№ 971
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501110 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 24121/08.04.2022г. от Г. АТ. АТ., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****** срещу решение №883/31.03.2022г., постановено по
гр.дело № 20213110110627/2021г. на Варненския районен съд, с което са
отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК срещу „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл. 817 и
„КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Бук“ №1, ет.5, ап.10 да бъде прието за установено по отношение
на ответниците, че ищецът е титуляр на вземане, придобито с Договор за
цесия от 22.10.2014г., за сумата от 721.32лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №*****г., за която сума е
издаден изпълнителен лист от 15.02.2019г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Аргументира се, че по делото
1
е налице признание на предявените искове от ответниците и същото следва да
бъде зачетено, като не се кредитират възраженията и доказателствата
направени от третото лице помагач „Интейк“ ЕООД.
Въззивникът моли да бъде отменено първоинстанционното решение и
да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от третото лице
помагач „Интейк“ ЕООД, в който се застъпва становище за неоснователност
на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното
решение. Посочено, че третото лице помагач има право да прави оспорвания
и ангажира доказателства. В случая съдът правилно не е постановил решение
по чл.237 от ГПК при признание на иска, тъй като воденият процес е
привиден при злоупотреба с процесуални права, което въззиваемата страна
квалифицира като противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в цялост.
Не е постъпвал отговор от ответните страни по жалбата „КНМ Груп“
ЕООД и „ПИ Маркет“ ЕООД.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не
изразява становище по подадената жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от Г. АТ. АТ. срещу „КНМ Груп“ ЕООД и
„Пи Маркет“ ЕООД, при участието на третото лице помагач „Интейк“ ЕООД
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на вземане, придобито с
Договор за цесия от 22.10.2014г., за сумата от 721.32лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №*****г., за
която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2019г. в полза на „КНМ
Груп“ ЕООД.
2
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството си на
цесионер в хода на заведено исково производство по гр. дело №12809/2014г.
по описа на ВРС по силата на договора за цесия от 22.10.2014г. с цедент
„КНМ Груп“ ЕООД е придобил вземането срещу „Енерго – про продажби“
АД в размер на 721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без
основание стойност на коригирана непотребена електроенергия. Същото
вземане е предмет на влязло в сила съдебно решение №804/18.02.2015г., с
което „Енерго Про Продажби“ АД е осъдено да го заплати на „КНМ Груп“
ЕООД. Въпреки това на ищецът не бил предаден издадения по съдебното
решение изпълнителен лист от 15.02.2019г.
Била получена покана от „Енерго – про продажби“ АД, по повод на
която било установено, че е образувано изпълнително дело №758/2020г. по
описа на Станимира Костова – Данова въз основа на издадения изпълнителен
лист по гр. дело №12809/2014г. по описа на ВРС с взискател „Пи Маркет“
ЕООД. След справка по изпълнителното дело било установено, че три месеца
след като „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане на ищеца,
това дружество е уведомило длъжника, че е прехвърлило същите на „Пи
Маркет“ ЕООД.
Твърди се, че ищецът е титуляр на посоченото вземане, тъй като
неговата цесия е първа по ред.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за
установено, че ищецът е носител на спорното вземане.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника „Пи Маркет“ ЕООД, в който признава предявения иск.
В постъпилия отговор от „КНМ Груп“ ЕООД се признава предявения
установителен иск.
Конституираното трето лице помагач „Интейк“ ЕООД, оспорва
предявените искове, като неоснователни. Излага се, че това дружество е
титуляр на процесното вземане въз основа на договор за цесия от 23.10.2014г.
с праводател „КНМ Груп“ ЕООД, която е съобщена на длъжника на
26.10.2014г.
Посочва се, че по гр. дело №9026/2020г. по описа на ВРС, ответникът
„ПИ Маркет“ ЕООД е твърдял, че е титуляр на вземането по силата на
договор за цесия. В това дело нито една от страните не са твърдели, че е
3
съществува цесия в полза на Г.А.. Отделно от това по гр. дело №26387/2020г.
по описа на СРС „КНМ Груп“ ЕООД е твърдяло, че е титуляр на вземането. В
тази връзка се посочва, че признаването на исковете от страна на ответниците
представляват злоупотреба с процесуални права.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По делото е приет договор за цесия от 23.10.2014г., с който „КНМ
Груп“ ЕООД, в качеството си на цедедент прехвърля на „Интейк“ ЕООД
вземане срещу „Енерго – про продажби“ АД в размер на 721.32лв., по фактура
№*****г., представляващо платена без основание стойност на коригирана
непотребена електроенергия.
