпълнител се е ръководил от
доказателствата по делото и действията му са съобразени със закона. За да откаже на прекрати изпълнението по
изпълнителното дело ЧСИА. приема, че липсва правно основание за прекратяване на
изпълнителното производство, като в чл. 433 от ГПК са изброени изчерпателно
основанията за прекратяване на изпълнението, които не могат и не следва да
бъдат тълкувани и прилагани разширително и че доводът на длъжника е извън тях.
В процесуалната норма на чл.
433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези, водещи до прекратяване
на изпълнението основания е визирано и това по т. 2, където е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят е поискал това
писмено Това основание почива на
разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субекта, който
следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния
изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством
приложението на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото
си право. Пристъпването към соченото основание за прекратяване на изпълнителния
процес е изцяло субективно процесуално право на взискателя, като същия свободно
преценява, дали и кога да го упражни. Като следва да се отбележи, че до изричното
произнасяне на сезирания с това искане съдебен изпълнител, то същото е и
оттегляемо, респ. изменяемо. Правото да се прекрати производството по реда на
чл.433, ал.1 ,т. 3 ГПК е предоставено изрично и единствено в правомощие на
взискателя. Което ще рече, че позовано на това основание, искането на
длъжник в производството е процесуално недопустимо.
Противно на установените по
делото факти е твърдението на въззивницата за настъпване на визираната в
чл.433, т.8 ГПК перемпция като основание за пркатяване на образуваното срещу
нея изп. производство. Съгласно Решение № 83/11.ІV.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС, и решение № 48/14.VІІ.2016 г. по търг. дело №
404/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС: " Срокът за прекратяване на
изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. - и изтича) от
последното валидно предприето спрямо длъжника
изпълнително действие". Според Тълкувателно решение № 2 от 26.VІ.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , по см. на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране
на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. В т.
10 от Тълкувателното решение са изброени примерно действия по принудителното
изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното решение, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Както е посочено по – горе, по своята
правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице(в случая дължимо
от работодател трудово възнаграждение) е способ в изпълнителното производство
за удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В
този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ,
като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от
страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Позовано на предвиденото в чл.433, ал.1,т.1 ГПК, искането на въззивницата-длъжник за прекратяване на образуваното срещу нея
изп. производство сочи на несъответствие с изискването на закона за
удостоверено пред съдебния изпълнител, с надлежно заверена разписка или изходящ
от взискателя документ, плащане на сумите по вземането преди образуване на
изпълнителното производство. От доказателствата по делото се следва за
установено, че всички погашения по вземането са
осъществени в
хода на образуваното изпълнително дело и то принудително, чрез наложения върху
трудовото й възнаграждение запор.
Водим от доказателствата по делото, съдът приема за несъстоятелно и
стореното от жалбоподателката възражение относно действието на сключения на
23.ХІ.2015г. договор за цесия. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД предвижда,
че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то
му бъде съобщено от предишния кредитор.
Прехвърлянето на вземане (чл. 99 ЗЗД) представлява договор между
кредитора по едно облигационно отношение и трето лице - нов кредитор, по силата
на който вземането преминава върху цесионера и има действие за длъжника от деня
на съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Длъжникът не е страна по
договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има
за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно
задължение длъжникът да престира на цесионера. След съобщаване на цесията по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, старият кредитор, респ. взискател се счита за
заменен с новия кредитор/взискател, като се постига резултат аналогичен на
активната субективна новация, но без длъжникът да е страна по договора между
цедента и цесионера. От гледна точка на процесуалните предпоставки цесионерът е
частен правоприемник, правоприемството е факт, чието правно значение се
определя от закона. Съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК частните правоприемници на
взискателя могат да искат изпълнение въз основа издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител
във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429,
ал. 1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са
тези очертани от титула на изпълнение.
Доколкото законодателят не е установил специална форма и срок за
уведомяването по чл. 99 от ЗЗД, съдът приема, че предявената от цесионера молба
по чл. 426, ал. 1 от ГПК, придружена с представен изпълнителен лист и с
прилагане на писмени доказателства за осъществената цесия, надлежно доведени до
знанието на насрещната страна, има правното действие на предявяване на цесията.
Смисълът на предявяването е да установи за в бъдеще въпроса кому следва да
престира длъжника. Поради изложените съображения, съобщението по чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД не дерогира прехвърлителното действие на цесията, нито въпроса
за това кой е активно – материално правно легитимиран да претендира изпълнение
на цедираното вземане. Единствените правни последици от уведомяването се
свеждат до това, че до съобщаването на цесията, длъжникът може да плати на
цедента, респ. на цесионера, за който е уведомен по-рано и плащането да го
освободи валидно от дълга. До съобщаването, страната може да новира или опрости
дълга по споразумение със стария кредитор. Всички посочени правни действия са
валидно противопоставими на цесионера, до момента на писменото потвърждение на
станалата цесия. Дали е удостоверено надлежно пред съдебния изпълнител
настъпило в хода на изпълнението частно правоприемство на страната на
взискателя чрез действителна сделка по прехвърляне на вземане е въпрос, който
не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника
от отговорност за погасяването му. Съобщаването на цесията има значение за това
на кого дължи изпълнение длъжника. При висящо принудително изпълнение
задължение и отговорност за правилно конституиране на страните, съответно за
законосъобразното развитие на изпълнителното производство се носи от съдебния
изпълнител, чиито действия подлежат и на съдебен контрол. В случай, че
длъжникът изпълни задължението си чрез съдебния изпълнител в хода на изпълнителния
процес, то се освобождава от дълга, удостоверен с изпълнителния лист. Кой е
надлежният взискател, който има право да получи събраното принудително вземане,
се определя от процесуалните правила и действията на съдебния изпълнител
Водим от така изложените мотиви, РОС
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба вх. №06525/19.ІV.2019г., подадена от Е.С.Я.,
ЕГН**********,*** срещу Разпореждане №…/3.ІV.2019г. на
ЧСИ Д.Драганов, рег.№762, с район на действие Окръжен съд гр.
Разград по изпълнително дело
№20137620400705, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на посочените в
условия евентуалност основания по чл.433, ал.1, т.2 ГПК, чл.433, ал.1т.1 ГПК и
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ГО/ЛС