Договорът за цесия от 23.10.2014г. е съобщен на 26.10.2014г. на „Енерго
– про продажби“ АД, факт, по който страните не спорят и е установен между
тях със сила на пресъдено нещо с решение №262019/21.06.2021г.,
постановено по гр. дело №9026/2020г. по описа на ВРС.
С влязло в сила съдебно решение №804/18.02.2015г., с което „Енерго
Про Продажби“ АД е осъдено да го заплати на „КНМ Груп“ ЕООД сумата от
721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без основание
стойност на коригирана непотребена електроенергия.
Съгласно договор за цесия от 21.10.2014г. „КНМ Груп“ ЕООД, в
качеството си на цедедент прехвърля на „ ПИ маркет“ЕООД вземане срещу
„Енерго – про продажби“ АД в размер на 721.32лв., по фактура №*****г.,
представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия. Цесията е била съобщена на длъжника на 20.01.2015г.
С решение №262019/21.06.2021г., постановено по гр. дело №9026/2020г.
по описа на ВРС е прието за установено по отношение на „Пи Маркет“
ЕООД, при участието на „КНМ Груп“ ЕООД като трето лице помагач, че
„Интейк“ ЕООД е титуляр на в размер на 721.32лв., по фактура №*****г.,
представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена
4
електроенергия с праводател „КНМ Груп“ ЕООД.
По делото е приложен договор за цесия от 21.10.2014г., по силата, на
който „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството си на цедедент прехвърля на Г. АТ.
АТ. вземане срещу „Енерго – про продажби“ АД в размер на 721.32лв., по
фактура №*****г., представляващо платена без основание стойност на
коригирана непотребена електроенергия. Цесията е била съобщена на
длъжника на 20.01.2015г.
При така установените факти съдът пристъпва към разглеждане на
единственото оплакване във въззивната жалба, а именно, че съдът е
постановил едно незаконосъобразно решение, тъй като не e приел, че
исковете следва да бъда уважени при условията на признание от страна на
ответниците
В действителност нормата на чл. 237, ал.1 от ГПК предписва, че когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В този случай, обаче
съдът е длъжен и да изследва на база събраните доказателства, дали не са
налице отрицателните предпоставки визирани в чл.237, ал.3 от ГПК. Когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, съответно е
признато право, с което страната не може да се разпорежда съдът не може да
постанови решение при признание на иска.
Съдът въз основа на анализа за събраните по делото доказателства и
установените с тях релевантни факти намира, че е налице отрицателната
предпоставка на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като признатото право
противоречи на добрите нрави. С признанието на всеки един от исковете
ответниците целят да постигнат ефект, с който да бъде заобиколена силата на
пресъдено нещо, която е установена с решение №262019/21.06.2021г.,
постановено по гр. дело №9026/2020г. по описа на ВРС, с което е признато, че
третото лице помагач в настоящото производство е титуляр на процесното
вземане.
Горното обуславя разглеждане на исковете по същество.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника и третите лица на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
В случая, цесията между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е
5
съобщена първа на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД на 26.10.2014г.,
като няма доказателства в противния смисъл /ищецът не твърди неговата
цесия да е била съобщавана изобщо, както и доказателства за това/. В хода на
съдебното дирене по гр. дело №12809/2014г. по описа на ВРС праводателят
„КНМ Груп“ ЕООД не е оспорвал това обстоятелство, нито е твърдял, че вече
не е носител на вземането по цесията, тъй като има сключена предходна
такава от по – предна дата с цесионер Г.А. или „Пи Маркет“ ЕООД.
Следователно и с оглед на това, че е била първа съобщена цесията от
23.10.2014г., същата е породила своето действие спрямо длъжника и е била
годно основание да прехвърли правата по вземането в полза на третото лице
помагач „Интейк“ ЕООД.
След като договорът от 23.10.2014г. е проявил своите правни
последици, то праводателят не е могъл да прехвърли това свое вземане втори
път на Г.А. или на „Пи Маркет“ ЕООД /признато със сила на пресъдено
нещо/, тъй като то е излязло от неговия патримониум.
Горното обуславя крайния извод, че ищецът не е носител на процесното
вземане, поради което предявените искове са неоснователни, като
първоинстанционното решение постановило същия резултат следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Страните не са поискали разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №883/31.03.2022г., постановено по гр.дело
№ 20213110110627/2021г. на Варненския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7